Какво е жена? (2022), документален филм от Мат Уолш (Matt Walsh) на Битшут.Глава 9: Феминизъм, педерастия и джендърство - робството е свобода
Препоръчителна литература
Вградени видеа
Хемингуей пише следния лаф в И изгрява слънце (1926). Мъж пита приятеля си как е банкрутирал. И приятелят отговаря:
- По два начина. Постепенно и после изведнъж.
Постепенно и после изведнъж е добро описание за начинът, по-който се разпадат сложни системи. Например здравето на тялото - постепенно тялото остарява и отслабва от лакомия и липса на поддръжка. И изведнъж се появява тежко заболяване. Или здравето на държавата - постепенно Франция през 18-ти век или Русия през 19-ти век отслабва... И накрая идва революцията.
Същият принцип важи и за душевното здраве на обществото. През 1969 година, въпреки 20 години натиск след войната, в Америка са забранени (или поне силно ограничени) порнографията, педерастията и аборта. Изведнъж през 1972 година порнографията Дълбоко гърло (1972) превзема кината, през 1973 Върховният съд на САЩ де факто узаконява аборта, а през 1970-те американските щати и останалия англоезичен свят постепенно узаконяват педерастията.
Въпрос: Какво е това "педерастия"? Отговор: Разговорен термин, с който има предвид содомията и поощряването на содомията.
Съборена е стена от правила, пазила Запада от векове. Но това е само началото. Следва нов период на постепенно разлагане, който кулминира с психозата на десетилетието 2010-2020.
Макар че педерастията спира да бъде незаконна в САЩ през 1970-те, населението все още я вижда като нещо презрително. Последват четири десетилетия пропаганда, като например телевизионното предаване Уил и Грейс (1998-2006) и филма Планината Броукбек (2005). В подобни филми и предавания, педерасът е изобразяван като особено симпатичен мъченик, нежен и щедър човек, който просто иска да живее според същността си без да бъде тормозен.
Пропагандата работи, до някъде. През 2008-ма, няма и 15 години назад, в Калифорния се провежда гласуване за така нареченото "8-мо предложение" (Proposition 8) - забрана за педерасткия "брак" на конституциално ниво (става дума за конституцията на щата). Предложението е прието успешно, защото се оказва, че на много хора дори в ултра-либерастката Калифорния, особено черните и мексиканците, не им минават тия номера.
Общественото мнение се оказва голям проблем и за Хилъри Клинтън и Барак Обама, които се борят за президентската позиция и много зависят от гласовете на черните. Така че и Хилъри и Обама се изказват против гейския "брак" почти до 2015 г., когато Върховният съд открива над 200 години след написването й, че американската конституция одобрява брака между двама мъже. Например на 2-ри ноември 2008 г., Обама казва "Вярвам, че бракът е между мъж и жена. Не съм за гей браковете." Списание Атлантик пък ни казва, че "до 2013 г. [Хилъри] заемаше позиция, която много гласоподаватели на демократите сега смятат за дълбоко погрешна."
На 1-ви септември 2022 г., набеденият за президент на САЩ Джо Байден държа президентско обръщение към страната във Филаделфия, в което обясни как според него, неговите политически опоненти са, общо взето, не само врагове на държавата, но сигурно и дяволи. Едно от конкретните обвинения на г-н Брандън беше следното:
Силите на MAGA [Make America Great Again - Да направим Америка велика отново - лозунга на Тръмп] са решени да върнат тази страна назад - назад в Америка, където няма право на избор, право на личен живот, право на контрацепция, няма право да се ожениш за когото обичаш.
Т.е. само за десет години, мнение, споделяно от водачите на либерстката американска Демократична партия, се превръща в абсолютно табу. Нещо повече - през лятото на 2021 г., броени седмици, преди героичните Талибани да освободят страната си от бруталната и нечувано жестока Натовска окупация, американските посолства в мюсюлманските държави развяха така нареченото гейско знаме (с цветовете на дъгата).
Дипломацията е тънка професия, в която жестовете и символиката са от кардинално значение. Знамето е символа на държавата и нейните управници. По време на феодализма, всеки благородник си е имал свое знаме, развявано от знаменосец на бойното поле. В римската армия, носителят на знака на ротата се е казвал сигнифер (а носителят на легионския орел, аквилифер) и е бил подофицер.
Тоест, развявайки гейското знаме над своите посолства, Империята заявява: "Педерастията е нашата най-голяма ценност, достатъчно голяма, за да развяваме знаме за нея. Тя ни управлява. Нещо повече - ние сме готови да разпространяваме педерастията по целия свят с огън и жупел, както направихме в Афганистан, Ирак, Либия и Сирия."
Та както казахме по-рано, разпадът става постепенно и после внезапно. В момента сме във внезапната фаза. Нечувани в историята на човечеството идеи, които преди 30 години бяха немислими, а преди 10-15 години отричани дори от по-либералните, сега са свещени.
Защо световните управници толкова подстрекават педерастията и други извращения? Какво целят? Какви ще са последствията от това, което се случва?
Да разгледаме тези и други въпроси един по един.
Както обсъдихме в предходна глава, в периода на прогниване и разпад на цивилизациите и империите въплъщаващи тези цивилизации, съществуват тенденции към, както казва Куигли в 5-та глава на Еволюцията на цивилизациите, "мания за секс (често като перверзия)". (Струва си да се отбележи, че упадъкът може да се изрази и по-други начини - хазарт, наркотици и т.н. - т.е. изпедерастяването в късната империя е вероятно, но не задължително.)
От психологическа гледна точка, доколкото мога да преценя, механизмът е нещо като следното: През епохите на завоевания и разрастване се поощряват труда, саможертвата, героизма и делата. Но когато всичко, което може да бъде превзето се превземе и заводите и майсторите работят с пълна пара и столицата се напълни с несметните богатства на покорени народи и развитата промишленост, се ражда поколение, на което му е дадено всичко без да трябва да се напъва. На това поколение му е трудно дори да си представи нуждата да се напряга или да рискува живота си за нещо. За подобни поколения е голямо изкушение просто да се отдадат на удоволствията, търсейки си всякакви извинения за това. Допълнителна наслада доставят забранените удоволствия. За следващото задоволено поколение, търсенето на удоволствия и прекрачването на табута става норма. Но тези поколения губят качествата, които са позволили на дедите им да покорят света; макар че все още притежават наследеното от дедите си, включително силната армия. Но когато имперският елит се отдаде на удоволствия и лични облаги за сметка на делата, завоеванията и саможертвата, империята запада. Омекнали в китките дегенерати не намират сили и време да родят деца. Богати династии започват да фалират. Дух на безпокойство обзема държавата. И много хора бягат точно към удоволствията - вече постепенно станали извращения - като бягство от печалната реалност на идващия край.
