Както видяхме от развитията през август-септември 2021 г. във Франция, Италия, Гърция, Канада, Израел, Ню Йорк и т.н., където човек на практика не можеше да работи или едва ли не дори да отиде до магазина да си купи хляб ако не се е "ваксинирал", световните власти искаха да ни инжектират на всяка цена. А както видяхме в предишна глава, "ваксините" са ненужни, опасни и не работят. В буквален смисъл, това не са "ваксини", а генотерапия. Става дума за чиста отрова. Целта на тези спринцовки не е борба с Ковид, а контрол над населението. А контролът над населението е с цел то драстично да се намали в дългострочен план. Но едно по едно.
Заключиха ни в домашен арест, накараха ни да си крием лицата с дрипи, извадиха ни акъла от страх - и после пожелаха да ни отровят. И го направиха напълно открито. Пикаха ни в очите, настоявайки, че е божията роса.
И щом го направиха веднъж, какво може да им попречи да ни подгонят отново? Трябва да се пазим. Но как? Отговорът е в културното ни ДНК.
СЪЕДИНЕНИЕТО ПРАВИ СИЛАТА.
Затова ни изолираха един от друг чрез де факто домашния арест. За да се чувстваме разделени, самотни и безсилни. Но не бяхме сами. Милиони сънародници и стотици милиони европейци, американци, руснаци и други страдаха заедно. Трябва да си помагаме. Заедно сме много и сме силни. Поотделно ще ни унищожат.
През есента на 2021 г. мислех, че опитите за надхитряване на системата са безсмислени и че ваденето на фалшиви сертификати е малодушие. Но трябва да призная, че българите се справиха със ситуацията с "ваксините" доста добре. Две трети от населението просто отказа да си извади сертификат - кой заради принципа, кой от липса на пари или връзки. Други 10-15% си платиха по 200-300 лева за да "ваксинират" мивката и разрешиха задачата по българско му. След първоначалната паника при налагането на сертификатите на 18-и октомври 2021 г., заведенията и бизнесите бързо спряха да се занимават с глупости.
От българският начин на мислене, гласящ, че "законът е като врата в полето - само глупаците минават през нея" има и полза. Българите, докато ги има, няма лесно да се вържат на идиотски мерки и закони. Нека законопослушните и богати народи да си измислят правила и да си ги следват. Българите, с тяхната слаба държава и селско недоверие, ще си я карат както си знаят - и в нашето време на лъжи, в това има предимства.
Един човек и един народ трябва да си избира битките. Силите имат край и трябва да бъдат използвани правилно. В това отношение, с оглед на слабостта на България и българския народ, маневри и оглушки може би са добра идея.
Така че наистина Хитър Петър може да е способен да надхитри дявола. Може би българите ще успеят да продължат да заобикалят безумните идеи, идващи от Брюксел и Вашингтон. Но трябва да се внимава - защото дяволът също е хитър.
Логиката е полезна, но за съжаление не можем винаги да се надяваме на нея - през 2020 г. и 2021 г., задкулисието прекрасно знаеше, че "ваксините" и "мерките" не работят; а официално назначените управници - премиери и здравни министри и т.н. - бяха в състояние на умопомрачение и искрено вярваха в "мерките"; или трепереха от страх и маневрираха както могат. Не можеш да обясниш нещо на хора, които не искат да го разберат, защото са предубедени или лъжат.
Но все пак истината и логиката са полезни в разговорите между просветените и в подаването на ръка към онези, които се пробуждат. А достатъчно количество пробудени се превръща в проблем за олигархията. За да минават номерата и лъжите е нужна критична маса, която да се връзва.
Друго свойство на истината е, че тява става по-силна с времето. (Затова често я рисуват алегорично заедно с Времето.) Докато през есента на 2021 г. в центъра на вселената - Ню Йорк - ваксинирането беше издигнато в недосегаем култ, то година по-късно повечето хора тихомълком разбраха, че спринцовките и мерките бяха грешка и искат да се дистанцират от случилото се и да поправят грешките, които са поправими. Резултатът е следното съдебно решение от 25-и октомври 2022 г. на Върховния съд на щата Ню Йорк: Градската управа на града Ню Йорк е задължена да наеме обратно всички уволнени заради отказ да се "ваксинират" и да изплати пропуснатите заплати.
