Про-тип: Можете да теглите ютубовите видео-та например тук.
Украйна в Пламъци на Битшут.
Украйна: Маските на революцията на Битшут.
Украйна в Пламъци на Ютуб.
Украйна: Маските на революцията на Ютуб.
Брат 2 (2000) на Ютуб.
След краха на Съветския Съюз в края на 90-те години на 20-ти век, Англо-американската Империя остана на практика без сериозни опоненти на световната сцена. Маскирани като съветници и реформисти, имперски агенти грабиха и рушиха Русия. Брюкселската бюрокрация, ЦРУ-то и Сорос се заеха с интегрирането на източноевропейските държави в имперските институции (НАТО и ЕС). Югославия бе разцепена, а проруска Сърбия бе бомбандирана за да се вдъхне живот в останалото без причина за съществуване НАТО. Китай, все още слаб през 1990 г. бе постепенно интегриран в световната икономика.
Настъпи еднополюсният момент. Американският политолог Францис Фукуяма прословуто обяви "краят на историята". Империята заяви на всеослушание, че "демокрацията" и "свободата" - евфемизми за имперска доминация - скоро ще стигнат до всяко кътче на планетата - ако трябва чрез бомбардировки. Но за да се случи това, трябваше окончателно да бъдат сломени и усвоени малкото оставащи влиятелни независими държави, най-важните и мощни от които са Русия и Китай.
Тридесет години по-късно, ситуацията е коренно различна. Империята не е това, което беше. Докато Китай вече години наред е водещата световна икономическа сила. А Русия се съвзе от разрухата на 90-те и след две десетилетия неуспешни опити да се присъедини към западния свят на собствени условия и запазвайки собствената си култура и суверенитет, посрещнати от Империята с презрение, лицемерие и мерзавщина, на 24-ти февруари 2022 г. преряза гордиевия възел и пое по своя път.
Преди да разгледаме настоящата (в 2022 г.) ситуация около Русия е нужно да разгледаме нейната история, за да разберем как мислят руснаците и техните управници и защо мислят така; а също и какво мислят спрямо Русия европейците и защо. Това е особено важно предвид умопомрачителната пропаганда бълвана относно Русия и СССР през последния век от англо-американските и европейски сили, търсили и търсещи покорството й.
Накратко, Русия е носител на цивилизация едновременно братска със и конкурираща така наречената Западна цивилизация. Така една от вечните дилеми на Руската цивилизация са нейните отношения със Западната - трябва ли двете цивилизации да се съединят и на какви условия? За разлика от англо-американците, заради откритата си география и други фактори, Русия непрестанно е била предмет на страховити нашествия от всички посоки през цялата си история. В резултат, тя има силно развита военно-патриотична култура и силно изразен приоритет към националната безопасност. В резултат на, поне до някаква значителна степен, нашествията, Русия винаги е била зад Западния си брат по отношение на научно-икономическо развитие. Тази изостаналост е друг вечен казус в Русия, която все се опитва да настигне Запада. Икономическото превъзходство на Западната империя поражда едновременно презрение от страна на западняците и чувство за малоценност от страна на руснаците. Презрението на Запада от векове води до подценяването на руските дух и военна мощ и до катастрофални разгроми на западни инвазии на Русия. Вековете от разгроми кулминирали с Втората световна война от своя страна са създали чувство за малоценност и реваншизъм в европейската компонента на Западната цивилизация.
Древната (или "Киевска") Рус, мрежа от градове и княжества в равнините, горите и блатата на североизточна Европа, отвъд границите на Римската империя, се образува през и след 9-ти век с центрове на гравитация Новгород и, особено след покръстването от Свети Владимир през 988 г., Киев. В обсега на сферата на влияние на Източната Римска (или Византийска) империя, предимно източно-славянската, но носеща и викингски оттенък Древна Рус приема православното християнство в края на 10-ти век.
Така от самото си рождение, Русия е подобна на но различна от Запада. Руската цивилизация е славянска с доминираща хаплогрупа R1a, докато Западната е франкска с доминираща хаплогрупа R1b. Руската цивилизация е основно извън очертанията на римската империя, докато голяма част от територията на запада преди 1500 г. някога е била подчинена на Рим. Католицизма (след 1517 г. и протестантството) и православието си поделят двете половини на Греко-римската антична цивилизация, като след 1453 г., православна Русия наследява гръцката половина.
Една от огромните разлики между развитието на Руската и Западните империи се състои в това, че Древната Рус е имала нещастието да бъде в обсега на Монголските (или Татарски) орди, постигнали през 13-ти век невероятните военни подвизи, изклали хладнокръвно милиони евразийци и създали една от най-огромните империи в историята. Усъвършенствали изкуството на войната в степите, монголците дават на своите жертви два избора - предай се или умри. Градове и армии отказали да се предадат са систематично избивани, като жертвите се подреждат в редици пред монголските воини, които търпеливо ги колят един след друг, понякога с дни наред. Древната Рус е просто пометена от монголците, градовете унищожени, населението избито. Много територии на модерните Русия и особено Украйна са обезлюдени в продължение на векове. Оцелелите руски князе волю-неволю прекланят глава пред татарите. Започва няколко-вековно иго, където руските князе плащат данък на татарските си господари.
Та когато се говори за изостаналостта на Русия, струва си да се запита човек, на какъв хал щеше да е Западна Европа при подобни обстоятелства.
Вековете минават, времената се променят и татарите стават по-слаби. През 16-ти век, Москва постепенно става центъра на гравитация на руския свят. През 1547 г. Иван Грозни е коронясан Цар.
Новата Руска държава създадена от Иван Грозни в продължение на повече от четири века търпи непрестанни нашествия от страна на Европа. На практика всяка значителна европейска сила е нахлувала в Русия веднъж или няколко пъти.
В началото на 17-ти век в Русия бушуват глад и междуособица - Смутното Време е. Полско-Литовското Кралство - заемащо горе-долу териториите на днешните Полша, Беларус, Украйна и Прибалтика в късното средновековие - използва момента за да нападне Русия и да възкачи на престола подчинен цар - Лъжедимитър. В периода 1610-1612 г. поляците контролират Москва и Кремъл. Руснаците губят Смоленск (само на 370 км от Москва) в сключеният през 1618 г. мирен договор. Москва прави неуспешен опит да си върне Смоленск през 1632-1634 г (Смоленската Война). Вторият опит в периода 1654-1667 г. (Тринадесетгодишната Война) се увенчава с успех. Освен Смоленск, Руското царство си връща и древноруските земи на изток от Днепър, включително старата духовна столица Киев. Това са земите, където днес са Харков, Полтава, Донецк и Луганск. Слага се край на Полските имперски надежди.
В началото на 18-ти век, друга велика сила влиза в дълъг конфликт с Руското Царство. Това е Швеция, владееща в края на 17-ти век повечето Скандинавия и части от Германия и Прибалтика. Шведската армия е една от най-добре обучените и реномирани в Европа. Завоеванията на Швеция пораждат териториални претенции от страна на Дания, Полша и Русия, които се съюзяват и нападат шведите през 1700 г. Войната продължава до 1721 г. Най-голямата битка на войната е през 1709 г. до Полтава в днешната Украйна, между Киев и Донетск. Руското Царство печели категорична победа. Шведският крал и куп генерали са пленени от бъдещия император Петър Велики. Руснаците завоюват северните територии и желания от Петър излаз на Балтийско море. Твърдо решен да разполага с излаз на море, през 1703 г. царят основава Санкт Петербург на брега на Нева. През 1741-1743 и 1788-1790, шведите неуспешно се опитват да си върнат загубените територии. Швеция никога не си връща статута на велика сила.
Широко скроен, решителен, жесток и енергичен, Петър Велики пътува из Европа на младини и се впечатлява от видяното. Решава да модернизира Русия и го прави с размах, потушавайки с кръвопролитие бунтовете на несъгласните. Боярите започват да се бръснат. Обличат западни дрехи. Построяват се манифактури и флот. Наемат се западни експерти. Уреждат се бракове с европейското благородие. Руското благородие и дворът говорят френски през 18-ти и 19-ти век.
В края на 18-ти век, Екатерина Велика превзема Крим и плодородните земи северно от полуострова (вследствие наречени Новорусия) от Златната Орда, видни търговци на роби и наследниците на някогашните татарски нашественици. Плодородни и слънчеви, лежали под контрола на пленявалите и продавали роби степни номади в продължение на векове, Крим и Новорусия са на практика празни в края на 18-ти век. Заселници основават Севастопол, Одеса, Керч, Херсон, Мариупол и т.н.
След като покорява цяла Европа в началото на 19-ти век, през 1812 г. Наполеон Бонапарт нахлува в Русия начело на най-голямата дотогава в европейската история 450-хилядна армия съставена основно от французи, но включваща и всякакви други европейци. Добре запознати с гения на генерала от Корсика, руските генерали начело с Кутузов дълго отказват да дадат на французите решително сражение. Вместо това, те търгуват територия за земя. Пада Минск, пада Смоленск. Двете армии все пак се сражават при Бородино, на 140 километра от Москва. Французите печелят тактическа победа, но не успяват да унищожат руската армия, която продължава стратегическото си отстъпление - отвъд Москва. Френският Император превзема столицата на 14-ти септември 1812 г. Само два дни по-късно, три четвърти от града се превръщат в пепел след като избухва пожар. Наполеон остава в Москва пет седмици, но не получава капитулация. Загрижен за линиите си за снабдяване, Бонапарт тръгва обратно на запад на 19-ти октомври. Пада сняг и руснаците и казашките конници нападат с набези замръзващите французи през цялото продължение на отстъплението. От общо към 685 хил (с подкрепленията) мъже нахлули в Русия през 1812 г., половината от тях французи, оцеляват само 70 хил. Това катастрофално поражение слага край на хилядолетие от френски подвизи на бойното поле. Следват капитулациите от 1870 г. и 1940 г. и изстраданата пирова победа от 1914-1918 г. Губи не само Франция. Цяла континентална Европа обединена под желязната воля на Малкия Полковник търпи военен крах в дълбините на Руската Империя.
Руско-френската война от 1812 г., вследствие на която Великобритания става световния хегемон, илюстрира голямата стратегия на Англо-американците в индустриалната епоха - противопоставянето на Европа обединена около силата на деня срещу Русия. Divide et empera. Двама се карат, третият печели.
През 1853 г., притеснени от възможността Русия да превземе Цариград и Босфора, начело на коалиция включваща Пиедмонт, Османската Империя и Франция, Великобритания обявява война на Русия и обсажда базата на Руския черноморски флот Севастопол в Крим. Протича Кримската война. Намиращата се в дълъг период на слабост Руска Империя губи войната. Лев Толстой е очевидец на събитията.
Между 16-ти и 19-ти век, Русия постепенно се разпростира на изток и заселва безкрайните северноазиатски степи, покорявайки прословутите степни номадски племена чрез съвременни военни методи.
Три века от руско-турски войни в Кавказ, Крим и Балканите постепенно изтласкват Османската ислямска империя и кулминират с добре известната ни руско-турската война от 1877-1878 г. Зверствата над българското население след провала на априлското въстание стават скандал в цяла Европа и се превръщат в една от главните причини за руската намеса. Войските на Царя Освободител успешно изпълняват зададените задачи и превземат Одрин на 6-ти януари 1878 г. Останалите велики сили се намесват с цел запазване баланса на силите. Руската мечта за превземане на древната православна столица Константинопол остава неосъществена. След Берлинския конгрес, България остава завинаги разделена. Създадени са предпоставките за националните катастрофи в опитите за обединение на българските земи. Османската империя се разпада след Първата световна война, в която Москва и Константинопол пак са противопоставени. Турция става поредната бивша империя с поне някакви чувства на реваншизъм спрямо Русия.
