Събитията от 11 септември 2001 г., когато банда араби бяха обвинени в унищожаването на нюйоркски небостъргачи чрез пътнически самолети, са класически пример за идеите и моделите, представени дотук.
"Войната срещу тероризма" е пример за сплашването на народа с призрачна заплаха с цел създаването на съгласие сред обществото за, в случая, империалистични войни и доброволното предаване на граждански права и удобства.
В името на борбата с "терористите", които могат да бъдат навсякъде и всякого, обезумелите от страх и гняв американци и техните съюзници и подлоги унищожиха Афганистан и Ирак и похарчиха милиарди долари за безсмислени ритуали като свалянето на обувките по американските летища. Свалянето на обувките очевидно не ти носи никаква сигурност - целта е просто непрестанно да ти се напомня, че те заплашват "терористи" - така както целта на маските беше да ти се напомня, че те заплашва "вируса". В името на "сигурността", те дадоха право на правителството да следи всичко и всеки.
На цивилизационно ниво, наблюдаваме създаването на "инструменти за подтисничество" и "инструменти за ирационалност" в етапът на криза на Западната цивилизация. Наблюдаваме също войни, породени от империализъм. Много американци, макар че не биха си го признали, нямат нищо против да ограбят Ирак за да живеят добре. А управниците предпочитат да насочат гнева на народа към външни - или дори измислени - врагове. Нека американците да проклинат Бин Ладен и Садам. Важното е да не се запитват кой реално управлява и печели от САЩ.
Както разгледахме по-рано, гуруто на "неоконсервативната" политическа групировка стояща зад Джордж Буш Младши - Лео Щраус - преподава, че „измамата е норма в политическия живот“ и ако не може да се намери враг, трябва да бъде изобретен. Ако врагът е невидим, толкова по-добре - тогава той може да е навсякъде през цялото време. Пред народа и управляващите го "господа" или "пазачи", борбата с врага изисква жертви и мащабни програми. А философите царе получават напредък към своите собствени цели.
Неоконсервативните деятели не крият желанието си за създаването на нов враг чрез събитие, травматизиращо за населението. През 1997 г., ядрото на неоконсервативната групировка в американското задкулисие създава така наречения "мозъчен тръст" Проект за новия американски век (PNAC - Project for the New American Century). През 2000 г., в навечерието на победата в презитентските избори на Буш младши, този тръст прави една публикация станала печално известна в американските дисидентски среди - Възстановяване на американската защита (Rebuilding America's Defenses) (pdf). В този текст, неоконсерватните въодушевено проповядват рязко увеличаване на военните разходи, предполагащо свръхагресивна американска външна политика на световната сцена и особено във Близкия Изток - във всички държави проявяващи каквато и да е независимост, като Либия на Кадафи, Сирия на Асад, Ирак на Садам и Афганистан на талибаните.
Не можем да позволим на Северна Корея, Иран, Ирак или подобни държави да подкопаят американското лидерство, да сплашат американските съюзници или да заплашват самата американска родина. Благословиите на Pax Americana, заплатени със страшна цена и век усилия, не трябва да бъдат толкова тривиално пропилявани.
Но има един проблем. Авторите на Възстановяване на американската защита го изразяват така:
Освен това, процесът на трансформация [на американската военна машина], дори и да доведе до революционни промени, вероятно ще бъде дълъг, без някакво катастрофално и катализиращо събитие - като ново Пърл Харбър.
Така нареченото "нео-консвервативно" движение на практика съставлява кабинета на Джордж W. Буш (роден 1946 г., президент 2001-2008) и упражнява значително влияние в кабинетите на другите президенти, демократи и републиканци, между 1975 и ден днешен. Интелектуалните предци на "нео-консервативните" са нюйоркски еврейски троцкисти (например Ървинг Кристол (1920-2009)). Идеята троцкистки комунисти да станат "консервативни" може да звучи объркваща. Най-добре е човек да се освободи от остарелите понятия за "леви" и "десни" и да се съсредоточи върху действията и идеите, популяризирани от дадена група. В случая с Троцки (1879-1940), основната му идея е "световна революция" - т.е. експортирането на универсална система - в неговия случай "комунизма" чрез войската на идеологична свръх-държава (в неговия случай СССР). През втората половина на 20-ти век, нюйоркските троцкисти стигат до извода, че идеологичната свръх-държава може да бъде САЩ и че универсалната система може да бъде модифициран по техен вкус американски либерализъм.
Американският историк и коментатор Пол Готфрид (1941-) (бруклински евреин) пише следното относно връзката между "неоконсвервативните" и троцкизма в глава 1-а на Консерватизмът в Америка (2007):
Квалифицираното одобрение на троцкистката традиция в National Review Online (3 юни 2003 г.) е показателно накъде може да доведе консерватизмът на мутиращите ценности. Следната похвала за идеите и кариерата на някогашния комунистически лидер Лев Троцки идва от сътрудника на National Review [влиятелно през съответния период неоконсервативно списание] и консервативния враг на движението на „ислямофашизма“ Стивън Шварц. Призовавайки демокрациите да се борят с ислямския фундаментализъм, който той категоризира като „фашистки“, Шварц издига Троцки за специална похвала. Той определя десните врагове на Троцки - особено тези, които не споделят отвращението на Шварц към „ислямофашизма“ - като „неофашисти“ и отпраща куп подигравки към онези, които отказват да порицават заедно с него набедените "неофашисти".
Плахите съюзници на Шварц са обвинени, че не желаят да признаят постиженията на Троцки. Подобно на „неофашистката“ десница, те обръщат прекалено много внимание върху значителния принос на Троцки към комунистическата диктатура в Русия, като същевременно пренебрегват колко твърдо той се е противопоставял на антидемократичната десница. Шварц твърди, че ако беше все още жив днес, Троцки щеше да влага усилията си в битка с фанатичните мюсюлмани:
До последния си дъх ще защитавам Троцки, който сам и преследван от страна на страна и накрая лежал в собствената си кръв в ужасно гореща малка къща в Мексико Сити, каза "не" на съветското умиротворяване на хитлеризма, на московските чистки и на предателството на Испанската република и който имаше способността да признае, че е сгрешил относно налагането на еднопартийна държава, както и относно съдбата на еврейския народ. До последния ми дъх и без извинение. Нека неофашистите и сталинистите във второто си детство си правят каквото искат.