Мнозина по света просто преклониха глава пред инжекцията с мисълта, че преклонената глава сабя не я сече. В това има известен смисъл - както споменахме по-горе, човек трябва да си избира битките. А и системата с преклонената глава що годе е свършила работа с турците, немците и комунистите - България все още съществува.
Но тук има няколко момента. Един е в следната разлика между тогава и сега - османските турци са имали нужда от раята за да плаща данъци. Настоящите световни управници нямат нужда от масите. Роботи могат да вършат работата. В най-добрия случай, масите ще получат по малко пространство и достъп до гадна евтина храна, марихуана и шлем за виртуална реалност с абонамент за Нетфликс и порно-канали. Ще им бъде обяснено, че когато им писне от такъв живот, ще им бъде пратена капсула цианид, за да могат хуманно да приключат пътя си.
Другият момент е малко по-тънък - става дума за душата и достойнството. Всеки път, когато човек се предаде в живота или направи нещо, което ненавижда, той потъва по малко. И колкото повече потъне, толкова по-трудно става да се измъкне.
Преди година мислех, че никой няма да дойде да помогне на несъгласните със случващото се и че те трябва сами да се оправят. Но нещата са по-сложни. Вселената съществува във времето и следователно всичко в нея има начало и край. И затова действително стратегията на изчакването и стискането на зъби и дори правенето на жертви от време на време понякога работи. И все пак, струва си човек да се запита - каква цена е готов да плати за простото оцеляване? Отношенията си? Достойнството си? Здравето си?
Насилието трудно ще ни помогне и затова съветвам против него. По принцип насилието решава много проблеми, но за да се приложи, са нужни две ключове съставки - сила и уважителна причина. Относно силата - ако нямаш шанс за победа, не нанасяй първия удар. А в наше време шанс да победят чрез насилие биха имали единствено армията (включително частните наемнически компании) и разузнаването в зависимост от колко е силно.
Евентуалните извършители на преврат също трябва да имат достатъчно поводи за надежда, че народа и световните сили ще приемат преврата. В противен случай те рискуват "който копае гроб другиму".
Контролирайки медиите и силовите агенции, властите лесно могат да използват всякакво насилие срещу организаторите му. Успешни народни революции почти не съществуват в историята. Знаем каква се е случило със Спартак - да, спечелил е няколко битки. Да, бил е велик. И накрая са го победили и убили. Докато правителството се ползва с легитимност, насилие към него се изписва като тероризъм и оправдава целенасоченото унищожение на източника на насилие.
Едно усложнение тук е, че силовите институции са способни на провокации с цел настройване на общественото мнение срещу неудобни групи. В САЩ тази техника е добре развита от ФБР-то. Пример е случая с опита за отвличане на губернаторката на Мичиган, Гречен Уитмър, през лятото на 2020. ФБР-то обяви, че са предотвратили такъв опит. После се оказа, че цял отдел хора купени от ФБР-то са убедили някакъв балама да се опита да похити Уитмър.
Баламите не постигат резултати, а сами си намират цаката. Затова е нужно да се стои настрани от потенциални провокатори.
Добро решение през 2020 г. и 2021 г. беше просто да се каже НЕ на всички простотии, доколкото беше възможно във всеки частен случай. (Колкото по-дълбоко човек се намираше в световната провинция, толкова по-лесно беше да каже не.) НЕ на маските, НЕ на домашния арест, НЕ на отровата, НЕ на "паспортите", НЕ на световната бюрокрация, НЕ на заплахите, НЕ на всичката гадост.
Това е добра стратегията - да се изправиш, да изпъчиш гърди и да кажеш НЕ, НЕ, НЕ и НЕ. Руският историк Андрей Фурсов (1951-) понякога споменава, че най-важната дума за един мъж е "НЕ" - и в това има много истина.