Индустриалната революция и съпътстващата я научно-технологична революция заедно с последиците от Френската Революция коренно променят Европа. Телеграфът и влаковете скъсяват разстоянията. Градовете се уголемяват за да хранят с работници заводите. Появяват се училището и масовите медии под формата на вестници и списания. Чрез училищата и медиите, идеите за национализма и единството на народа и държавата се разпростират, поставяйки в трудна позиция много-етнически империи като Руската, Австрийската и Османската. Проблемът е усложнен от идеите за свободата, демокрацията и републиканството, набрали популярност в резултат на Френската и Американската революции. Появяват се идеите за комунизма, нихилизма, анархизма и естествения подбор.
Новите идеи тежко удрят тромавото управление на вече огромната, но изостанала в много отношения включително административното Руска Империя. Започват дебати за реформи. Едно от дълбоките разделения в руското общество излиза наяве. "Западняците" желаят Русия да копира европейците включително на правителствено ниво - т.е. да се присъедини Русия към Запада. Славянофилите пък предпочитат Русия да се съсредоточи върху създаването на един вид славянска цивилизация. Влиятелни анархисти като Бакунин и Кропоткин (и накрая дори Толстой) се борят за елиминацията на каквато и да е обществена власт. Терористи извършват покушения включително върху Царя Освободител Александър II. Задава се ново смутно време.
Нещо в 19-ти век - може би победата в Отечествената Война от 1812 г. - пробужда литературния гений на Руската култура. Появяват се много писатели от световна величина: Пушкин, Тургенев, Чехов, Гогол и др. Пишат и два гиганта, които може да останат в историята надълго заедно с примерно Шекспир, Волтер, Гьоте и Данте. Това са Толстой и Достоевски.
Руската Империя достига края си в началото на 20-ти век след две военни катастрофи. Първата е през 1905 г., когат ново-индустриализираната Япония изненадващо напада далекоизточните територии на Русия и после потапя флота й. Следва Първата световна война 1914-1918 г. Три години кървави битки оставят и без това паянтовата империя, водена от слабия Николай Втори, в тежко положение.
Тук си струва да се споменат книгите на английския историк от втората половина на 20-ти век Антъни Сътън (Antony Sutton). За своя огромна изненада, Сътън открива, че Болшевишката Революция е получила сериозно финансиране от Уол Стрийт (откъдето идва Троцки през 1917 г.) и Лондон. Както е известно, немското разузнаване също играе роля в събитията, закарвайки Ленин от Швейцария до Петербург. Замесен е и един загадъчен персонаж с неясна лоялност - Парвус. Надали някой е очаквал последвалите събития; но във всеки случай, опитът да бъде отслабена Русия проработва. Избухва революция, започва кървавата Гражданска Война. Болшевиките се виждат принудени да сключат позорния Брест-Литовски договор, който дава огромни територии на Централните Сили и създава немски протекторат в Полша. Когато Централните Сили се предават в края на 1918 г., новоизлюпената втора полска държава нахлува в западноруските земи с цел завоевание. Войната продължава три години и приключва през 1921 г. Изтощени след дълги години война и двете страни остават недоволни. Болшевиките желаят да си върнат територии принадлежали на Руската Империя; Ленин и Троцки бленуват за всемирната революция. Поляците мечтаят за втора Велика Полша.
Всъщност малко народи в Европа са доволни след Версайския мирен договор от 1919 г. Големите многоетнически империи са разчленени. Невъзможността на това границите на държавите да съдържат само и всички хора принадлежащи на държаво-образуващия етнос създават напрежение из целия континент. Нещо повече, с цел пораждане на патриотизъм, новосъздадените училищни системи и масовите медии насаждат шовинизъм надлъж и нашир. Всеки народ мечтае да е велик, да достигне отново границите от някогашната златна епоха, или поне да си върне териториите обитавани от свои - а често и чужди - етнически населения.
В англо-езичния свят съществува теза, подплатена с факти и документи, че англо-американците финансират Хитлер в междувоенния период, за да приложат отново схемата "двама се карат, третият печели". Детайлите са в Трагедия и Надежда (1966) на Куигли, Уол Стрийт и възходът на Хитлер (Wall Street and the Rise of Hitler) (1976) на Антъни Сътън и Призоваването на Хитлер (Conjuring Hitler) (2005) от Джакомо Препарата (Guido Giacomo Preparata).
Великата Депресия и Испанската гражданска война окончателно взривяват отново Европа. През септември 1939 г. панзерите потеглят към Варшава. В рамките на няколко месеца, Германия, с минимална помощ от страна на Италия, подчинява почти цяла Европа на волята си. Независими остават иберийците, шведите и швейцарците. Междувременно, Сталинският СССР си връща териториите принадлежали на Руската Империя - Прибалтика, тогавашна източна Полша включваща (Източна) Галиция и буферна зона между Ленинград и Финландия. Следва съдбовният ден 22 юни 1941 г., когато 4-милионна европейска армия нахлува в Съветския съюз. Освен милиони германски войници, тази армия съдържа стотици хиляди войници в италиански, румънски и унгарски дивизии, както и батальони с доброволци от цяла Европа. Въпреки получени предупреждения, Сталин остава напълно изненадан и изпада в двуседмичен шок. Червената Армия търпи тежки загуби. През декември, Ленинград е под обсада, Киев и Смоленск са превзети със стотици хиляди пленени войници, УССР е почти изцяло под немски контрол и немски танкисти виждат кулите на Кремъла през биноклите си. Изтощени от бойните действия, зъзнещи от студ и изправени пред тежки контраатаки от страна на току що дошлите далекоизточни войски, немците преустановяват напредъка.
През 1942 г., фокусът е върху южния фронт. Севастопол пада след героична защита. Маневри и боеве бушуват около Харков. През лятото започва новата немска офанзива. Целта е съветският петрол извиращ около Баку и достигащ Червената Армия по р. Волга, на чието устие се намира Волгоград, наричан по него време Сталинград. Шестата Армия на Вермахта достига Сталинград, но не успява да го превземе и попада под обкръжение в края на годината. Опитите за снабдяване чрез въздуха се провалят и стотици хиляди немски, италиански и румънски войници загиват или попадат в плен в началото на 1943 г. Битката при Сталинград е най-голямата в историята с над 2 милиона замесени войници.
През пролетта на 1943 г. Германия и СССР редуват атаки и контра-атаки, Харков мени ръце. Фронтът се стабилизира на територията на днешна източна Украйна и южна Русия. Последният напън на немската военна машина се разбива в съветските укрепления около Курск през лятото на 1943 г в най-голямото танково сражение в историята.
Следва освобождението на Европа след още две години тежки битки и безбройни жертви. Само в битката за Берлин загиват 80 хил. красноармейци и са ранени над 200 хил. След три години кървави сражения на собствена територия срещу враг изрично нахлуващ за да си набави "lebensraum" (т.е. земя за заселване), Съветските загуби за неизчислими. Може би 20 милиона човека, може би 30. Цяла европейска Русия е в развалини.
СССР се включва и във войната срещу Япония. След войната, СССР получава т.нар. Курилски острови, които Япония до ден днешен желае да си върне.
Към края на войната, Сталин и Чърчил неофициално обсъждат подялбата на Европа между СССР и англо-американците в т.нар. "споразумение за процентите". Следват и официалните преговори и споразумения в Ялта и Потсдам. Германия, обвинена в започването на войната е разцепена на два с идеята никога пак да не заплашва мира в Европа. СССР си връща границите на старата Руска Империя, взимайки от Полша провинцията Галиция и давайки на Полша слой от Източна Германия. Повечето Източна Европа попада в Съветската сфера на влияние; изключение е традиционният английски съюзник Гърция, където в съгласие със "споразумението за процентите", Сталин отказва подкрепа на силно развитото гръцко комунистическо-партизанско движение и оставя гръцките комунисти да бъдат унищожени от хунтата подкрепяна от англичаните. Разбира се, от своя страна Москва поставя комунистически режими в Полша, Чехословакия и Унгария.
В следвоенното време, окрилената Съветска държава се захваща с възстановяването, а после и развитието, на съкрушената от войната Източна Европа. В България резултатите са все още явни. Цели квартали строени с размах; силно развита електрическа мрежа включваща ядрени централи и ВЕЦ-ове; а навремето също така лека и тежка промишленост, земеделие, наука и образование и т.н. СССР постига резултати и във високо-технологичната сфера. Космонавти летят из небесата, а ядрени ракети дават застраховка срещу бъдещи нашествия.
Постига се неимоверно много в сравнение с каквото е било през 1878-а или 1945-а. Но се задълбочават и проблеми. Един такъв е буферът, формализиран чрез Варшавския договор. Макар и славянски, Полша и Чехия са католически държави неизпитали татарско или османско иго. А Унгария дори не е славянска. В резултат, дори и при благоприятни обстоятелства, тези три държави трудно биха приели руска зависимост. А обстоятелствата за СССР от времето на студената война са неблагоприятни. Мощна Англо-американска пропаганда, подпряна на богатството и сексапила на красивата, свободна и недокосната от войната Америка на 50-те, допълнително разбунва духовете в Източна Европа. Анти-човешкият атеизъм диктуван от догмите на комунизма поражда естествена и напълно оправдана съпротива. Дестабилизиращите бунтове в Унгария през 1956 г., в Чехия през 1968 г. и в Полша през 1980 г. ("Солидарност") са закономерния резултат.
В разнородния СССР съществуват няколко уязвими точки. През 1990-те става ясно, че една е Чечня. Друга са Балтийските държави, създадени векове назад от кръстоносните походи на Тевтонския орден. А трета е Галиция със столица Лвов, в западната част на създадената от самия СССР като административна област Украйна. Принадлежала на Полша и Австрия през вековете и дълбоко анти-руска, Галиция дава куп доброволци на нацистите по време на войната и продължава да негодува срещи Москва след 1945 г.
Проблеми се появяват и с комунистическата система, чиито основи са донякъде утопични. И на запад и на изток, поколението, спечелило войната, отглежда децата си и се пенсионира. Родени във време на мир и развитие, следвоенните деца желаят хубавия живот - концерти, кино, потребителски стоки, пътувания и т.н. А тези неща са по-достъпни в по-либералния и по-добре материално благоустроен Запад, където Америка и Великобритания остават физически почти незасегнати от войната, а дори Франция страда далеч по-малко от Полша или СССР. Привлекателни също са традиционните за Америка свобода на словото и вероизповеданието, две коренни човешки нужди ограничени в СССР.
На края, след 70 години комунизъм, по една или друга причина, Съветската номенклатура губи вяра в себе си и в своята система и де факто се предава на Западната империя с намерението да приеме нейните норми и може би дори да стане част от нея. Варшавският договор се разпада през 1989 г.; а през 1991 г. се разпада самият Съветски Съюз.
Какви изводи можем да извадим от тази сводка? Първо, историята на Русия е поредица от успешно отблъснати нашествия, много от тях идващи от братската и съседна Западна цивилизация. Отблъснати, но на колосална цена - особено след Втората Световна Война, която е специална с това, че за пръв път целта е не дори поробването, а пълното физическо унищожение на руските народ и цивилизация. Изстраданите победи от 1812 г. и 1945 г. стават дълбоко вкоренени в руското самосъзнание. След разпадането на СССР, Денят на победата над нацистите, 9-ти май, става главния национален празник. Вследствие на многото защитни войни, националната сигурност е основният приоритет на всяка Руска държава. А основните инструменти за сигурност са пространството, силната и добре въоръжена армия и готовият на саможертви народ.