Така като гледам, нещо такова се случва на Запад. Там три поколения не са бити. Макар че в наше време е модно всеки да е жертва и да мрънка за нещо, на Запад от 1945 г. е нямало война, глад, немотия и (до скоро) сериозна репресия и цензура. Следвоенното поколение ("бумърите") се радва на невиждани в историята блага - и с гръм и трясък потегля по пътя на сексуалната революция и рокендрола. Какво пък, веднъж се живее. Но ако бумърите са се радвали на хубав секс между хубави мъже и жени, то техните деца и внуци, вече понадебелели, с по-ограничени финансови възможности и глезени до безумие, се отдават на перверзии и безбрачие.
Да разгледаме няколко примера на описания процес. Сър Джон Глъб предлага следния в Съдбата на империите:
XXIV Арабският упадък
През първата половина на девети век Багдад се радва на своя златен миг като най-великият и най-богатият град в света. През 861 г. обаче управляващият халиф, Мутавакил, е убит от своите турски наемници, които установяват военна диктатура, продължила около тридесет години.
През този период империята се разпада, като различните владения и провинции приемат де факто независимост и търсят собствените си интереси. Багдад, доскоро столица на огромна империя, установява, че властта му е ограничена само до Ирак.
Произведенията на съвременните историци на Багдад от началото на десети век все още са достъпни. Те дълбоко се оплакват от израждането на времето, в което живеят, като наблягат особено на безразличието към религията, нарастващия материализъм и разпуснатостта на сексуалния морал. Те също се оплакват от корупцията на служителите в правителството и факта, че политиците изглежда винаги са трупали големи богатства, докато са на поста.
Историците коментират горчиво изключителното влияние, което популярните певци придобиват върху младите хора, което довежда до упадък на сексуалния морал. „Поп“ певците от Багдад акомпанират своите еротични песни с лютня, инструмент, наподобяващ съвременната китара. През втората половина на десети век, в резултат на това, много нецензурни сексуални изрази, които не биха били толерирани в по-ранна епоха, започват да се използват все повече. Няколко халифи издават заповеди, прокуждащи „поп“ певци от столицата; но в рамките на няколко години те винаги се връщат.
Друг класически пример е Флоренция от епохата на ренесанса. Флоренция от 14-ти и 15-ти век е особено важна в европейската и световната история. През късното средновековие, Флоренция е богат промишлен център, произвеждащ дрехи от вълна и коприна. Печалбите позволят на управляващите династии да навлязат в банковото дело и градът става международен финансов център. Флоринът става валута от световна значимост. Най-влиятелната династия, Медичи, се грижи за финансовите дела на Ватикана. Три пъти член на династията става папа. А през 16-ти и 17-ти век, две щерки на династията са кралици на Франция, най-силната нация в Европа по време на хилядолетието преди 1815 г. Де факто управници на Флоренция след 1400 г., династията Медичи създава прототипа за бъдещата европейска държава, която придобива вид след Вестфалския мир (1648).
Освен промишлен и финансов център, между 13-ти и 15-ти век Флоренция е и може би най-важния център на изкуството и литературата в Европа. Данте (1265-1321), Петрарка (1304-1374) и Бокачо (1313-1375) са флорентинци. Такива са и Микеланджело (1475-1564), Леонардо Да Винчи (1452-1512), Ботичели (1445-1510) и други. Макиавели (1469-1527) също е флорентинец.
Друг известен гражданин на Флоренция с противоречива репутация е свещеникът от Доминиканския орден Савонарола (1452-1498). Отвратен от разврата в своя град, Савонарола държи пламенни речи, които кулминират с Кладата на суетата през 1497-а година. Но като много революционери и контра-революционери, Савонарола прекалява и си създава прекалено много врагове. Година по-късно, той е осъден за ерес и изгорен на кладата. През вековете, репутацията му остава противоречива. Мнозина смятат, че Савонарола се е борил с истински проблеми и с праведни подбуди. Други го имат за черен дявол и олицетворението на църковния догматизъм.
За нашите цели, не е от особено значение дали Савонарола е бил светец или негодник. Важното е, че той е реагирал към обективно забележим процес, развиващ се пред очите му. Предлагам следната любопитна статия от гейско списание от 1998 г.:
...Историята на Флоренция от петнадесети век е уникално ценна. По време на Ренесанса Флоренция си създава репутация на пропита с хомосексуалност - "содомия" на езика на времето. Уморени от тази репутация, разтърсени от загубата на население по време на Черната смърт и подложени на натиск от хомофобски духовници, през 1432 г. градското правителство създава съдебен състав, наречен „Офисът на нощта“, специално за събиране и разследване на обвинения в содомия.
Забележително е, че повечето от записите на тази организация са оцелели в градските архиви и осигуряват основата за историческата реконструкция на Майкъл Роке [Michael Rocke] на флорентинската хомосексуалност „Забранени приятелства“ [Forbidden Friendships]. ...
По изчисленията на Рок хомосексуализмът наистина е бил широко разпространен във Флоренция. В малкия град с население от едва 40 000 души той изчислява, че 17 000 мъже са били обвинени в "содомия" по време на 70-годишното съществуване на Службата на нощта. Това възлиза, посочва той, на почти половината от мъжкото население на града през две поколения. Независимо дали оценките на Роке за населението са точни или не, такова разпространение на твърденията за содомия е забележително и изглежда, че замесва значително малцинство от мъжкото население в продължение на две поколения. И тази оценка без съмнение пропуска други, които не са излезли пред съда.
Виждаме точно процесът, описан по-горе - забогатяване, последвано от декаданс, който кулминира в реакция и разпад. След като французите я превземат през 1494 г. и испанците през 1530 г., Флоренция губи голяма част от силата си и престава да бъдер център на събитията. В наше време от векове Флоренция е наричана, с комбинация от презрение и уважения, град-музей.
Ще дам още един пример - английският елит от началото на 20-ти век. По време на викторианската епоха през 19-ти век, Великобритания е световната суперсила и Лондон е имперската столица. Но следвайки процеса, който описахме по-горе, децата на викторианците потъват в декаданса, олицетворен от така наречения кръг "Блумсбъри" наименуван на елитния лондонски квартал, където се подвизават членовете му. Кръгът включва няколко от най-влиятелните (по една или друга причина) писатели и мислители на периода, много от тях обратни. Например писателката Вирджиния Улф (1882-1941), писателят Е.М. Форстър (1879-1970), философите Витгенщайн (1889-1951) и Бъртранд Ръсел (1872-1970) и икономистът Джордж Мейнард Кейнс (1883-1946). Мнозина смятат Витгенщайн за най-важния философ ако не на 20-ти век, то поне на първата му половина. Същото важи за Кейнс по отношение на икономическата наука. Творбите на писателите от кръга се преподават в англоезичните курсове по литература.