Врагът управлява чрез страх и лъжи. Той почти винаги блъфира. Ако 70% от населението каже НЕ на "ваксините", както стана в България, става трудно да се поддържа фарса. Закон (или заповед), за който правителството настоява, а населението пренебрегва, носи ущърб на правителството. Както д-р Маккъла отбеляза през есента на 2021 г., протече игра на нерви от световен мащаб. И беше важно човек да не се дава лесно.
Същото важи и на държавно или народно ниво. В близкото бъдеще ще има още извращения. Олигархията ще натиска. Ще искат Истанбулска конвенция, открита или "тиха" война срещу Русия, преоценка на отношенията с Китай, зелена сделка, отказ от българските претенции към Македония, подписване на разни конвенции даващи власт на СЗО и прочее. Брюксел ще заплашва държавите, които не са съгласни с тези неща, с изключване от ЕС. Със санкции. С изолация. България и българите трябва да знаят къде да кажат НЕ, НЕ, НЕ и НЕ. Та какво бъдеще има този съюз пълнещ се с афганистанци, сирийци и украинци и готов да отмени всички човешки права заради измислени "пандемии"? Този съюз, чиято най-свята ценност е педерастията? И освен това, могат ли да си позволят да загубят дори малка България? Ако България излезе, кой следва? Румъния? Унгария? Испания? Защо не?
ЕС няма да е вечен. Поглед към картата показва, че България винаги ще е в географическа Европа. По-добре българският народ да оцелее и продължи, отколкото да се самоунищожи за да принадлежи към един разпадащ се съюз воюващ срещу гражданите си.
Нека да подчертая, че не съм против ЕС по принцип. ЕС е средство, а не самоцел. Но според мен би било разумно човек да е против ЕС на педерастията, имигрантите, инжекциите, липсата на енергия и жертвоприношението на граждани в името на американските интереси. Когато ЕС започне да преследва евтина чиста енергия, нормални отношения с Русия, потушаване на нацизма, европейска Европа за европейците и нормални човешки ценности, пак може да говорим.
В бурно времена нещата бързо се променят. През 1942-а, съмишлениците на окупаторите във Франция са се ползвали с привилегии, а партизаните са се криели из горите. А през 1945-а е имало кървава разправа. Болшевиките са били в изгнание през 1916 - и само месеци по-късно господари на огромна държава. Християните са били разкъсвани от лъвове в първи век по времето на Нерон. А четири века по-късно, императорът Константин сам е християнин.
Времената бързо се променят. През 2021 г. изписаха мнозина за по-черни от дявола за това, че не се прободоха. Но година по-късно, когато "вирусът" е бързо изчезващ спомен, много хора започват да разбират, че "неваксинирате" са герои. Френският генерал Кристиян Бланшон написа открито писмо на тази тема през есента на 2022 г. То започва така:
Дори и да бях напълно ваксиниран, пак бих се възхищавал на неваксинираните за това, че издържаха на най-големия натиск, който съм виждал, включително от съпрузи, родители, деца, приятели, колеги и лекари.
Хората, които са били способни на такава сила, такава смелост и такава критична способност, несъмнено въплъщават най-доброто от човечеството.
Генералът очевидно е прав. А просто трябваше човек да каже НЕ!
Как да кажем НЕ на практика? В Източна Европа имаме свой тертип - полската стратегия на Солидарност.
Основан през август 1980 г., съюзът само за година натрупва 10 милиона членове - една трета от населението в работна възраст на Полша. Чрез тази критична маса, Солидарност разполага с достатъчно влияние да показва народната воля чрез стачки и други типове гражданско неподчинение. Комунистическата държава обявява военно положение в опит да се бори със съюза и арестува хора; но не успява да потуши пламъка. През 1986-та се обявява амнистия. Всички знаем как завършва случая. Комунизмът пада през 1989 и Лех Валенса (1943-) става президент на новата Полша.
