назад към основната страница

Съдържание

• Преходът надолу - какво ни донесоха годините след 1989?
• Захвърленото получено наготово
• Защо падна Соцът? Изборите от 1990 г.
• Кирчо и Асенчо - дъното или просто свободно падане?
• Къде сме сега - разединени, блуждаещи и подозрителни
• Българската история - повод за размисли
• Разединени и объркани
• Македонският въпрос - решим ли е въобще?
• А сега накъде?
• Изводи

Къде се намират България и българският народ в световния водовъртеж? Какви са слабостите и силните ни страни? Къде сме уязвими и къде сме силни? Какво ни чака и какви цели си струва да преследваме?

Един от големите проблеми на нас българите е нашето нежелание да осъзнаем и приемем нашите сложни история, съдба и народопсихология. Това непрестанно ни води до разделение и катастрофи. Както са знаели още древните гърци, създали много по балканските земи, преди всичко човек трябва да познае себе си. Но същото важи и за един народ, който е изразът на силите и съзнанието на съвкупност от свързани с нещо хора.

С цел самопознание, нека накратко да разгледаме нашата история, започвайки от най-скорошната.

Нека започнем с равносметка на Прехода. Минаха 33 години от 1989 г. и вече преходът е сходен по дължина с периода на "Соца" (45 години между 1944 г. и 1989 г.) и е преполовил Царския период (66 години между 1878 г. и 1944 г.). Какво донесоха на страната тези 33 години в сравнение с предишните 45?

Населението на България е 7 милиона през 1946 г., почти 9 милиона през 1988 г. и 6.5 милиона през 2021 г. За малко над 30 години населението е паднало с 28% - почти една трета. Това е спад, виждан в историята само при глад, война или чума. За сравнение, през свирепата Тридесетгодишна Война бушувала по земите на днешна Германия между 1618 г. и 1648 г., населението пада с примерно една-трета.

Алгебрична баналност е, че за да расте населението, двойките трябва да раждат над 2 деца; а за да се поне запазва, трябва средно да се раждат 2.1 деца. Раждаемостта по време на Соца седи малко на 2.0. Пада главоломно през 1990-те и достига почти 1.0 през 1997, годината на хиперинфлацията и Виденовата зима. Постепенно се покачва и по Бойково време достига около 1.5, където седи и досега.

Струва си да се отбележи, че богати държави като Германия и Япония имат подобни ниски нива на раждаемост (~1.5 и ~1.4 съответно). Проблемът засяга целият модерен свят включително бившия източен блок. Но дори на този фон, ситуацията в България е особено зле. Реално, държаво-образуващият български народ се топи дори по-бързо отколкото данните показват с оглед на това, че раждаемостта сред ромското малцинство е висока. Трудни за преброяване, ромите сигурно са почти 600 хил. през 1990 г., 750 хил. през 2010 г. и може би 800 г. през 2022 г. Като пропорция от цялото население, това е увеличаване от 6.6% в началото на прехода до 12.3% през 2021 г. - удвояване.

Освен ниската раждаемост, фактор е и емиграцията. Както ще обсъдим по-долу, Соцът остави след себе си добре-развита образователна система. Образованите в нея българи лесно и добре се котират на Запад. А дори и необразованите изкарват добре в гурбетчийството, стига да носят на труд. В резултат, стотици хиляди (ако не и милиони) българи допринасят с труда си на други народи и държави.

Що се отнася до образователната система, то в някои отношения системата създадена през Соца бе от световна класа. Числата говорят сами. Да вземем математиката, изключително важна за инженерството, финансите, програмирането и общото умение за разрешавани на задачи чрез използуването на разум и логика. През 1980-те години, България има може би най-добрата в света система за математическо образование за юноши. Това може да се види от класиранията на България на Международната Математическа Олимпиада. През 1980-те години, българите са в топ 10 в 9 от 10-те години в надпревара включваща СССР, Китай, САЩ, Германия, Франция, останалата Европа и много други страни. През 1984 г. България се класира втора. Ситуацията през 1990-те е подобна - България е в топ 10 в 8 от 10-те години. Класира се 2-ра през 1998 г. и 3-та през 1993 г. Успехите продължават до 2004 г., като през 2003 г. българчетата са първи, а през 2000, 2001, 2002 и 2004 са 4-ти или 5-ти. От 2005 г. насам, България само веднъж влиза в топ 10. Какво се е променило? Образователната реформа от 1998 г. със сигурност е играла роля; а също и изтичането и пенсионирането на компетентните кадри.

В търсенето на други обективни данни, можем да разгледаме резултатите от три международни програми за сравнение на образователно постижения: PIRLS (Progress in International Reading Literacy Study), TIMS (Trends in International Mathematics and Science Study) и PISA (Programme for International Student Assessment). Общата картина, която показват тези програми, е силно българско начално до средно образование през 1990-те години последвано от рязък спад и посредственост. Изчезват кадри, увеличава се дяла на населението незаинтересувано в образование и под натиска на ЕС се правят реформи, които целят да създават лесно-управляеми евро-либерасти, а не самоуверени творци и дейци.

Соц-системата постигна много и в спорта. Всички, които бяхме съзнателни тогава носим топли спомени от 1994 г. когато нашият футболен отбор стигна до полуфинала на световното първенство и Стоичков загуби финала на Европейската купа, но пък спечели златната топка. Поостарели, героите от 1994 г. се класираха за Евро 1996 и световното във Франция през 1998 г. преди да приключат кариерите си като играчи. През 2004 г., поколението на Бербатов, Стилян Петров и Мартин Петров се класира на европейското в Португалия. Оттогава, вече почти 20 години, националите не са се класирали на нито едно първенство. За сравнение, съседите сърби, с население сходно на нашето, редовно ходят на световното и европейското. А малка Хърватска (4 мил. население) почти спечели купата през 2018 г.; след като беше 3-та през 1998 г.

На Олимпийските игри, България е в топ 10 по медали през 1972 г. в Мюнхен, 1976 г. в Монреал, 1980 г. в Москва (бойкотирана от САЩ) и 1988 г. в Сеул. Резултатите рязко падат след 2000 г. Любопитен въпрос е какви щяха да бъдат резултатите без допинга в щангите.

Промишленост? Два добри индикатора за индустриално развитие са производството на стомана и на машини. През 1957 г., България произвежда 0.159 мил. тона стомана. През 1989, с Кремиковци и Стомана (Перник), България произвежда 2.9 милиона тона стомана. За сравнение, Италия с 6.4 повече население през 1990 г. произвежда 8.8 пъти повече стомана (25.5 милиона тона); а Франция с 6.2 повече население произвежда 6.6 пъти повече стомана (19 милиона тона). Т.е. по този показател, през 1989 г. България е индустриализирана държава от средно ниво. През 2020 г. производството е 0.5 мил. тона, а през 2019 г. е 0.6 мил. тона.

През 1989 г. България също разполага със завидно машиностроене. Заетостта в сектора е 450 хил. Строят се автобуси, трактори, камиони, мотокари и други продукти. Хидравличното машиностроене и е особено добре развито и остава конкурентно-способно и до днес. Много от постигнатото изчезва по време на Прехода. През 2008 г. заетостта в машиностроенето е 143 хил.; днес заетостта в машиностроенето е 50 хил. и пада.

Високи технологии? През 1980-те години България е еквивалентът на Силиконовата Долина в Източна Европа и произвежда компютрите Правец, копия на Apple-ите. В Ботевград съществува завод за полупроводници, изнасящ техника не само в източния блок, но и в западна Европа. През 1996 г. заводът фалира. Тази загуба е особено болезнена с оглед на това, че полупроводниците са основата на свръхмодерната промишленост на 21-ви век - нещо като машинните инструменти през 19-ти и 20-ти век. В момента Тайван и до по-малка степен Южна Корея доминират производството и целият свят се мъчи да ги настигне.

Транспортна мрежа? През 1989 г., България разполага с железопътна мрежа с дължина от 4200 км. (Дори повече ако се включат второразрядните линии.) Днес мрежата е с дължина 4050 км. Т.е. за 33 години не само не е построено нищо, но дори не е било поддържано наследството. Разгледана пропорционално на глава на населението, дължината на мрежата е на нивото на една индустриализирана модерна европейска държава като Австрия, Германия или Швейцария.

Значително по-ниско развита е пътната транспорта мрежа с около 18 хил километра павирани пътища и още толкова нискоразрядни. Между 1973 г. и 1989 г. са построени 273 км. магистрали. До 2007 г. се построяват още 150 км. През последните 15 г., след влизането в ЕС се построяват още 400 км. Най-сетне се завърши магистралата от София до Бургас. Магистралата е построена с европейски цари за европейски цели - свързването на ЕС с Турция.

Електрическа инфраструктура? Със силно и разностранно развитата си от времето на Соца мрежа, България, в наши дни с население около 6.5 мил., произвежда 41 гигавата годишно - колкото и през 1989 г. - и продава 7-8 гигавата годишно. Както е известно, българският народ може да се гордее с единствената ядрена централна на Балканите, построена в началото на 1970-те до Козлодуй и произвеждаща дори само с 5-ти и 6-ти реактор (другите затворени като условие за влизане в ЕС) една трета от потребността ни. Национален актив също за ВЕЦ-овете произвеждащи "зелена" енергия. Построеното през Соца и досега след 33 години бездействие остава най-развитата електрическа мрежа в югоизточна Европа. За сравнение, Унгария с население 9.7 мил. произвежда 34.6 гигавата. Хърватска с 3.9 мил. население произвежда 13.4 гигавата. Сърбия с 6.9 мил. население произвежда 35 гигавата. Гърция с 10.7 мил. население произвежда 42.6 гигавата. Румъния с 19.2 мил. население произвежда 56.2 гигавата.

Атомната централа на България освен повод за гордост е и източник на евтин ток. Цените на изкупуване на КЕВР от 2015 г. са 3 стотинки на киловат-час за ядрената енергия, 6-7 стотинки за ТЕЦ-овете, 13-14 стотинки за вятърните централи и 22-24 за ВЕЦ-овете и слънчевите централи.