Въпреки че белите образи на Троцки и неговата революционна левица все още не са се присъединили към други „неоконсервативни“ икони, National Review приветства мнението на Шварц по начин, различен от отношението към старата американска десница. Показателно е, че няма нищо, което подрастващото поколение консервативни журналисти да намира за обидно в преустроения Троцки, еврейски радикал, който посмъртно влиза в демократичната левица заради това, че се е борил с фашизма и сталинизма. Още през 1987 г. в Новата република Майкъл Масинг забелязва как „сираците на Троцки“ са се преместили в лагера на Рейгън като заклети врагове на съветския „сталинизъм“. Американската десница пада под влиянието на частично разочаровани левичари, които мразят Съветите за това, че са предали тяхната визия за реформирано човечество. Тези явни новопокръстени от левицата събуждат малко опозиция отдясно, въпреки че тяхната реторика понякога запазва ярък троцкистки тон. Шварц, който тласка последователността от ценности и съответните им икони точно в посоката, очертана от Масинг, допринася за процес, засягащ консервативното движение, започнало десетилетия по-рано.
Виждаме, че в навечерието на 9/11, американското правителство се състои от група откровени империалисти, които в прав текст си пожелават да се случи "нов Пърл Харбър", за да могат да превземат малкото останали полу-независими държави по него време - Ирак, Либия, Сирия, Северна Корея, Иран и Ливан. Генерал Уесли Кларк (1944-), ръководил бомбадирането на Сърбия през 1999, казва следното в интервю с Ейми Гудман от Democracy Now през 2007:
Около 10 дни след 11 септември минах през Пентагона и видях министър [за отбраната] Ръмсфелд (1932-2021) и заместник-министър [за отбраната] Улфовиц (1943-). Слязох долу, само за да поздравя някои от хората от Главното командване, които работеха за мен, и един от генералите ме повика. Той каза:
- Сър, трябва да влезете и да поговорите с мен.
- Е, твърде си зает. -казах аз.
- Не, не. Взехме решение да започнем война с Ирак. -каза той.
Това беше на или около 20-и септември [2001 г.].
- Ще воюваме с Ирак? Защо? -казах аз.
- Не знам. Предполагам, че не знаят какво друго да правят.
- Е, откриха ли някаква информация, свързваща Саддам с Ал Кайда?
- Не, не. Няма нищо ново в това отношение. Те просто взеха решение да влязат във война с Ирак. Предполагам, че сякаш не знаем какво да правим с терористите, но имаме добра армия и можем да сваляме правителства. Предполагам, че ако единственият инструмент, който имаш, е чук, всеки проблем изглежда като пирон.
Така че се върнах да го видя няколко седмици по-късно, а по това време бомбардирахме Афганистан. Попитах:
- Все още ли ще водим война с Ирак?
- О, по-лошо е от това. -каза той. Посегна към бюрото си и взе лист хартия. - Току-що получих това от горния етаж – имайки предвид офиса на министъра на отбраната – днес. Това е бележка, която описва как ще премахнем седем държави за пет години, като започнем с Ирак, след това Сирия, Ливан, Либия, Сомалия, Судан и, завършвайки, Иран.
- Секретно ли е? -попитах аз.
- Да, сър. -отговори той.
- Ами не ми го показвай.
Видях същия човек преди около година [2006] и попитах:
- Помниш ли онази бележка?
- Сър, не ви показах никаква бележка! Нищо не съм Ви показвал! -отговори той.
"Последният залез на 'Мейн'" (1898) на американския журналист и редактор Мурат Халстед (1829-1908). Корабът Мейн се взривява в Хавана на 15-и февруари 1898 г. Вестниците на медийния магнат Уилям Рандолф Хърст (1863–1951) раздуват случая и обвиняват испанците в провокация. Американците обявяват война на 21-и април и размазват испанците. Половин дузина разследвания в продължение на над един век не установяват вина от страна на испанците. Т.е. в случая, само две предпоставки биха били нужни на предполагаеми тайни служби, за да провокират война: (1) взривяването на Мейн - лесна работа за компетентен командос; и (2) съгласието на Хърст да създаде медиен фурор.
Преди да продължим, нека да направим кратко отклонение. Изглежда, че в началото на 2001-а на власт във Вашингтон идва група хора вярващи във "благородната лъжа" на своя гуру Лео Щраус. И че тези хора разполагат със значителни средства от всякакъв вид и желаят нов "Пърл Харбър" за да могат да осъществят империалистичните си амбиции. Както безумието около вируса показа, задкулисието не ни мисли доброто и е готово да ни пожертва за своите цели; а повечето от тези на власт, като Джордж Буш Младши, са лесно податливи на манипулация от едно или друго естество.
Да се поставим на мястото на "неоконсвервативната" шайка зад Джордж Буш. От чисто техническа гледна точка, какво ни трябва, за да организираме нов Пърл Харбър?
Президент Линдън Джонсън (1908-1973, президент 1963-1969) подписва "Тонкинската резолюция" на 10-и август 1964 г., de facto (но не и de jure) обявявайки война на Северен Виетнам. Ханой е обвинен в атака срещу американски кораби в Тонкинския залив. В последствие се оказва, че нарочно е била представена погрешна информация, за да се създаде впечатлението за виетнамска атака. Т.е. в случая, просто е било достатъчно службите за сигурност да излъжат и да си измислят атака, за да се създаде достатъчна провокация за разширяване на американските военни действия.
