Глава 8: Безразборното преселение - претопяване на народите
Препоръчителна литература
Едно от заглавията по световните вестници в началото на септември 2022 г. съобщава, че за пръв път в историята, нито една от четирите най-важни позиции във великобританското правителство няма да бъде заета от "бял" мъж. Това събитие е логично последствие на един от процесите, които наблюдаваме през последния половин век и особено през последните 20 години.
Процесът е унищожението чрез имиграция на етническите държави създадени след Френската революция. В Европа и Северна Америка се наблюдава безразборно преселение на народите, оправдано с малоумни лозунги от типа на "различията са нашата сила" ("diversity is our strength") и забраната на каквато и да е опозиция чрез закони против "омразата" и "расизма".
БЕРЛИН (Ройтерс) (3 ноември 2020) - Европейската полиция започна координирани акции в седем страни във вторник като част от ограничаването на онлайн омразата и подбуждането към насилие, съобщиха правоприлагащата агенция на Европейския съюз Европол и германските прокурори.
В Германия полицията претърси 83 апартамента и други сгради, за да изземе доказателства като смартфони и лаптопи. Прокурорите казаха, че 96 заподозрени са разпитани за насаждащи омраза публикации, които са направили онлайн.
Един от заподозрените е обвинен в правене на антисемитски коментари, докато друг е обидил жена политик онлайн, се казва в изявление на прокурорите в германския регион Рейнланд Пфалц.
Акциите са част от годишна акция, инициирана от германските прокурори, към които тази година за първи път се присъединиха Италия, Франция, Гърция, Норвегия, Великобритания и Чешката република под координацията на Европол.
Явният процес на разводняване на населението, наречен от Рено Камю (1946-) "голямата подмяна" ("the great replacement"), ни дава феномен, което можем да разгледаме. Разполагаме с факт - така както през 2021 г. толкова искаха да ни инжектират с мистериозни субстанции, управниците желаят милиони имигранти в Западните нации. (Също и в България; но тя е по-нисък приоритет.) Естественият въпрос е, защо? Какво целят?
Донякъде, отговорът е очевиден; но поражда допълнителни въпроси. Обединеният народ с обща история, обща религия, общи триумфи и общи герои е по-силен от купчината "потребители" събрани от кол и въже и обединени единствено от географическото си местоположение и зависимостта от системата. Като водач на Френската нация, най-гордата в Европа, родила Наполеон и Волтер, генерал-президент Шарл Дьо Гол (1890-1970) можеше да си позволи да изтегли Франция от НАТО и да си построи френски ядрени оръжия. Но като генерал-губернатор на западния район на ЕС, Еманюел Макрон (1977-) може само да бъде подлога на Империята и нейните собственици. (Дали арестуват за обиди срещу мъже политици и педераси политици? Или за lèse-majesté?)
Но този отговор поражда следващия въпрос - защо управниците унищожават етническите държави? Тук вече има няколко отговора. Общата тенденция е, че управниците не свързват собственото си благополучие с благополучието на народа и нацията - към които те понякога просто не принадлежат.
Част от управниците (тук включваме и истинските управници и техните пешки) просто принадлежат на други цивилизационни, религиозни и етнически групи. Например Садик Хан (1970-), пакистанският кмет на Лондон. Други, като нашия Просто Киро (1980-), са имперски мандарини родени в дълбокото село, но обучени в имперските университети и чувстващи себе си "граждани на света" и "служители на империята". Трети психотип съответства на "искрено вярващите" в пропагандата за расизма, глобализма и т.н. Това са хора като, доколкото мога да я преценя, Меркел (1954-). Те вярват, че всички хора са взаимозаменимо месо и че африканецът може да се превърне в германец след едно-две поколения в училище.
На най-високо ниво, тези, които искат да създадат световно правителство, са длъжни да унищожат успешните народи, които само биха загубили от световна държава - особено американците и немците. Отделно, имигрантите са "инструмент за подтисничество" - защото те позволят елементарното приложение на принципа "разделяй и владей".