Разруха се наблюдава в почти всички сфери на живота по време на Прехода. Едно време България изнасяше сочни вкусни домати. Днес внася нещо на вкус наподобяващо червено-оцветен картон от чужбина. Едно време докторите идваха на преглед по апартаментите. Днес има остър недостик на персонал по застарелите болници.

Инж. Иван Пехливанов, зам-министър на машиностроенето през 70-те, предлага кратък но обстоен анализ на захвърленото в своя статия. Цитирам части от статията:

Производството на водни турбини и тенератори: До 1950 г. у нас са изработвани водни турбини с мощност до 10 КW. През 1954 г. произведохме турбина и генератор с мощност 700 КW. В 1960 г. изнесохме в Китай 30 турбогенераторни комплекта за ВЕЦ. Към 1980 г. вече работеха 30 ВЕЦ с 80 български турбогенератори с обща мощност 840 МW. Венец на турбостроенето ни са трите агрегата за ПАВЕЦ “ЧАИРА”, всеки с мощност 215 МW по чертежи на “Тошиба”, Япония.

Нашите енергетици проучваха, проектираха и строиха енергийни обекти за сложни геоложки, земетръсни и други условия в Ливан, Йордания, Кувейт, Сирия, Ирак, Алжир, Либия, Румъния, Чехословакия, Испания.

...

Българската химия: През 1945 г. беше в зародиш. Внасяхме дори сода каустик и син камък!

Към 1989 г. отрасълът вече произвеждаше годишно:

• 2,5 млн. т минерални торове
• 1 милион тона калцинирана сода
• 400 хил. т пластмаси
• 1,8 милиона броя автомобилни гуми
• 20 хил. т химикали за растителна защита
• Преработваше 12 млн. т суров нефт
• Имаше 11% от националните промишлени основни фондове.
• Даваше 8,5% от националната промишлена продукция
• Осигуряваше 20% от постъпленията от западна валута
• Поддържаше 100 000 работни места
• Българският карбамид имаше неограничени пазари.
• Заемахме 4-то място в света по производство на калцинирана сода.
• Държахме 17-а позиция по производство на пластмаси.
• В изкуствените текстилни влакна изпреварвахме Франция, Италия, Белгия, Испания, Канада.
• Произвеждахме или таблетирахме от вносни субстанции всички масови лекарствени средства.
• Първи от източноевропейските страни организирахме производство на спринцовки за еднократна употреба.
• Закупихме лицензи и марки за съвременна козметика. – Огромният износ в Русия ни направи първи в света по производство на пасти за зъби.

“Химпроект” водеше инвестиционното развитие на отрасъла. Двадесет научноизследователски институти, много катедри във ВУЗ, БАН и развойни бази с 1500 научни дейци осигуряваха научната дейност. Те поддържаха тесни връзки със световния научен и делови свят.

Всичко това вече е ликвидирано.

...

Корабостроенето: От Освобождението до 1945 г. е произвело 86 плавателни съда с обща товароподемност 15 500 тона. Най-големият кораб е бил с товароподемност 800 тона. От 1945 до 1990 г. са произведени 1450 плавателни съда с обща товароподемност 5 милиона тона. От износ на кораби спечелихме 2 млрд. щ. д. (5 пъти повече от инвестициите за отрасъла).

...

Електрониката и изчислителната техника: Към 1970 година вече работеха заводи за:

• Запаметяващи устройства в Стара Загора, Пловдив и София.
• Изчислителни машини и процесори в София.
• Памети и теле обработка във В. Търново.
• Механични конструкции в Благоевград.
• Магнитни глави в Разлог.
• Печатни платки в Русе и Търговище.
• Инструменти в Шумен, Благоевград и София.
• Градивни елементи в София, Перник, Айтос, Кюстендил, Никопол, Сливен, Ст. Загора, Ботевград, Разлог, Белица.
• Организационна техника в Силистра и Самоков.
• Пишещи машини в Пловдив.
• Радио и телевизори в София и В. Търново.
• Телефони и телефонни централи в Белоградчик и София.
• УКВ радиостанции в Гоце Делчев.
• Радио навигационна апаратура във Варна.
• Осветителна техника в Сливен и Ст. Загора.
• Окръжни и заводски изчислителни центрове.
• Териториални школи за подготовка на програмисти.
• Научноизследователски институти: БАН – София, ЦИИТ-София, в Ботевград, Пловдив, Бургас, и др.

Заети в производството и научното развитие – над 100 000 души. България се нареди сред развитите страни в тази област.

Можем да направим равносметка. Числата показват, че за 45 г., получавайки една земеделска държава наранена в рамките на 33 години между 1912 и 1945 от две пагубни световни войни, две Балкански войни, две национални катастрофи и Голямата депресия, Соцът създава индустриализирана България със завидни постижения, която през 1989 г. е на ръба да се превърне в богата високо-технологична държава. Но вместо да продължи развитието си, България се подлага на 15 години разграбване и разруха, последвани от кризата от 2008 г. и присъединяването към Империята при неизгодни условия и то в периода на имперското самоунищожение.

Възражение: Какви ми ги дрънкаш бе, момче, нали видях Соцът докъде ни докара в началото на 1990-те! Отговор: Ужасът на 1990-те настъпи след започването на шоковата терапия и идването на "демокрацията" и "свободните пазари". И това, че Соцът бе спрян не значи, че не постигна много. А сега предстои да видим дали крахът на Прехода няма да бъде по-лош от краха на Соца.

Възражение: Всичките постижения нямат значение, комунизмът и руснаците трябваше да се разкарат, защото комунистите бяха империалисти и убийци! Отговор: Светците в този свят са малко и изцяло отсъстват във Великата игра на държавите. Англо-американците и Западно-европейците са сътворили много пакости по целия свят. Войни във Виетнам, Камбоджа, Ирак, Либия, Югославия. Преврати в южна Америка, близкия изток, източна Европа. Гладове в Индия и Ирландия по време на британското "присъствие". И много, много други гадости. Да се твърди, че тук става дума за някакви чисти намерения, а не за най-откровен империализъм и грабеж е абсурдно. Чии ръце са най-кървави е най-малкото въпрос на спор. Важният въпрос за България е къде принадлежи и къде може да успее.

Въпрос: Като е бил толкова хубав Соцът, защо се разпадна? Отговор: Съвкупност от причини убиха Соца в България. Много от тях свързани с оплитането на категории. (1) Цензурата, ДС и ограничаването на вероизповеданието и движението дразнеха. Но може би тези слабости на системата можеха да бъдат отстранени чрез реформи. (2) Съблазнителният блясък на Запада изкуши много хора. Мнозина повярваха в опростения и силно идеологичен прочит на историята, твърдящ, че "демокрацията и свободните пазари" са рецептата за благополучие. И ако само и ние ги приемем, скоро и ние ще станем богати. Но нещата са по-сложни. (3) Обвързването на системата със СССР я отслаби когато КПСС загуби воля при Горбачов. Всъщност българите се опитват да си запазят Соца, който бе подходящ за България. БСП печели изборите от 1990 г. Но Сорос и ЦРУ бързо организират цветна революция, както обяснява известният американски журналист Уилям Блум (pdf на български с автоматичен превод). Цитирам Блум; източниците (реномирани западни вестници и списания и официални доклади) могат да бъдат намерени в оригинала.

България, 1990: Демокрация за правилните от Уилям Блум [машинен превод с корекции]

Глава от Убиването на надеждата (Killing Hope)

Студената война приключи. Силите на западната цивилизация, капитализма и доброто бяха победили. Съветският съюз беше на път да се разпадне. Комунистическата партия на България беше в немилост. Нейният диктаторски лидер от 35 години беше преследван за злоупотреби с власт. Партията беше променила името си, но това нямаше да заблуди никого. И страната провежда първите си многопартийни избори от 45 години.

Тогава комунистите взеха, че спечелиха изборите.

За антикомунистите болката беше непоносима. Със сигурност е била допусната някаква чудовищна космическа грешка, грешка, която не бива да се допуска. Не трябва и не би.

Вашингтон бе изразил вижданията си рано. През февруари [1990 г.] държавният секретар Джеймс Бейкър стана най-високопоставеният американски служител, посетил България след Втората световна война. Официалният му график казва, че е в България, за да се „среща както с опозиционни лидери, така и с държавни служители“. Обикновено, отбелязва New York Times , „приетият ред е обратният“. Бейкър се проведе обширни разговори с опозицията относно политическите стратегии и как да се организира изборите. Той също така се обърна към уличен митинг, организиран от опозиционни групи, като похвали и насърчи тълпата. На профила на Държавния департамент на България, връчен на репортери, пътуващи с Бейкър, под заглавието „Тип правителство“ пише „В преход“.

През май, три седмици преди изборния ден, избухна спор заради твърденията на лидера на основната опозиционна група. Петър Берон, секретар на Съюза на демократичните сили (СДС), коалиция от 16 партии и движения, каза, че по време на посещенията на СДС в Европа и САЩ много политици обещаха, че няма да предоставят финансова помощ на социалистическа България. Това ще важи дори ако Българската социалистическа партия – преименуваната комунистическа партия – спечели честно изборите. Берон заяви, че:

Западните лидери искат трайни контакти с правителства, които изграждат демокрация и икономики в западен стил. Особено категоричен беше британският външен министър Дъглас Хърд. Той каза, че съставя декларация, за да отиде пред Европейската общност, за да откаже помощ за останалите социалистически правителства в Източна Европа.

Междувременно Националният фонд за демокрация [(National Endowment for Democracy (NED)], специално създаденият от Вашингтон заместник на ЦРУ (виж глава Никарагуа), с финансиране в този случай основно от Агенцията за международно развитие, наливаше [най-малко] около 2 милиона долара в България, за да повлияе на резултата от изборите , процес, който NED нарича насърчаване на демокрацията. Това беше еквивалентно на чужда сила, която инжектира повече от 50 милиона долара в американска предизборна кампания. Един основен получател на тази щедрост беше вестникът на опозиционния Съюз на демократичните сили, Демокрация, който получи 233 000 долара вестникарска хартия, „за да му позволи да увеличи размера и тиража си за периода преди националните избори“. Самото СДС получи още $615 000 от парите на американските данъкоплатци за „подкрепа на инфраструктурата и партийно обучение“… „материална и техническа подкрепа“… и „следизборна помощ за програмата за партийно изграждане на СДС“.