Кръгът Блумсбъри съчетава снобските и педерастки тенденции на английската висша класа с декаданса на узрялата империя. Членовете му прекарват времето си в сексуални интриги, осмиването на простолюдието, размишления върху висшите удоволствия на педерастията, пиенето на кафе и други течности и създаването на литература от съмнително качество. По време на Първата световна война, те са пацифисти. Животът е твърде сладък, за да го загубиш на фронта.
Друг важен английски кръг от този период, припокриващ се с Блумсбъри, е кръгът на "Кембриджските апостоли". Става дума за тайно братство в единия от двата елитни английски университети. В края на 19-ти и началото на 20-ти век, една от догмите на това братство е така наречената "висша содомия" ("higher sodomy"), според която педерастията между възвишените членове на братството е нещо много по-морални и по-красиво от простата моряшка педерастия.
Интересен и поучителен израз на природата на педерастията се наблюдава в "Кембриджската петорка" - група от пет високопоставени англичани, двама от тях обратни, завършили Кеймбридж и предали родината, ставайки съветски шпиони. Това са Гай Бърджес (1911-1963, обратен); Антъни Блънт (1907-1983, обратен); Доналд Маклийн (1913-1983, алкохолик); Джон Кеърнкрос (1913-1995) и Ким Филби (1912-1988).
Про-хомосексуалната пропаганда залага на няколко посоки на атака. Главната от тях е идеята, че обратните са такива по рождение и че тъй като никой не може да бъде съден за това как се е родил, те трябва да бъдат приети.
Но твърдението, че обратните са такива по рождение, очевидно не е вярно. Никое бебе не се е родила с пишка в задника. И не става педераст, докато не поеме такава или не сложи своята в нечия дупка.
Възражение: Ама защо толкова грубо, какви са тия приказки! Отговор: Няма как - самата тема е мръсна. Няма какво да се правим на невинни девици в общество, давещо се в океан от порнография и педерастия.
Възражение: Педерастията не се изразява в половия акт, а в половото привличане. Обратните се раждат, привързани към собствения си пол. Отговор: Това са две отделни твърдения. (1) Че откъде накъде? На много мъже им се случва да се ядосат и да искат да пребият някого. Но докато не счупиш на някого главата, ти не си убиец! Докато не запалиш цигара, не си пушач. И докато не си го сложиш отзад (образно казано), не си обратен. (2) Какво убедително доказателство има за това, че така се раждат? Децата не съзряват сексуално до пубертета. Това са над 10 години формиране на съзнанието. Следователно е напълно възможно педерастията да идва от някакви събития във възпитаването на детето. Това е най-логичното обяснение и отговорът трябва да се потърси там преди да се правят резки и необосновани умозаключения.
Защото човешката природа е очевидна. Сексът между мъжа и жената има естествена функция - създаването на деца. Тъй като това е изключително важно нещо, сексът е приятен. Така че по дефиниция, обратният секс е природно извращение. Следователно хомосексуалните тенденции са извращение и плодът на нещо нередно в обстановката на детето - психологическа травма или, може би, някакъв тип отравяне.
Съществуват полови органи и анусът и устата не са сред тях.
Друг образ за педерасите, създаден от пропагандата, е образът на пухкавите, красиви, нежни същества, безнадеждно влюбени един в друг и желаещи да се насладят на своята сладка, забранена любов... Нещо като Ромео и Жулиета - само че вместо Жулиета, Жулиан.
Да обаче забранената любов е забранена, защото не е любов и е доста противна. Лезбийките стимулират клитора с всичко под ръка. Браво на тях. Но педерасите са изправени пред сериозен проблем. В задника има лайна. И ако нещо отвори задника, сещате се какво може да стане. Затова педерасите си правят клизми. Не винаги им се получава добре и понякога се изтърват върху килима.
Друг интересен момент е смазката. Жените имат лигавица. Но анусът няма такива неща. Затова се налага да се прибягва до вазелина, кравето масло и т.н.
Ще ме прощавате, но това не е любов! Това е нещо като отборна мастурбация комбинирана със сране върху пода. Така че като ви кажат за това как и педерасите обичат, не си мислете за вашата първа голяма любов. Не става дума за това. Става дума за клизми, последвани от пълни шепи вазелин - и след това най-вероятно от инфекция. Може би дори сифилис - "През 2014 г. гейове, бисексуални и други мъже, които правят секс с мъже, представляват 83% от случаите на първичен и вторичен сифилис, при които полът на сексуалния партньор е известен в Съединените щати." В наши дни възможна е и маймунска шарка (изцяло гейска зараза): "Около 98% от пациентите [заразени с маймунска шарка], предоставили демографска информация на клиниките, са идентифицирани като мъже, които правят секс с мъже, според CDC."
Както може да се очаква от пасмина, за която най-важното нещо в живота е перверзната сексуална ориентация, педерасите са често странни - с лошия смисъл на думата. Да вземем например песента, която Хорът на педерасите от Сан Франциско пусна в Интернет през юли 2021 г.
В песничката си, гейовете пеят следното: "Ние ще обърнем вашите деца – случва се малко по малко, тихо и неусетно и вие едва ще го забележите..." Поне са откровени. Песента поражда скандал и Хорът бързо я сваля от Интернет.
Ежегодните гей-паради в американските градове редовно парадират голи дегенерати пред малки деца. Ето пример от гей-парада в Сиатъл през юни 2022 г. (В статията има и видео.)
Така наречените "кралици" - мъже, облечени в рокли и гримирани като клоуни - все по-често посещават американските училища, за да четат приказки на децата.
Интернетът е пълен с подобни снимки и статии. В случай, че желаете още.
Но дори да отхвърлим представените по-горе възражения срещу идеята, че педерастията е нещо нормално, безобидно и сходно с отношенията между мъжете и жените, гейският брак остава върховно безумие. Това лесно може да се види по следния начин:
Ако двама мъже могат да се омъжат един за друг и който е несъгласен с това е лош човек, то защо да не могат да се оженят баща и син? Можем да приемем, че те се обичат. Дали ще си правят клизми е въпрос, който можем да пропуснем. Кръвосмешателството очевидно не е проблем. Бракът за тях би имал реални последствия - може да искат да си осиновят деца или да плащат по-ниски данъци.