Майкъл Джоунс описва едно от приложенията на тази стратегия в Унищожението на градове (The Slaughter of Cities) (2002). Става дума за кварталите на имигранти католици в големите американски градове. След войната, американските управници, притеснени от политическото и социално влияние на тези квартали, ги унищожават чрез заселването на черни работници идващи от юга. Разпръсквайки се из Америка, местещите се поляци, ирландци и италианци се превръщат в "бели" американци и губят идентичността си и политическата си мощ.
Дъглас Мъри (1979-), който се дразни на мюсюлманите, защото е обратен и на тях не им минават тези работи, открито казва в Странната смърт на Европа (2018), че над Европа тегне впечатлението, че европейският дух се изчерпва - "животът в модерните либерални демокрации е до известна степен тънък или плитък и животът в съвременна Западна Европа по-специално е загубил смисъла си" (16-та глава).
"Призрачният враг" в контекста на "голямото заместване" е "расизмът". На Запад, Холокоста в Европа и поробването на черните в САЩ са основните теми в учебниците и най-големите престъпления в историята на човечеството. Обратното на расизма, според тази митология, е "разнообразието" ("diversity").
Поради историческата им съдба, на българите им е малко трудно да разберат мащаба на значението, което се обръща към "расизма" на Запад. Поробването на черните е първородния грях на САЩ, "колониализмът" е първородния грях на Западния свят, а "антисемитизмът" е първородния грях на християнският свят включително Русия. Затова всякаква критика срещу черните в САЩ, колониалните имигранти в Европа или евреите по принцип е табу.
Тези табута постепенно прерастват в откровен расизъм, напомнящ на изцепките на немците от преди малко повече от век. В Америка през последното десетилетие доби популярност терминът "белота" ("whiteness"). Според набираща популярност "наука" "критична расова теория" (Critical Race Theory - CRT), "белотата" е нещо средно между сатанизъм, генетическа изроденост и нацизъм, присъщо на "белите хора". Тъй като според този мироглед, "белите" хора са заразени с "белота" по рождение, единственият изход е "унищожението на белите хора" ("abolishing whiteness") - идея, откровено обсъждана в елитните университети в САЩ.
(От блога на Джонатан Търли, 2-и март 2022 г.) Калифорнийският университет в Бъркли е епицентъра за някои от най-разгорещените битки за свободата на словото. Консервативните говорители са блокирани или отменени. Физик от Бъркли подаде оставка, след като преподаватели и студенти се противопоставиха на презентация на физик от Чикагския университет поради неговите съмнения в позата от програмите за разнообразие, справедливост и приобщаване (DEI - diversity, equity, inclusion). Преподаватели и студенти осъдиха професор по история, който анонимно призова за по-голяма защита на академичната свобода. Сега консерваторите възразяват след откриването на реч на професора от Бъркли Зевс Леонардо, в която той обсъжда необходимостта „да се премахне белотата“. Както няма да е изненада за редовните посетители на блога, аз се противопоставям на призивите Леонардо да бъде уволнен и вярвам, че това е защитено от принципите на свободата на словото и академичната свобода. И все пак реакцията на преподавателите и студентите в Бъркли е най-забележителната.
Професор Леонардо преподава във Висшето училище по образование на университета Бъркли. 42-секундният клип е част от лекция, изнесена от Леонардо в Центъра за култура, идентичност и образование към Университета на Британска Колумбия [топ 3 университет в Канада] през септември 2007 г. и озаглавена „Преподаване на белота в мултикултурен контекст и ера на далтонисти“. Той е представен на сайтове като The College Fix. Във видеото Леонардо заявява:
„Ето защо отскоро смятам, че премахването на белотата означава премахването на белите хора. Това може би е неловко, но повдига въпроса за нашите определения за това какво е раса и какво може да означава расова справедливост."
По този начин САЩ гази дълбоко в неоткрити досега океани на ужас, безумие и самоунищожение. Идеите за кръвната и общата вина са доста спорни, но поне донякъде разбираеми. Макар да не е справедливо едно дете да носи вина за действията на родителите си или граждани да носят вина за престъпленията на сънародниците си, рода и народа са вид морални създания, на които е възможно да се стовари вина.