Така че тактиката е следната - човек търси съратници и когато са достатъчо много, предизвикват конфронтации. Например, за борба срещу задължителното "ваксиниране" на работното място (през 2021 г. то дойде в много кантори в много държави), събират се подписи от всички, които не искат да се инжектират на даденото работно място и се предупреждават шефовете (много от които са на страната на протестиращите), че ще бъде обявена стачка ако се появи натиск в посока пробождане. Забележете, стачка, а не оставка. Ако уволнят един, другите трябва да продължат да отсъстват в знак на солидарност. Ако половината население стори това, фарсът приключва.
Собствениците на малък бизнес могат да говорят с колегите из града и заедно да уведомят МВР-то и РЗИ-то, че повече няма да изпълняват наредбите. Оттам нататък, ако глобят един, всички други могат да отидат при него, да направят скандал и да искат глоби за всички - които после ще се обжалват до край и които никой няма намерение да плаща. Собствениците на заведенията постъпиха по подобен начин в края на 2021 и в началото 2022 г. Към края на фарса през пролетта на 2022 г., много собственици открито заявяваха, че ще фалират, ако продължат да си губят времето с безумните "мерки".
Лесно могат да се измислят още примери за гражданско неподчинение; но идеята е ясна - солидарността и неподчинението работят. Канадските тираджии разтресоха цяла Канада и света през януари и февруари 2022 г. с "Конвоя на свободата". Една от причините за завършването на "пандемията" беше опасението на управниците, че други ще последват примера на тираджиите.
Така че, ако пак стане нужда в бъдеще, това е начинът. Трябва да се каже НЕ и да бъде последвано това НЕ с дела под формата на гражданско неподчинение в солидарност с околните. Смелостта е заразна, а правдата - мощна.
Ще не щем, навлизаме в световен водовъртеж вероятно сравним с периодите 1618-1648, 1789-1815 и 1914-1945. Идва голямото изпитание на следвоенните поколения. Като го преодолеем, ще можем да построим един по-добър ред. Но дотогава ни предстои да станем свидетели на чудеса невъобразими. В идните години предстоят войни, преврати, концлагери, лъжи, измами, юнашки подвизи, долни предателства, духовни пробуждания, религиозни реформации, масови психози, икономически кризи, разпад на стари и млади държави, създаването на нови, технологични пробиви, бунтове, революции и контра-революции, кървави разправи, триумфи, падения, ужас и безумие, но и надежда.
В идващата буря парите и влиянието може да помогнат за известно време на тези, които ги имат; но във всеки един момент могат да бъдат загубени. Всички освен най-младите от нас знаят това много добре от личен опит. Видяхме какво стана през 1990-те, когато спестяванията и пенсиите се изпариха и хора почитани и уважавани преди 1989 се превърнаха в никому ненужни прости граждани.
Донякъде помага човек просто да наведе глава и послушно да чака бурята да премине. Смирените ще наследят земята. Но от друга страна, робът може да бъде убит като куче ако собственикът няма нужда от него, не иска да го храни и не уважава човешкия живот. Който иска да живее добре, трябва да е готов да се бори за това.
Също изглежда съмнителна идеята, популярна в някои среди - особено в широката западна Америка заселена едва преди един-два века - човек да се барикадира със запаси и патрони в бункер някъде в пущинака и да преживява на сухари и изворна вода. Та нали човек (или шепа хора) трябва да спи. А запасите привличат грабители. Самоизолацията е самоунищожение.
Но взети извън обстоятелства на отшелничество, земя и запаси могат и да помогнат. И в почти всички случаи биха били за предпочитане пред безполезни ценни книжа които могат да бъдат иззети по всяко време с натискане на копче и които може би са на път да загубят стойността си.
В момент на цивилизационна криза като настоящия, две неща са най-важни - цялостната личност и близките. Това е. Което значи, че защитата лежи в следното: (а) Здравето - тялото трябва да има силата да устои непрестанното напрежение на идното бурно време. (б) Духът - победата изисква волята да продължиш в трудни моменти, породена от вярата и надеждата в светло бъдеще и святостта на каузата. (в) Уменията - този, който може да е полезен на себе си и на околните, винаги ще си намери място сред тях стига да не е досаден. (г) Близките - заедно сме силни. Поотделно сме слаби. Любовта крепи и дава сили. Силните връзки - особено семейните и съседските - ще са ключови.