Съединените щати не направиха много опити да маскират своята партийност. На 9 юни, ден преди изборния ден, посланикът на САЩ в България Сол Полански се появи на платформата на митинг на СДС. Полански, чиято ранна правителствена кариера включваше изследвания на разузнаването, беше човек, който имаше повече от мимолетно запознанство с ЦРУ. Нещо повече, няколко дни по-рано Държавният департамент предприе необичайната стъпка да критикува публично българското правителство за това, което той нарече несправедливо разпределение на ресурсите за новинарските издания, особено вестникарската хартия за опозиционните вестници, сякаш това не е житейски факт за истински опозиционни сили в Съединените щати и всяка друга страна по света. Българското правителство отговори, че опозицията е получила вестникарска хартия и достъп до медиите в съответствие със споразумение между партиите, като добави, че много от предимствата на Социалистическата партия, особено нейните финансови резерви, произтичат от членството на партията от един милион, около една девета от населението на България. Освен това правителството предостави на печатницата за издаване на вестник СДС и даде на опозиционната коалиция сградата, от която да управлява дейността си.

Воденето на социалистите в допитванията в условията на разпадаща се икономика озадачи СДС, но Българската социалистическа партия черпи по-голямата част от подкрепата си сред пенсионерите, селскостопанските работници и работната сила в промишлеността, които заедно представляват повече от половината от гласуващото население. Тези сектори са склонни да свързват БСП със стабилността и партията се възползва от това, посочвайки катастрофалните резултати – особено безработицата и инфлацията – на свободното предприемачество за „шокова терапия“ в Русия. Въпреки че всичките три основни партии предложиха да се премине към пазарна икономика, социалистите настояха, че промените трябва да бъдат внимателно контролирани. Как щеше да се прояви това на практика, ако БСП управляваше и трябваше да живее в крайно капиталистически свят, не можеше да се предвиди. Това, което беше сигурно обаче, беше, че нямаше как партия, наречена „Социалистическа“, породена „Комунистичка“, наскоро омъжена за Съветския съюз, да спечели доверието и подкрепата на Запада.

Както се оказа след втория тур на гласуване, социалистите спечелиха около 47 процента от гласовете и 211 места в 400-местния парламент (Великото народно събрание), при 36 процента и 144 места на СДС. Веднага след първия тур опозицията излезе на улиците с обвинения в измама, скандирайки „Социалистическа мафия!” и „Няма да работим за червените!“ Европейските наблюдатели на изборите обаче имаха противоположни мнения. „Резултатите... отразяват волята на хората“, каза лидерът на британска наблюдателна делегация. „Ако исках да уредя избори, би било по-лесно да го направя в Англия, отколкото в България".

„Ако опозицията заклейми резултатите като манипулирани, това не се вписва в това, което видяхме“, заяви делегат на Съвета на Европа.

Друг западноевропейски наблюдател отхвърли твърденията на опозицията като „кисело грозде“.

„Пълни глупости“ беше терминът, избран от консервативен английски депутат, за да опише твърденията за сериозна измама. Той твърди, че „Провеждането на изборите е било стриктно честно. Имаше само дребни инциденти, които бяха преувеличени."

„Опозицията се държат лошо след загубата си“, заключи един западен дипломат.

Тези мнения бяха споделени от стотиците наблюдатели, дипломати и парламентаристи от Западна Европа. Въпреки това повечето от американските наблюдатели не бяха много доволни, като казаха, че страхът и сплашването, произтичащи от „наследството на 45-годишното тоталитарно управление“, са предизвикали „психологически“ натиск върху българските избиратели. „Неофициално, имам реални проблеми с това“, каза един от американците. Попитан дали докладът на неговия отбор щеше да бъде толкова критичен, ако опозицията спечели, той отговори: „Това е добър въпрос“.

Членове на британската парламентарна група за наблюдатели отхвърлиха съобщенията, че гласуването е било помрачено от сплашване и други злоупотреби. Повечето оплаквания са били или „тривиални“, или невъзможни за обосноваване, казаха те. „Когато попитахме къде е извършено сплашването, то винаги е било в съседното село“, каза лорд Тордоф.

Преди изборите социалистическият премиер Луканов призова за коалиция с опозиционни партии, ако неговата Българска социалистическа партия спечели изборите. „Новото правителство“, каза той, „се нуждае от възможно най-широка обществена подкрепа, ако искаме да извършим необходимите промени“. Сега като победител, той повтори призива за коалиция. Но СДС отхвърли предложението. Имаше обаче елементи в БСП, които също бяха против коалицията.

Опозицията отказа да приеме резултата от гласуването. Те бяха във война с правителството. Уличните демонстрации се превърнаха в ежедневие, тъй като привържениците на СДС, подкрепени от голям брой студенти, построиха барикади и блокираха движението, а студентите започнаха вълна от стачки и седящи протести. Много от студентите действаха като част от Федерацията на независимите студентски дружества (или асоциации), която беше сформирана преди изборите. Председателят на студентската група Атанас Кирчев заяви, че организацията разполага с документация за изборни злоупотреби, която скоро ще бъде оповестена публично. Но това изглежда така и не се случва.

Студентските движения бяха сред получателите на стипендии от Националния фонд за демокрация в размер на 100 000 долара „за предоставяне на инфраструктурна подкрепа на Федерацията на независимите студентски асоциации на България за подобряване на нейния капацитет за работа при подготовката за националните избори“. Студентите получиха „факсове, видео и копирна техника, високоговорители, оборудване за печат и евтини печатни техники“, както и помощта на различни полски съветници, американски юридически съветници и други експерти – най-доброто, което можеше да се купи с парите на NED.

Първата победа на протестното движение дойде на 6 юли, по-малко от месец след изборите, когато президентът Младенов беше принуден да подаде оставка след седмица на протести – включително гладна стачка пред парламента – заради действията му по време на антиправителствена демонстрация предишния декември. Оставката му дойде, след като СДС пусна видеокасета, на която се вижда как Младенов разговаря с колегите си и сякаш казва: „Не трябва ли да вкараме танковете?“ Представител на СДС за оставката каза: „По-скоро сме щастливи от всичко това. Това хвърли социалистите в хаос."

Демонстрациите, протестите, агитацията продължаваха ежедневно през юли. В центъра на София беше издигнат „Град на свободата“, състоящ се от над 60 палатки, окупиран от хора, които казаха, че ще останат там, докато не бъдат премахнати всички висши български политици, служили при стария комунистически режим. Когато им беше отказан, според тях, адекватен достъп до медиите, протестиращите добавиха към исканията си и оставката на шефа на българската телевизия. В един момент на улицата е издигната огромна церемониална клада, в която са изгорени учебници от комунистическата епоха, както и партийни карти и знамена.

Следващата глава, която падна, беше тази на вътрешния министър Атанас Смерджиев, който подаде оставка заради спор за това доколко разпитът на бившия диктатор Тодор Живков трябва да бъде публичен или при закрити врати. Българският народ наистина имаше за какво да протестира; преди всичко бързо намаляващ стандарт на живот и правителство без президент, което изглеждаше парализирано и неспособно да предприеме отчаяно необходимите реформи. Но въпросът, зададен от някои депутати – докато хиляди враждебно настроени демонстранти обградиха сградата на парламента по време на аферата Смерджиев – беше „Ще ни диктува ли улицата?“ „Проблемът, каза премиерът Луканов, е дали парламентът е суверенен орган или ще бъдем принудени да вземаме решения под натиск. Колата му е нападната, когато напуска сградата. И накрая, на 1 август шефът на СДС Желю Желев беше избран без съпротива от парламента за нов президент.

Няколко седмици по-късно беше изпълнено друго искане на протестиращите. Правителството започна да премахва комунистически символи, като червени звезди и сърпове и чук, от сградите в София. И все пак, два дни по-късно, централата на Социалистическата партия беше опожарена докато десет-хилядна тълпа блуждаеше около нея. Много от тълпата нахлуха в сградата и я претърсиха, преди да се превърне в изкормена и овъглена черупка.

Протестното движение в България започваше да се усеща и да мирише като общата стачка в Британска Гвиана за свалянето на Чеди Джаган през 1962 г. и кампанията за подкопаване на Салвадор Алиенде в Чили в началото на 70-те – и двете операции на ЦРУ – където веднага щом едно искане беше изпълнено, бяха повдигнати по-нови, което постави правителството на практика под обсада, с цел да се провокира грешка от страна на правителството и да се направи нормалното управление невъзможно. В България жените демонстрираха, като блъскаха тенджери и тигани в знак на липса на храна в магазините, точно както жените драматично направиха в Чили, както и в Ямайка и Никарагуа, където ЦРУ също финансираше антиправителствени демонстрации.

В Британска Гвиана християнският антикомунистически кръстоносен поход беше дошъл от САЩ, за да разпространява Евангелието и парите, и подобни групи бяха се установили в Ямайка. В България през август представители на фондация „Свободен конгрес“ [Free Congress Foundation (FCF)], американска дясна организация с много пари и много антикомунистическа и религиозна идеология, се срещнаха с около една трета от депутатите от опозицията в парламента и главен политически съветник на президента Желев . Самият Желев посети офиса на FCF във Вашингтон през следващия месец. FCF – който понякога е получавал пари от Националния фонд за демокрация – посети Съветския съюз и повечето от източноевропейските страни през 1989 и 1990 г., предавайки доброто старо американско ноу-хау в изборните и политически техники и за оформяне на обществеността политика, както и провеждане на семинари за многобройните прелести на свободното предприемачество. Не е известно дали някой от студентите е знаел за факта, че един от главните програмни директори на FCF за Източна Европа, Ласло Пастор, е човек с истински нацистки акредитации.