Едно значително затруднение, с което трябва да се преборим, е пълната липса на реалистични врагове на Американската империя. През 1941 г., Япония е велика сила строяща своя империя над вълните на Тихия океан. И е достатъчно да бъдат провокирани. Но през 2001 г., на света няма сила, способна дори да мечтае да води война със САЩ. Русия е слаба, приятелски настроена и борещата се със собствен мюсюлмански проблем в Чечня. Китайците през 2000 г. далеч не са промишления гигант от 2020 г. и искат само да произвеждат пластмасови боклуци за американския пазар. Европа е верен американски да го наречем другар. Ако някоя държава нападне САЩ, то столицата на тази държава ще бъде сравнена със земята в рамките на часове.
Решението на това затруднение е тероризмът - призрачен враг, който може да бъде навсякъде без да бъде където и да е. Дотук добре. Значи ни трябва зрелищен терористичен акт.
Какво ни е нужно, за да създадем такъв терористичен акт? Цел, бомби, разузнавателна агенция, балама и сюжет.
Неоконсервативната шайка разполага с подкрепата на поне елементи от двете най-силни разузнавателни агенции в света - ЦРУ-то и Мосад. Те разполагат с възможността да произведат и транспортират произволни количества експлозиви. Вербуването на балами е тяхната работа. Целта е въпрос на личен избор; известни американски сгради колкото щеш. А сюжетът е ясен - ислямска призрачната терористична заплаха ни нападна. Терористите се крият навсякъде и за да ги унищожим, трябва да ударим Афганистан, Ирак, Либия, Сирия, Иран и може би още няколко държави, които не ни харесват.
Отлично! Нека да взривим Двете кули на Световния търговски център - символа на американския капитализъм в де факто световната столица Ню Йорк. Може да ударим и Пентагона, символа на американската военна мощ. Това ще сплаши военните. Ще купим или наемем двете Кули и ще ги напълни с експлозиви. Ще убедим или излъжем баламите да превземат няколко самолета (или просто да бъдат в самолетите в подходящия момент - после върви се разправяй с изпарените им трупове). И после ще ударим Пентагона и Двете кули с тези самолети или, ако това е прекалено трудно, с балистични ракети. И това е - взривяваме кулите, обвиняваме "терористите" пред медиите и сме готови.
Шест седмици преди терористичната атака в Ню Йорк Лари Силвърстийн нае Кулите близнаци за 99 години, като плати 3 милиарда долара. Техният крах беше и крахът на сделката на живота му и оттогава той се опитва да сглоби парчетата, изправен пред ожесточените обществени критики, някои от които антисемитски. Бизнесът му в Израел също не му е донесъл особено удовлетворение
Лари Силвърстийн, добре обвързан с израелските управници, плаща баснословни пари за Двете кули седмици преди събитията от 11 септември 2001 г.
Малко след събитията от 11 септември министър-председателят Ариел Шарон се обади на Лари Силвърстийн, еврейски магнат на недвижими имоти в Ню Йорк, собственик на 110-етажните кули близнаци на Световния търговски център и близък приятел, за да попита как е. Оттогава са говорили още няколко пъти. Двама бивши министър-председатели – Бенямин Нетаняху, който тази седмица нарече Силвърщайн „приятел“, и Ехуд Барак, на когото Силвърстейн в миналото предложи работа като негов представител в Израел – също се обадиха скоро след бедствието. Яков Тернер, кметът на Беер Шева, изпрати съболезнователно писмо.
Много израелски политици са запознати в една или друга степен със 70-годишния Силвърстийн. В продължение на 10 години той се опитваше да създаде зона за свободна търговия в Негев. Накрая проектът се разпада. „Това е трагедия“, казва тогава Силвърстийн, дълбоко разочарован.
Сега той има по-големи проблеми. Срутването на Кулите близнаци, след като бяха ударени от самолети пилотирани от терористи, освен че беше пълномащабна американска трагедия, разби мечтата на бизнес живота на Силвърстийн, причини му огромни загуби и го тласна в разгара на публична битка за дали да се възстановят кулите.
Шест седмици преди събитията от 11 септември Силвърстейн наема кулите близнаци и сгради № 4 и 5 на комплекса WTC за 99 години от пристанищните власти на Ню Йорк и Ню Джърси. Той се съгласява да плати 3,2 милиарда долара за имотите. Да стане техен собственик на 24 юли беше връхната точка в кариерата му и отбеляза края на едно изтощително търсене.
Макар че обикновено закусва в WTC, на 11 септември 2001 г., Силвърстийн решава да отиде на дерматолог. Това спасява кожата му.
...Сградите, които Силвърстийн нае за 99 години, се срутиха само седем седмици по-късно, когато ислямистки терористи разбиха самолети във всяка от кулите близнаци, убивайки 2606 души.
„Денят беше ужасен за света“, каза Силвърстийн. „По чудо съм жив. Тук съм, което е чудо.”
През седмиците след покупката Силвърстийн редовно се среща с някои от наемателите на Световния търговски център в ресторант на един от горните етажи, каза той.
„Нея сутрин се обличах, за да отида в центъра, за да се срещна с един от наемателите, и жена ми каза: „Не можеш да отидеш.“ И аз казах: „Защо? Имам среща в центъра." Тя каза: „Защото ти записах час при дерматолог и това е нещо, което отмени миналия месец и не можеш да отмениш отново.“
„Когато сте женен от 45 години за една и съща жена и тя се разстрои, не можете да позволите това да се случи“, каза Силвърщайн.
За да направим омлет, трябва да счупим малко яйца. Но все пак има яйца и яйца - няма нужда да чупим нашите си...
Служители на "Odigo", израелска фирма с офиси в едната от кулите, получават предупреждения за атаката часове преди тя да произтече според статия на Ha'aretz от 26-и септември 2001 г.
Одиго казва, че работниците са били предупредени за нападение (Odigo Says Workers Were Warned of Attack), Ювал Дрор (Yuval Dror), 26-и септември 2001 г., Ha'aretz
Odigo, услугата за незабавни съобщения, казва, че двама от нейните служители са получили съобщения два часа преди атаката на Кулите близнаци на 11-и септември, предсказвайки, че атаката ще се случи, и компанията си сътрудничи с израелските и американските правоприлагащи органи, включително ФБР, в опитите за намиране на оригиналния подател на съобщението, предсказващо атаката.