В това отношение си струва да се съпоставят англо-американците и руснаците. Английската държава не се е сражавала на своя земя от 1066 г. Това е хилядолетие водене на войни на чужда земя. Американците са водили бойни действия на своя земя само веднъж - през 1812 г., когато англичаните опожаряват Вашингтон. (Пърл Харбър е дълбоко в Тихия океан и битката там е морска и въздушна; т.е. не става дума за инвазия.) Скрити зад своите ровове, англо-американците са нападали на практика целия свят. Англичаните са били в над 190 от настоящите държави, а американците в над 70.
Собствената й земя е от изключителна важност за Русия. Защото за всяка педя са проливани морета от кръв и защото както двете отечествени войни показват, земята сама по себе си е едно от най-силните защитни оръжия на руснаците, които мине не мине поколение и трябва да се бранят. Идеята, че руснаците са някаква империалистична кръвожадна пасмина заплашваща Европа е исторически необоснована и представлява психологическа проекция от страна на до значителна степен враждебните и алчни западно-европейци.
Друг извод, който можем да направим, е, че на практика цяла Западна Европа включително (може би дори особено) католическа Полша има предпоставките да изпитва силни чувства на презрение, завист и реваншизъм към Русия. Презрение, защото руснаците винаги са подобни но различни, по-бедни и по-груби от западно-европейците. Завист, защото почти век след като Европа предава повечето от суверенитета си на англо-американците, Русия продължава да бъде независима. Реваншизъм, защото бляновете за световно или поне регионално господство на всяка по-голяма европейска държава - Франция, Германия, Швеция, Полша, Италия - умират безславно в дълбините на руските степи. Реваншизмът е смесен със страх от потенциални бъдещи такива поражения. Покорността на европейците спрямо англо-американците се дължи до голяма степен на резултата на Втората Световна Война. От събитията от 1812 г. и 1945 г. се знае, че сама Европа не може да покори Русия. Но може би заедно с англо-американците могат да успеят.
Отношението на англо-америкаците към Русия е по-различно. Като островни народи, англо-американците не са яли бой. Те винаги воюват в чужбина и с относително ограничени сили. По този начин, за разлика от германците, французите и руснаците, англо-американците не знаят какво значи да сравнят цели области от държавата ти със земята и да убият милиони от сънародниците си. Това ги прави особено арогантни и снизходителни. За англо-американците, Русия е досаден съперник, който трябва просто да спре да се съпротивлява и да приеме закономерното англо-американско господство. А още повече след разпада на СССР.
Тук е важно да се отбележи, че психологическите динамики, описани по-горе, са резултат на историческите и идеологически развития от последните два-три века и подлежат на промяна. Държаво-образуващите фактори се менят от епоха на епоха заедно с оръжейната технология и идеологичните моди. Керол Куигли има интересен труд по темата - Oръжейни системи и политическа стабилност (Weapon Systems and Political Stability). Както казват китайците, това, което е цяло ще се раздели и това, което е разединено ще се събере отново. Модерните държави, особено в Европа, са плод на масовите армии и национализма от 19-ти и първата половина на 20-ти век. От една страна, модерните армии са скъпи за оборудване и трениране, а модерните средства за масова комуникация са силно концентрирани в шепа ръце. Това позволява съществуването примерно на Англо-американската империя, която е способна безнаказано да бомбандира почти всяко кътче на планетата и директно да манипулира съзнанието на милиарди хора чрез Фейсбук, Туитър и телевизията. От друга страна, дори малка държава може да си осигури суверенитет като държи целия свят заложник разполагайки с арсенал от двеста-триста ядрени бойни глави закачени върху свръхзвукови ракети.
Що се отнася до руското отношение към Запада, то то върви на периоди. През последните 30 години станахме свидетели на искрен и отчетлив опит за "западизация". Винаги съществувалите "Смердяковци" за известно време (особено през '90-те) взеха превес. Но се оказа, че руснаците не доразбраха намеренията на Англо-американската Империя. Русия поиска капитализъм, демокрация и свобода - но с руски характер и пригодени към руските народ и държава. Руските култура и суверенитет са неприкосновени. А англо-американците всъщност искат единствено руския суверенитет. Всичките демокрации и свободи са без значение. В края на краищата Саудитска Арабия, която е много далеч от скъпоценните западни ценности, е стар и верен съюзник на англо-американците. Важното е руснаците да бъдат покорени.
Но с Русия това няма да стане. Тя е непреклонна и го е доказвала многократно.
Казусът "Украйна" предоставя полезна призма, чрез която може да се анализира съдбата на Руския свят през еднополюсния период 1989-2022. Както е добре известно, на коледния ден на 1991 г., след неуспешен опит за преврат през август и противоречиви референдуми през март и зимата, Елцин призна разпада на Съветския Съюз и съветските държави членки се появиха на световната карта, станали, донякъде за изненада на самите тях, независими. Малко над тридесет години по-късно, на 24 февруари 2022 г., Русия обяви провеждането на "специална военна операция за денацификация и демилитаризация" в Украйна за защита на Донбаските републики около Донецк и Луганск. Англо-американската империя реагира с де факто изключването на Русия от имперските структури и с цунами от омраза насочено към руските държава, управление и народ.
Тук ще потърсим отговори на следните въпроси: Какво доведе до този момент? Неизбежен ли беше той? Какво значи "денацификация"? Оправдани ли са от морална гледна точка действията на страните в конфликта? Какво чака Русия, Украйна, Европа, Англо-американците и света?
За да можем да отговорим на тези въпроси, нека първо да се опитаме да разберем какво точно е Украйна и каква бе нейната роля в еднополюсния период.
Изводите, до които ме довеждат фактите, са в съгласие с позициите на други анализатори. Особено препоръчвам Украйна, която не я е имало (Украина, которой не было) от Андрей Ваджра и Тайната история на Украинската Рус (Тайная история Украины-Руси) от Олес Бузина (Олесь Бузина). Ваджра (псевдоним) и Бузина са от особен интерес, защото и двамата са чистокръвни украинци. Бузина е платил с живота си за мненията си.
Да се върнем до 1991 г., когато Съветският Съюз се разделя на съставните си републики, една от които е Украйна. Ключовият момент тук е, че повечето от тези "републики" никога не са били суверенни държави, а просто са представлявали административните области създадени от комунистите след революцията от 1917 г. и отразявали техните лични и идеологични виждания. Преди 1917 г., европейска Русия се състои от 50 губернии, горе-долу съответстващи на историческите всеруски градове, и една област. Друго административно понятие били "крайовете", съдържащи губерниите от погранични зони. Всъщност за нас като славяни е очевидно, че "украйна" значи нещо като "пограничието".
Административната област Украйна, която по каприз на историята получава независимост през 1991 г., се състои от следните разнородни региони:
От седемте градове удостоени до 1965 г. с почетната титла "град-герой" за "масов героизъм" по време на войната, три се намират в Украйна: Киев, Одеса и Севастопол; като Одеса и Севастопол получават званието още през 1945 г. Керч, на източния край на Крим, е обявен за град-герой през 1973 г. Огромни битки бушуват и около Харков, който мени ръце четири пъти между октомври 1941 г. и август 1943 г. Коренно и важно значение в руската история също така имат Полтава, където са разгромените шведите през 1709 г. и отново Севастопол, обсаден от Великобритания и Франция през 1854 г.
Един от първенците на руския литературен канон, Гогол, е роден в Полтавската Област. Относно самосъзнанието си, той пише следното през 1844 г. в писмо до Александър Смирнов:
На това ще ви кажа, че аз самият не знам каква душа имам, хохолска ["украинска"] или руска. Знам само, че по никакъв начин не бих дал предимство нито на малоруснак пред руснак, нито на руснак пред малоруснак. И двете натури са твърде щедро надарени от Бога и сякаш нарочно всяка от тях поотделно съдържа в себе си това, което не е в другата – ясен знак, че трябва да се допълват взаимно.
Никита Хрушчов, управлявал СССР след Сталин между 1953 г. и 1964 г. е роден между Курск и Харков и прекарва детството си в Донецк. Втората му жена Нина е украинка. Обича да носи одежди от украинския край. Издига се в съветската власт като шеф на Украинската ССР. И до днес има спорове дали е украинец или руснак. Това показва, че често е трудно да се разграничат двете понятия и че Хрушчов е взел по много и от двете самосъзнания, доколкото те се различават.
От историята и езико-етническия състав на Украйна става ясно, че създадената през 1919 г. Украинска Съветска Социалистическа Република, придобила независимост през 1991 г., не само е далеч от еднородна в ред измерения - езиково, етническо, религиозно и културно - но и в по-голямата си част, през цялата си история, е представлявала важна, ценена и защитавана векове наред с морета от кръвта на източните славяни и техните съюзни народи част от руската държава и всеруския свят.
Произтичащи от едни и същи корени, руският и украинският са сходни, братски и взаимно-разбираеми езици. Впрочем, и до ден днешен в големите европейски държави - Германия, Франция, Испания и Италия - съществува официална книжовна национална версия на езика, която се различава от диалекти използвани в ежедневния живот в дадени погранични райони. Примери са: В Испания каталунския и баскския; мериодиналния диалект говорен в южна Франция; баварският диалект в Германия и сицилийския диалект в южна Италия. Статутът на украинския - или малоруския - в Руската Империя е бил сходен - районен диалект на основния книжовен език.
Отделно, територията Украйна е голяма и разнородна. Има разлика между "украинския" диалект говорен в Лвов и този говорен в примерно в Чернигов или Харков ("суржик"). Първият има повече чуждици взети от полския и немския, а вторият е по-близък до руския. Коя версия на езика ще се обяви за книжовна общо взето зависи от правителството. В Украина, которой не было Андрей Варджа представя теза, че украинският е точно версия на галицийския умишлено напълнена с полски думи за да е по-далече от руския.
Северните земи на украинската държава представляват дълбоко интегрирана част от руския свят от повече от три века; а южните от над два. Малорусия и Новорусия са били част от Руската държава дълго преди да се формират Италия и Германия през 1871 г. от стотиците суверенни територии в централна Европа и по Апенините. Малорусия става част от руската държава половин век преди Шотландия и Англия да създадат Обединеното кралство (Великобритания) през 1707 г., а Руската Империя заселва Новорусия и Крим десетилетия преди САЩ да превземе Флорида от испанците (1821 г.) и Калифорния от Мексико (1847 г.).
В генетично отношение, трите руски народа - украински (малкоруски), беларуски и (голямо-) руски са на практика еднакви, с преобладаваща хаплогрупа R1a.
Така че спокойно може да се каже, че ако събитията през 1991 г. се бяха развили малко по-различно, Украйна - Малорусия и Новорусия - щеше да си бъде част от Русия (заедно, впрочем, с Беларус), така както Прованс е част от Франция, Бавария е част от Германия, Сицилия е част от Италия, Уелс е част от Обединеното Кралство, Калифорния е част от САЩ, Тракия е част от България и т.н. Доколкото може да се каже, че те са нещо различно, а не просто вариации на една същност, руснаците и украинците (и беларусите) имат една история, една кръв, сходни езици произтичащи от един език, една вяра и до преди 30 години, една държава.