До октомври група американски финансови експерти и икономисти, под егидата на Търговската камара на САЩ, изготвиха подробен план [планът Ран-Ът] за превръщането на България в икономика със свободен пазар, допълнен с графици за изпълнение на плана. Президентът Желев каза, че е уверен, че българското правителство ще приеме практически всички препоръки, въпреки че БСП има мнозинство в парламента. „Те ще имат търпение да продължат“, каза той, „защото в противен случай правителството ще падне“.

Свидетели и полицаи твърдят, че Константин Тренчев, яростен антикомунист, който е висш деятел в СДС и лидер на КТ „Подкрепа“, е призовал група твърди демонстранти да щурмуват сградата на БСП по време на пожара. Той също така призова за разпускане на парламента и президентско управление, което „равнозначно на държавен преврат“, обяви Социалистическата партия. Тренчев се укрива.

Синдикатът „Подкрепа“ на Тренчев също се финансира от NED – 327 хил. долара бяха отпуснати „за материално-техническа подкрепа на българското независимо синдикално движение „Подкрепа“ и „за подпомагане на „Подкрепа“ да организира кампания за обучение на избирателите за местните избори“. Имаше компютри и факсове, имаше и съветници, които да помогнат на синдиката да се „организира и засили“, според вицепрезидента на „Подкрепа“. Помощта е достигнала до "Подкрепа" чрез Института за свободни профсъюзи [Free Trade Union Institute (FTUI)], създадена от AFL-CIO през 1977 г. като наследник на Комитета за свободни профсъюзи [Free Trade Union Committee (FTUC)], който беше създаден през 40-те години на миналия век за борба с левия синдикализъм в Европа. И FTUC, и FTUI отдавна са имали интимни отношения с ЦРУ.

През първата седмица на ноември няколкостотин студенти отново окупираха Софийския университет, настоявайки сега за съдебно преследване, а не само за отстраняване на водещи фигури от бившия комунистически режим, както и за национализиране на имуществото на Социалистическата партия. Управлението на премиера беше нестабилно. Луканов заплаши да се оттегли, ако не получи подкрепата на опозицията в парламента за своята програма за икономическа реформа. СДС, от друга страна, сега настояваше да му бъде позволено да доминира в новото коалиционно правителство, заемайки премиерския пост и повечето ключови ресорти. Макар и отворена за коалиция, БСП няма да се съгласи да отстъпи премиерската позиция; останалите постове в кабинета обаче бяха отворени за преговори.

Движението за сваляне на Луканов се ускоряваше. Хиляди дефилираха и призоваха за оставката му. Студентите от университета проведоха митинги, седящи протести, стачки и протестни пости, като сега настояха за публикуване на имената на всички бивши доносници на тайната полиция в университета. Те декларираха пълното си недоверие в способността на правителството да се справи с политическата и икономическа криза в България и призоваха за „прекратяване на еднопартийното управление”, странно искане в светлината на желанието на Луканов да състави коалиционно правителство. През юни The Guardian of London описа Луканов като „впечатляващия министър-председател на България... умел политик, който впечатлява бизнесмени, банкери и консервативни западни политици, като същевременно поддържа подкрепата на хората у дома, дори сред опозицията“.

На 23 ноември Луканов (едва) оцеля при вот на недоверие, което накара СДС да напуснат парламента, като обявиха, че няма да се върнат за „неопределен период“. Три дни по-късно КТ „Подкрепа“ обяви „обща стачка“, макар и не с мнозинството от работниците в страната.

Междувременно студентските протести продължиха, въпреки че част от исканията им вече бяха частично изпълнени. Социалистическата партия се съгласи да възстанови на държавата 57 процента от активите си, съответстващи на субсидиите, получени от държавния бюджет при предишния режим. А бившият партиен лидер Тодор Живков вече беше изправен пред съд.

Някои опозиционни лидери не бяха доволни от привидно безграничното студентско протестно движение. Лидерът на СДС Петър Берон призова, че тъй като България е поела по пътя на парламентарната демокрация, студентите трябва да дадат шанс на демокрацията и да не прибягват до седящи протести. А депутат от СДС добави, че „Социалистите трябва да напуснат политическата арена по законен начин. Те не трябва да бъдат принуждавани да го правят чрез революция." Студентските лидери отхвърлиха тези забележки нехайно.

Краят за Андрей Луканов дойде на 29 ноември, когато стачката се разпространи сред представители на медиите, а хиляди лекари, медицински сестри и учители организираха демонстрации. Той обяви, че тъй като предложената от него икономическа програма не е получила широката подкрепа, за която е поискал, той е решил, че е „безполезно да продължи на поста“. Ще бъде създадена служебна коалиция, която ще доведе до нови общи избори.

През целия период на протести и сътресения Съединените щати продължиха да предоставят финансова помощ на различни опозиционни сили и „нашепнаха съвети как да окажат натиск върху избраните лидери“. Вицепрезидентът на КТ „Подкрепа“, позовавайки се на американски дипломати, каза: „Те искаха да ни помогнат и помогнаха със съвети и стратегия“. Тази солидарност породи надежди за бъдеща американска помощ. Константин Тренчев, шефът на КТ „Подкрепа“, явно без да се крие сега, потвърди, че опозиционните активисти са получили по-голяма помощ от САЩ, ако успеят да измъкнат властта от бившите комунисти.

Тези надежди може би са свързани както с наивността, така и с американската подкрепа за СДС. Българите, подобно на другите източноевропейци и съветските граждани, са водили много защитен политически и интелектуален живот. През 1990 г. тяхната идеологическа изтънченост едва ли се издигаше над следната сметка: ако комунистическото правителство е било лошо, то всичко трябва да е било лошо; ако всичко е било лошо, главният му враг трябва да е бил добър. Те вярваха в неща като: американските правителствени лидери не могат да останат на поста, ако лъжат хората, и че съобщенията за бездомност и липса на национално здравно осигуряване в Съединените щати са просто „комунистическа пропаганда“.

Новият американски посланик Х. Кенет Хил обаче каза, че официалните лица от Вашингтон ясно са дали да се разбере на българските политици, че бъдещата помощ зависи от демократичните реформи и разработването на план за икономическо възстановяване, приемлив за западните кредитори, същите условия, установени в всички източни Европа.

Българските социалисти, без да се съмняват в ангажимента на Вашингтон да изнася капитализъм, се оплакват, че САЩ понякога нарушават демократичните принципи, като работят срещу лидерството, избрано от българския народ. Един настроен към реформа социалистически правителствен служител твърди, че американците са реагирали на победата на неговата партия, сякаш тя представлява провал на политиката на САЩ. „Хората на правителството на САЩ не са били най-чистите, морални защитници на демокрацията тук“, каза той. „Това, което не може да се направи у дома, може да се размине в тази тъмна, изостанала балканска държава."

През годините след това българският народ, особено студентите, може би са научили нещо, тъй като страната е преминала през познатия модел на свободно растящи цени, премахване на субсидиите за основни стоки и комунални услуги, недостиг от всякакъв вид, а МВФ и Световната банка изискват още повече затягане на коланите. В политически план настъпи хаос. СДС дойде на власт на следващите избори (с БСП много близо до второ място), но поради разпадащата се икономика загуби вота на доверие в парламента, целият му кабинет подаде оставка, а след това и вицепрезидентът, който предупреди, че нацията е се насочва към диктатура. Накрая, през юли 1993 г. протестиращите попречиха на президента да влезе в кабинета си за един месец и поискаха оставката му.

До 1994 г. можехме да прочетем в Los Angeles Times от техния най-антикомунистически чуждестранен кореспондент:

Условията на живот са толкова по-лоши в ерата на реформите, че българите помнят с умиление „добрите стари времена” на комунизма, когато ръката на държавата смачка личната свобода, но гарантира, че хората са настанени, наети и имат достатъчно храна.

Но за политиците във Вашингтон важното нещо, идеологическият извод беше, че Българската социалистическа партия не можеше и нямаше да получи шанса да докаже, че една демократична, социалистически ориентирана смесена икономика може да успее в Източна Европа, докато капиталистически модел се проваляше навсякъде около него.

Статията на Блум заслужава няколко коментара и пояснения. Както показват събитията от 1990-те, като цяло БСП-то също бе част от проблема. Но все пак, важните изводи от изборите от 1990 г. са, че: (а) мнозинството българи дават положителна оценка на Соца; (б) американците решително се намесват в българските избори непостредствено след 10-ти ноември и допринасят за падането на първото българско "демократично" правителство от Прехода; (в) патриотичните елементи в българския елит се оказват прекалено слаби и дезорганизирани за да попречат на позорното ограбване на държавата през 1990-те от страна на Запада и хищните и мутренски елементи на номенклатурата, които оглозгаха България след 1989 г.

Какво става? Защо се унищожи за 33 години строеното в продължение на 45? Наблюдаваме мексификацията на България. Ролята на България в ЕС е да дава сигурен пазар, евтина работна ръка и евтини южни курорти за европейското простолюдие. Българските земеделие и индустрия бяха унищожени, защото Германия и Франция предпочитат те да произвеждат, а българите да купуват. Каквото производство остава е на полуфабрикати за да могат на запад да сглобят изделието и да получат добавената стойност. Задължителните инфраструктурни активи като електро-централите и банките придобиха чужди собственици, които засмукват печалбите извън страната. Ролята на българите е да обслужват летовници на морето, да берат ягоди и да купуват западни стоки с парите, припечелени от гурбетчийство и туризъм. Елитните кадри, произведени от българското образование, се наемат като верни и благодарни работници на запад. Топ-кадрите останали в България са наети във филиали в София, където каймакът на производителността им отива на запад.

За 33 г., от индустриална държава, България се превърна в де-индустриализирана полу-колония. Какво бе построено за 33 г.? Хубавото Софийско метро, да. Магистралата А1, която ЕС иска за да има пътна връзка с Турция. Милениум комплекса под НДК, за да има къде да остават посетителите от Вашингтон и Брюксел. Бизнес паркът за офисите на чуждите корпорации в страната. Молове. Нови летища. Нови блокчета във всяко между-блоково пространство, където могат да се поберат. Безброй хотели и хотелчета, половината недовършени или празни.

Колко от тези неща не можеше да бъдат построени с темповете на развитие от 1960-те и 1970-те? И колко от тях реално си струват? По-хубави ли са новите софийски квартали като Манастирски Ливади и Витоша от строеното през Соца?