Миха Маковър, главен изпълнителен директор на компанията, каза, че двамата работници са получили съобщенията и веднага след терористичната атака са информирали ръководството на компанията, което веднага се е свързало с израелските служби за сигурност, които са привлекли ФБР.
„Нямам представа защо съобщението е изпратено до тези двама работници, които не познават подателя. Може просто някой да се е пошегувал и да се окаже, че случайно е познал. И не знам дали нашата информация е била полезна при който и да е от арестите, извършени от ФБР“, каза Маковър. Одиго е базирана в САЩ компания, чието седалище е в Ню Йорк, с офиси в Херцлия.
Като услуга за незабавни съобщения, потребителите на Одиго не се ограничават до изпращане на съобщения само до хора от техния списък с приятели, какъвто е случаят с ICQ, другото известно израелско приложение за незабавни съобщения.
Ще си избием разходите чрез застраховката. Трябва да внимаваме да не се издадем със сделки на пазарите с ценни книжа в навечерието на събитието...
World Trade Center Properties и други субекти, свързани с разработчика Larry Silverstein, вече са събрали около 4,1 милиарда долара от застрахователи, включително QBE, според съдебни документи.
Застрахователите от своя страна постигнаха споразумение за 1,2 милиарда долара през 2010 г. с авиационни компании, включително American Airlines Group Inc и United Continental Holdings Inc, чиито самолети бяха отвлечени при атаките.
9/11 Терористи направиха милиони на фондовия пазар от Хю Макдермот, 10 ноември 2011 г, Независима Австралия; Трюфаут (9/11 Terrorists Made Millions on the Stock Market by Hugh McDermott, November 10, 2011, Independent Australia, Truthout)
...
Пазарни движения
Д-р Макдермот, бивш старши мениджър (Основни измами и международно правоприлагане) в Австралийската комисия по ценни книжа и инвестиции (ASIC), отбелязва, че Германската комисия за фондовия пазар е съобщила, че в дните преди 11 септември дериватите, търгувани на застрахователя Munchener Ruck, са били два пъти нормални обеми. Цената на акциите на Munchener Ruck пада с 22 процента след атаките.
На 7 септември 2001 г. броят на „пут опциите“* [put option - нещо като залог, че цената на въпросните ценни книжа ще падне] на British Airways е бил четири пъти над нормалните обеми. Акциите на British Airways падат с 42% през следващата седмица.
Между 6-и и 7-и септември са закупени 4744 пут опции на United Airlines, шест пъти повече от нормалните обеми. Ако приемем, че 4000 от тези опции са били закупени от терористи с предварителни познания за предстоящите атаки, тези „вътрешни лица“ биха спечелили почти 5 милиона долара.
На 10 септември са закупени 4516 пут опции на American Airlines, 285 пъти повече от нормалните обеми. Ако приемем, че 4000 от тези опции са закупени от „вътрешни терористи“, те биха спечелили около 4 милиона долара.
Д-р Макдермот:
„Финансовите ценни книжа също паднаха в цена след атаките поради прекъсване на търговията и работата на финансовата система. Световният търговски център беше нервният център на глобалната финансова система, така че атаките бяха голямо смущение за бизнеса. Седемдесет и четири процента от цивилните жертви при атаките са хора, заети във финансовата индустрия, а много инвестиционни банки имаха централни офиси в или около Световния търговски център."
Morgan Stanley заемаше 22 етажа на Световния търговски център и беше сериозно засегнат от атаките. Търговията с пут опции върху акциите на Morgan Stanley възлизаше на средно 27 договора на ден преди 6 септември, но от 6 до 10 септември бяха закупени 2157 „октомврийски пут опции за $45“. Цената на акциите на Morgan Stanley падна от 48,90 щатски долара на 42,50 щатски долара след атаките. Ако приемем, че 2 000 от тези договори са били купени със знание за предстоящите атаки, тези купувачи биха могли да спечелят поне 1,2 милиона долара.
Merrill Lynch имаше централа близо до кулите близнаци и имаше средно 252 договора на ден преди 6 септември. В периода 5-10 септември бяха закупени 12215 „пут опции за октомври за $45“. Когато търговията се поднови след атаките, акциите на Merrill Lynch паднаха от 46,88 щатски долара на 41,50 щатски долара. Ако приемем, че 11000 опционни договора са закупени от „инсайдери терористи“, тяхната печалба би била около 5,5 милиона долара.
Най-голямото престъпление при търговия с вътрешна информация
Международната организация на комисиите по ценни книжа заяви, че финансовите маневри, извършени в дните преди 11 септември, възлизат на няколкостотин милиона долара, представляващи
„...най-огромното престъпление за търговия с вътрешна информация, извършвано някога“.
Масовите пазарни нередности в дните преди атаките донесоха огромни печалби на „някой, някъде“. Твърди се обаче, че проследяването на тези печалби до вътрешни терористи се е оказало безполезно.
Докладът на Комисията от 11 септември на правителството на САЩ посочва, че
„…разследването не откри доказателства, че някой с предварителни познания за терористичните атаки е печелил чрез сделки с ценни книжа“.
Докладът свежда нередностите до общ спад в авиоиндустрията и пускането на бюлетин от брокер през уикенда преди атаките, които понижиха рейтинга на акциите на авиокомпанията.
Д-р Макдермот категорично не е съгласен с тази констатация:
„Това изглежда неправдоподобно и това обяснение пренебрегва някои важни факти. Късите продажби [short sells - залози, че ще падат цените на ценните книжа] се повишиха с 11% при авиокомпаниите поради глобалния спад след „срива на dot com“, но се повишиха с около 40% при United и American Airlines. Скокове в call опциите [залози, че цените ще скочат] за злато и петрол също не бяха обяснени.
„Докладът на Комисията от 11 септември беше широко критикуван и академичните количествени изследвания потвърдиха, че има доказателства за необичайна активност на пазара на опции в дните, водещи до 11 септември, което е в съответствие с инвеститорите, търгуващи с предварителна информация за атаките.“
Добре де, стават грешки. Хората искат да заработят някой и друг долар. Пък и нали трябва да си избием разходите.