Според логиката, която гласи, че педерасите трябва да могат да се женят един за друг, бащите и синовете също трябва да могат да се женят един за друг. Но разбира се, това е просто нелепо! В математиката, този подход се нарича доказателство чрез допускане на противното. На латински reductio ad absurdum.
Възражение: Това е абсурден сценарий, къде има баща и син, които искат да се оженят един за друг? Отговор: Преди 30 години и идеята педерасите да искат да се омъжват един за друг беше нечувана. Въпросът е принципен.
А защо да не могат трима педераси да се омъжат един за друг, ако се обичат? Защо един от тях да не може да се включи в брака на другите двама? С мъжа и жената, ясно. Една сперма, една яйцеклетка, едно дете. Дори може един мъж с няколко жени, както правят арабите и мормоните. Но при обратните, моментът със зачеването липсва. Това, че днес никой не натиска за това не значи, че утре няма да се случи. (Всъщност през есента на 2022 г., съдия в щата Ню Йорк отсъди, че „настъпи времето“ за легализиране на полигамията.) И ако трима могат да се омъжат, защо не 30? Пак стигаме до reductio ad absurdum.
Възражение: Абе какво ти пука за обратните, живей си живота. Отговор: В 1984 на Джордж Оруел, книгата, която мнозина наричат най-важната на 20-ти век, но май никой реално не я е чел, лошият баш-комунист натиска главния герой да каже, че 2 + 2 = 5. Психологическият момент е следния - ако човек приеме явна глупост, то той захвърля своят разум и е готов да приеме на практика каквото и да е. Приемайки, че педерасите могат да се женят, милиони хора по света приемат, че 2 + 2 = 5.
Представете си, че живеем в общество, според което гравитацията е отживелица. Няма какво да я мислим, можем да действаме, все едно я няма.
Такова общество няма да издържи дълго - или поне не във висока фаза на развитие. Ще бъде общество без мостове - защото мостовете ще паднат!
Макар че, за щастие, България все още е назад с материала що се отнася до Истанбулската конвенция (българският гений отново е налице!), дори само като членове на ЕС и НАТО ние се намираме в "общество", което отрича човешката природа. И така както отричането на съществуването на гравитацията би имало последствия, така отричането на човешката природа ще доведе до катастрофа.
Една от причините задкулисието толкова да поощрява педерастията е робското естество на обратните. Те са роби на слабостите си и роби на системата, без която, както те и всички други знаят, те не биха имали статута на мъченици и едва ли не държавни дейци, на който те се радват от 10 години. И те го знаят - ако ще и само на подсъзнателно ниво.
Обратните са идеалните граждани на така наречения Нов световен ред в Прекрасния нов свят. Те са бездетни и имат три неща в живота си - службичката, харченето на парички и педерастеенето. Това са изцяло контролируеми хора, които нямат нито причините, нито мотивацията да се противят на системата.
Възражение: Добре де, дори така да е, нали на никого не пречат, да правят каквото искат. Отговор: Тъй като педерастията е особено гнусно извращение, то обратните са във война със самата природа и следователно със себе си и с околните си. Така както никой нормален родител не желае детето му да стане наркоман, никой не желае и детето му да стане педераст.
И затова сигурно е най-добре педерастията да бъде не само заплювана, ами и направо конституционно забранена.
Както научихме, изучавайки мирогледа на световния елит, управляващите вярват, че планетата е пренаселена и населението трябва да се намали.
Тъй като, да си го кажем направо, анално не се зачева, следва, че един способ за намаляването на прираста на населението е окуражаването на педерастията.
Това не убягва на фанатиците на Малтус. През 1969, Фредерик Джафе (Frederick Jaffe) (1925–1978) вице-президент на Планирано родителство (Planned Parenthood), огромното американско НПО, пише меморандум в отговор на запитване от Бърнард Берелсон от рокфелерския Съвет за населението, в който обобщава възможните начини за намаляване на прираста на населението. Можете да изтеглите меморандума, представян пред американския конгрес, тук.
Един от предложените "всеобхватни" начини за намаляване на раждаемостта е "окуражаването на повече хомосексуализъм". Това не е случаен документ, а е официален отговор на запитване от организацията на един от най-влиятелните мъже в САЩ и света по него време (Джон Д. Рокфелер III) във връзка с доклад за президента, който ще определи американската външна политика през 1970-те.
С оглед на това, че според някои от най-влиятелните фигури в света има прекалено много хора на планетата, спокойно можем да предположим, че една от причините за хомо-манията от последните 15-20 години е преследването на стратегия за намаляването на прираста на населението.
Други интересни "всеобхватни" идеи, споменати в меморандума на Джафе, са: (1) окуражаването на заетостта сред жените; (2) задължителното школуване на децата; (3) отлагането на брака до по-късно; (4) ограничаването на достъпа до яслите; (5) аборт и противозачатъчни.
Съвкупността на тези идеи до голяма степен обобщава идеологията на феминизма, популяризирана в САЩ точно в периода, през който Джафе пише горния меморандум. Предвождано от авторката на Тайната на женствеността (1963) Бети Фридан (1921-2006) и по-фотогеничната Глория Стайнам (1934-), движението твърди, че жените домакини са онеправдани и едва ли не тормозени. Според феминизма, за да са свободни, жените трябва да работят по канцелариите наравно с мъжете.
Любопитно е, че преди няколко години се разбра, че Глория Стайнам е работила за ЦРУ. Според Стайнам, "Според моя опит Агенцията беше напълно различна от имиджа си; беше либерална, ненасилствена и почтена." Дали ЦРУ-то е работило зад кулисите за да поощрява феминизма? Почти без съмнение да. ЦРУ-то е инструмент за упражняване на контрол от страна на олигархията и феминизмът явно е социално-инженерен проект, който те решават, че желаят през 1960-те - поне отчасти с цел намаляване на прираста на населението.
Всъщност в значителна степен, макар и може би само полу-съзнателно, западният феминизъм заема от Карл Маркс. Цитирам от Манифеста на комунистическата партия:
Буржоазното семейство, естествено, ще отпадне с отпадането на това негово допълнение, а двете заедно ще изчезнат с изчезването на капитала.
Или вие ни упреквате, че искаме да премахнем експлоатацията на децата от техните родители? Ние признаваме това престъпление.