Възражение: Ти какво бе, комунист долен, пак искаш да върнеш Соца ли!? Отговор: Безспорно е, че Соцът не е бил перфектен и не може да се върне. Историята върви напред и миналото си отива завинаги. Горчивият вкус от противните аспекти на Соца остава и до днес. Цензурата, просташкият атеизъм и шпионирането от страна на Държавна Сигурност са някои от причините за разрухата на Соц системата. Така че да оставим настрани Соц-носталгията и реакционното настроение. Не е в това въпросът. Важното е да се осъзнае, че като държава и народ сме de facto под атака и че знаем от скорошния си собствен опит, че съществуват други по-добри пътища, по които може да вървим. Пътища с икономическо благополучие базирано върху стабилна основа на индустриално развитие; с растеж на населението и уважение към живота; с улици пълни с елегантни добре облечени хора; с образование, създаващо не Тик-Ток лумпени, а творци, граждани и деятели.

Възражение: Абе комунист проклет, същото развитие можехме да постигнем и ако гадните комунисти не бяха спряли развитието ни от Царския период! Отговор: Може би. Тук има няколко момента. Един е, че царското управление губи три поредни големи важни войни. От това има последствия, като например идването на комунизма. Аз нямам лични симпатии или ненавист към българските варианти на монархията, комунизма и демокрацията. И трите са ми дали много. Това, което ме интересува е държавостроенето, благоустройството и развитието на човешкия потенциал. И мога да докажа, че Соцът се е справил много по-добре от Прехода.

Мястото в Империята, отредено на България си пролича на два пъти през последното десетилетие във връзка с казусите АЕЦ Белене и Южен поток. И в двата случая, високопоставеният сенатор Джон Маккейн каза, че няма да я бъде - и толкова.

Казусът Белене освен болезнен е и обиден. Вместо да има на практика безплатен ток, който държавата да може и да продава на печалба за да плаща пенсии, България трябваше да заплати глоба от половин милиард евро за нарушения договор. Позор.

АЕЦ Белене и Южен поток показаха също разликата в отношението към България между Съветската и Американската империи. Москва помогна на България да построи АЕЦ Козлодуй и бе готова да помогне и с АЕЦ Белене. Москва също построи инфраструктурата, чрез която България и досега получава руската енергия, от която е зависима. И бе готова да построи модерен тръбопровод, за който да ни плаща наем. А Вашингтон просто каза, че не може - ще плащате повече за тока си и ще си траете. Защо? СССР имаше нужда от силна България, която да действа като буфер срещу членовете на НАТО Гърция и Турция; и която да показва нагледно предимствата на соц-системата. Докато Вашингтон и Брюксел нямат и никога няма да имат вяра на православна славянска България. На тях тя не им трябва силна. Реално въобще не им трябва освен като стратегическа територия.

Тук не става дума за русофилия или американофилия. Става дума за елементарни очевидни факти. Става дума за отношения между цели народи, за нравствени ценности и за мястото на България в съответните сфери на влияние. На Запад просто не им пука за България. Те презират българите и им отреждат най-ниското място в ЕС.

Но дори и да им пукаше за нас, съществува големият проблем, че Западната Империя се самоубива. Зелената мания, джендърщината, имиграцията и подкрепата за укронацизма вещаят катастрофални събития за Европейския Съюз. В него България не я чака никакво светло бъдеще, а само смърт.

Управлението на Кирчо и Асенчо е полезно с това, че ясно показва къде Вашингтон смята да постави България, че демокрацията в България е мъртва (в интерес на истината сигурно мъртвородена) и че българите в момента не могат да преследват национален интерес ако ще с лопата да ги биеш.

Кирчо и Асенчо са олицетворението на гниещата Западна империя. Те са мазни, посредствени, хитри подлизурковци, приели ролята на имперски мандарини и назначени за генерал-губернатори на територията България. Представени като млада и модерно-западна (т.е. либерастийна) алтернатива на изчерпания (в смисъл преял) мутренски проект на Бойко, през ноември 2021 г., сигурно не без помощ от американското посолство, Кирчо и Асенчо се съюзиха със соросоидите от Да България, неуките хора на Слави и бясно маневриращите БСП за да създадат едно от най-слабите правителства на Третата българска държава.

Апропо Бойко: Борисов представляваше логичната кулминация на мутренския период от 1990-те и началото на 2000-те. Просто най-накрая едни от мутрите, предвождани от баш-мутрата, дойдоха на власт и използваха държавата за да разрешат мутренските си спорове и да излязат на чисто. Бидейки мутра, Бойко уважава единствено силата и следователно прояви необходимата почит към Империята, която го толерира над десетилетие, "никога не забравяйки с кого си има работа". Горд и честолюбив, Бойко наистина жадуваше за народната любов и се вживя в ролята на големия страж и строител. Макар и агресивно предани на американците, все пак ГЕРБ-аджиите правеха опити да намигват на руснаците и да търсят поне минимални национални интереси. Но мутрите са си мутри, а българският народ вижда държавата като крава за доене и платформа за пъчене. (Народни черти добре описани в пиесата Големанов.) Партията ГЕРБ започна сериозно да се ояжда и стана уязвима. Империята използва периодът на агония 2020-2021 за да създаде и побутне до властта по-удобната (по идея) конфигурация предвождана от Кирчо и Асенчо. В интерес на истината и според числата, периодът на управлението на Бойко бе най-успешния в ерата на Прехода.

Възражение: Ти какво, да не би да искаш ГЕРБ пак на власт? Отговор: Не. ГЕРБ са изчерпана фаза от катстрофалния Преход.

Винаги беше очевидно, че Кирчо и Асенчо са опортюнисти и американски поставени лица, които преследват собствена изгода и имперски интереси, по образеца на Сакашвили, който сътвори куп пакости в Грузия между 2004 и 2013 г. и който сега е persona non grata в Тбилиси. Дреме им на Кирчо и Асенчо ако ги изпъдят от България. Все ще им намерят синекури в някой институт в Щатите или губернаторски пост в Украйна.

Задачите, поставени на Кирчо и Асенчо, също бяха пределно очевидни от действията на Империята през последните 20 години. Задачите са: (1) Спазване на всички Ковид мерки и движение в посока задължително инжектиране. Тази задача остана на заден план след 24-ти февруари 2022 г. (2) Движение в посока "Зелената сделка". Това значи скъпа енергия и масова бедност. (3) Отказ от руския газ. Целта е отслабване на Русия, приходи за американците и ограничението на консумацията на българите. (4) Изостряне на русофобията. Целта е отчуждаването на България от Русия и подготвянето на България за плацдарм и българите за пушечно месо. (5) Решаването на македонския въпрос. Целта е засмукването на Македония в Империята. (6) Приемането на еврото. Целта пак е разрастването на Империята чрез разпространението на нейните инструменти. (7) Движение в посока Истанбулската конвенция. Това значи отричане на човешката природа и българчетата да станат педерасти.

На 23-ти ноември Кирчо каза, че ваксинацията е негов "приоритет номер 1" и че "лично ще се заеме с това".

В началото на януари 2022 г., Кирчо даде интервю на Блумберг, където даде позицията си за Зелената сделка: "Аз наистина подкрепям Зелената сделка... Въпросът е как да го направим по-устойчиво, така че да няма обратна реакция." Т.е. търси се начин да бъде сварена българската жаба така, че да не тегли една майна на целия евросъюз и зелените му глупости.

На 27-ми февруари 2022 г., Асенчо каза, че ще "спрем доставката на газ от Русия". Което, разбира се, е било планирано отрано. Просто се е чакало за претекст. През Април газът бе спрян, но България продължи да купува руски газ - през посредници. Това ще продължи в обозримото бъдеще, докато не се премине в някакви проценти на много по-скъп втечнен американски газ. Зависимостта от евтиният газ от славянска православна Русия ще бъде заменена със зависимост от скъп газ возен от уязвими танкери през океана.

Настойчивостта на Кирчо да праща оръжия в Украйна, кулминирала с визитата му в Киев на 28 април и гласуването за "подкрепата" за Украйна от 4-ти май за пореден път поставиха православна славянска България в опозиция на Русия в мащабен конфликт. Предстои да видим дали България ще бъде на губещата страна и в настоящата световна война както и в предишните две. Руснаците, от своя страна, са с чиста съвест. Наполеон и Хитлер нападат тях, а не обратното. Разбира се, при евентуален конфликт, България се намира до Русия, а Вашингтон отвъд океана.

Що се отнася до Македония, задачата на Кирчо е да свали ветото. Това стана открито през януари 2022 г., когато на 18-то число Кирчо посети Скопие на официална визита. Самолетният маршрут, който той договори като символ на тясната връзка между София и Скопие, също така символично бе спрян през месец май поради липса на интерес. Ясно е, че на Кирчо му е наредено да свали ветото. И сега той търси вариант това да се случи без да се разпадне правителството му и без да се причини прекалено остра реакция от страна на безсилния български народ.

В началото на управлението си през януари 2022 г., Асенчо си каза, че от 1 януари 2024 г. ще бъде прието еврото. Дотогава правителството смятало да се заеме с "широкомащабна информационна кампания". Т.е. да лъже, маже и промива мозъци относно последствията от приемането на европейската валута. Разбира се, тук и дума не може да става за благосъстоянието на обърканите българи, което ги интересува само тях, но не и управниците им или не дай Боже Бреюксел или Вашингтон. Целта е тихото заместване на Вестфалската държава от система от тясно контролирани НПО-та.

Флагман.бг съобщава, че въпросът за Инстабулската конвенция е бил решен още по време на коалиционните преговори през декември 2021 г. Една от точките на коалиционното споразумение гласяла: "Да се въведат в националното законодателство всички елементи от Конвенцията на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието срещу жени и домашното насилие, свързани с насилието срещу жени и домашното насилие".

Пътят, по който Кирчо и Асенчо водят България преди да си отидат на топло в Щатите е пътят, начертан от Империята за България и българите. Той води към един свят, в който не само пенсионерите няма да могат да си плащат тока, малкото деца на българите ще бъдат брутално облъчвани докато не изпедерастеят и в краен случай България ще бъде използвана срещу Русия в режим камикадзе и после изхвърлена като използван презерватив.