Горното упражнение е пример за важно умение в живота - това да се опитваш да се поставиш на мястото на другия и да мислиш като него. Основният извод е, че като цяло, операция като 9/11 е напълно възможна. Може би основната трудност е пробиването или объркването на американските защитни системи в деня на атаката. Но когато разполагаш с кадри в кабинета на президента и в разузнавателните агенции, тази трудност е преодолима.
Техниката за объркване на защитните системи е интересна и важна и си струва да се разбере и запомни. Идеята е насрочването на упражнения и симулации ["wargames"], подобни на събитието, в деня на самото събитие. Цитирам от 19-та глава на Прекосяването на Рюбикон (Crossing the Rubicon) (2004) от Майкъл Рупърт (Michael C. Ruppert):
Както се оказва, на 11 септември различни агенции, включително NORAD, FAA, канадските военновъздушни сили, Националната разузнавателна служба и вероятно Пентагона, провеждат цели пет учения и военни игри - в някои случаи включващи отвлечени самолети; в някои случаи също включващи мигания, умишлено поставени върху екраните на FAA и военните радари, които присъстваха по време (поне) на първите атаки; и които в някои случаи бяха изтеглили значителни бойни ресурси от североизточната част на САЩ на 11 септември. В допълнение, внимателното четене на ключови новини, публикувани през пролетта на 2004 г., разкри за първи път, че някои от тези тренировки са били „живи ” учения, при които действителни самолети са симулирали поведението на отвлечени самолети в реалния живот; всичко това се е случвало в момента, в който започват истинските атаки.
...
Vigilant Guardian беше споменат в няколко медии, включително Aviation Week, Newhouse News Service, и на два официални уебсайта. Официалните уебсайтове посочиха - и това ми беше потвърдено по-късно в собствените ми запитвания към NORAD [северноамериканската противовъздушна защита] - че подробности за Vigilant Guardian бяха засекретени и недостъпни за разсекретяване. Учение Vigilant Guardian, ориентирано към заплахите от епохата на Студената война, според официален сайт, се провежда от NORAD веднъж годишно. Но внимателен анализ на това, което NORAD казва в пресата, описва Vigilant Guardian, което е значително различно от учение, подготвящо се за руска атака. В изявленията си след 11-и септември служителите на NORAD описаха подробности за Vigilant Guardian, сякаш описвайки нещо съвсем друго.
Aviation Week съобщава: „Старши офицери, участващи в Vigilant Guardian, управляваха командните центрове на NORAD в САЩ и Канада, на разположение за вземане на незабавни решения.“ Това потвърди географския обхват на учението. Vigilant Guardian беше възпроизведен в пресата, сякаш е улеснил по-бърз отговор. Реалността е противоположна.
Че Vigilant Guardian е оказал пряко въздействие върху североизточния сектор на противовъздушната отбрана, в който са извършени и четирите отвличания, беше потвърдено в статия от декември 2003 г. от NJ.com, базирана в Ню Джърси услуга, която също обобщава всички основни новини, публикувани от пресата в Ню Джърси.
NORAD също така потвърди, че провежда две учения на 11-и септември в различни радарни обекти и командни центрове в Съединените щати и Канада, включително бази на военновъздушните сили в северната част на щата Ню Йорк, Флорида, Вашингтон и Аляска. Едно учение, Operation Vigilant Guardian, започва седмица преди 11-и септември и отразява нагласата от Студената война: Участниците тренират за нападение през Северния полюс от руските сили.
Статията не посочва името на второто учение и твърдението, че то е просто учение от типа на ученията от Студената война, се опровергава от преките изявления на много от участниците в този ден. Историята на NJ.com повдигна и друг смразяващ въпрос.
Разследващите от комисията от 11 септември потвърждават, че разследват дали вниманието на NORAD е било насочено в една посока – към Северния полюс – докато истинските атаки идват от съвсем друга посока.
Vigilant Warrior е специално споменат от бившия съветник по борбата с тероризма на Белия дом Ричард Кларк в неговия бестселър от 2004 г. Срещу всички врагове. В началото на книгата Кларк описва поредица от разговори с ключови длъжностни лица, които се случват след като втората кула бива ударена, докато той председателства Групата за кризисна стратегия (CSG) на Белия дом през първите минути на атаките.
-[Администратор на FAA] Джейн [Гарви], къде е Норм? - попитах. Те трескаво търсеха Норман Минета, министър на транспорта и, като мен, един от малкото останали от администрацията на Клинтън. Първоначално FAA не можа да го намери. - Е, Джейн, можеш ли да наредиш самолет да кацне? Ще трябва да освободим въздушното пространство около Вашингтон и Ню Йорк.
— Може да се наложи да направим много повече от това, Дик. Вече спрях всички излитания и кацания в Ню Йорк и Вашингтон, но имаме доклади за единадесет самолета, които са се отклонили от курса или са извън комуникация, може би отвлечени.
Обърнах се към екрана на радара.
- JCS, JCS. Предполагам, че NORAD има изтребители и AWACS. Колко? Къде?
- Лоша работа, Дик. - Дик Майърс, самият той пилот на изтребител, знаеше, че дните, в които имахме десетки изтребители в готовност, са приключили със Студената война. - Намираме се по средата на учение Vigilant Warrior, учение на NORAD, но... Отис изстреля две птици към Ню Йорк. Лангли [База на военновъздушните сили] се опитва да вдигне два изтребителя сега... -"Сега" беше 9:28.
...
Northern Vigilance е учение, проведено на 11-и септември, както е съобщено само от канадския Toronto Star в материал от 9 декември 2001 г. Статията казва много за развитието на събитията от 11-и септември.
Northern Vigilance, планиран месеци предварително, включва разполагане на изтребители на места в Аляска и Северна Канада. Част от упражнението е чиста симулация, но част е реален свят. NORAD следи отблизо руснаците, които са изпратили бомбардировачи с дълъг обсег на своя север на подобно учение...