Но вие казвате, че като заменяме домашното възпитание с обществено, ние премахваме най-скъпите за човека отношения. А нима и вашето възпитание не се определя от обществото? Нима то не се определя от обществените отношения, в които вие възпитавате, от пряката или косвена намеса на обществото чрез училището и т.н.? Комунистите не измислят въздействието на обществото върху възпитанието; те само изменят характера на възпитанието, изтръгват го от влиянието на господстващата класа.
Буржоазните фрази за семейство и възпитание, за нежни отношения между родители и деца вдъхват толкова повече отвращение, колкото повече се разкъсват всички семейни връзки сред пролетариата вследствие развитието на едрата индустрия, колкото повече децата се превръщат в прости търговски артикули и работни инструменти.
Но вие, комунистите, искате да въведете общност на жените — крещи ни в хор цялата буржоазия.
Буржоата гледа на своята жена само като на оръдие за производство. Той чува, че оръдията за производство трябва да се използват общо, и, естествено, мисли, че и участта на жените ще бъде такава.
Той и не подозира, че се касае именно за премахване положението на жената като просто оръдие за производство. Впрочем няма нищо по-смешно от високоморалния ужас на нашите буржоа по повод мнимата официална общност на жените на комунистите. Комунистите няма защо да въвеждат общност на жените, тя почти винаги е съществувала.
Нашите буржоа, като не се задоволяват с това, че имат на разположение жените и дъщерите на своите работници — за официалната проституция и да не говорим, — намират особено голямо удоволствие в това, взаимно да съблазняват съпругите си.
Буржоазният брак е в действителност общност на съпругите. Комунистите биха могли да бъдат упрекнати най-многото в това, че на мястото на лицемерно прикритата общност на жените искали да въведат официална, открита общност на жените. Впрочем от само себе си се разбира, че с премахването на сегашните производствени отношения ще изчезне и произтичащата от тях общност на жените, т.е. официалната и неофициалната проституция.
Макар и смехотворни със злобата и карикатурните си изображения, идеите на Маркс следват конкретна логика и заслужават анализ. Идеяте за "общността на децата и жените", която Маркс защитава по-горе, не е нова и не е негова. Тя е разработена като минимум от Платон в Държавата. В утопичната държава, според Платон и Маркс, безхаберните родители нямат правото да възпитават децата си. Тази важна задача принадлежи на държавата, управлявана от мъдрите философи-царе. Децата ще се възпитават от училищата, където ще бъдат научени да вярват в благородната лъжа на Платон или в научния диалектически материалистичен комунизъм на Маркс. Или, в наши дни, в педерастията и глобалното затопляне на късната Англо-американска империя.
Съставното участие на феминизма в комунизма е причината българите и другите източни европейци да не разбират напълно западната мания с феминистката идеология. В Соц-а беше изградена славянско-комунистическа версия на феминизма. И затова на източните европейци никога не им потрябва западната версия.
Тъй като марксистите като цяло не обичат Малтус, в Соц-а нещата бяха по-човешки и се правеха опити да се ограничат пагубните за раждаемостта ефекти на феминизма. Въпреки брътвежите на Маркс, се очакваше ранното сключване на брак и раждането на 2 деца. Държавното здравеопазване, майчинските и достъпът до квартири подпомагаха създаването на семейства. Причината за тези тенденции може да бъде намерена в националния характер на комунистическите правителства в източна Европа, формулиран още по сталинско време в СССР. Народна Република България може да е била комунистическа, но е била българска и Живков е знаел, че без българи няма България. Същото не важи за настоящата България, която не е българска, а евролиберастка. В настоящата България няма нужда от българи. Тя не е национална държава, а просто югоизточната територия на империята. Там може да живее който си иска, стига да е послушен.
Но да се върнем към феминизма. Пращането на жените по канцелариите води до следните резултати:
Някой трябва да гледа децата. Това са яслите и училищата. Но разбира се, тогава до голяма степен яслите и училищата възпитават детето - а не родителите. По този начин създаването на съзнанието на младото поколение може да се контролира от не-правителствените и над-правителствените организации, които определят учебната програма.
Отделно, ако дадена млада двойка, в която жената желае или трябва да работи, няма достъп до ясли поради недостиг на места или липса на средства, то намалява вероятността тази двойка да има деца.
Ако жената предпочита да се съсредоточи върху образованието (реално дипломирането) и кариерата си и върху живуркането преди да се задоми, то главоломно намалява вероятността тя да роди въобще или да роди повече от едно-две деца. Причината за това е чисто биологична - след 30 зачеването става все по-трудно. Същото важи и за задомяването, защото мъжете винаги ще предпочетат 20 годишната пред 30 годишната ако имат възможност да избират.
Феминизмът твърди, че освобождава жените; но това е изопачаване на реалността. Домакинята е свободна да прекара деня си както желае, включително на някаква служба ако й доставя удоволствие. Докато работещата жена зависи от работодателя и трябва да стиска зъби, колкото и да я дразни работата. В стария, християнски, свят, съпругът на една жена се кълне да я закриля и е длъжен пред нея, пред близките им, пред обществото и пред Бог. Но шефът на една жена не й е длъжен с абсолютно нищо.
В капиталистическото общество, една от функциите на феминизма е контролът и облагането с данък на труда на жената. Домакинята върши полезен труд за себе си и за семейството си. Работещата жена работи за заплата. Голям процент от тази заплата отива директно за държавата. В България данъците са към 15% общ и 20% ДДС. На Запад на много места данъкът върху дохода е 30-50% и ДДС-то е 10%. Това означава, че ако работещата жена бачка за надник 8 часа, то след като отчетем всичките данъци, тя е дала 3-4 часа заплата на правителството. Отделно, тази жена трябва да яде. Ако не й се готви след 8-10 часа бъхтене, тя може да купи готова храна от някое заведение за бързо хранене. По този начин, вместо да яде качествена домашна храна, тя плаща за да яде боклуци.
Всичко това звучи не като свобода, а като робство.
Друг проблем, до който води кариеризма сред жените, са затруднения в намирането на мъж. Колкото и да са "силни и независими" жените, има някаква полза от мъжете. Например, макар че една жена може да зачене от случаен минувач, все пак е полезно за детето да има баща и за жената да има помощник в отглеждането на следващото поколение. Пък и някой да я гледа една година докато носи и се възстановява. Мъжете също често имат пари, които могат да харчат по жената. И ако мъжът е що-годе нормален, жената просто се чувства по-спокойна, когато той е около нея докато те са навън.