Това иди дойди. Но умопомрачението на "критичната расова теория" се състои в порицаването на хора за престъпления, с които нито те нито техните родители имат нещо общо. Например българите се броят за бели - и следователно, макар че може да ви се стори нелогично, българите в САЩ се броят за незаслужено облагодетелствани от "белотата" и за виновни и негодни наравно с останалите бели наследници на робовладелци, конкистадори и т.н. Междувременно, по стечение на обстоятелствата, хората от "испански произход" ("Hispanics" или "Latinos") се броят за онеправдани. Така един мургав българин, чиито прадеди селяни са плащали кръвен данък на Османската империя, се брои за виновен за поробване и колониализъм; докато един рус синеок наследник на конкистадорски династии от Южна Америка или дори Испания, чиито деди са грабили злато и трепали туземци, се брои за онеправдан. Милиардер евреин като Марк Зукерберг е по-свят и онеправдан от примерно някой сърбин, чиито деди са били клани от турци, немци и американци.
Разбира се, както другите западни глупости, всичко това постепенно идва в България. В момента България е във фазата на уроците за "турско присъствие" (а не "иго" или "робство") и "няма да казваш мангал или циганин, а ром" и "мургавите българи също са българи". Всичко това са очевидни глупости - турците са велик и талантлив народ с който българите трябва да поддържат добри отношения; но Османската империя определено не е била някакъв земен рай за християнските си граждани. Циганите не са българи дори да са граждани на държавата. Те са отделна културна единица, която пребивава в земите, обитавани почти хилядолетие и половина от българския народ. Макар че отделни личности могат да се приобщят към българското мнозинство, циганите не споделят с българите език, кръв, история, религия или мироглед.
Ситуацията с други групи, като българските турци и българските мохамедани е по-сложна. Много от тях споделят гени, история, религия, език или вярвания с мнозинството - и следователно представляват разновидност на българския народ.
Но да се върнем към проблемите на деня. Ако днес българите са убеждавани да не се дразнят на "турското присъствие" от едно време, то утре те могат да бъдат порицавани за Възродителния процес. И ако днес ги увещават да уважават циганите, то утре може някой циганин евролибераст да бъде провъзгласен за демократично-избран лидер на държавата. Ако индийци и пакистанци са премиери на Великобритания и кметове на Лондон, какво пречи произволни хора да управляват България?
Сстратегията за разделение създава взривоопасна ситуация.
Кратко отклонение. През лятото на 2021 г. в Интернет се състоя интересен дебат между американския католик и философ Майкъл Джоунс (редактор на списанието Culture Wars) и защитника на "бялата раса" и редакторът на "бялото" списание American Renaissance Джаред Тейлър. Темата на дебата беше "Дали расата е важна реалност или измислица?" Половин година по-късно, през пролетта на 2022 г., Джоунс води друг дебат, този път с Грег Джонсън, редактора на друго влиятелно "бяло" списание - Counter-Currents. Темата този път беше "Трябва ли националистите на Запад да подкрепят Украйна?"
В началото на втория дебат, модераторът на дебата - норвежецът Фроди - опечален съобщава, че негов познат неонацист е загинал в Украйна, където е отишъл като доброволец, за да бори руснаците. Сценарият е изключително интересен, защото ясно показва безумието и естеството на неонацизма. Ситуацията е следната: Много млади мъже в САЩ и Европа негодуват срещу откровената дискриминация, практикувана спрямо тях от западните общества и правителства. Но тези хора дълбоко вярват в дарвинизма и расовите и теории и се само-определят не като "американци" или "норвежци" или "християни", а като "бели". Те нямат нищо против расизма по принцип, стига те да са облагодетелствани от него. Според тяхната логика, "Украйна" е бяла държава, бореща се срещу "монголоидната" имперска Русия. И затова някои от тях са готови да загинат като доброволци в неонацистката Украйна, сражавайки се срещу руси синеоки руснаци в защита на криворазбрани идеали за "бялата раса" и "самоопределение".