Федералната авиационна администрация има доказателства за отвличане и моли за подкрепа от NORAD. Това не е част от упражнението.
Мигновено операция „Северна бдителност“ е прекратена. Всяка симулирана информация, това, което е известно като „инжектиране“, се изчиства от екраните...
„Започнаха да пристигат много други доклади“, спомня си [генерал-майор Рик] Финдли [директор на операциите на NORAD]. „И сега не си много сигурен. Ако са толкова умни, че да координират такъв тип атака, какво друго се случва в Северна Америка?“… [акцентът е добавен]
...
Националната разузнавателна служба, създадена съвместно от ЦРУ и военновъздушните сили, която управлява шпионски спътници на САЩ, също провежда учение на 11-и септември. Това по случайност включва самолет, който се разбивава в централата на ултрасекретната агенция във Вашингтон, предградие Шантили, Вирджиния, точно пред международното летище Дълес, откъдето е тръгнал полет 77.
История на Асошиейтед прес от септември 2002 г. беше озаглавена „Агенцията планира учение на 11-и септември, изградено около самолет, който се разбива в сграда“.
ВАШИНГТОН — В това, което правителството описва като странно съвпадение, една американска разузнавателна агенция планира учение на 11-и септември миналата година, при което заблуден самолет се разбива в една от нейните сгради. Но причината не е тероризъм - симулират инцидент.
Длъжностни лица от Националната разузнавателна служба в Шантили, базирана във Вирджиния, бяха планирали учение за сутринта на 11-и септемвери, при което малък корпоративен самолет щеше да се разбие в една от четирите кули в сградата на централата на агенцията, след като претърпява механична повреда.
Агенцията е на около 4 мили (6 километра) от пистите на международното летище на Вашингтон - Дълъс.
Шефовете на агенциите измислят сценария, за да тестват способността на служителите да реагират при бедствие, каза говорителят Арт Хауболд...
Националната служба за разузнаване управлява много от шпионските сателити на страната. Тя набира персонал от военните и ЦРУ (новини - уебсайтове).
След атаките от 11-и септември повечето от 3000-те души, които работят в централата на агенцията, бяха изпратени у дома, с изключение на някои основни служители, каза Хауболд.
Съобщение за предстояща конференция за вътрешна сигурност в Чикаго първо отбеляза учението.
В съобщение за лекцията на Джон Фултън, офицер от ЦРУ, назначен за началник на отдела за стратегически игри на NRO, съобщението казва: „Сутринта на 11-и септември 2001 г. г-н Фултън и неговият екип ... провеждаха предварително планирана симулация за проучване на проблемите при аварийна реакция, които биха възникнали, ако самолет удари сграда. Не знаеха, че този ден сценарият ще се сбъдне по драматичен начин.“
Стратегическа игра, наистина.
Идеята става ясна - военните упражнения объркват защитите в деня на събитието и служат за подготовка преди събитието. Наличието на няколко упражнения в деня на събитието предполага координация, непосилна за обвинените "Ал кайда" - но част от, така да се каже, ежедневието, за големите разузнавателни агенции.
Танцуващите израелски "туристи" издават намесата на Мосад в събитията от 9/11. Източник ABC News.
21 юни 2002 г. - Милиони видяха ужасяващите изображения на атаките в Световния търговски център и никога няма да ги забравят. Но в тази ужасна сутрин домакиня от Ню Джърси видя нещо, което предизвика разследване на петима млади израелци и тяхната възможна връзка с израелското разузнаване.
Мария, която ни помоли да не използваме нейното фамилно име, има изглед към Световния търговски център от жилищната си сграда в Ню Джърси. Спомня си, че съсед й се обадил малко след като първият самолет се ударил в кулите.
Тя грабва бинокъла си и наблюдава разрухата, която се разгръща в долен Манхатън. Но докато наблюдава бедствието, нещо друго привлича вниманието й.
Мария казва, че е видяла трима млади мъже да коленичат на покрива на бял микробус на паркинга на нейния блок. „Сякаш снимаха филм“, каза Мария.
Мъжете правеха видео или снимки на себе си с горящия Световен търговски център на заден план, каза тя. Това, което направи впечатление на Мария, бяха израженията на лицата на мъжете. „Те бяха като щастливи, знаете ли… Не ми изглеждаха шокирани. Мислех, че е много странно“, каза тя.
Поведението й се струва толкова подозрително, че тя записва регистрационния номер на микробуса и се обажда в полицията. Не след дълго ФБР също са на място и е издаден бюлетин за целия щат за микробуса.
Номерът е проследен и води до микробус, собственост на компания, наречена Urban Moving ["Градско местене"]. В около 16 часа на 11-и септември микробусът е забелязан на обслужващ път край шосе 3, близо до стадиона на Джайънтс в Ню Джърси. Полицейски служител спрял микробуса и в автомобила заварил петима мъже на възраст между 22 и 27 години. Мъжете са изведени от микробуса с белезници от въоръжени полицаи.
Арестуващите служители казват, че са видели много неща, които събуждат подозрението им относно мъжете. Един от пътниците имал 4700 долара в брой, скрити в чорапа си. Друг носел два задгранични паспорта. В микробуса е намерена резачка за кутии. Но може би най-голямата изненада за полицаите идва, когато петимата мъже се представят като израелски граждани.
„Ние не сме вашият проблем“
Според полицейския доклад един от пътниците е казал на полицаите, че са били на магистралата West Side в Манхатън "по време на инцидента" - имайки предвид атаката срещу Световния търговски център. Шофьорът на микробуса Сиван Курцберг казал на полицаите: „Ние сме израелци. Ние не сме ваш проблем. Вашите проблеми са наши проблеми. Палестинците са проблемът.“ Другите пътници са брат му Пол Курцберг, Ярон Шмуел, Одед Елнер и Омер Мармари.
Когато мъжете са прехвърлени в затвора, случаят е прехвърлен от наказателния отдел на ФБР в отдела за външно контраразузнаване на бюрото, който отговаря за случаите на шпионаж, научи ABCNEWS.