Това е смисълът, в който Путин нарече разпадът на СССР "трагедия" през декември 2021 г. Отделянето на неславянските и неправославните народи от Съветската сфера на влияние е едно нещо. Нека Полша, Унгария и Прибалтийските държави да поемат по своя път. Но разбиването на Руския свят на три независими държави (ако не броим средноазиатските територии - Казахстан, Киргизстан, Туркменистан и т.н.), две от тях с несъществуваща държавна традиция и силно уязвими на манипулация, е историческа грешка и главен фактор довел до 24 февруари 2022 г.
Що се отнася до манипулацията, то такава бе осъществена през последните 30 години от Англо-американската Империя по особено циничен начин.
Благоразумно или не, Украйна придобива независимост през 1991 г. Нейните управници и жители се изправят пред нелеката задача да изградят една благополучна и стабилна държава от разнородната територия, в която се оказват. Както видяхме по-горе, над една пета от населението има руско самосъзнание. Отделно, дори украинското население в Крим, Донбас, Новорусия и Харков използва основно руския език в ежедневието си, както и половината население в Малорусия. Реално само в западна Украйна - Галиция и Волиния - доминира украинският.
Езикът, като носител на културата, е от основно значение при формирането на национално и етническо самосъзнание. Това е очевидно в кръстопътна България, чиито генетичен фонд е смес от куп раси вариращи от руси и синеоки викинги до мургави араби и всичко помежду. Българите са тези, която говорят български. Но какви са украинците, които говорят руски? Отделен етнос ли са те, или просто жителите на един отделен регион на държавата, така както софиянци за различни от русенците? Та дори и украинците говорещи украински - по-различен ли е украинският от руския отколкото шопският диалект от книжовния български?
По тази причина, с цел създаването на украинско самосъзнание строго различно от руското, от 1991 г. насам и в първата половина на 20-ти век, няколко групи търсят унищожението на руския език в Украйна - цел, която неминуемо води до гражданска съпротива и влошаване на отношенията с руската държава. Тези групи са: Болшевиките през 1920-те години по идеологични и други причини; Англо-американската Империя и преди това Полша и Австро-Унгария с цел ущърб за Русия; политици и олигарси виждащи полза за себе си от украински суверенитет; и крайно шовинистично и анти-руски настроените западни провинции Галиция и Волиния.
Както бе споменато по-горе, Галиция (или Галичина) е (гръко-)католическата провинция, върнала се към Руския свят едва след Първата световна война и прекарала векове в Полша и Австрийската империя, чиито отношения с Руската империя са били сложни. До голяма степен, Галицийските чувства и виждания са разбираеми и оправдани. Може да се каже, че Галиция е част от Западния католико-протестантски свят - и следователно мястото й не е в Руския православен свят. Но не могат да бъдат оправдани силно изразените нацистки изяви на галичаните от времето на войната и от последните 30 години.
Националистическите движения от 19-ти век достигат кресчендо през 30-те години на 20-ти век. Галичани се оказват един от особените и показателни примери на феномена. Отчуждени наследници на Древната Рус и средновековното Галицинско-Волинско княжество, със значителна помощ от Австро-Унгария и полската шляхта (както се описва в препоръчителната литература), в началото на 20-ти век галичани развиват остро "Украинско" национално самосъзнание с галицийски особености, което остава незадоволено при прерисуването на европейските граници във Версайския договор. Украинизацията, която болшевиките (впрочем повечето от тях неруски) провеждат през 1920-те години с цел (освен всичко друго) създаването на илюзията за Съветската държава като носител на всемирната революция, допълнително изостря това самосъзнанение, несподеляно от другите изконно руски региони на УССР - Малорусия, Новорусия и Крим. Така през 1930-те, Галичани искат собствена държава независима от Русия и Полша и се надяват Германия да им помогне.
Нацистката галицийска партия се нарича Организацията на Украински Националисти (ОУН) и е основана през 1929 г. във Виена. Известни нейни членове са: Андрей Мелник, Степан Бандера, Ярослав Стецко, Роман Шухевич, Никола Лебед (осъден за участие в убийството на полски министър през 1934 г.) и други. Изповядваните доктрини на организацията са откровено нацистки - поробването и пропъждането на всички, които не срещат дефиницията за украинец на ОУН; и търсенето на "слава, мощ и пространство" за бъдещата велика Галицийска Украинска държава.
ОУН приветства победата на Третия Райх над Полша през 1939 г. с надеждата, че ще получи желаното. Но Галиция отива в Съветския Съюз. След като немците превземат Лвов в първите дни на Операция Барбароса, на 30 юни 1941 г. ОУН обявява Украинска държава.
След това се заемат да помагат на немците да прочистят Галицийска Украйна от нежелани хора - поляци, руснаци и евреи (много от които по него време живеят по тези земи). ОУН покосява десетки хиляди поляци в Галиция-Волиния с особен садизъм. През 2016 г. полският парламент обявява кланетата за геноцид. ОУН помага на немците и в прословутите избивания на евреи в района. През 1943 г., немците се съгласяват да създадат SS дивизия от доброволци от Галиция. През 1944 г. дивизията става част и от Waffen SS.
Много лидери и членове на УАН се предават на съюзниците в края на войната. Решавайки, че може да са им полезни в бъдеще, Вашингтон и Лондон осигуряват на галицийските нацисти подслон на запад. Вербуването на нацистите от ОУН от страна на западните разузнавателни служби е описано в книгата MI6: В скрития свят на Тайната разузнавателна служба на Нейно Величество (MI6: Inside the Covert World of Her Majesty's Secret Intelligence Service) (2002) от Стивън Дорил (Stephen Dorril). Мелник живее в Канада и Западна Германия и умира от старост в Люксембург през 1964 г. Стрецко също доживява стари години и почива в Мюнхен през 1986 г. Бандера работи за западно-германското разузнаване в Мюнхен до смъртта си, вероятно от убийство, през 1958 г. Никола Лебед живее дълги години в Ню Йорк и почива в Питсбърг през 1998 г.
Въпреки чистките на нацистки симпатизанти, проведени в Галиция-Волиния от Полша и СССР след войната, с помощта на западните служби, идеите и дори структурата на ОУН оцеляват и продължават да съществуват след войната.
Когато след 1991 г. идва новото време, в Украйна се създават нови партии наследници на ОУН. Партията "Свобода" е основана в Лвов през 1991 г. с името "Социалнационалистическа Партия на Украйна". Освен с открито нацисткото си име, партията се отличава и с чисто нацистки символика и философия. Глава на партията след 2004 г. става Олег Тягнибок. Той участва в няколко украински парламента. След преврата през 2014 г., Свобода получава три губернаторски позиции (Полтава, Ривне, Тернопил) и три министерски позиции в новия кабинет.
"Десният сектор" изниква около Майданските протести през ноември 2013 г. Една от групите-основатели на Десния Сектор е "Тризъбец" (един от символите на УАН), предвождана от Дмитро Ярош. Десният сектор е откровено нацистка организация в стил "кафяви ризи" - т.е. радикализирани лумпени използвани за установяването на контрол на улиците чрез заплашване с физическо насилие. През април 2015 г., Ярош е назначен за "съветник" на украинските военни сили.
Причината за назначението може да бъде открита в Батальон Азов - полувоенна групировка от откровени нацисти от Украйна и целия свят, организирана през май 2014 г. за подтискане на въстанията, възникнали в отговор на анти-руската дискриминация последвала Майданския преврат. Хора като Ярош изпълняват ролята на посредници между неонацистките полкове и официалната власт. Между 2014 г. и 2022 г. във войната в Донбас, Полкът Азов се отличава с разни военни престъпления.
Съществуват още много примери за яркоизявеното неонацистко присъствие в Украйна преди и особено след Майданския преврат. Читателят лесно може да намери детайли с малко търсене. Също си струва да се видят два документални филма от 2016 г. Единият е френски от Канал+ и се нарича Украйна: Маските на революцията (Ютуб с български субтитри, Битшут) (Ukraine: Les masques de la révolution). Другият се казва Украйна в Пламъци (Ютуб с български субтитри, Битшут) (Ukraine on Fire) и е продуциран от легендарния двукратно печелил Оскар американски режисьор Оливър Стоун. Това са два независими един от друг филма създадени на запад и показващи укронацистите в цялата им прелест.
Старото и престижно американско списание The Nation описва укронацистите в статия от 22 февруари 2019 г. озаглавена Нео-нацистите и крайнодесните напредват в Украйна с подзаглавие Пет години след въстанието на Майдана, антисемитизмът и фашисткият ултранационализъм вилнеят..
Преди пет години бунтът на Майдана в Украйна свали президента Виктор Янукович за радост и подкрепа на Запада. Политици и анализатори в Съединените щати и Европа не само празнуваха въстанието като триумф на демокрацията, но отричаха съобщенията за ултранационализма на Майдан, очертавайки тези, които предупреждаваха за тъмната страна на въстанието, като московски марионетки и полезни идиоти. Свободата беше на похода в Украйна.
Днес нарастващите съобщения за крайно дясно насилие, ултранационализъм и ерозия на основните свободи придават лъжата на първоначалната еуфория на Запада. Има неонацистки погроми срещу ромите, необуздани атаки срещу феминистки и ЛГБТ групи, забрани на книги и спонсорирано от държавата възвеличаване на нацистките сътрудници.
Тези истории за мрачния украински национализъм не излизат от Москва; те се подават от западни медии , включително финансирано от САЩ Радио Свободна Европа (RFE); еврейски организации като Световния еврейски конгрес и Центъра на Симон Визентал ; и наблюдатели като Amnesty International, Human Rights Watch и Freedom House, които издадоха съвместен доклад , предупреждаващ, че Киев губи монопола върху използването на сила в страната, тъй като крайнодесните банди действат безнаказано.
Пет години след Майдана, фарът на демокрацията прилича повече на марш с факли.
Статия в Ройтерс от 18 март 2018 г.:
Тъй като борбата на Украйна срещу Русия и нейните подставени лица продължава, Киев също трябва да се бори с нарастващия проблем зад фронтовата линия: крайнодесни въоръжени, които са готови да използват сплашване и дори насилие, за да продължат своите програми и които често правят това с мълчаливо одобрение на силовите органи.
Демонстрация на 28 януари в Киев от 600 членове на така наречената „Национална милиция“, новосформирана ултранационалистическа група, която се закле „да използва сила за установяване на ред“, илюстрира тази заплаха. Докато създаването на групата в Киев беше мирно, членовете на Националната милиция в маски нахлуха в заседанието на градския съвет в централния украински град Черкаси на следващия ден, където се сблъскаха с депутати и ги принудиха да приемат нов бюджет.
Много от членовете на Националната милиция идват от движението Азов, един от над 30-те частно финансирани „доброволчески батальона“, които в първите дни на войната помагаха на редовната армия да защитава украинска територия срещу руските сепаратистки подставени лица. Въпреки че Азов използва символиката от нацистката епоха и вербува неонацисти в редиците си, неотдавнашна статия във Foreign Affairs омаловажи всички рискове, които групата може да представлява, изтъквайки, че подобно на други доброволчески милиции, Азов е бил „обуздан“ чрез интеграцията си в въоръжените сили на Украйна. Въпреки че е вярно, че частните милиции вече не управляват бойния фронт, Киев трябва да се тревожи сега за вътрешния фронт.