Явната шизофрения на неонацизма донякъде може да бъде обяснена със следните две причини. Едната е, че грешната теория на Дарвин води до грешни заключения. И другата причина е следната: "бялото" самоопределение е капан на задкулисието и инструмент за контрол. "Бялата раса" е измислица на Англо-американците и в миналото е съществувала основно в Юга на САЩ, където има черни и "бели"; и в Британската империя, където шепа великобританци управляват всякакви други народи. В наше време, през последния половин век, "бялата раса" е изкуствено-създадено самоопределение, което позволява контрола над бившото християнско население чрез заплахи и чувството за вина.
Много достатъчно свестни и наивни промити мозъци на Запад искрено ненавиждат себе си и близките си заради вината, която са научени да чувстват заради престъпленията на дедите си. Тези хора са лесно контролируеми - достатъчно е да им се каже, че несъгласието им с дадена позиция е форма на расизъм и те млъкват. Подобни, нека да бъдем меки, наивници, приветсваха опожаряването на градовете си по време на бунтовете през лятото на 2020 г., вярвайки, че палежите и грабежите са форма на расова справедливост.
Неонацистите, които попадат в клопката създадена за тях, приемат расовото разделение на обществото и заемат обречената позиция, че белите наистина са специални и заслужават специално отношение. По този начин, те се само-изолират и стават лесна плячка. Отделно, заради логиката на вярванията им, неонацистите лесно могат да бъдат използвани като пушечно месо в имперските войни срещу Русия, Китай, държави в Близкия Изток и прочие.
В това отношение е полезно да се направи следната бележка: Ние не сме бели. Ние сме българи. Българщината е етническа принадлежност обвързана с история, религия и език. Ние имаме Левски и Цар Симеон, пет-вековното робство, Кирил и Методий и 24-и май, мартеничката и баницата и Иван Вазов. Ние нямаме нищо общо с поробването на черните, колониализма и антисемитизма. Ние сме спасили нашите евреи и сме били роби още почти 15 години след като американците са освободили своите черни през 1865 г.
Ако трябва да имаме цвят, ние ще сме розови, а не бели. Белите са робовладелци и грабители; ние сме славяни и сме понесли достатъчно тормоз от своите собствени съседи. Желаем просто да бъдем оставени да живеем на спокойствие в нашите древни земи.
Като славяни, ние имаме обща езикова група и обща история с другите славянски народи - хърватите, сърбите, пък и дори руснаците. А със сърбите, руснаците, румънците и гърците ни свързва и православната религия. Това са истински неща, а не произволна категория като "белотата".
В САЩ, през 1960 г. 88.6% от населението е "бяло" (т.е. от европейски произход). Повечето са наследниците на заселници от Великобритания. По-малко са наследниците на имигранти от католическа Европа - Ирландия, Италия и Полша. Други десетина процента са черни; и незначителни проценти са от другите раси - азиатци, индианци и т.н.
През 1965 г., Линдън Джонсън подписва Закона за имиграцията и гражданството от 1965 г (Immigration and Nationality Act of 1965). Само 60 години по-късно, под 60% от населението е "бяло". 15-20% се идентифицират като латиноси, като това включва всичко от наследниците на индиански племена от централна Америка, неспособни да кажат дума на испански, до руси испанци, които в САЩ се броят за латиноси, а не за "бели". Черните са 12%, а "азиатците" (което включва индийци и китайци) към 6%.
Откакто партията на демократите взе властта в началото на 2021 г., южната граница на САЩ е на практика отворена. Хора от целия свят прииждат на талази.
Ако тази тенденция продължи, до 20-на години САЩ вече няма да бъде държавата на наследниците на смели британци, носители на европейската християнска традиция, построили нова държава в пустите северноамерикански земи.
Но дори и в наши дни, американският елит вече има малко общо с европейската християнска традиция. Около 2010 г., само 20-30% от студентите в елитните университети са с европейски християнски произход. Към една трета са евреи (макар че само 2% от американското население е еврейско). 15-20% на източния бряг (Ню Йорк, Бостън и т.н.) и 30-40% на западния бряг (Калифорния) са азиатци - индийци и китайци. И сигурно по 10-15% са черни и латиноси.
Възражение: И какво от това, нали всички са американци? Отговор: Те всички са американци, колкото турците, циганите, помаците, македонците и българите всички са "българи". Хората от различни произходи виждат света по различен начин. Черните, евреите, индийците, китайците, индианците (включително много "латиноси") и евро-християните в САЩ виждат света по коренно различен начин. И всички групи освен последната вярват, че евро-християните са виновни за всички грехове на САЩ и че са им длъжни.