Самите Кирчо и Асенчо са просто зубъри натегачи, които в предишната българска епоха щяха да са партийни членове търсещи облаги и синекури, а в предишната американска епоха щяха да са продавачи на използвани коли или в пандиза за измами.

Разпадът на правителството на Кирчо и Асенчо в края на юни 2022 г. бе напълно предвидим и бе предвиден от мнозина. Слабите звена на паянтовата коалиция бяха БСП-то, чиито електорат е несъвместим с ПП; и хората на Слави, които са реални патриоти пък били и заблудени.

Печеливши и губещи? Империята загуби, защото правителството на Кирчо и Асенчо преследва нейните цели по толкова некадърен начин, че предизвика реакция. Затова отзоваха предсрочно посланичката Херо Мустафа в началото на юни. Загубиха и БСП, защото казусът с износът на оръжия към Украйна разкри срамната им безпринципност. Докато Нинова говореше за "червена линия", заводите за оръжия бясно произвеждаха оръжия за износ, както в прав текст заявява дори немският вестник Билд. Загуби Слави, чиято партия също се оцапа с калта на всеобщия позор. Печелят Възраждане, донякъде ГЕРБ и новата партия на Янев, който сигурно ще бъде следващия спасител. Все по-отчаяни, българите ще чупят рекорди по ниска активност на следващите избори. Това ще даде предимство на партиите с дълбок потенциал за ентусиазъм като Възраждане и на партиите на олигарсите, които могат да купуват вотове.

Къде се намират българските народ и държава в средата на 2022 г.? В тежко, но не безизходно положение.

За да знаем къде сме, трябва да знаем кои сме. Първо, познай себе си. За тази цел, нека проведем кратки анализи на българските история и народопсихология.

Историята на България ни е достатъчно добре позната, макар че много не обичат да я приемат prima facie. Защото нашата история не е история на велики победи и постижения, а е историята на един малък народ, чиито златен век е бил преди повече от хилядолетие, чиято свобода е била дадена отвън и чиято модерна история е поредица от национални катастрофи.

Основана през 681 г. във византийската сфера на влияние от степни номади на гръко-римски земи наскоро заселени от славяни, Първата българска държава приема православното християнство през 864 г. под Цар Борис I и достига максималните си граници ("Велика България") в началото на 10-ти век при управлението на Цар Симеон. Следва упадък и през 1018 г. Византия прекратява съществуването на Първата българска държава.

След почти два века византийско поданичество, през 1185 г. успешно въстание създава Втората българска държава. След превземането на Константинопол от кръстносците през 1204 г., българите постигат бележита победа срещу франките през 1205 г. и се радват на втори златен период в останалия след разгромът на Византия вакуум. Следват разединение и граждански войни, които попречват на оказването на сериозна съпротива на амбициозните и решителни турци. Видин пада през 1396 г. и настъпват пет века иго.

В САЩ е прието робството на черните да се смята за нещо особено ужасно. Струва си да се зададе въпросът - а с какво се различава девширмето - кръвният данък - от робството? За повече от три века, между 1396 и 1705, турските управници крадат децата на християнските балкански народи. Стотици хиляди деца са насилствено отнети. Така че всякакви разговори за "турско присъствие" са просто банална проява на евролиберастия. Било си е съвсем сериозно иго.

Гърците водят успешна освободителна война през 1820-те години с помощ от Великобритания (морска държава с култ към антична Гърция) и Русия (приемник на православието и естествен враг на Турция). През 19-ти век идеологията на национализма плъзва из цяла Европа вследствие на Френската революция и дейността на Мацини. Някои сред българите също решават да се освобождават. През 1873 г. Левски е предаден и обесен. През 1876 г. избухва априлското въстание. Следва пълен провал. Ботев получава куршум в главата на 1-и юни. Ексцесиите в Батак предизвикват скандал в Европа; бившият и бъдещ по него време британски премиер Гладстоун повдига българския въпрос пред великобританския парламент като инструмент в борбата със своя съперник Дизраели. А в Русия цялото общество се наелектризира и Царят Освободител решава да действа. Руските армии освобождават България през 1877 г. С цел запазването на балансът на силите на балканите, великите сили ограничават територията на новородената Трета българска държава на Берлинския конгрес през 1878 г. Разделението на България я обрича на век неуспешни иредентистки стремежи.

Берлинският договор заставя българите да си изберат от Европа княз приемлив за Великите сили. Компромисът е Александър I Батенберг. Населението на София в навечерието на Освобождението е малко над 10 хиляди. Промишленост и железни пътища почти няма. Селският народ, който последно е бил независим по време на феодализма и средновековието, започва да строи държава. Идва Съединението през 1885 г. и успешната война срещу Сърбия, която има своя жажда за величие и не е възхитена от създаването на силна държава на източната си граница. Едно от следствията на Съединението е абдикацията на Княз Александър. Българските управници си намират нов немски цар - Фердинанд.

След като обявява независимост през 1908 г., през 1912 г., България е най-силната балканска държава и предвожда останалите християнски балкански нации в Първата балканска война за изтласкването на Османската империя от Балканския полуостров. Блестящи бойни действия водят до категорична победа на балканската коалиция. Следва един от най-малоумните моменти в българската история. Въодушевени от победите, българските власти (може би лично Фердинанд) с безразсъдно и безотговорно поведение успяват да влязат във война с всичките (!) си съседи - Сърбия, Гърция, Румъния, Турция (Османска империя), че даже и Черна Гора. С опита си да постигне по-добра позиция за преговори, Фердинанд успява да подразни стремящите се към арбитраж руснаци. Български войници се разбунтуват и отказват да воюват срещу (славянска и православна) Сърбия. България губи Междусъюзническата война и в последствие не успява да вземе Одрин и Македония и губи Южна Добруджа. Това е Първата национална катастрофа.

През 1914 г. избухва Първата световна война. Българската власт и Фердинанд, жадуващи за реванш, се съюзяват с доскорошния враг Турция и влиза във войната към Централните сили през 1915 г. Следват победи срещу Сърбия и Румъния. Но накрая Централните сили и България губят войната. Втора национална катастрофа. Загубен е взетият преди няколко излаз на Егейско Море. След две катастрофи за пет години, Фердинанд е принуден да абдикира.

Във Втората световна война, България отново се съюзява с Германия. Това й позволява отново временно да си върне Македония и Западна Тракия и да избегне съдбата на превзетите от Оста Югославия и Гърция. Цар Борис отказва да участва в атаката срещу СССР. Българите проявяват впечатляваща човещина спасявайки евреите си, за разлика от почти всички европейски народи. През 1944 г. идва Червената Армия. Комунистите идват на власт и правят чистка. България губи поредната война, този път обливайки се частично с нацисткия позор на немците, измит до някаква степен от участието на страната на Съюзниците през 1944-1945 г. След войната, България получава Южна Добруджа от по-провинилата се неславянска Румъния. Македония остава част от Югославия. Съветската армия напуска българските земи през 1947 г.

Тук е нужно да се направи кратко отклонение, в което да разгледаме една от по-нелицеприятните черти на българския национален характер. Това е липсата на национална отговорност. Българите обичат да мрънкат. Все им е виновен някой. Турчолята са им виновни, гърчолята, сърболята, "циганите" на север и т.н. Руснаците са им виновни, че имали користни мотиви когато са ги освобождавали. Смях в залата - та биха ли българите жертвали десетки хиляди души в същата ситуация без да очакват поне някаква благодарност от ново-освободения народ? Руснаците пак са им виновни за "окупацията" след 1944 г. Бих попитал хората, които поддържат тази теза - а такива има доста - добре де, вие срам и акъл имате ли? (Въпросът, разбира се, е риторичен.) СССР дава десетки милиони жертви във война на унищожение, в която България е противник. На вас някой ако ви бие шамар, да не би да се надупвате за да получите още? Войните са сериозно нещо и имат последствия. Германия и Япония и до ден днешен са окупирани от САЩ почти 80 години след края на ВСВ. Като губиш, носиш последствия. А България някак си все съумява да е на губещата страна.

Виновни за българските проблеми в мърморещото национално самосъзнание са и управниците, държавата и прочие други. Нищо, че управниците и държавата са си наши.

Освен с нежеланието си да поеме отговорност за грешките си, българският народ все иска някой да поеме отговорност за неговото благосъстояние. Било то СССР през Соца или ЕС след това. Ще слушаме и ще правим каквото ни кажат, пък те ще ни отпуснат някой грош да си оправим пътищата.

Възражение: Трябва ни някой, ние сме малък народ! Отговор: Швейцария има разнородно население наброяващо 8.5 мил., Израел 9.5 мил., а Сърбия 7.5 мил. Как така те успяват да се оправят, малко или много, а ние не? Искаме ли да бъдем като Швейцария или не? До голяма степен от нас зависи.

Докато българите не научат уроците от историята си и не вземат съдбата си в свои ръце, нищо добро не ги чака.

Да се върнем към историята на България. Описахме постиженията на Соца по-горе. Те са впечатляващи. Между 1945 и 1989 г., България става една средноевропейска страна. През 1989 започва Преходът, който спокойно може да се окачестви като поредната национална катастрофа. В продължение на 15 години царуват беззаконие и откровен грабеж. Купчина от идиоти и предатели дават на тепсия страната на Запада, грабейки каквото могат. След като изстисканата като лимон България официално влиза в рамките на Империята през 2007 г., нещата малко се поуспокояват и започва процесът на социално инженерство, целящ полиберастяването на българите - де факто ликвидация на българския етнос.

Какви уроци можем да си изведем от българската история? Какви черти на националния характер са се появили вследствие на тази история?