Здравето е най-голямото богатство - без него човек не може да се наслади на нищо друго. За да издържим бурята, ще помогне да сме в добро здраве.
Можем да борим стреса и страха с подготовка, решителност и вяра. Някои неща можем да променим - и там трябва да вземем подходящи мерки. Други неща са отвъд нашия контрол - и тях просто трябва да ги приемем, доверявайки се, че Господ (или Вселената или Всемирния Дух или Съдбата или каквото) ни желае доброто и го преследва по неведоми пътища.
В периоди на стрес, тялото търси комфорт в алкохол, тютюн и сладко. Тези удоволствия имат своето място; но трябва да се пазим от прекаляване.
Наднорменото тегло е данък върху цялото тяло. В борбата срещу напълняването, храненето е по-важно от фитнеса. (Макар че от движение има огромна полза.) Евтината захар е най-голямата отрова; след това полуфабрикатите, евтините въглехидрати и растителните масла. Кое работи? Яденето като на село - месо, риба, мляко, яйца, пресни плодове и зеленчуци; полека с тестото.
Тялото иска движение. Спортът съчетава полезното с приятното. Дори проста дневна разходка в приятна среда помага много. А ако човек има градинка, може просто да пошета с лопатата.
Освен телом, ще бъдем изпитани и духом. Там победата зависи от нашите вярвания, нашето отношение към нашата съвест и нашата воля.
Как вярвате, че е устроена вселената? Мислите ли, че сме просто месо, сляпо блуждаещо в пространството, подтиквано от аксиоматични и неприкосновени химически реакции? Че задачата ни на този свят е да изстискаме колкото може повече удоволствие от плътта преди тя да грохне? Че вселената има край и постепенно умира и планетата Земя няма повече място и 90% от човечеството е паразит върху нея? Че след смъртта следва черната пелена на безвременния мрак? Който мисли така, ще му е по-трудно. Защото той се съгласявате с душманите си; единствената разлика е, че те имат сила и власт, а той не. И защото когато ножът опре до кокала, такива хора просто ще се примирят, че пирът е свършил и може би е време за дългата нощ, която така или иначе идва.
Това е нихилизъм. И от него по-страшно няма. Най-силното робство е робството вътре в главата, при което робът вярва, че за него е добре да е роб. Нихилистът е обезоръжен преди дори боят да започне - защото той няма за какво да се бори.
Ако човек мисли така, струва си да се замисли - защо? Защото науката го повелява? А той разбира ли науката, издълбоко, обширно? Чел ли е великите научни трудове? Владее ли математиката, върху която са построени? Разбира ли полемиките, бушували покрай теории като материализма и дарвинизма? Знае ли за аргументите например на един Честертън? Запознат ли е с метафизическите и философски доводи за и против свободната воля и съществуването на душата? Знае ли доводите на Тома Аквийски и Лайбниц? Били ли са опровергани някога и как?
Много, много малко са хората, които могат да отговорят утвърдително на горните въпроси. Ако човек не е един от тях, може би не знае достатъчно. Може би греши. Може би не е месо.
Някои вярват в различни неща. Например в дедите и поколението си, в рода, в народа, в кръвта. Те са в по-добра позиция. Те могат да намерят смелостта да бъдат достойни за жертвите на дедите си и да оставят един по-хубав свят на внуците си.
Други вярват в нещо дори по-голямо. В Истината, олицетворена от Господ. В оценката, която ще бъде поставена върху нашите действия в този свят. В Доброто, Любовта и Красотата, които съпътстват Истината и дават смисъл и радост на живота. Такива хора са в особено добра позиция. Защото ще намерят силата да се борят за Правдата. И дори да загинат, ще го направят с драго сърце, знаейки какво чака падналите в праведен бой. Но най-вероятно накрая ще победят - и ще получат шанса да построят един по-добър свят.