Въпрос: Какво толкова, като има нацисти? С какво е толкова особен нацизма? Отговор: Естеството на нацизма води до изострянето на отношенията със съседите на нацистката държава. Това води до война, която завършва с унищожението на нацистката държава. Този процес се дължи на психологията на нацизма, чиито идеологическите основи са сляпата вяра във величието и специалната съдба на дадения народ от свръхчовеци (ubermensch), ограничени в миналото от подлите получовеци (untermensch, татарски москали и т.н.), чието унищожение е оправдано. Тази вяра неминуемо поражда гняв, завист, омраза и високомерие в заразения народ. Омразата и гневът водят до необуздана агресия и до война, целяща унищожението на получовеците. Но тъй като й липсва реалистична оценка за себе си (свръхчовеците) и врага (получовеците), нацистката държава неминуемо си навлича повече и по-силни врагове, отколкото може да победи. Следва неминуем крах. Сляпата вяра във величието на специалния народ води до самоубийствен нихилизъм. Първо, тъй като великият народ има велика съдба, то дори когато войната очевидно е загубена все още се очаква обрат. И второ, ако великият народ загуби войната, то значи той не е велик и не заслужава да съществува. Съдбата на Германия и Япония през 1945 г. и на Украйна през 2022 г. са примери за самоунищожението на нацистката държава и щетите, нанесени от нейния бяс.
Що се отнася до Майданската революция от ноември 2013 г - февруари 2014 г., то тя е класически пример на цветна революция и следва целия репертоар от прийоми разработен от англичаните през вековете и усъвършенстван от ЦРУ след ВСВ. Майданът всъщност е втората цветна революция в Украйна след като първата от 2004 г. се оказва неперманентна. Добре известен и показан във филма на Стоун е записаният разговор между отговорната за Украйна представителка на Американското външно министерство Виктория Нюланд (дамата с курабийките) и американския посланик в Украйна Джефри Пайет, в който двамата обсъждат кого да назначат за президент след осъществяването на държавен преврат в Киев.
Нюланд: Какво мислиш?
Пайет: Мисля, че сме в играта. Фигурата на Кличко [Виталий Кличко, един от тримата основни опозиционни лидери, станал по-късно кмет на Киев] очевидно е сложният електрон тук. Особено обявяването му за вицепремиер и видяхте някои от моите бележки за проблемите в брака в момента, така че се опитваме да прочетем много бързо къде е той по тези неща. Но мисля, че вашият аргумент към него, който ще трябва да направите, мисля, че това е следващото телефонно обаждане, което искате да проведете, е точно този, който направихте с Яц [Арсений Яценюк, друг лидер на опозицията, станал президент на Украйна след преврата]. И се радвам, че някак си го поставихте на мястото, където той се вписва в този сценарий. И много се радвам, че каза това, което каза в отговор.
Нюланд: Добре. Не мисля, че Клич трябва да влиза в правителството. Не мисля, че е необходимо, не мисля, че е добра идея.
Идва и президентският кандидат от 2008 г. сенатор Джон МакКейн, за да каже на всички на чия страна е Вашингтон. Добре документирано е участието на неонацистките групировки в преврата и кръвопролитието, причинено от изстрелите дошли от контролираните от тях сгради през февруари 2014 г.
Репресия срещу руския етнос и руския език в Украйна, подготвяна и желана от 1991 г. от партиите с център на гравитация в Галиция, моментално следва Майданския преврат. Правителствата на Яценюк, Порошенко и Зеленски прокарват закони, чиято цел очевидно е елиминацията на руския език в Украйна и превръщането на Украйна в Анти-Русия. Бандера и другарите му от нацистката ОУН са обявени за национални герои. През 2019 г., Киев обявява ОУН партизаните - и конкретно бандеристите - за ветерани, на които се полагат същите пенсии като на служилите в Червената армия по време на Великата патриотическа война.
Рускоговорящите и почти-руски региони на Украйна реагират към преврата с естествено негодувание. Крим провежда референдум и се присъединява към Русия. Киев реагира и организира репресии в Одеса и Харков. В Донбас, в градовете Донецк и Луганск, гражданите се защитават от опитите за репресия с оръжие. През лятото на 2014 г. избухва гражданска война, кулминирала със събитията от 22-24 февруари 2022 г. Печално известна в Русия и Украйна и на практика неизвестна на запад, тази война отнема 15 хил. живота и създава милион бежанци. Скоро преведена и на английски книга, описваща събитията от началото на войната, е 85 дни в Славянск (85 дней Славянска) (2018) от А. Жучковский.
Жителите на Донецката и Луганската области с години живеят в бомбоубежища. Опитите за мирно разрешение на конфликта чрез двете Мински споразумения не постигат успех, до голяма степен защото неконтролируемите неонацистки елементи в Украйна не са готови да приемат условия, удовлетворителни за Русия. Безперспективността на преговорите породена от липсата на връзка с реалността в Киев е олицетворена от указът за връщането на Крим подписан от Зеленски през февруари 2021 г. Явно анти-руските намерения на след-превратната галицизирана и нацифицирана Украйна постепенно водят към официалното или неофициално приемане на Украйна в НАТО, означаващо ракети насочени към Москва на териториите защитавани от Русия в продължение на векове от европейски нашественици. През февруари 2022 г., украинският президент Зеленски намеква, че се обсъжда идеята Украйна да се сдобие с ядрени оръжия. През януари 2022 г., българската журналистка Диляна Гайтанджиева публикува документи, свидетелстващи за американски изследвания в посока биологични оръжия в Украйна и Грузия.
Това са събитията довели до 24 февруари 2022 г. и войната между Русия и Украйна. Преди да обсъдим последствията от "специалната операция", може да разгледаме въпроса оправдана и справедлива ли бе руската инвазия? Тук следва да си припомним "категоричната императива" на Кант: моралните закони трябва да са универсални. Т.е. едни и същи правила важат за Западната империя и за Русия. Всичко друго е лицемерие.
Ако САЩ бе в правото си да нападне Ирак през 2003 г., защото имаха оправдани подозрения, че Ирак може да създаде и използва оръжия за масово поразяване, то Русия бе в правото си да нападне Украйна през 2022 г. при наличието на оправдани подозрения, че открито враждебният Киевски режим може да създаде и използва срещу Русия ядрени или биологични оръжия за масово поразяване. Голяма разлика тук е, че руснаците намериха био-лаборатории в Украйна, а американците нищо не намериха в Ирак.
Ако съдбата на украинските цивилни е трагедия и престъпление, то същото важи за жителите на Донбас, Сирия, Либия, Ирак, Афганистан, Йемен и прочие други държави нападнати от Вашингтон или съюзници и сателити на Вашингтон. Безхаберие и лицемерие е да се леят крокодилски сълзи за едните, а другите да бъдат игнорирани все едно не съществуват.
Ако нацизмът е особено противно зло, то наличието му в Украйна настоява за решително действие и заклеймява правителството на Украйна и поддръжниците на това зло в Украйна и на запад. Европа е особено виновна предвид събитията от периода 1939 г. - 1945 г.
Ако след 1991 г. югославските републики (включително Косово) имаха правото едностранно да обявят независимост и да поискат външна подкрепа заради репресия, същото важи за Крим, Донбас т.н.
След 1812 г. и 1941 г. (та дори и 1990-те), може ли да си позволи Русия сериозно да вярва, че обединената Западна империя няма да я нападне и разруши ако получи възможността, вероятно довеждайки до ядрена война с милиарди жертви?
Войната дава шанс на Русия да достигне отново естествените си граници и да основе нова фаза в живота на руската и православната цивилизации. Но за да избегнат разруха и да постигнат победа, руснаците ще трябва бързо да си направят изводи от не особено успешните първи няколко месеца на войната и да вземат съответни мерки.
(Дата на писане - началото на май 2022 г.)
В навечерието на войната през февруари 2022 г., Русия притежава втората най-мощна военна сила в света, като разполага с някои козове пред американците - особено свръхзвуковите ракети. Украйна пък разполага с втората най-голяма армия в Европа след руската.
Конкретно, на хартия преди войната, руснаците имат около 5:1 предимство в бронята и артилерията и 15:1 в авиацията. Предимството в сухопътните войски е само около 1.5:1 (280,000 към 200,000, като руснаците разполагат и с пехотата на Донецката и Луганската републики, а украинците с нацистките батальони). Русия също има над 3 пъти повече население и поне 2 пъти по-силна икономика на глава на населението.
В седмицата преди началото на войната, между 15-ти и 22-ри февруари, Специалната мисия в Украйна на Организация за сигурност и сътрудничество в Европа отчете увеличаване на нарушенията на примирието от страна на Украйна.
Тази поредна провокация след 8 години провокации предизвика войната. Съдейки по поведението на американците, които заявиха на 14-ти януари, че руснаците ще инсценират атаки уж от страна на украинците, най-вероятно целта на американците е била точно да провокират руснаците, за да могат да ги изобразят като агресори, както се и случи. От своя страна, руснаците се готвят са тази война от 8 години и със сигурност са имали подготвени планове за кампания в Украйна.
Заявените от Путин на 24 февруари 2022 г. стратегически цели на Русия са "демилитаризация" и "денацификация". Най-вероятно това значи следното:
Каквото и да говорят руснаците за намеренията си относно териториалната цялост и независимост на Украйна, на практика целите им са неосъществими без контрол над значителна част от украинската територия. Следователно, почти без съмнение, руснаците смятат да превземат като минимум Новорусия (Донецк, Луганск, Днепропетровск, Харков, Херсон, Николаев, Одеса), а може би и Малорусия (Киев, Полтава, Чернигов, Житомир, Виница). Процесът на усвояването на Новорусия сигурно ще следва шаблона установен от Крим и Донбас. Денацификацията пък ще следва прецедентът на нацистка Германия. Особено провинилите се нацисти сигурно ще бъдат обесени, а разните им поддръжници ще бъдат сложени в черни списъци. Образованието и средствата за масова информация ще бъдат задължени да разказват за престъпленията на нацистите за някакъв период от време - може би десетилетия.
Стратегическите цели на Украйна са оцеляване и запазване на териториална цялост. При благоприятно развитие на събитията, Киев би искал да си върне поне Донбас, а по възможност и Крим.
Стратегическите цели на Англо-американската империя са унищожението на Русия и продължаването на доминацията в Европа. Изрично заявена от американския министър на отбраната Лойд Остин цел е унищожаването на Русия като геополитически субект ("Искаме да видим Русия отслабена до такава степен, че да не може да направи нещата, които направи при нахлуването в Украйна."). Що се отнася до европейците, то ако те се откажат от руския газ за сметка на американския, ще бъдат зависими от САЩ не само за отбрана но и за енергия. А ако увеличат военния си бюджет, те просто ще дадат на американците още европейско пушечно месо. Защото война с Русия би се водила в Европа, а не в Америка.
Оптималният изход за Западната империя би бил преврат в Русия от про-западната петата колона - нещо като Навални в Кремъла - последван от (1) допълнително разчленяване на Русия; (2) разоръжаването на ядрения арсенал на Русия и (3) използването на Русия като камикадзе срещу Китай.
Максималните цели на Полша са големи парчета от Беларус и Украйна и доминация в района на старата Жечпосполита. Но биха се задоволили и с Галиция.
Румъния жадува за Бесарабия. Унгария иска Закарпатието.