Възражение: Който е заслужил, да влиза в университетите. Ако са цветнокожите, така да бъде. Отговор: Това е позиция, която заслужава известно уважение. Но статията, която цитирам, обяснява, че всъщност американските елитни университети не приемат според оценките. Евро-християнските и азиатски кандидати са дискримирани в полза на еврейските и черни кандидати. Т.е. евреите и черните влизат с по-ниски оценки от учениците от китайски или евро-християнски произход.
На север от Щатите, в Канада, през 1981 г. страната е била 95% европейска със значително френско присъствие в Квебек и англо-та в останалата част от страната. През 2016, около три-четвърти от населението са от европейски произход. През 2022, пропорцията сигурно е около 72%.
А какво става в Европа?
През 1951 г., след войната, Великобритания е била на практика 100% британска.
Също като американските си събратя, англичаните променят миграционните си закони през 1960-те. Един от най-реномираните им по него време политици, Инох Пауъл (1912-1998) държи прословута реч на темата, останала в историята под името "реки от кръв".
[цялата реч] Кампанията на „сикхските общности“ за поддържане на странни за Великобритания обичаи заслужава порицание. Работейки във Великобритания, особено в обществените служби, те трябва да са готови да приемат правилата и условията на своята служба. Претенциите за специални права (или обреди?) води до опасна фрагментация в обществото. Този комунализъм е язва; независимо дали се практикува от една или друга група, това трябва да бъде строго осъдено.
Законът, предложен в законопроекта за расовите отношения, е идеално условие за процъфтяването на тези опасни и разделящи тенденции. Прокарването на този закон е начинът да се покаже, че имигрантските общности могат да се организират и да обединят членовете си, за да агитират и да водят кампании срещу съгражданите си и да внушават благоговение и да доминират над останалите със законните оръжия, предоставени от невежите и зле информираните. Когато гледам напред, изпълнен съм с предчувствие; като римлянинът [Вергилий], усещам, че виждам река Тибър, разпенена от много кръв.
Дали Пауъл е бил прав предстои тепърва да видим. Той губи битката. В момента Великобритания сигурно е 80-85% великобританска и 15-20% чужда. Но което е по-любопитно и опасно, както виждаме от композицията на кабинета на Лиз Тръс, управниците стават все по-чужди за управляваните. Великобританците са подложени на нещо като обратна колонизация. Наследниците на тези, които пред два века са гледали на англичаните като на богове, сега притежават Лондон и гледат на англичаните като на доста досадна и дегенерирала прислуга.
Франция по закон отказва да събира етнически данни за населението. До преди едно-две поколения е нямало особена нужда от такива данни; но в наши дни, сигурно една четвърт от жителите на Франция не са французи, дори да са френски граждани.
В Италия все още над 90% от населението са италианци. Но и там пропорцията пада.
В Германия, около три-четвърти от населението е немско. Около 10-15% са разни други европейци включително доста източни европейци. И около 10% са "азиатци", което включва турци, сирийци, китайци и прочее.
Виждаме, че в рамките на едно поколение, Европа губи образа си. Освен напълно безумните джендърщини, Европа доброволно заменя собственото си население.
Съвременният либераст вярва, че е върха на толерантността и великодушието да смяташ всички за еднакви и нравите им за симпатични привички. Хората са нещо като разновидности на сладолед - бял, кафяв, жълт - но все сладолед. Само че не сладолед, а месо.
Но човекът не е чувал с месо. Човекът е сложно създание, чиято душа се формира от неговия клан, село, квартал или народ. Европеецът е плод на 2500 гръцка философия и поезия, 2000 години римско наследство и християнство, 1500 години Западна и Православна цивилизация, 500 години научни и всякакви други революции и определени генетични групи пригодени за европейския климат.
Милионите новодошли са различни на вид и по култура; и особено когато създадат гета, могат да си останат такива произволно дълго, така както евреите са се запазили в Европа в продължение на 2000 години - въпреки, че много от тях дори приличат на европейците.