Бурното време е изпитание. Това изпитание е огромна чест и невероятна възможност. От нас зависи дали ще се възползваме и дали ще се докажем достойни.
Финансова криза може да унищожи парите ни. Политически преврат може да ни остави без влияние. Бедствие може да унищожи дома ни.
Но винаги ще имаме ръцете и главата си - тоест уменията, знанията и нрава си. А с тях можем да построим нов дом, да намерим нови другари и да съберете нови спестявания.
Забележете, че модерният свят с огромните си бюрокрации често ни плаща да си подаваме бумаги из разни офиси без явна полза. Тези бюрокрации зависят от системата и ако тя пропадне, синекурите може да изчезнат.
Но винаги помага човек да може да забие два пирона, да сготви хубави пиперки, да даде първа помощ или зъболекарска помощ, да отгледа вкусни плодове и зеленчуци, да улови риба и т.н. Практични умения с явна полза. Който има такива и ги пази и развива, може да са му от полза.
Също винаги ще се котират кадърните инженери, включително софтуерните. Модерното общество приема за дадени много неща, които изискват техническа компетентност и знания притежавани от шепа хора.
Българите, като селски народ, ги разбират тия неща.
Кръвта вода не става. Големият род и близките роднински връзки дават сила и възможности. Близките ще ни хранят, пазят, бранят, лекуват и съветват без корист и с радост. Същото важи за истинските приятели. Отношенията имат значение. Тези, които обичат и са обичани, са по-здрави и по-силни.
Идва време разделно. Ще разберем кои са истинските ни другари и кои са просто статисти в живота ни. Предполагам, че и Вие, както аз, сте получили съобщения от отдавна забравени познати откакто започна ерата на вируса. Беше време да се замислим за корените си и за отношенията си. Държали ли сме се някога гадно с някого? Може би си струва да се извиним. Струва ли ни се, че някой около нас се държи зле и ни пречи? Може би трябва се съсредоточим върху собствените си нужди. Позабравили ли сме близките си? Може би е време да им отидем на гости.
Идва време разделно. Здравите връзки със свестни хора ще ни помагат. Родени сме да се грижим един за друг. Сплотената група може да постигне чудеса.
За завършек, давам и малко по-практичен отговор на въпроса "Какво да правим?" Ако напиша следващ труд, той ще е разширен коментар по същата тема.
Въпросът "какво да правим?" предполага излагане на цели; но как да определим самите цели? Отговорът са идеалите - те определят целите. Следователно първото нещо, което ни е нужно, са идеали, към които да се стремим.
Всяка цивилизация и дори всеки род и всяка личност имат свои идеали и ценят някои идеали повече от другите. Аз предлагам следните. Те са общочовешки идеали, в съгласие с древната християнска религия на нашия народ.
Истина, отговорност, любов, характер, усъвършенстване, красота.
Идеали - истина, отговорност, любов, характер, усъвършенстване, красота
Слагам истината първа, защото тя е най-важна. Както казва Керол Куигли:
ЕДИНСТВЕНОТО НЕЩО, КОЕТО Е ВАЖНО, Е ИСТИНАТА -- това е цялостната структура на реалността. Значението на всяко нещо произтича от връзката му с тази цялостна структура. Причината, поради която материалните неща не са важни, е поради подчинената им позиция в тази цялостна структура.
Без истината, почти всичко други губи смисъл. Каква е ползата от храбростта, ако човек не може да прецени кои каузи си струват саможертвата? Как може да се преследва красотата, ако не можеш да различиш хубавото от грозното? Какъв е смисълът от обширните знания, ако те са погрешни или без съдържание? Затова истината трябва да бъде най-висшият идеал.
Истината предполага свободата на словото, защото истината е трудна за достигане и понякога се нуждае от обсъждане и спор - както ни показва Платон в творбите си. Но словото не бива да се бърка с мръсотията. Порнографията не е начин на изразяване на идеи. Цензурата на гадости има място в едно здраво общество.