Москва успя да постигне тактическа изненада на 24-ти февруари и нанесе щети на украинските ВВС (военно-въздушни сили). Началната стратегия на Русия бе опит за бързо разрешаване на конфликта в подобие на кримската операция от март 2014 г. Идеята бе да се създаде впечатлението за мощна руска офанзива с цел сплашването на украинците и провокирането на бързо предаване на Киев (и други градове) или военен преврат. С тази цел, руснаците разделиха силите си по всички направления и потърсиха максимална дълбочина на проникване. Киев и Харков бяха частично обкръжени в първите дни на войната.
Началната стратегия на Кремъл не постигна максималните си цели. Критиците на Кремъл в Русия (например Игор Стрелков) и навън вярват, че причините за този привиден провал са: (1) Подценяване на врага - украинската армия от 2022 г. е различна от тази, сразена около Дебалцево през 2015 г. Киев и Вашингтон прекараха 7 години в подготовка за 24 февруари 2022 г. (2) Генералите винаги се подготвят за миналата война - руснаците се опитаха да повторят успехът от Крим в голям мащаб, не съзнавайки, че условията за това не съществуват. Поддръжниците на Кремъл са на мнение, че стратегията е била удачна предвид ситуацията на 24 фев 2022 г. и че нападението по няколко направления е наложило местенето на украински войски към Киев и по този начин е позволило успехите при Херсон и Мариупол.
С пропагандни цели, руснаците обявиха успех на първата фаза на операцията. И все пак наистина постигнаха поне една главна цел, още в първите дни на войната - Херсон и достъпът към вода за Крим. В края на март руснаците официално се отказаха от опита да сплашат украинците и се изтеглиха от Киев за да се съсредоточат върху Мариупол и Донбас.
През април, руснаците работиха върху почистването на Мариупол от Азов-ските укронацисти и върху постепенното унищожение на украинските сили в Донбас чрез изтощение. Очакванията на много анализатори за руски блицкриг и котел в Донбас не се оправдаха.
Украинците си връщат северните територии, не губят значими територии в Донбас, потапят крайцера Москва в средата на април и удрят няколко стратегически цели в Русия, показвайки зъби. Загубата на флагмана на черноморската флота (макар и стар) е значително поражение за руския флот и силно ограничава потенциала на Русия за десант в посока Одеса.
В навечерието на Деня на победата (9 май), втората фаза на руската инвазия прилича на повторение на забавен каданс на добре известната Битка при Курск в обратна посока, с руснаците като потърпевши.
Въпрос: Добре де, ти какво, да не би да разбираш войната по-добре от руския генерален щаб? Отговор: Всеки има право на мнение и аз имам достатъчно знания и информация, за да мога да дам някакво. Мнозина споделят каквото казвам, включително например Игор Стрелков и Марко Марянович.
Вследствие на рано обявената мобилизация и западната помощ, украинската войска трупа сили и тренира нови бойни групи способни за някакъв тип нападателни действия. Примамлива цел е Трансистрия, която е отделена от Русия и където има голям склад на боеприпаси от Соц-а. Но проблемът с Транснистрия е, че формално принадлежи на Молдова, чието население не изгаря от желания да воюва. Букурещ и Варшава желаят да се включат във войната, но все още ги е страх от Русия. Но е възможна тяхна намеса в случай на слабост от страна на Русия. Украинската стратегия е ясна - те просто защитават укрепените си позиции - особено сред цивилните в градовете - и изтощават руснаците, надявайки се да дочакат достигането на превес в силите.
Руската стратегическа позиция в навечерието на 9 май 2022 г. е относително слаба. Стратегическата изненада е пропиляна за минимални териториални печалби. Превземането на Мариупол (430 хил. население; за сравнение Харков е 1.4 мил.) е пирова победа с оглед на това, че изрично укрепената база на батальона Азов отне над месец от ценното време на елитни руски единици в момента на превес на руската армия в началото на кампанията. Оттеглянето на руската армия от Киев е значима морална победа за Киев и бе последвана от пропагандната операция "Буча". Загубата на крайцера Москва елиминира черноморския флот като значителна заплаха. Офанзивата в Донбас буксува и руската армия не превзе почти нищо през април. Както стоят нещата, дори минималните руски стратегически цели - освобождаването на Донбас и Новорусия - са под въпрос.
През май и юни, руснаците съсредоточават силите си в района около Северодонецк в Луганска област и превземат ограничени територии. Бойните действия са изтощителни и за двете страни.
На икономическия фронт, през май 2022 г. Индия купува 819,000 барела руски петрол на ден; 25 пет пъти повече от година по-рано (33,000 на ден). За сравнение, Русия обикновено произвежда около 10-11 милиона барела на ден (бнд). Около ~5 милиона бнд от производството е за износ под някаква форма. През 2021 г. Европа купува почти половината от руския износ, около 2.2 мил. бнд. Т.е. Русия успешно бори санкциите. Признак за това е силата на рублата (функция до голяма степен на цената на енергията) - най-силната валута на планетата за 2022 г. към средата на лятото.
Съдейки по действията им, руснаците се опитват да напредват постепенно, запазвайки силна икономическа позиция, с очакването, че европейците и/или англо-американците ще се уморят от войната. Кога? Може би през есента, когато високата цена на енергията ще е по-осезателна.
Допълнителни изводи:
Следват някои изводи от събитията до лятото на 2022 г.
Войната бе неизбежна и и двете страни - Американците и Киев от едната страна и Русия от другата - се подготвят за нея от 8 години и чувстват, че в момента имат превес в силите. Войната е война на цивилизации и може би е екзистенциална за Русия.
Извадило погрешни изводи от събитията от 2014-2015 г., руското главно командване може би подходи арогантно и наивно към началото на войната и пропиля тактическата изненада, чрез която можеше да си издейства по-благоприятни позиции при началото на втората, позиционна фаза на войната. С ненужния щурм на Мариупол и предвидимата атака в Донбас, руснаците загубиха голяма част от инициативата, с която започнаха. Войната се превръща във война на изтощение. Възможно е в един момент украинците да вземат инициативата и да разклатят Кремъла.
Въпреки несполуките, руснаците продължават да разполагат с военно-технически превес. Говори се, че руското ръководство е готово да почака няколко месеца, предполагайки, че Западът и Украйна може да се изтощят от войната в по-голяма степен от руснаците.
За да продължи да диктува събитията и да може да се надява на голяма победа, Русия трябва скоро да действа решително. Нужна е мащабна мобилизация. Кремълът трябва да бъде почистен, за да се доведат компетентни и отговорни хора. Дипломацията трябва да работи повече с Пекин а не с Киев - китайската помощ е далеч по-важна от преливане от пусто в празно със Зеленски. В краен случай, газа и петрола за Европа може да се спрат - нека европейците да почувстват цена за делата и думите си. Баналните понятия "денацификация" и "демилитаризация" трябва да бъдат поставени по-ясно - да се обяви създаването на Новорусия и Малорусия. И да се обяви в прав текст, че Русия ще търси да бъде праведен противовес на пощурелия Запад.
Всъщност през 2022 г. Русия води поне три различни войни - две външни и една вътрешна. На повърхността е войната срещу Бандеристан. Скрита под нея е цивилизационната война срещу гниещия и наежен Запад. А вътре в самата Русия се води война срещу "петата колона" за душата на руския свят.
Какво представлява "петата колона"? Това са граждани на Руската Федерация, които не чувстват принадлежност към православната греко-славянска цивилизация към която руският свят принадлежи. Някои от тях са етнически руснаци; но много не са. Например: Олигарсите от 1990-те: Борис Березовски, Михаил Ходорковски, Михаил Фридман, Владимир Потанин, Владимир Гусински, Александър Смоленски, Владимир Виноградов. "Икономистите" от 1990-те - Игор Гайдар, Анатоли Чубайс (избягал от Русия след 24 феб 2022 г.). Олигарсите от ерата на Путин: Роман Абрамович, Александър Абрамов, Олег Дерипаска, Михаил Прохоров, Алишер Усманов, Герман Хан, Виктор Векселберг, Леонид Михелсон, Вагит Алекперов, Михаил Фридман, Дмитрий Риболовлев, Владимир Потанин, Пьотър Авен и Виталий Малкин. Приличат ли ви на руски тези имена? За иван-петровци и павел-козловци ли става дума?
Между другото, ситуацията в САЩ е огледална, в смисъл, че в САЩ са изключително влиятелни много личности, които на пръв поглед са американци, но всъщност са космополити с американски паспорти.
Надеждите на Вашингтон и Киев и опасенията на руски патриоти като Игор "Стрелков" Гиркин се оправдаха в началото на септември 2022 г., когато украинските войски предприеха успешни офанзиви по няколко направления. Три фактора създадоха предпоставките за украинското контранастъпление: (1) Мнозина на Запад започнаха да се уморяват от войната и Киев имаше нужда от някакви победи като демонстрация на резултат от западната помощ. (2) Руснаците се обезкръвиха в безумните си атаки срещу укрепените украински позиции в Донбас. Малкото им пехота на широкия фронт означава, че части от фронта са почти незащитени. (3) За половин година мобилизация и западни доставки на въоръжение, украинците успяха да създадат стратегически резерви.
В началото на септември, украинците удариха руските единици от дясната страна на Днепър в района на Херсон с цел оперативно обкръжение. Руснаците очакваха атаката и, използвайки своите резерви, спряха офанзивата. Украинците имат поводи за доволство с оглед на превзетия плацдарм, който позволява бъдещо продължение на офанзивата.
Седмица по-късно украинците предприеха офанзива и на изток от Харков. Доколкото разбирам, информация за офанзивата изтича в Интернет поне 2 седмици по-рано. Но по някаква причина руснаците са неподготвени и украинците напредват почти безпрепятствено в продължение на няколко дни. Превземайки Купянск и Изюм, те изтриват по-голямата част от руския летен напредък. Руснаците хвърлят в боя малкото си останали резерви, но като цяло ситуацията е дебела.
Към 11 септември, фронтът започва да се стабилизира. Възможни са още атаки и от двете страни.
Има клюки и сведения за задаваща се трета фаза на офанзивата в посока Угледар (или Въгледар) на югозапад от Донецк. Целта на Киев би бил излаз на Азовско море.
Украинската офанзива е политически и военен успех и окончателно погребва безумната Специална военна операция на руското главно командване. Москва недооцени Киев. Украйна може да е провалена и корумпирана нацистка държава, но тя също така е успешно реализиран и полезен пограничен военен район за Западната империя. От нейните жители се очаква да мразят външните (руснаци) и да се сражават срещу тях с въоръжението дадено им от централните райони на Запада. Докато Украйна през 2014 беше разделена и населението й объркано, то за 8 години бандеристите се укрепиха във властта и подтиснаха и унищожиха про-руските свои съграждани. И през 2022 г. бяха готови за бой.
Освен, че недооцениха врага, руснаците направиха елементарни но скъпи грешки от чисто военно-техническо естество. Първата беше разпиляването на войските си в началото на конфликта, а втората челните удари по укрепените украински позиции. По-добри резултати щяха да бъдат постигнати от съсредоточаването на войски в неукрепени райони настрани от Донбас. Например успешно обкръжение на Харков вероятно щеше да принуди Киев да изостави Донбас.
В резултат на грешките си, руснаците се намират в слаба оперативна позиция. Макар, че по идея атакуват, те вече чувствително изостават в числено отношение и загубиха предимството си в материално отношение. Украинците разполагат с доста западна техника, включително ракетите HIMARS. Противовъздушната им отбрана почти елиминира руското превъзходство във въздуха.