Но проблемът на образованите и успешни жени е, че тъй като жените по принцип искат мъжът им да е по-успешен от тях, то ако жените са наравно с мъжете, просто не стигат успешните мъже. Защото на успешния мъж често не му пука колко успешна и образована е дадена жена. Успешният мъж иска хубава жена, която е достатъчно млада да му роди деца и около която му е приятно. Ако иска да се ожени по сметка, ще търси богата щерка на влиятелен мъж, а не работохолична, която не може да му обърне внимание. Но ако успешните мъже се женят за сервитьорки или за щерките на богаташи, то за успешните жени не стигат мъжете. Което и наблюдаваме в наше време.
Така че от социална гледна точка, феминизмът е инструмент за контрол и за ограничаване на прираста на населението. От философска гледна точка, феминизмът е крайна и погрешна (в смисъл, че не съотсветсва на обективно съществуващата човешка природа) интерпретация на идеите на просвещението, изразени в лозунга на Френската революция - свобода, равенство, братство (liberté, égalité, fraternité). Конкретно, западният феминизъм в настоящата си форма проповядва, че жените са поне толкова умели на работното място колкото мъжете и че работата им дава "свобода".
Идеята, че работата дава свобода на жените, е най-малкото спорна, както обсъдихме по-горе. А идеята, че жените и мъжете са взаимозаменяеми във всички сфери на човешката дейност, е очевидно безумна. Жените са построени различно от мъжете и са физически много по-слаби. Това автоматично означава, че са безполезни в сравнение с мъжете в ред професии - войници, строители, пожарникари, ченгета в опасни места и т.н. Отделно, жените имат природа различна от мъжката и предпочитат различни занимания. Затова например началните училища и яслите са пълни с учителки. Просто жените по природа обичат малки деца.
Доведена до крайност, заблудата, че жените и мъжете са еквивалентни, води до умопомрачението на джендърщината.
Преди десетина години, джендърщината почти не съществуваше. Да, тук таме някой и друг "сменяше пола си". Но това бяха изолирани случаи, оценявани като меко казано странни от общата публика. След узаконяването на "гейския брак" в САЩ през 2015 г., дойде време за следващия фронт във войната срещу човешката природа - джендърите. През 2015 г., известния американски спортист Брус Дженър (1949-) от клана Дженър-Кардашиан обяви, че вече ще бъде жена, наречена Кейтлин.
Джендърщината, до скоро немислима, бързо прерасна в мания. През 2016-та година, намушелият в последствие канадски психолог Джордън Питърсън (1962-) породи скандал в Канада, след като заяви, че е против това правителството да го задължава да се обръща към само-определилите се джендъри с предпочитаните им местоимения.
Дж. К. Роулинг (1965-), може би най-популярната писателка в света за последните 20 години, заклета феминистка, си навлече гнева на джендърите и истеричните им поддръжници през 2018 г., когато "хареса" туийт, казващ, че джендърите са просто "мъже в рокли". Скандалът продължава да гори оттогава насам.
Междувременно, джендърите започват да унищожават женския спорт. Вижда се с просто око и е лесно да се провери, че мъжете са много по-силни от жените и ги бият с разлика в почти всички спортове. Всеки посредствен мъжки спортист лесно би станал №1 сред жените. Затова мъжете и жените трябва да се състезават отделно, както винаги е било. Пример за това е "Лиа" Томас (1998-). Става дума за момче, родено в Тексас, което през 2018 г. решава, че вече е момиче. Томас е плувец и по логиката на джендъризма се състезава в женското плуване. През 2020 и 2021 г., Томас печели състезание след състезание - с разлика пред втората състезателка.
Известната (особено от Генезис (2010) на Нолан) канадска актриса Елън Пейдж (1987-) реши да стане мъж през 2020 г.
Възражение: Майната им, да правят каквото си искат, какво ми дреме на мен. Отговор: На нормалните хора трябва да им дреме, защото джендърскоро безумие има последствия.
През 2021 г., Байден назначи Ричард "Рейчъл" Ливайн (1957-) за Помощник-секретар по здравеопазването. Т.е. явно откачен човек е отговорен за здравето на американците. Разбира се, тъй като България е част от Империята, и българите берат пешкира от имперските глупости, както видяхме по времето на "пандемията".
Но най-големият проблем е ситуацията с децата. В статия от 10-ти юни 2022 г., New York Times пише следното:
Около 1,6 милиона души в Съединените щати са транссексуални, а 43% от тях са по-млади възрастни или младежи, според нов доклад, предлагащ най-актуалните национални оценки за тези жители.
Оценката, разчитайки на проучванията на властите за благосъстоянието, проведени от 2017 до 2020 г., изчисли, че 1,4 % от 13- до 17-годишните и 1,3 % от 18- до 24-годишните са били транссексуални, за разлика от около 0,5 % от всички възрастни.
Тези цифри разкриха голям ръст сред младите хора: оценката на транссексуалните лица от 13 до 25 почти се удвои от предишния доклад на изследователите, отпечатан през 2017 г., въпреки че изследванията използват напълно различни стратегии.
Т.е. промиват мозъците на децата. Подстрекават момчетата да си изсушават топките, а момичетата да си режат гърдите. Това не е шега, не е научна фантастика, не са събития в Камбоджа. Не. Това е Америка - и ако нещата не се променят, безумието ще проникне и в Европа и България.
От морална гледна точка, управниците - включително голямата част от културния елит - на САЩ и ЕС са повече от луди. Може да се каже - ако ще като метафора - че те са обсебени от зли духове и отдадени на откровен сатанизъм. Та какво по-голямо зверство може да се измисли от осакатяването на деца?
От практична гледна точка, залогът е огромен. Става дума за децата. Синове, дъщери, внуци, племенници, ученичета, махленски палавници - управляващите в САЩ и ЕС искат да ги "освободят" от половите им органи. Демокрацията и свободата са мъртви - днес живеем във времето на джендърщината.
От къде дойде този нов ужас? Както обсъждахме по-горе и в предишни глави, залезът на цивилизациите и империите е съпътстван от ирационалност и безумие, донякъде подстрекавани от висшите класи с цел социален контрол. Човек, който не си знае пола не представлява опасност за властта. А в епохата на нещастие и изкривяване, за съжаление лесно се създават такива хора. Защото за загубеняка е най-лесно да си каже, че не е загубеняк, а е джендър, вместо да вземе отговорност за живота си и да се напъне да прави каквото може в света, в който се е родил.
Също ясно е, че джендърщината е един вид доброволна стерилизация.
На психологическо ниво, джендърщината, като част от трансхуманизма, е проява на арогантността на привилегированите, които, бъркащи привилегиите и наследството за постижения, желаят да се освободят от собствената си природа - нещо невъзможно дори за Господ. Ако със силата на волята един мъж може да стане на жена, то всичко е възможно - може би дори безсмъртието!