Една от причините за промяната, според източници на ABCNEWS, е, че ФБР смята, че Urban Moving може да е осигурявало прикритие за операция на израелското разузнаване.
След като петимата мъже са арестувани, ФБР получава заповед и претърсва офисите на Urban Moving в Weehawken, Ню Джърси.
ФБР претърсва офисите на Urban Moving в продължение на няколко часа, премахвайки кутии с документи и дузина компютърни твърди дискове. ФБР разпитва и собственика на Urban Moving. Адвокатът му настоява, че клиентът му е отговорил на всички въпроси на ФБР. Но когато агентите на ФБР се опитват да го интервюират отново няколко дни по-късно, той е изчезнал.
Три месеца по-късно камерите на 2020 заснемат вътрешността на Urban Moving и изглежда сякаш бизнесът е бил затворен набързо. Мобилни телефони лежат наоколо; служебните телефони все още са свързани; и имуществото на десетки клиенти остава в склада.
Собственикът също е напуска дома си в Ню Джърси, обявява го за продажба и се връща със семейството си в Израел.
„страшна ситуация“
Стивън Гордън, адвокатът на петимата израелски задържани, признава, че действията на клиентите му на 11 септември лесно биха събудили подозрения. „Имате група момчета, които смимат покрива на Световния търговски център. Те говорят на чужд език. Имат два паспорта в себе си. Единият носи пачка пари в себе си, и те имат резачки за кутии. Сега това е страшна ситуация."
Но Гордън настоява, че клиентите му са били просто петима млади мъже, които са дошли в Америка на почивка, в крайна сметка са работили за хамалска компания и са правили снимки на събитието.
Петимата израелци са държани в центъра за задържане Metropolitan в Бруклин, уж за просрочени туристически визи и нелегална работа в Съединените щати. Две седмици след ареста им имиграционният съдия нарежда те да бъдат депортирани. Но източници казват на ABCNEWS, че служители на ФБР и ЦРУ във Вашингтон са прекратили случая.
Петимата са задържани повече от два месеца. Някои от тях са настанени в изолатор за 40 дни, а някои са подложени на седем теста с детектор на лъжата.
Много спекулации
След ареста им се завъртяват много спекулации около случая и мнозина се чудят какво са правили петимата мъже тази сутрин. В крайна сметка The Forward, уважаван еврейски вестник в Ню Йорк, съобщава, че ФБР заключава, че двама от мъжете са агенти на израелското разузнаване.
Винс Канистраро, бивш началник на операциите за борба с тероризма в ЦРУ, който сега е консултант на ABCNEWS, каза, че интересът на федералните власти към случая е бил повишен, когато някои от имената на мъжете са били открити при търсене в база данни на националното разузнаване.
Връзка с израелското разузнаване?
Според Канистраро много хора в разузнавателната общност на САЩ са вярвали, че някои от арестуваните са работили за израелското разузнаване. Канистраро каза, че има спекулации дали компанията Urban Moving е била „създадена или използвана с цел започване на разузнавателна операция срещу радикални ислямисти в района, особено в района на Ню Джърси-Ню Йорк“.
При този сценарий предполагаемата шпионска операция не е насочена срещу Съединените щати, а към проникване или наблюдение на радикални мрежи за набиране на средства и подкрепа в мюсюлмански общности като тези в Патерсън, Ню Джърси, което е едно от местата, където няколко от похитителите живеят в месеца преди 11-и септември.
За ФБР изкопчването на истината от петимата израелци се оказва трудно. Един от тях, Пол Курцберг, отказва да се подложи на тест с детектор на лъжата в продължение на 10 седмици – след което се проваля, според неговия адвокат. Друг негов адвокат ни каза, че Курцберг не е бил склонен да се яви на теста, защото някога е работил за израелското разузнаване в друга страна.
Източници казват, че израелците са били насочени към тези мрежи за набиране на средства, защото се е смятало, че препращат пари към Хамас и Ислямски джихад, групи, които са отговорни за повечето самоубийствени атентати в Израел. „[Израелското] правителство е много загрижено за дейността на радикални ислямски групи в Съединените щати, които биха могли да бъдат апарат за подкрепа на Хамас и Ислямския джихад“, каза Канистраро.
Мъжете отрекоха да са работили за израелското разузнаване през компанията за преместване в Ню Джърси, а Рам Хорвиц, техният израелски адвокат, отхвърли обвиненията като „глупави и нелепи“.
Марк Регев, говорителят на израелското посолство във Вашингтон, отива дори по-далеч, като твърди, че въпросът дори не е бил обсъждан с американски служители.
„Тези петима мъже не са участвали в никаква разузнавателна операция в Съединените щати и американските разузнавателни органи никога не са повдигали този въпрос пред нас“, каза Регев. „Историята е просто невярна."
Без „предварителни знания“
Въпреки опроверженията, източници казват на ABCNEWS, че във ФБР все още има дебат дали младите мъже са били шпиони или не. Много американски правителствени служители все още вярват, че някои от тях са били на мисия за израелското разузнаване. Но ФБР каза пред ABCNEWS, „Към днешна дата това разследване не е идентифицирало никого в тази страна, който е имал предварителни познания за събитията от 11-и септември.“
Източници казаха още, че дори мъжете да са били шпиони, няма доказателства, които да сочат, че са знаели предварително за терористичните атаки от 11-и септември. Разследването, в крайна сметка, след всички полиграфи и разпити и така нататък, стига до заключението, че те вероятно не са имали предварителни познания за 11-и септември“, отбеляза Канистраро.
За това какво са правили с микробуса, казват, че са чели за нападението в интернет, не са могли да го видят от офисите си и са отишли на паркинга, за да видят по-добре. Но никой не успя да намери добро обяснение защо може да са се усмихвали на фона на горящите кули на Световния търговски център. И адвокатите на младите мъже, и израелското посолство го определят като незряло поведение.