Може да звучи парадоксално, но този ход на събитията е до някъде полезен за Москва, в смисъл, че разкри слабостите и илюзиите на Кремъл. Подобни загуби са нещо нормално в руската история. Преди победата от 1945 г. са катастрофите от 1940 (Финландия) и 1941 (Барбароса). Преди разгрома на Наполеон през 1812 г. е триумфът му край Аустерлиц през 1805 г.
Две развития от началото на септември показват промяната във вижданията в Кремъл. Едното е окончателното спиране на газта за Европа. Другото са ударите от нощта на 11-12 септември срещу украинската електрическа мрежа. Тези събития показват, че руските управляващи най-сетне разбират, че са в тежка и дълбока война и няма да могат да я водят както водиха сирийската или грузинската - ей така между другото.
Ако Путин има мъжеството и водачеството, то той трябва в най-скоро време да направи телевизионно изявление, в което казва нещо като:
Скъпи съграждани,
Обръщам се към вас относно скорошните събития в Украйна. Както сигурно сте чули, бяхме отблъснати от няколко от населените места, за които нашите военни сили се бориха през лятото - Купянск, Изюм, Балаклея. Този неуспех ме накара да се замисля за развитието на Специалната военна операция, която започнахме през февруари. И стигнах до следните тежки за мен и за нас изводи.
Дължа извинение на вас, на нашите военнослужещи и на многото наши съмишленици в Украйна, които подведохме. Подцених врага. Той се оказа по-силен, по-твърд и по-многоброен, отколкото очаквах. В резултат, аз и колегите ми в главното командване допуснахме стратегически грешки. И днес Украйна е по-милитаризирана и по-нацифицирана от всякога.
Като ваш президент ви дължа отговорност. Ще се поучим от грешките си и ще ги поправим.
Като държавен глава, обявявам война на Украйна. Не можем да позволим на нацисткото зло, за унищожението на което нашите деди платиха такава висока цена, да поникне отново на нашите древни земи. Украйна на изток от линията Житомир-Виница е част от руския свят и отново ще стане част от руската държава. Украинските граждани ще станат руски граждани. Бандеровците ще бъдат осъдени според престъпленията си. Най-провинилите се ще бъдат обесени както нацистите в Нюремберг. Други провинили се ще бъдат прокудени завинаги. Новоросия е била заселена от нас веднъж; ако се наложи, ще я заселим още веднъж.
На война като на война. Опитахме се с добро и с договаряне, но не е възможно да се договаряш с бандити. Те просто заплюват думата си и ти се смеят. С такива хора работи само едно - демонстрация на сила. Затова, докато Киев не капитулира, в Украйна ще демонстрираме сила по всички възможни начини. Лесно е човек да подкрепя Бандера на светло и на топло. Да видим дали тази подкрепа ще продължи в студа и тъмнината.
Една от грешките, която допуснахме, е в ниската численост на сухопътните ни войски. С оглед на военното положение в страната, обявявам мобилизация. Трябва да създадем армия от поне половин милион души до началото на пролетта. Очаквам всички граждани, и особено водещите граждани, да допринесат както могат за постигането на тази важна цел.
Шеф на генералния щаб на новата армия ще бъде Георги Суворов, ветеранът от чеченските войни, чийто син беше ранен под Киев през месец март. Министър на отбраната ще бъде Иван Жуков, служил в Афганистан и Чечня. Шойгу и Герасимов ще продължат службата си във Владивосток. От името на всички ни им благодаря за победите в Херсон, Запорожие и Северодонецк.
Реакцията на западните ни партньори ни показа, че те не са никакви партньори. Западът се държи като пасмина бандити, които искат да ни унищожат и ограбят. И това не е за първи път в общата ни история, макар че се надявам този път да е за последен път. Ние няма да забравим това отношение. И сме длъжни да си извадим извод от него - тази война е екзистенциална. Ако загубим, то в Русия ще протекат същите народоунищожителни процеси, които текат в Украйна и Европа. Дългът, които имаме към дедите си и към Бог, ни забранява да позволим това да се случи.
Победата ще бъде за нас. Благодаря ви за вниманието.
Що се отнася до бандеристите и западните им кукловоди, то настоящият ход на събитията е най-доброто, на което могат да се надяват. Докато Русия не си извади поука, нейните армии ще продължат да губят. Ако Кремъл не успее да надмогне слабостите си, самата руска цивилизация може да бъде унищожена.
Ядрените оръжия остават голяма въпросителна за всички. Възможно е руснаците да откажат да ги използват дори в безизходна ситуация. Но това е прекалено голям риск за целия свят.
Най-вероятно войната тепърва ще се задълбочи. Руснаците ще се мобилизират поне частично и ще предприемат асиметрични ходове като атаките върху украинската инфраструктура и европейската енергия. Тепърва предстои да видим какъв ще бъде ефектът от тези ходове. В Европа предстоят тежки времена.
(25-и ноември 2022 г.) Путин се поучи от грешките си и взе очевидно нужните решения, които аз и други посочихме през септември. На 21-и септември Кремъл обяви "частична мобилизация" - 300 хил. резервисти. Успоредно, руснаците набързо организираха референдуми в превзетите новоруски територии (донецка, луганска, запорожска, херсонска) и ги присъединиха на 30-и септември с патос и обещания, че "Русия ще бъде тук завинаги". В случая с Херсон, "завинаги" се оказа около 6 седмици и на 9-и ноември руснаците позорно се изтеглиха от десния бряг на Днепър.
Империята моментално отвърна на удара и взриви стратегическия руско-немски газопровод Северен поток на 26-и септември. Дали англичаните и/или поляците са свършили мръсната работа за Вашингтон е чисто академичен въпрос. По този начин Вашингтон най-сетне сложи край на досадния опит на германците да постигнат малка но значима еманципация от Империята и да следват интересите си. Сътрудничеството между Германия и Русия бе прекратено за пореден път в скорошната история в съгласие с тезата на Макиндър.
(9 феб 2023: На 8 феб 2022, доайенът на американската журналистика Сиймор Хърш (1937-), награден с Пулицър през 1970 заради статията си за американските зверства във Виетнам, обясни в детайли как, кога и защо Вашингтон взриви Норд Стрийм. През лятото на 2022 г. със съдействие от страна на Осло, американски военни водолази поставят експлозиви до тръбите под прикритието на "военно учение". И през септември Вашингтон подава сигнала за взривяване на тръбопроводите. Хърш докладва, че Байден бил особено заинтересуван в секретността на операцията - което е малко смешно. Също малко смешни са вялите протести на руснаците. Най-интересна в случая ще е реакцията на Германия. Норд Стрийм беше нейното бъдеще. Унищожението на тръбопровода беше casus belli - за Германия, а не за отдавна нарочената Русия. Доколко безгръбначи са немците? Предстои да разберем.)
На 8-и октомври, генерал Суровикин (1966-), който изглежда и се държи като руски злодей от филм за Джеймс Бонд, получи командването на руските войски в Украйна. Лоялните на Путин Шойгу и Герасимов не бяха официално уволнени, но вероятно са загубили влияние.
Що се отнася до военно-техническите мерки, на 11-и септември руснаците започнаха да удрят украинската електрическа мрежа, на практика на сто процента наследена от Соц-а, с ракетите си. Два месеца по-късно, на 24-и ноември, в началото на зимата и студовете, на практика цяла Украйна потъна в тъмнина в чисто физическо отношение. Макар че малко хора го съзнават, този ход на събитията е логичното последствие на похода на украинците към дълбините на моралния мрак след 2014 г. Нацизмът води до самоунищожение.
Изтеглянето от Херсон дръпна фронта около огромния Днепър и на практика освободи значителни руски сили от района. Два важни извода са: (1) руснаците нямат планове за офанзива към Николаев и Одеса в близкото бъдеще и (2) мандатът на Суровикин му позволява да взима големи решения и той е готов да действа.
Руснаците започнаха инвазията през февруари с 150-200 хил. войници. По идея, мобилизацията ще добави към 300 хил. (може би повече); говори се и за 70 хил. нови доброволци. Това означава, че с отчитане на жертвите им, руснаците вероятно скоро ще разполагат или вече (25 нов. 2022 г.) разполагат с 500-хилядна армия, поне донякъде поучила се от опита от последните 10 месеца война. Това са три пъти повече войници от през февруари.
С новите подкрепления, руската армия може да е достатъчно силна да осъществи зимна офанзива. За това се говори открито, включително от влиятелния американски стратег Едуард Лютвак (1942-). Лютвак пише на 22-и ноември, че руснаците имат нужда от решителен удар - например атака от Беларус към коридора Житомир - Виница (или просто Киев). Успешен пробив би отрязал повечето Украйна от западните боеприпаси, решавайки войната. Подобна офанзива би започнала след края на распутицата когато студът втвърди калта.
Тъй като руснаците се опитаха да достигнат бързо разрешение на войната през февруари 2022 г. можем да заключим, че е напълно възможно да се опитат отново. Но ако сметнат, че силите им са недостатъчни за решителен удар, руснаците може да се опитат да отхапят по-малък залък. Приемайки условно, че Суровикин няма намерение да продължи с безсмислените челни атаки срещу укрепените украински позиции в Донбас, лесно можем да видим на картата възможните цели на руснаците. Една е Харков, вторият най-голям град в Украйна разположен близо до руската граница. Друга възможна цел е направлението Запорожие-Днепропетровск. Пробив там би заплашил линиите за снабдяване на украинските войски на донбаския фронт.
В дългосрочен план, очаква се (например от Daily Mail), че руснаците ще мобилизират още 2 милиона. В Русия открито се шегуват, че "частичната мобилизация" просто е първата вълна на мобилизация. Подобен ход на събитията е напълно възможен, с оглед на това, че Русия не може да си позволи да загуби войната и че всичко сочи към остра световна нестабилност през идващото десетилетие.
Съдейки по действията на Суровикин, който според клюките строи укрепена линия, възможно е в Кремъл да се примирили с неудачния ход на войната и да са решили просто да се окопаят в достигнатите позиции, да преминат в стратегическа отбрана и да чакат по-благоприятни условия.
Путин, макар и изключително популярен в Русия през март 2022 г., загуби много точки с провалите при Изюм, Херсон, кримския мост и Дария Дугина. Ако той не постигне значителни успехи скоро, може да му се наложи да предаде властта на някой друг. Западните надежди за либерастка революция в Москва са малко-вероятни; по-скоро наследникът ще бъде относително млад патриот - може би просто Медведев. Който и да е наследникът, той просто ще продължи да мобилизира сили докато войната не бъде спечелена или загубена по решителен начин.
Що се отнася до украинците, тяхната провокация в Полша от 16-и ноември (украинците убиха двама поляци с ракета и обвиниха руснаците) показа, че Полша и САЩ се страхуват от официално обявяване на война срещу Русия и че украинците правят грешки от безразсъдно отчаяние. Отделно, успехите от първата половина на септември не бяха последвани от нищо значимо. Възможно е Киев да е платил висока цена в кръв за пробива край Харков. Морално-военните запаси на укронацистите не са безкрайни и тепърва предстои да видим дали те ще имат сила да задържат инициативата.
Унищожението на украинската електрическа мрежа и възможната руска офанзива може съществено да променят хода на войната. Предстои да видим.
Между ноември 2022 и февруари 2023, враждуващите страни не показаха особена активност на фронта. Руснаците пазят своите мобилизирани граждани и нападат около Бахмут/Артьомовск с наемниците и затворниците от "частната военна компания" Вагнер. Украинците грабят случайни минувачи от пазарите и трамваите и ги хвърлят на фронта. Руснаците продължават да разполагат с огромно превъзходство в техника останала от СССР и имат стабилен тил, който превъзмогна санкциите. Москва укрепи позициите си и украинците надали ще имат възможност за нови лесни победи.