Българите са бити. Много пъти и тежко. Хубавото последствие от това е осъзнаването от страната на българите на техните ограничения. Не сме велики и не сме всесилни. Големите рискове носят тежки последствия когато нещата не се получат. Лошото е, че българите като народ са обезверени и с ниско самочувствие и комплекс за малоценност, изразени освен всичко друго в чуждопоклонничество. Вместо да строят ядрени централи и силна промишленост и държавност, българите искат да се разтворят в Европа, където необразованите могат да берат ягоди и сменят пелените на западните дъртаци, докато образованите чиновничат, а останалите в България карат старите коли на германците.

От всичкия пердах, който са отнесли, българите формулират манталитета изразен чрез поговорката "наведената глава сабя не я сече" още през турското робство. Българите са хитрички, страхливи и смятат жертвеността за глупост. На българите им харесва да са зависими. Скептично настроени към властта, която често е чужда, те вярват, че е по-лесно да надхитряваш управниците в стил Андрешко, отколкото да поемеш отговорността и риска, които носи независимостта.

Свикнали на немотия и несигурност, българите са пресметливи до грозотия и изпитват нужда да имат малко, но тяхно си. Затова апартаментът и къщичката с дворче, в което да се гледат домати, са свещени за българина. Едно от постиженията на Соца е и апартаментът за всяко семейство. Вследствие, българите и другите източно-европейци имат висок процент на притежание на собствен дом (84% в нашия случай). В сравнение, само половината германци имат собствен дом. В Германия масово живеят под наем. Притежаването на изплатени жилища и дворчета дава малко независимост на българите. Каквото и да стане, поне имаш покрив над главата.

През 1878 г. на практика не съществуват български индустриалисти и определено няма благородническа класа. Българите са маса от селяни. Затова в България и до ден днешен до голяма степен цари егалитаризъм, немислим на много места на запад. Това е една от причините Соцът да не предизвика особено негодувание сред българите.

След векове чуждо владичество и десетилетия национални катастрофи, мутри и продажност, българите са загубили почти всякакво доверие към правителството. В епохата на Империята на лъжите, това недоверие е полезно.

Спасяването на евреите показва на целия свят една от най-красивите черти на българския национален характер - човещинката. Цяла Европа качва еврeите си на влаковете към лагерите. Но църквата, царят, видни министри и много българи проявяват храброст и праведност и спасяват слабите.

Въпрос: Добре де, защо съседните народи са различни, макар че са имали подобна история? Отговор: Различните хора реагират по различен начин при едни и същи обстоятелства. Същото важи и за народите. Представете си близнаци, синове на алкохолик. Единият се научава да пие от баща си и се пропива, а другият се отвращава от пиенето завинаги. Различни реакции обясними от едни и същи обстоятелства.

Може би голямата трагедия на българската държавност е неспособността на българите да следват собствения си девиз: Съединението прави силата.

Слабостите на България и нейният народ са значителни. Националният елит е компрадорски, наивен и циничен. Това са хора, много от които са готови да правят всичко за Империята, стига те самите да са добре. Други, заслепени от чуждо-поклонничество и подбирани не за ум, а за послушание, искрено вярват в глупостите, преподавани на запад, и изпълняват целите на световния елит несъзнателно и със самочувствието на имперски мандарини.

Историята на прехода показва, че самият народ е наивен, циничен, разделен и политически и исторически неграмотен. Това е народ, който търси месии като Царя, Бойко, Слави и днес Кирил Петков. На последните избори през ноември 2021 г., трети в рамките на година, малко отидоха до бюлетините (38.43% от електората), а тези, които гласуваха, бяха изключително разделени - 25% за новоизлюпената Продължаваме Промяната, 22% за управлявалите 12 години ГЕРБ, обичайните 13% за ДПС, 10% за БСП, 9% за Слави, 6% за соросоидната Да България и почти 5% за Възраждане.

Разделението се вижда във всичко. 30% се ваксинираха, 70% не. 40% обвиняват НАТО за войната в Украйна, а 30% Русия. Сигурно около 70% са етнически българи, а другите 30% малцинства. 40% харесват НАТО, 34% не. Когато Бойко Борисов бе арестуван на 17 март 2022 г., половината население тръгна да празнува, а другата половина да плаче.

Дори на генетично ниво, България е пълна мешавица и е колкото европейска, толкова източна. Докато в западна Европа преобладава генетичната хаплогрупа R1b, а сред северните и източни славяни групата R1a, то на балканите включително в България е една мешавица от араби, турци, славяни, стари европейци, нови европейци и всичко друго между Дъблин и Калкута. Това се вижда по улиците, където бродят хора с всякакви физиономии и телосложения. Може би българският народ е разединен, защото не е наистина народ, а е просто съвкупност от разни хора, които историята е заселила по едни и същи земи. Това би обяснило и българската тенденция да вижда общото като ничие. Затова градовете са покрити с графити, а в неугледни входове на мръсни блокове могат да бъдат открити излъскани евро-ремонтирани апартаменти. Българинът си гледа неговото, а от общото гледа да заграби каквото може давайки колкото може по-малко.

Всъщност изборите от ноември 2021 г. доказаха, че демокрацията се провали в България. Няма почти никакво значение кой за кого гласува. Реално всяко по-важно решение се взима от проконсул, долетял от Вашингтон, срещу когото народът е безсилен. Но един народ, който е неспособен да създаде и да се обедини зад едно правителство способно да защитава интересите му не заслужава демокрация и самоуправление. Може би най-доброто, на което реалистично българите могат да се надяват, е благосклонно настроено чуждо управление като съветското от Соца. А може би създаването на този манталитет на зависимост е един от греховете на Соца, които българският народ трябва да надмогне, за да оцелее и просперира.

Точно манталитетът на зависимост обрече българската демокрация. Да гласуват смислено могат само независими хора. В демокрациите и републиките в древна Гърция, древен Рим и младата Америка глас са имали само притежаващите достатъчно земя - отговорните и заинтересованите. Демокрацията на 21-ви век е просто усъвършенстван метод за контрол. Хората гласуват както им каже телевизията (често без да го осъзнават) или на етнически основи (ДПС) или за който им плаща заплатата - или им даде бира и кебапче. Лесно контролируемите българи, свикнали след 45 години Соц държавата да им оправя всичко, не се справят с демокрацията. И започват да го разбират.

Възражение:Тя демокрацията в България даже не е започвала. Истинската демокрация предполага да няма чужди намеси. Отговор: Съгласен. Може би демокрацията би работила в една силна България подобна на Швейцария. Но как да стигнем до такава България докато сме напълно зависими и манипулируеми? Всъщност "Демокрацията", като "комунизма" е сложно понятие. Типът демокрация, която виждаме в момента, е високо-развит метод за контрол разработен от англо-американците в продължение на последния век.

Оцеляването на всяка цена е едновременно силна и слаба страна на българина. Слаба, защото той е готов да продаде гордостта си, за да оцелее - което не може да се каже например за сърбите, както показаха войната от 1999 г. и демонстративният отказ на Джокович да покаже ваксинационен сертификат през януари 2022 г. Но жаждата за оцеляване е и силна страна. Българинът носи на бой и знае как да живее от земята в трудни времена. И това ще му помага в бурните идващи години.

Да разгледаме Македонския въпрос. Ясно е, че Македония и измислена държава подобна на Украйна, създадена с цел отслабването на прекаленото голямата и заплашваща равновесието във Балканите през 1912 г. България. Тази държава съществува в независима форма вече три десетилетия, а преди това 70 години като част от Югославия.

Опитите на София да се обедини с Македония чрез сила през двете световни войни се увенчават с крах. Надали малка България ще може да си позволи да реши въпроса със сила и в бъдещето.

Примамливо е да се мисли за решение от рода на "живей и остави другите да живеят". Но това би било трудно с оглед на това, че Македония е една анти-България, чиято история по дефиниция противоречи на българската.

Остава мирният подход. Как би изглеждал той? Един интересен но утопичен вариант би могла да бъде южнославянска православна федерация, състояща се от България, Македония и Сърбия. Обявяват се и трите подобни езика за официални, ако трябва строи се една нова столица някъде из балкана между трите държави и се търси благополучие. На теория, такава федерация поне няма да има религиозните различия, разнищили старата Югославия. Разбира се, може би балканските православни славянски народи са достатъчно свадливи да не могат да превъзмогнат малките си разлики в името на общите си интереси.

Скромно предлагам няколко възможни имена на федерацията на България, Македония и Сърбия: Южноправославяния (за да им е ясно на всички за какво става дума); Балкания (все пак тук сме); Хайдутия (нека да си го признаем); Сърбомакедонобългария или дори Макебългаросърбия (тук трудно ще разрешим въпроса кой е отгоре кой е отдолу); Ракия (сближава хората); Лепобрения (да знае армията за какво се сражава); или просто Европейски Съюз (този път истински!). Мястото и името на новата столица, която ще си построим, оставям като упражнение за читателя.

Интересен е въпросът дали е възможно да бъде обърнат процесът на създаването на национално самосъзнание. Могат ли българите да убедят македонците, че българите и македонците са един народ? Нещо подобно се случва в Европа при обединението на Италия и Германия през 19-ти век; така че може би е възможно, особено в различния свят, в който ще се намираме скоро.

Съществува ли решение, което не включва Сърбия? Това би означавало Македония сама да поиска да се присъедини в нещо като Българско-Македонски Съюз. В епохата на национализма от последните два века рядко е имало такива случаи. По-скоро се наблюдава излюпването на все повече държави и държавички. Шансове за такъв съюз могат да съществуват единствено в контекста на една икономически мощна, привлекателна и горда България; пък било то и поне относително спрямо Македония. Проблемите трябва да бъдат решени по ред на важност; и на фона на националния икономически упадък, Македония ще трябва да почака. А тези проблеми не могат да бъдат разрешени в рамките на Империята, която умишлено ги създава.

Какви са шансовете за оцеляване и развитие на българския народ в световната криза? Въпросът е труден, защото българите имат големи предимства и големи недостатъци. Българското недоверие към властта, породено донякъде от вековете под чужда власт и засвидетелствано от ниското ниво на "ваксиниране", е огромно предимство в епохата на Империята на лъжите.