Вторият по важност идеал, който предлагам, е отговорността. В англоезичния свят преди няколко години излезе важна книга - Екстремна отговорност (Extreme Ownership) (2015) от Джоко Уилинк (Jocko Willink). Джоко е американски командос, командвал елитни отряди в разните американски войни. Това е една от причините идеите му да заслужават особено внимание - те произтичат от една от най-елитните организации в света, която ежедневно се занимава с въпроси на живот и смърт.
Уилинк набляга на едно най-важно правило - личната отговорност. Според него за да сполучи една група, всеки трябва да поема лична отговорност за случващото се около него.
И действително, подобно на истината, отговорността е нужно условие за достигането на резултати. След като един човек или едно общество реши какво желае, то трябва да действа по постигането му. А това изисква отговорност. Във всяка една ситуация, човек трябва да се пита - какво мога да направя, за да постигна желаното? Това важи и на равнището на народите - няма какво българите да се оплакват, че този или онзи ги е предал. България и българите сами са си виновни за всичко. Обединени, може би щяха да устоят на турците през 14-и век. Ако си бяха изиграли по-добре картите между 1912 и 1945 г., може би щяха да си върнат Македония. Ако бяха действали малко по-адекватно през 1990-те, може би нямаше толкова много да обеднеят.
Отговорността е зрелостта човек да поеме последствията за слабостите и грешките си - пред себе си и пред околните - и да се стреми към задоволяването на нуждите и мечтите си. Отговорността е това, което превръща идеите в действия и действията в успехи. Тези, които се стремят към този идеал през 21-и век, ще постигат победи.
Следващият идеал, който предлагам е любовта в обширното й значение. Някои от проявленията на любовта, които имам предвид, са следите: Здравите роднински връзки - семейството и родът са съставната единица на държавата и основата за личен и национален успех. Но важна също е любов към ближните. Става дума за истинско уважение към тези около нас - техните интереси, нужди и права. Това изключва българската философия на "спасяването поединично". Важно е и уважението към другите народи. Всеки народ има право на живот, стига да не е за сметка на другите. Сърбите, гърците, турците и руснаците имат право на техните виждания, цели и интереси и е важно да ги уважаваме, разбира се в рамките на преследването на собствените си нужди. Омразата и презрението към другите, присъщи на шовинизма и нацизма, водят до подценявани и войни, който могат да завършат плачевно. Тук не препоръчвам пацифизъм - един човек и един народ трябва да могат да се защитават.
Има и други проявления на любовта, но тях ще ги оставя за упражнение на читателя.
Следващият идеал, който предлагам, е "характер". Тук имам предвид нещо като римското "виртус" - мъжество, храброст и достойнство. Това е силата да кажеш НЕ когато трябва. Мъжеството да се бориш, когато е нужно. Смелостта да казваш истината, дори да ти вреди. Без борба, няма успехи. А борбата изисква мъжество.
Друг идеал, който предлагам, е усъвършенстването. От една страна, важно е идеалното да не бъде враг на доброто. Но от друга, помага винаги да се стремим към най-доброто - на лично и на обществено ниво. Доколкото е възможно, нека да сме по-красиви, по-компетентни, по-честни, по-смели и по-щедри. Също така нека обществото ни да е по-заможно, по-сплотено, по-сигурно във всяко отношение и по-усмихнато и по-старателно.
В усъвършенстването се крие разликата между наследникът, който пропилява наследството и този, който използва наследството, за да построи нещо още по-голямо. Нека да продължим да строим върху построеното от предците ни.
Но освен да строим, нека и просто да се наслаждаваме на живота. Затова предлагам и идеала на красотата. Накратко, просто всичко е по-хубаво ако е и красиво. Ако щеш дори просто да режеш хляб в кухнята е по-приятно ако кухнята е спретната и подредена, през прозореца се вижда хубава гледка и чуруликат птички, ножът е красив и здрав и дъската за гладене също. Една от грешките на 20-и век е загубата на чувството за красота и естетика. Нека да ги върнем, с тях всичко е по-хубаво.