Изглежда че, както казва сър Джон Глъб, Голямата подмяна е просто неизбежен исторически процес принадлежащ на епохата на имперски разпад. Имигрантите са един "инструментите за подтисничество" споменати от Куигли.
Едно е сигурно. Внасянето в големи количества на цели племена чужди на Европа, комбинирано със заплюването на европейската история и европейското население като "расистки", което в момента се случва в Западния свят, би могло да доведе до реката от кръв, спомената от Пауъл. Докато всичко върви добре и всички имат пари за марихуана, почивки в Ибиса и ипотеки, разликите ще бъдат търпени. Но когато нещата станат зле, всички ще се скарат и сбият.
Историята е пълна с примери. Да вземем Югославия. Това беше една сравнително успешна, развита и голяма държава. Дори произвеждаше свой автомобил. Но умря Тито, свърши Соц-а и изведнъж всички се сетиха за старите дрязги. В Югославия реално всички са братя и говорят един език, така че тези две неща не бяха проблем. Достатъчни бяха религиозните различия.
Друг скорошен пример е Ирак. След убийството на Садам, сунитите и шиите влязоха в гражданска война. В момента Ирак съществува като държава само на формално ниво. Реално е разцепен на зони на влияние между Турция, Иран, режимът във Багдад и прочее.
По време на последното си смутно време през 1990-те, Русия трябваше да се бори с чеченския сепаратизъм - проблем, немислим по време на втората, следвоенна половина на съветския период. В момента Русия воюва с Украйна, една от своите исторически провинции. Тук става дума за един народ, като цяло говорещ един език, споделящ една история и една религия и една генетика.
Не, че това е нещо ново в историята. Във Владетелят, Макиавели се оплаква от разделението на Италия. През средновековието, старото ядро на Римската империя се състои от шепа княжества непрестанно воюващи едно с друго. Две хиляди години по-рано, след като разгромяват персийския нашественик, гръцките градове-държави воюват помежду си.
Реакцията срещу имиграцията в Европа и Америка се засилва. Тръмп и Брекзит бяха само началото. В края на август 2022 г., Найджъл Фараж написа следното:
Ситуацията е толкова лоша, че вярвам, че моментът за нов политически бунт е близо. Гневът от скоростта на демографските промени в нашите малки и големи градове – особено във време на дълбоки икономически затруднения – нараства. Водих предишен политически бунт като лидер на Ukip. Британците може да открият, че следващият бунтовнически лидер в Обединеното кралство, който и да е той или тя, далеч няма да бъде толкова умерен, колкото бях аз.
Как ще завърши процесът на безразборното преселение на народите все още предстои да видим. Цели народи започнаха да се местят. Милиони сирийци и украинци напуснаха опустошените си от война държави. А природата запълва празнотата.
Но поне според каквото може да видим в момента, става ясно, че световните народи са подложени на унищожение чрез разбъркване. Целите зад това разбъркване, което лесно може да бъде спряно във всеки един момент с няколко картечни откоса по границите, са достатъчно очевидни - прилагане на схемата "разделяй и владей" и разбъркване на световното население с цел създаването на световно правителство. Дали това въобще е възможно не е сигурно.
В различни периоди на процеса са възможни различни развития. Докато има достатъчно за всички да лапат, вероятно различните народи ще съумеят да съжителстват. Но ако нещата се закучат, внезапно мнозина ще намерят сигурност и подкрепа при своите съплеменници. Възможно са етнически конфликти като в Югославия. В дългосрочен план, може да избухнат радикални идеологии и да се стигне до прокуждането на милиони хора от границите на съществуващи държави. Разбира се, струва си да се отчете и друг сценарий - може би задкулисието ще сполучи и ще създаде една лесно контролируема човешка маса без минало и без бъдеще, чиито единствени идеали са марихуаната, нетфликса и отборния онанизъм описани в Прекрасен нов свят на Хъксли и отчетливо проявени в много от световните столици. А може и светът да изпадне в хаос подобен на този последвал разпада на Римската империя и в пепелта на стария свят да съзреят нови народи. Ще видим.
_-_Google_Art_Project_-_edited.jpg){kind=link}