Според източници на ABCNEWS израелски и американски правителствени служители са постигнали сделка - и след 71 дни петимата израелци са изведени от затвора, качени на самолет и депортирани обратно у дома.
Докато бившите задържани отказаха да отговорят на въпросите на ABCNEWS за тяхното задържане и какво са правили на 11-и септември, няколко от задържаните обсъдиха американските си преживявания в израелско токшоу след завръщането си у дома.
Един от мъжете каза, че не са били усмихнати и щастливи в сутринта на 11-и септември: „Фактът е, че идваме от страна, която преживява терор ежедневно. Нашата цел беше да документираме събитието.“
Крис Ишам, Джон Милър, Глен Силбър и Крис Власто от ABCNEWS допринесоха за този доклад.
"Танцуващите израелци" са това, което англо-американците наричат "димящо дуло" ("smoking gun"). Изразът е от популярните английски детективски романи. Идеята е следната - представете си, че чуваме изстрел и влизаме в стаята, откъдето се е чул. Виждаме на пода има прострелян труп, а пред трупа стои човек държащ пистолет с димящо дуло. В случая може да няма директен очевидец на убийството. Но е нормално да се предположи, че този, който държи димящия пистолет, току що е застрелял убития.
Димящото дуло, илюстрация от Сидни Паже към разказ за Шерлок Холмс. Източник Уикипедия.
"Танцуващите израелци" очевидно са агенти на израелското разузнаване, които се радват на успешно изпълнена операция. Имайки предвид огромното израелско присъствие в кабинета на Буш Младши (Ричард Пърл - председател на Съвета за отбранителна политика на Пентагона; Пол Улфовиц - заместник-министър на отбраната; Дъглас Фейт - заместник-министър на отбраната; Едуард Лутвак от Групата за изследване на националната сигурност; Дов Закхайм, главен финансов директор на Пентагона на 11-и септември; Елиът Ейбрамс в Съвета за национална сигурност; Ари Флейшер - прессекретар; и други), е неизбежно заключението, че Мосад, с помощта на влиятелни съпричастни личности каквито има много в Ню Йорк и Вашингтон, почти със сигурност със съгласието и помощта на елементи на ЦРУ-то и американската "дълбока държава" (освен ако не е имало двойни игри, което също е възможно), са организаторите на 9/11. Целта е настройването на Запада срещу ислямския свят и провокирането на войни срещу независимите и богати на петрол играчи в Близкия Изток - Садам, Кадафи, Асад.
Съществуват още доказателства и доводи - например "Сграда 7". Но доказателствата, представени дотук, би трябвало поне да запалят любопитството в непредубедения читател. Ако Вие сте такъв, моля проявете отговорност и сами почетете по темата.
Последствията от 9/11 са печално известни. Бяха унищожени правителствата на Афганистан (2001), Ирак (2003) и Либия (2011). Хаосът, създаден в тези държави, отне стотици хиляди (сигурно дори милиони) човешки животи и засегна милиони други. Огромни суми бяха похарчени около тези войни и в името на "сигурността". Американското правителство създаде огромни нови институции (или подсили съществуващи стари) за контрол. Днес, 20 години след 9/11, "дълбоката държава" насочва тези институции срещу поддръжниците на Тръмп, които представляват между една трета и над половината население.
Срутването на Кулите близнаци беше апогеят на телевизионната епоха и може би най-яркия пример за силата на машината за илюзии. Събитието беше като филм на ужасите. И зрителите реагираха като към филм на ужасите - на чисто емоционално ниво.
Механизмът за управлението на стадото е силно изразен в сюжета 9/11. Първо, шокова терапия - в случая кадрите от Ню Йорк - създава масова тревога. И после водачът - в случая Буш - насочва "плаващата тревога" към избрания враг - в случая не толкова "Бин Ладен" (който отрича отговорност за атентата няколко дни след 11-и септември 2001 г.), колкото ислямския свят. Буш предложи и решение, което да задоволи глада за отмъщение - войните в Афганистан и Ирак - въпреки, че дори според официалната версия на американското правителство, Кабул и Багдад нямаха нищо общо с атаката. Талибаните получиха ултимативно нареждане да предадат Бин Ладен в разрез с мюсюлманските неписани закони за гостоприемство. Отговорът на молбата им за доказателства за вината на Бин Ладен бяха бомби. Що се отнася до Садам, ЦРУ просто излъга, че той има "оръжия за масово поразяване". Промитите американски мозъци така или иначе нямаха нищо против войната, погрешно вярвайки, че Садам е замесен в събитията от 9/11.
Движението за "9/11 истина" пробуди много хора, но не постигна материални промени във Вашингтон. Минаха 20 години и събитията от 9/11 започнаха да потъват в историята. Свърши войната в Афганистан, а истерията около вируса въведе нова епоха. Но въпреки това много хора от разни полета - частният детектив Майк Рупърт (1951–2014); историкът Уебстър Тарпли (1946-); професорът Дейвид Рей Грифин (1939-); журналистът Майкъл Колинс Пайпър (1960-2015); и много други - заслужават уважение за предаността си към Истината.
Кулите на Световния търговски център са били взривени от англо-американско-израелското задкулисие с главна цел създаването на casus belli (повод за война) за унищожаването на стратегически значими държави в Близкия изток със строеве не напълно подвластни на Империятан - Афганистан, Ирак, Сирия, Либия, Иран.
Допълнителни цели включват затягането на контрола над гражданското общество.
Има много, много други разнородни доказателства за изкуственото естество на 9/11.
Отчетлив почерк в операцията съставят десетките "упражнения" предшестващи и съпътстващи 9/11. Подобни упражнения индиректно подготвят реакциите на засегнатите ключови играчи и всяват смут и объркване в момента на осъществяването на самата операция.
Подобен тип лъжи са стандартни в американската история. Правителството и задкулисието ги използват, за да създадат обществена подкрепа за имперските войни на Вашингтон.
От практична гледна точка:
Американската империя в настоящата си форма наистина е Империя на лъжите.
Страхът е инструмент за контрол. Не бива да му се поддаваме.