Но мъжете са мъже и жените са жени. Джендърите са просто арогантни глупци и загубени души, отдадени на самоунищожение.
А ние трябва да се запитаме - колко може да издържи едно общество, приело джендърщината като едва ли не сакрална ценност?
Преди да завърши тази глава е важно да обсъдим още една сложна тема. Тя може да се обобщи в следното твърдение - педерастията, феминизмът и дженърщината са последствия на сексуалната революция, произтекла в Западния свят в трите десетилетия след войната (т.е. ~1945-1975).
За щателно разбиране на тази важна тима, препоръчвам Libido Dominandi (Libido Dominandi) (1999) от Майкъл Джоунс (E. Michael Jones) и Кинси: Престъпления и последствия: Червената кралица и голямата схема (Kinsey: Crimes & Consequences: The Red Queen and the Grand Scheme) (1998) от Джудит Райзман (Judith Riesman).
Сексуалната революция е успешно проведен социално-инженерен проект, осъществен в САЩ (и косвено в Европа) между 1940-те и 1970-те, с финансиране от групировката на Рокфелерите, целящ социален контрол и намаляване на прираста на населението чрез разделянето на понятията за секса и зачатието и отслабването на семейството чрез унищожаването на брака.
Горното твърдение за много хора е объркващо на пръв поглед; тук ще ви дам нужните доводи, а за пълните детайли прочетете книгите.
Инструментът за осъществяването на сексуалната революция е американският професор Алфред Кинси (1894-1956) от Индианския университет. С финансиране от фонданцията Рокфелер, между 1938 г. и 1953 г. Кинзи изследва сексуалното поведение на мъжете и после жените. През 1948 г. публикува Сексуалното поведение на мъжа, а през 1953 г. Сексуалното поведение на жената.
Томовете на Кинси се състоят от стотици страници глупости и извращения и кулминират със смехотворни твърдения като следното: "69% от мъжете са имали някакъв вид орално-генитален сексуален контакт с друг мъж; 37% от мъжете признават за поне един хомосексуален сексуален акт, довел до оргазъм и т.н."
Подобни странни твърдения на Кинси относно сексуалното поведение водят до неудобни въпроси относно методологията му. Оказва се, че професорът е бил сексуален перверзник и може би педофил. От което следва, че "научният му труд" са излиянията на един болен мозък, търсещ оправдание за поведението си.
Но всъщност книгите на Кинси не са за четене. Тяхната функция е друга - да предоставят нещо, приличащо на наука, като извинение за социалното инженерство, което американският елит желае да осъществи след войната. През 1953 г., списание Time слага Кинси на корицата си и започва да строи сюжета на сексуалната революция.
Опорните точки на сюжета вероятно са познати на читателя. Главната идея е, че гениалната наука на Кинси показва научно, че сексуално ограничените ни предци са имали напълно погрешни представи за правенето на любов. От това следва, че тъй като поведението на предците е построено на базата на погрешните им разбирания, то поведението им също е грешно и правилното поведение е обратното на тяхното. Или накратко - вярността и еднобрачието са за глупаците и загубеняците. Спи с когото можеш и си гледай кефа - така повелява науката!
Но едно нещо води до друго. Това е принципа на така наречения "хлъзгав наклон" ("slippery slope"). Безразборният секс неминуемо води до поне два проблема - извънбрачна бременност и отслабени съпружески отношения. Няма нормален мъж, който да няма нищо против жена му да спи с други. Освен, че е унизително, никой не иска да гледа чужди деца. Жените също не са въодушевени от идеята мъжът им да харчи пари и време по разни любовници.
Но ако старите виждания са грешни и безразборният секс е правилен, то всичко, което пречи на безразборния секс трябва да бъде унищожено. И затова в САЩ след войната променят законите за развода и през 1970-те всяка двойка може да се разведе без никакъв предлог. Следват масови разводи. С времето започва да умира и самата идея за брака - какъв е смисъла да се жениш, ако бракът може да изчезне просто така във всеки един момент?
Що се отнася до нежеланите бременности, то управляващите предлагат всякакви решения на проблема: аборти, противозачатъчни и презервативи.
Едно от унищожените табута е това за мастурбацията. В резултат, процъвтява порнографията. Докато през 1950-те списание Плейбой предлага голи жени, то през 1970-те по кината прожектират порнография, а през 1990-те океан от видео залива интернета и телевизията.
Порнографията и онанизма водят до безплодното отклонение на сексуалния стимул - и следователно до понижена раждаемост. Отделно, порнографията е пристрастяваща. Човек, който прекарва 2-3 часа всяка вечер в гледане на порно е по-безопасен за властта от човек, който използва същото време за нещо полезно.
В резултат от сексуалната революция се разделят секса и зачатието. Създава се идеята, че сексът е едно голяма удоволствие, препятствано от зачатието. Логичното последствие е понижение в раждаемостта.
Унищожението на брака води до отслабването на семейството. Заедно, един мъж и една жена могат да се подкрепят. А децата им дават нещо, за което да се борят в живота и причина да се контролират. Сами по себе си, мъжете по жените са по-слаби. А бездетните възрастни се държат като недорасли деца и запълват времето си с хобита и пороци.
Разводите нанасят големи вреди на децата, които имат нужда от майка и от баща в добри отношения.
Лесният развод създава предпоставката за така наречения "гейски" брак. Ако и без това бракът не значи нищо, то на кого му пука ако обратните "се женят".
Окуражавани да преследват секс през цялото време и на всяка цена, много хора стават роби на похотта си. А за пороците се плаща цена. Венерически болести, самота, бедност, депресия и пристрастяване.
Да вземем за пример известният американски сваляч Руш В. (Roosh V.) (1979-). През 2010-те, Руш нашумява в интернет-пространството като легендарен сваляч. Той пътува по целия свят и буквално пише учебници за свалянето на жени в различни държави. През 2019 г., след като претърпява душевна криза (и прочита Libido Dominandi), Руш, подобно на Августин Блажени (354-430), се отрича от стария си начин на живот и става християнин.
Ако такъв Казанова, преспал със стотици жени на няколко континента, стига до извода, че поведението му е вредно за него, си струва поне да се замислим дали не е прав.
Неизбежният извод е, че сексуалната революция е форма на социален контрол. Безразборният секс създава по-слабо и по-нещастно население и по-малко и по-проблемни деца.
Последствията от вече почти един век сексуални революции, феминизми, аборти, педерастии и джендъри са значителни. Ето някои от тях.