Освен идеали, са нужни и знания. Съвременният човек е обременен от много излишни и погрешни знания. Би било полезно придобиването и преподаването на по-практични и ценни знания.
Помните ли нещо от училището? Аз съм във високо-технологичния сектор и не помня почти нищо от цели предмети, които съм учил години наред. Повечето химия и биология, които са му нужни на дори един образован човек в живота, се съдържат в детските енциклопедии с картинки. Математиката е полезна доколкото учи логично мислене; но висшата математика върши работа на много малко хора, основно инженери и професори.
От друга страна ми се наложи сам да изучавам и откривам разни важни и нужни неща - например щрихите на философията и икономиката. Философията е важна, защото всички живеем според теориите на отдавна починали философи. Но повечето от нас просто не го съзнават и си мислят, че са преоткрили топлата вода.
Друга интересна особеност на училището е, че на практика всеки български мъж израсъл на село може да си изкарва прехраната като майстор и сам да си построи или ремонтира дома; докато много граждани не могат да забият два пирона. Ситуацията е подобна и в други съвременни страни. Отношението на аристокрацията и интелектуалните касти към мускулестата работа винаги е било сложно; но реалността е, че помага човек да може да си забие два пирона.
Разбира се, българските селяни са научили полезните си умения не в час по трудово, а у дома. В домът се очаква и децата да бъдат възпитани. Училището е нещо като забавачница, в която децата на съвременните родители да прекарват времето си докато родителите им седят в офиса. Но все пак, ако децата ще прекарват половината или дори повечето си съзнателно време на училище, струва си да се извлече някаква полза от него.
Така че, ще попитам читателя кои умения реално са му били полезни в живота и колко от тях са били придобити в училището? Какви нови предмети и процедури биха били полезни в училището, което е институция на възраст два века и кои стари предмети могат да бъдат изхвърлени, както навремето - впрочем може би злощастно - са били изхвърлени латинския и гръцкия?
Разпространяването на знания и решаването на големи задачи изисква съответните организации.
Със задълбочаването на кризата в науката и образованието в Империята на лъжите, ще се появи нужда от нови академии, които да преподават полезни знания. Не съм сигурен как ще изглеждат тези академии, но те идват. Възможно е академиите да комбинират архаичното и свръхновото - например школата на Сократ, Платон и Аристотел, с нейните разходки и обсъждания, но подобрена чрез достъп до всемирната бибилиотека в Интернет, включително безбройните видеота, показващи чалъми за щяло и нещяло.
Отделно, ще са нужни нови клубове, в които да се обсъждат и решават належащи проблеми. В наше време подобни клубове могат да са полу-виртуални.
Нужни ще са и нови списания и вестници. Публикуването на списания в ерата на Интернета е по-лесно от всякога; но създаването на нещо стойностно остава сложно и трудоемко.
В края на краищата, всяка нация се състои от хора и всеки златен век се дължи основно на шепа хора, които постигат забележителни неща и дават пример на масите и насочват силите им в полезна посока. Историкът Тойнби открито говори за точно това в многотомната си световна история.
Следователно би било полезно да се стремим към създаването на подобна шепа хора, която да е способна да постигне нов ренесанс или възрождение.
Важно е подобен елит да бъде не само интелектуален и делови, но и морален и духовен - защото без морални и духовни ценности, те може просто да използват талантите си за лична изгода и подтисничество на околните. Нужна е аристокрация на духа, а не олигархия на финансите и лъжите.
Създаването на такъв елит зависи от нас и нашите действия. От това как възпитаваме децата си. От това какъв пример даваме. От това какви организации и форуми за обмяна на информация градим и посещаваме. От усилията, които полагаме за собственото си просвещение и усъвършенстване. От смелостта, с която браним ценностите си.
Всеки от нас трябва да реши дали ще живее като гордо изправен човек, търсещ хармония със своя дух и своята природа; като роб, продал достойнството си за закрилата на господарите си; или като добитък.