Макар че не вярвам, че планът им ще успее, възможно е поне временно България да стане част от реализирания проект на световното задкулисие. Тя вече върви натам. Претъпкани градове (в България ще е една София с Пловдив като предградие), в които бездушни и безплодни плебеи живеят в тесни кутийки, където се напушват всяка вечер и след това трошат време във виртуалната реалност и пред телевизора. Корпорациите и правителството притежават всичко и изключват всеки непослушко от системата. От българщината и България остават само празни символи.

Каква е алтернативата на продължаването на безкрайния и бездънен Преход и потъването в блатото на евролиберастията? Това зависи основно от фактори извън наш контрол. Ще успее ли Русия да оцелее и да си извоюва място под слънцето? Ще я подкрепи ли Китай? Ще се утвърди ли Китай като най-силната държава в света? Ще продължи ли Западът да се самоунищожава?

Много скоро българите ще трябва да решат дали да останат в ЕС и НАТО. Оставането в ЕС означава малкото българчетата да станат педерасти и джендъри, натиск върху населението да се инжектира със странни и смъртоносни течности, токът да стане безбожно скъп, храната да става все по-гумена и българщината да бъде постепенно изтрита. Оставането в НАТО означава България да бъде хвърлена срещу Русия като пушечно месо. Ако ние българите не се откажем от ЕС и НАТО, то ние заслужаме последствията от решенията си.

Може би ние българите ще се опитаме да надхитрят европейците, следвайки директивите им само привидно. Държавата в България и така е слаба. Вече се създават села, които de facto са държави в държавата. Кой знае, може би поне до някаква степен ще мине номерът.

Но е възможно България просто да напусне ЕС. Защо не? Сърбия и Македония не са в ЕС - живее ли се в тях по-зле?

Ако Китай продължи да се развива, то може би бъдещето на България (и много други) е в посока Пекин. Китайците построиха 38 хил. километра високоскоростни железни пътища за последните 12 години. Все ще ни помогнат най-сетне да свържем София и Варна. А американците и да искат не могат да ни помогнат. Та те не могат да свържат дори само Лос Анджелис и Сан Франциско. Би било полезно да се осъществят тесни връзки с Пекин и да се преследват взаимно-изгодни проекти.

Въпрос: Какъв Китай бе, къде ще се мери Китай с великите Америка и Европа? Отговор: Инерция в мисленето и вяра в погрешни икономични теории крие истинския напредък на китайците. На хартия САЩ разполага с БВП от ~21 трилиона, а китайците около ~15 трилиона (според Световната банка). Но ако се отчетат валутните курсове, (т.нар. "паритет на покупателната способност"), числата стават ~21 трилиона за САЩ и ~24 трилиона за Китай. Но тези числа все още не отразяват реалната икономическа мощ на двете свръхдържави. Почти половината (48%) от китайската икономика е базирана на реално индустриално производство. Съответстващата пропорция в САЩ е 19%. Реалното съотношение на икономическа мощ е нещо като 12:5; т.е. Китай вече е поне два пъти икономически по-силен от САЩ. Тази теза се подкрепя и от данните за производството на стомана, които са добър традиционен индикатор за икономическа сила. През 2021 г. Китай произвежда над милиард тона стомана. За сравнение, ЕС произвежда 150 милиона тона, а САЩ 85 милиона. Ако Китай си върне Тайван, то Пекин би получил и почти-монопол в производството на модерни чипове.

Въпрос: Но на Запад има свобода и демокрация! Отговор: След Ковид и американските избори през 2020 г. е смешно да се говори за свобода и демокрация на запад. Западът не е това, което беше дори преди 10 г.

А Русия? Има много обективни причини София, като Белград, да се опитва да има най-малкото топли отношения с Москва. Освобождението. Славянството. Православието. Евтината руска енергия. Общите геополитически съперници - Турция и Великобритания. Националната катастрофа, сполетяла България след взимането на анти-руската страна в двете световни войни. Катаклизмът, сполетял България и Русия при отчуждението им по време на "Прехода".

Тук не става дума за подчинение на Русия като през Соца. Една от най-важните идеи, които бих искал да подчертая в този труд, е идеята за отговорността. Ако искат да прокопсат, България и българският народ трябва да бъдат отговорни преди всичко пред себе си. Да си признаят грешките и слабостите и да си търсят пътя с тези, които могат да помогнат във всеки даден момент.

България - ако иска да продължи да съществува - е длъжна да търси съюз със сили, които могат и искат да й помагат да се развива. През 2022 г. това безусловно значи Китай. Западът се самоубива пред очите на всички, които са способни да виждат. Джендърщината, спринцовките, локдауните, деиндустриализацията, цензурата, истеричният феминизъм, претопяването на народите, медийната истерия, порнографията, разводът, безплодието, дрогирането, генетично модифицираните храни, фалшивите храни, кръвожадните войни, лицемерието, безхаберието; всички тези фактори са част от цивилизационното разлагане на Западната цивилизация. На доводът, че от времето на Шпенглер насам вече цял век се говори за края на Запада, а Америка е все така мощна, ще отговоря, че настоящата криза е безпрецедентна. Такова като джендъризма досега не е било. А относно силата на Запада, в идните години всички ще видят истинското и ниво. За съжаление, в момента (2022 г.), както винаги в модерната история, България пак се намира в губещия блок.

Също възможен е разпад на слабата трета българска държава в държавички - Родопия или Тракия, София, Черноморието, Добруджа, Пиринско и т.н. Такъв процес се случи в Сърбия и може да се случи в Украйна. Може да се случи и в България - та не е ли Македония едно начало? Един разединен народ може би вече не е народ и не е способен да има собствена държава. Както обсъдихме, признаците за разединението на българите се виждат навсякъде. Такъв сценарий не би бил края на света. Най-успешната българска държавичка може да обедини останалите някога в бъдещето.

Един изход от Империята трябва да бъде реализиран в правилния момент. В противен случай, съществува рискът Вашингтон да създаде сепаратистки движения сред югоизточните турци; а на югозапад могат да бъдат измислени македонци. Отделно, докато българският народ не се сплоти, той остава уязвим на цветни революции. Разбира се, способността на Империята да прави поразии е директно пропорционална на нейните престиж и икономическа мощ, която продължават да спадат.

Така че засега задачата на българския народ засега е просто да оцелява и да се готви, трупайки сили.

Възражение: Спокойно, друже, българите сме оцелели досега; и пак ще оцелеем! Отговор: Средствата за масова информация и индоктринация днес са много по-развити от когато и да било. Преди 19-ти век, повечето българи са живеели и формирали съзнанието си по селата основно чрез общуване със семейството и съселяните. В наше време Интернет, телевизията и училището силно влияят върху формирането на съзнанието на младежта. Хората, които одобряват училищните учебници и телевизионните програми имат по-добър достъп до децата отколкото родителите им. Чрез тях е възможно превръщането на едни народи в други. Погледнете към Македония и Украйна.

Донякъде, оцеляването е един от талантите на българина. Българите са оцелели Византийско "присъствие", кръстоносците на Балдуин, Османската империя, балканските и световни войни и кошмарът на 1990-те. Българите са свикнали да се задоволяват с малко, да са недоверчиви спрямо чуждата имперска столица и да търпят. Позицията на България на ръба на Империята в буквалния и преносния смисъл дава големи предимства, които си проличаха по време на изкуствената пандемия. Ако в сърцето на Империята, в места като Ню Йорк, Канада, Австралия и Италия, локдауните бяха брутални и спринцовките на практика задължителни, то в България ситуацията се успокои след първоначалната паника. Българите все още се разплащат в брой, варят си ракия и пушат тютюн по заведенията. Имперската система е слабо-въведена в България - и следователно извратената версия на тази система, която се създава в момента, ще може да нанесе само ограничени щети по българските земи.

В този смисъл съществува възможност в близкото бъдеще България да се превърне в нещо като убежище от взривяващата се Империя. Възможно е и да се върнат много от избягалите в чужбина българи, заедно с уменията, придобили навън. Тази диаспора е един от малкото козове, с които България разполага. Успоредно с това възможно завръщане, може да видим и завръщане към земята и към обичаните, китни и скрити из балкана български села по ред причини. Една причина е немотията - когато човек просто не може да се изхранва на минималната заплата или пенсия в града, остава вариантът да се изхранва на село от земята. Друга причина е отвращението от модерния градски живот - неудовлетворителна работа през деня и телевизия вечерта. Трета причина е съзнателното бягане от системата - не могат да те накарат да се "ваксинираш" със заплаха от уволнение ако сам си си шеф. Такова завръщане към земята вече се наблюдава в диситентските среди на запад.

Когато България напусне Империята по един или друг начин, ще възникне въпросът, а сега накъде? Някои решения са ясни. Не на спринцовките и безумните мерки, не на Истанбулската конвенция и дегенерацията, не на еврото и неолиберализма, не на война с Русия и англо-американската хегемония, не на Зелената сделка и техно-примитивизма, не на цензурата и лъжите, не на затлъстяването и грозотията, не на Македония като анти-България, не на пишман-демокрацията и НПО-тата, не на аборта и културата на смъртта, не на унищожението на промишлеността.

Ясно е какво не искаме; но към какво да се стремим?

Отговорност. Отношения. Праведност. Усъвършенстване. Красота.

• От 33 години България потъва надолу и търпи разруха. Това не е временен етап на Прехода. Разрухата е същността на Прехода.
• Соцът, с всичките си проблеми, успя да направи от България една средноевропейска държава.
• През 2022 г. България е силно разединена и слаба. Под въпрос е нейното оцеляване.
• България е славянска православна държава. Тя не е и няма да бъде част от Запада, освен като нещо средно между плацдарм и колония.
• Македонският въпрос е голям проблем за България, така както украинският въпрос е за Москва. Но Русия има армия, ядрено оръжие и държавни традиции. България има един век национални катастрофи.
• От практична гледна точка:
• Дупе да ни е яко, идват беди.
• Пишман-демокрацията от "Прехода" не е подходяща за България.
• България е славянска и православна. И докато се прави на Германия като през двете световни войни, ще я чакат национални катастрофи. Друг вариант е да спре да бъде славянска и православна - но тогава ще спре да бъде и България.
• В Империята ни очакват само гибел и страдание. Извън нея ще има шанс за развитие.

назад към основната страница