Нашумял научен труд от 2009 г. със заглавието Парадоксът на намаляващото женско щастие твърди, че от 1970-те насам, въпреки феминизма, жените в САЩ и западна Европа стават по-нещастни.
По много показатели напредъкът на жените през последните десетилетия е изключителен: разликата в заплащането на жените и мъжете е частично премахната; образователните постижения се повишиха и сега надминават това на мъжете; жените са придобили безпрецедентно ниво на контрол върху плодовитостта; технологичната промяна под формата на нови домакински уреди е освободила жените от домашния труд; и свободите на жените както в семейството, така и в пазарната сфера се разшириха. Оценката на Блау от 1998 г. на обективните мерки за благосъстоянието на жените от 1970 г. насам установява, че жените са постигнали огромни печалби. Резултатите за работната сила са се подобрили абсолютно, тъй като реалните заплати на жените са се повишили за всички жени, с изключение на най-слабо образованите жени, и относително, тъй като заплатите на жените спрямо тези на мъжете са се увеличили за жени от всички раси и нива на образование. Едновременно с това участието на жените в работната сила се е повишило до рекордни нива както абсолютно, така и относително спрямо това на мъжете (Blau & Kahn, 2007). На свой ред по-добрите пазарни резултати за жените вероятно са подобрили позицията им при договаряне у дома, като са увеличили възможностите им извън брака.
Като се имат предвид тези промени в правата и силата на договаряне от мъже към жени през последните 35 години, при всички останали равни, можем да очакваме да видим едновременна промяна в щастието към жените и далеч от мъжете. И все пак ние документираме в този документ, че показателите за субективното благополучие на жените са спаднали както абсолютно, така и относително спрямо това на мъжете. ...
... Сега се обръщаме към изследване на тенденциите в редица европейски страни. Щастието в Европа, за разлика от това в Съединените щати, се увеличава заедно с нарастващия БВП. Въпреки тази разлика в общите тенденции на щастието, ние откриваме подобен модел на относителен спад в щастието на жените в Европа.
Развитият свят е в остра демографска криза. Населението пада навсякъде. Опитите да се реши проблема чрез имиграция водят до мигрантските кризи.
Промиването на мозъците на децата напредва. През 2021 г., Галъп докладва, че докато само 2% от бумърите в САЩ (родени 1946-1964) и 3.8% от X-ърите (1965-1980) се смятат за "LGBT", то 9.1% от милениълите (1981-1996) и 15.9% от Z-ърите (1996-) се пишат обратни. Между другото, тези числа ясно показват, че педерастията е социална зараза, а не генетична предопределеност.
Как ще приключи този процес? Отговорът е известен от над 2000 години, под формата на библейския разказ за Содом и Гомора. Съдбата на двата града може да бъде приета и метафорично. Но едно е сигурно - отричането на човешката природа може да доведе само до нещастие. Колкото по-мащабно и по-дълготрайно е това отричане, толкова по-голямо ще бъде нещастието.
1 Привечер дойдоха двама ангела в Содом; а Лот седеше в Содомската порта. И като ги видя, Лот стана да ги посрещне, поклони се с лице до земята и рече:
2 Ето, господари мои, свърнете, моля, в къщата на слугата си, пренощувайте и си умийте нозете, и утре станете та си идете по пътя. А те рекоха: Не, на улицата ще пренощуваме.
3 Но, като настояваше много, те се отбиха към него и влязоха в къщата му; и той им направи угощение и изпече безквасни хлябове; и ядоха.
4 А преди да си легнат те, градските мъже, Содомските жители, млади и стари, всичките люде от всякъде, обиколиха къщата
5 и викаха на Лота, казвайки: Где са мъжете, които дойдоха у тебе тая нощ? Изведи ни ги да ги познаем.
6 А Лот излезе при тях пред вратата, затвори вратата зад себе си, и рече:
7 Моля ви се, братя мои, не правете такова нечестие.
8 Вижте сега, имам две дъщери, които не са познали мъж; тях да ви изведа вън, и сторете с тях, каквото ви се вижда угодно; само на тия мъже не струвайте нищо, понеже затова са влезли под покрива на стряхата ми.
9 Но те рекоха: Махни се нататък. Рекоха още: Той дойде тук самичък и пришелец, а иска още и съдия да стане; ей сега на тебе ще сторим по-голямо зло, отколкото на тях. И насилваха премного човека, Лота, и приближиха се да разбият вратата.
10 Но мъжете простряха ръце, дръпнаха Лота при себе си, в къщи, и затвориха вратата.
11 Тоже и поразиха със слепота човеците, които бяха пред вратата на къщата, и малък и голям, тъй щото се умориха, като търсеха вратата.
12 Тогава мъжете рекоха на Лота: Имаш ли тука друг някой: зет, синове, дъщери и които и да било други, що имаш в града, изведи ги из това място;
13 защото ние ще съсипем мястото, понеже силен стана викът им пред Господа, и Господ ни изпрати да го съсипем.
14 И тъй, Лот излезе и говори на зетьовете си, които щяха да водят дъщерите му и рече: Станете, излезте из това място, защото Господ ще съсипе града. Но на зетьовете му се видя, че той се шегува.
15 Когато се зазори, ангелите настояваха пред Лота, казвайки: Стани, вземи жена си и двете си дъщери, които са тука, за да не погинеш всред наказанието на тоя град.
16 Но той се бавеше; затова мъжете хванаха за ръка него, жена му и двете му дъщери, изведоха го и поставиха го вън от града; понеже Господ го пожали.
17 И като го изведоха вън, рече единият на Лота: Бягай за живота си; да не погледнеш назад, нито да се спреш някъде в цялата тая равнина; бягай на планината, за да не погинеш.
18 А Лот им рече: Ах, Господи, не така!
19 Ето, слугата ти придоби Твоето благоволение, и с опазването на живота ми, Ти правиш още по-голяма милостта, която си показал към мене; но аз не мога да побягна на планината, да не би да ме постигне злото и да умра.
20 Гледай, моля, тоя град е близо, за да прибягна там, и малък е. Нека побягна там, (не е ли малък град?) и така животът ми ще се опази.
21 Той му каза: Ето слушам те и за това нещо, че няма да разоря града, за който ти говори.
22 Бързай, бягай там защото Аз не мога да сторя нищо, доде ти не стигнеш там. Затова тоя град се наименува Сигор {Т.е., Малък.}.
23 Слънцето изгряваше на земята, когато Лот влезе в Сигор.
24 Тогава Господ изля върху Содом и Гомор сяра и огън от Господа от небето.
25 Той разори тия градове и цялата равнина, всичките жители на градовете и земните растения.