Доколкото мога да преценя, в Кремъл вярват, че след като успяват да държат войната настрани от руското общество, то война на изтощение донякъде ги устройва с оглед на това, че моралните и техническите запаси на Украйна и стоящия зад нея Запад не са безгранични. Ако пресъхнат боеприпасите или пушечното месо, ВСУ се разпада. А желаещите да умрат на фронта не са безброй и арсеналите на Запада не са бездънни.
От своя страна, Вашингтон се радва на всеки убит руснак или украинец (който след 10 години може пак да бъде руснак) и на всяка изхабена руска бомба или ракета. Но и Вашингтон има поводи за притеснения, обобщени през януари 2023 г. от корпорацията Ранд (елитни американски военни анализатори). Например проблем е, че Русия може реално да спечели и да си върне Малорусия и Новорусия. Това би било геополитическо крушение за НАТО. А отделен проблем е, че докато НАТО се занимава с Русия в Украйна, Вашингтон трудно може да преследва други цели, например в Близкия Изток и около Китай. Разбира се, съществува и риска от нарушаването на ядреното табу - една от малкото заплахи способни да надвият генерал Тихи Океан и генерал Атлантически Океан.
Украйна в някои измерения имитира Третия Райх от около 1944 г. Много от напълно загубилите връзка с реалността украински граждани мислят, че ги очаква победа и светло бъдеще, в което Русия ще им плаща репарации и ще им дава безплатен газ, а благодарните европейци ще помагат със следвоенното възстановяване. Но някои започват да усещат, че бъдещето може да е малко по-мрачно от желаното. Управляващите от рода на Зеленски и т.н. се опитват от една страна да впечатлят западните стопани за да им дадат синекури след войната; или просто да откраднат достатъчно и да се изселят, когато дойде моментът. Зеленски се готви да бъде нещо като Далай Лама.
Англия бясно преследва своята анти-руска империалистична амбиция. А немците са като магаре, което люто го пердашат с камшика.
Възможно е Вашингтон да потърси примирие през 2023 г. Корейски вариант би устроил американците; особено, ако дори Харков остане в "Украйна". Такъв вариант би гарантирал продължение на конфликта в близкото бъдеще. Възможно е двете враждуващи страни да се съгласят, ако и двете вярват, че след 2-3 години ще са в по-добра позиция за следващия рунд.
Острата и невъзвратима реакция на Империята към Русия след обявяването на "специалната операция за демилитаризация и денацификация" промени света. Маските паднаха. На руския народ му бе показано, че той никога няма да бъде приет в Империята на равни начала. Че офертата е същата като тази, представена от татарите през 13-ти век: Преклони глава или умри. Но с голямата разлика, че докато капитулацията през 13-ти век е означавала данък, то капитулацията през 21-ви век значи извращение, беззаконие и социална атомизация. Империята от 2022 г. е коренно различна от Империята от 1991 г. Докато през 1991 г. Западът все още бе привлекателен и свободен, то днешният Запад е една пропадаща цивилизация дояждаща изчезващото си наследство.
Що се отнася до Русия, то с решението си от 24 февруари 2022 г. тя получи изключителен исторически шанс. Тридесет годишният преход завърши. Империята изхвърли Русия от структурите си. Но макар и създало трудности в краткосрочно отношение, това развитие може да представлява огромна победа за Русия в дългосрочен план. Защото от раз, по собствена воля, се махнаха органите на Империята за контрол, пропаганда и деморализация - Фейсбук, Ютуб, Туитър, МакДоналдс, Кока Кола, Порнхъб, Холивуд, банковата система и т.н. Пътят напред за Русия в много отношения стана ясен. От икономическа гледна точка, Русия ще трябва да си набавя стоки от приятелски настроени държави като Китай и чрез собствена промишленост. Истинската икономическа мощ е функция на собственото високо-технологическа промишленост и сега Русия е принудена да доразвие своята промишленост. Нещо повече, руснаците знаят как да развиват индустрии и могат да помолят китайците за помощ. В културно отношение важат подобни тенденции. Русия няма нужда от Марвел, Дисни, Батман и Мики Маус. Нека тя да развие собствената си културна индустрия. Страната, дала на света Толстой, Достоевски, Чайковски и т.н. има огромен културно-популярен потенциал. Осъзнаването на измамите на Англо-американската империя, наречена от Путин Империята на Лъжите, също дава възможност на Русия и руския народ да прозрат и да отхвърлят поне няколко от Големите Лъжи на нашето време - глобалното затопляне, неолибералната икономика, джендърщината и т.н.
От друга страна, Вашингтон се опитва да елиминира русия и да запази хегемонията си. Целта им е разгром на руските войски последван от преврат в Москва и втори разпад на Русия. Ако Кремъл направи прекалено много грешки, този сценарий е напълно възможен.
Но си струва да се отбележи, че стратегията на доминиращата за момента клика на американския елит е опасна и арогантна. Американците са изправени пред класически Капан на Тукудид - силите на Китай растат главоломно в сравнение със силите на англо-американците. За да запази хегемонията си, Империята трябва да се разправи с непокорната Русия и големия конкурент Китай. Класическият ход в тази ситуация, планиран от Бжежински и Кисинджър е създаването на конфликт между Русия и Китай с цел поркрепянето на по-слабия конкурент срещу по-силния. Но вместо да преследва тази стратегия, в момента Вашингтон предпочита да се опита да ликвидира Русия сега за да може да се съсредоточи върху Китай до края на десетилетието. По този начин обаче Империята бута Москва и Пекин един към друг. Т.е. вместо да се съюзи с третата сила срещу втората, Вашингтон рискува да воюва с обединените втора и трета сила. Това е контекстът, в който Кисинджър в края на май посъветва украинците да сключат мир с Русия.
Най-ощетени от санкциите са европейците. Източна и централна Европа купуват огромна част от енергията си на разумни цени от Русия. Ако кранчето спре като част от контра-санкциите, "зелената" Европа попада в катастрофа. Населението няма да може да се топли, а токът може да спре или поне да достигне страховити цени. Отделно, англо-американците почти не търгуват с Русия. Санкциите не им пречат особено. Какво им носят на европейците санкциите освен загубен пазарен дял? Защото китайски и руски (а защо не и индийски и бразилски) компании просто ще завземат дялът, зарязан от европейските.
Целта на Империята в случая е да жертва Европа за да отслаби Русия. Англо-американците не желаят Европа да е прекалено силна - защото съществува рискът една силна Европа да обяви независимост (т.е. да стане "субектна") и да се превърне в конкурент. Както вече почти век върви лафа за НАТО, целта на НАТО е да държи американците вътре (в Европа), германците (и покрай тях цяла Европа) долу и руснаците вън.
Друг проблем за Европа е моралната заплаха от укронацизма. По-малко от век след катастрофалната ВСВ, европейците позволиха на помията на нацизма отново да намери плацдарм на земите им. Резултатите от тази грешка са непредвидими; но не може да са добри.
Англо-американското ядро на Империята също губи от санкциите. Вашингтон губи най-ефективните си оръжия - меките, невидими, културни оръжия. МакДоналдс и Кока Кола не са просто корпорации - това са знамена на Империята, символизиращи имперско присъствие. Холивуд е силно развита система за пропаганда, а не просто забавление. Фейсбук, Туитър и Ютуб са инструменти за следенето и насочването на общественият диалог. И изведнъж тези и много други пипала на имперския октопод изчезват от Русия! Та не е ли това огромен автогол? Нещо повече, внезапно всички виждат, че Туитър и Фейсбук не са всесилни и могат просто да бъдат баннати както те самите баннаха Тръмп. Властта си остава в държавата.
Изключването на цяла държава от световните институции създава съмнения за легитимността и подрива авторитета на тези институции. Ако Русия може да бъде изключена от SWIFT, МВФ, Световната Банка, ФИФА, олимпийските игри и т.н., то същото може да се случи на всеки друг по всяко време. Но в такъв случай всяка самоуважаваща се държава е длъжна да търси алтернативи на тези институции.
НАТО губи авторитет. Видя се, че американците не са готови да се жертват за да защитят Грузия през 2008 г. и Украйна през 2022 г. Те са готови да обучават и да дават оръжия и да оставят украинците да се жертват до последния. Но колкото и да се пъчат и да говорят за Член 5-ти, кой знае какво ще стане ако някой нападне Полша? Та с какво са по-специални от украинците поляците?
Третият свят губи, защото освен на енергия, Русия е огромен производител на храна под формата на тор и жито. Повишаването на цените на енергията и храната удря бедните най-тежко.
От всички най-много печелят китайците. Те не рискуват и не губят почти нищо. Те виждат сходство между Украйна и Тайван и търгуват полугласна подкрепа към Русия с очаквана подобна подкрепа за решаването на тайванския въпрос. Санкциите срещу Русия ще доведат до по-близки отношения с руснаците, което устройва Китай в настоящия исторически момент. Ще доведе и до изгодни за китайците сделки.
Крах на Русия би бил в ущърб на Китай, защото би оставил Пекин сам срещу обединения и пощурял Запад, разполагащ със сибирските ресурси.
А Украйна и жителите на нейните територии? Украинската държава от еднополюсния момент доказа, че е резултат на грешка и не може да съществува. Че е несъстоятелна. Населението й плати с 30 години немотия и нещастие за тази грешка. Украйна, може би най-развитата през 1991 г. съветска република днес има два-три пъти по-нисък БВП на глава на населението от Русия. Огромната руско-говореща част от населението е откровено репресирана. Неонацисти бродят из правителството. От почти десетилетие гори гражданска война. И накрая всичко кулминира с трагична война между братски народи.
Възражение: Ти само така говориш защото си русофил. Отговор: Това възражение е non sequitur. Да, русофил съм. И? Колкото съм русофил, дори повече съм американофил. А според познанието на историята и културата им, украинците просто са объркани руснаци. Но това, което има значение, са не моите убеждения, а фактите. Когато фактите говорят и боговете мълчат. А фактите са, че Украйна е нацистка държава, че през 2014-а се състоя преврат организиран с голяма помощ от САЩ, че Украйна е коренно руска територия и че идеята ядрена Украйна да влезе в НАТО прекрачи всички реалистични руски "червени линии".
Дори да не загуби войната, Украйна ще потърпи огромни разрушения във всяко едно отношение. А после какво? Западът ще я захвърли като използван презерватив. А нацистката морална деградация ще доведе до нови проблеми. Ако загуби войната, Украйна е свършена - ще бъде разцепена на парчета между съседите си.
Предстои да видим дали светът видя края на еднополюсния период. Притисната до стената, Русия достигна до границата на търпението си, каза на Империята да си гледа работата и се опита да си вземе своето от позиция на сила - единствената възможна позиция, която й остана. И сега трябва да подкрепи думите си с резултати и да нанесе удар на мракобесието, което Западът представлява през 2022 г.
В култовия в Русия филм от 2000 г., Брат 2, след като прочиства куп бандеровци като кулминацията на пътешествие през Америка където се сприятелява с няколко обикновени американци, главният герой, представляващ новата Русия, конфронтира американския богаташ символизиращ мазната безнаказаност на безотговорната късна Империя. И пита: В какво е силата? В парите? Ти имаш много пари - и какво? А аз мисля, че силата е в правдата [което значи и справедливост и истина]. С който е прадвата, той е по-силен.