назад към основната страница

Глава 7: Храната прави борбата, а холестеролът дебне навсякъде

Съдържание

• Защо народът затлъстява?
• Произходът на модерната диета - поредната призрачна заплаха
• Какво да ядем за да сме здрави и красиви
• Стига си ми ги разправял, кажи ми просто какво да ям
• ГМО-то - бъдещето на противозачатъчните
• Изводи

В наше време всеки знае, че американците са дебели. Ама много дебели. И това е така. Към 80% от мъжете и 75% от жените в Америка са с наднормено тегло (Индекс на телесната маса - ИТМ - над 25); като 50% от жените и 40% от мъжете са "тлъсти" (ИТМ над 30). А 5% от жените и 10% от мъжете са "свръхтлъсти".

Лесно и приятно е да се смеем на американците, които управляват повечето свят вече почти век и които имат и много други постижения в науката, изкуството, модата и т.н. Но не сме ли в ситуация на присмял се щърбел на хърбел?

Излиза, че българските мъже са почти толкова дебели, колкото американските (~68% срещу ~75%). Но българските дами са направо стройни като фиданки в сравнение с американските си колежки (~47% срещу ~80%). Най-добре са французите и италианците, две нации легендарни с почитта си към храната. Но което е по-притеснително и любопитно, всички продължават да затлъстяват...

Без да навлизам в детайлите, на всички ни е ясно, че затлъстяването води до здравословни и естетични проблеми. Например един от най-важните съпътстващи фактори за проблеми с Ковид беше точно наднорменото тегло.

Странна работа! Тук виждаме съвсем наяве катастрофален здравословен проблем обхващащ целия Западен свят и други места. Правителствата знаят за този проблем. И или не правят нищо или нищо полезно. Значи когато става дума за вируси и затоплящи газове са готови да ни карат да ходим на ръце; но когато става дума за брутално и умопомрачително затлъстяване, науката е безсилна. Какво става?

Стройността на човешката фигура зависи от разни фактори, два от най-важните от които трябва да са начина на хранене и ежеседмичното физическо напрягане, което диктува скоростта на метаболизма (т.е. горенето на енергия).

Навсякъде по света през втората половина на 20-ти век се наблюдава остра урбанизация и заседналост. Хора, чиито дядовци и баби са бъхтили на полето сега висят по цял ден в офиси и после вкъщи пред екраните. Но нека погледнем конкретна информация и нека се фокусираме върху сърцето на Империята САЩ, където затлъстяването е най-ярко изразено и откъдето тръгват много лоши идеи.

Да съпоставим тази графика с по-горните, показващи растежа на затлъстяването в САЩ. Възникват въпроси. Виждаме, че около 1960-1970, съвременната Америка вече е налице. Това е САЩ на предградията, телевизорите, офисите, големите градове и веригите за бургери. Но затлъстяването отчетливо започва едва около 1980 г.!

Въпрос: Сигурен ли си, че не са дебелели значително между 1960 и 1980? Отговор: Да. Проверих на няколко места и намерих потвърждение в официалните данни на CDC (pdf). Нека и читателят провери - "доверявай, но проверявай".

Киното отразява културата. Американското кино на 1980-те може да бъде окачествено като мускулесто. Това е ерата на Шварценегер и Сталоун - яки мъжаги с пращящи бицепси.

Що се отнася до жените, 1980-те са ерата на Джейн Фонда, която издава легендарна касета с упражнения през 1982 г.

Така че това, което се променя около 1980 г. надали е начина на живот на американците (вече формиран през 1960-те) и надали е физкултурата им.

Но едно нещо радикално се променя. Това е американският начин на хранене.

Д-р Малкълм Кендрик, авторът на The Clot Thickens (2021 г.), ни дава интересен поглед към историята на модерния начин на хранене, популярен в САЩ и териториите на Империята през и след 1990-те. Заглавието "The Clot Thickens" е игра на думи с израза "the plot thickens", което значи нещо като "дойде завръзката" в контекста на някакъв сценарий. "Clot" значи съсирек на кръвта. Тезата на Кендрик е, че съвременният начин на хранене - целящ преди всичко да избягва холестерола - предизвиква сърдечни проблеми и затлъстяване. Конкретно, цитирам от увода:

От лична гледна точка аз съм шотландец. Когато бях в медицинското училище, Шотландия имаше най-висок процент смъртни случаи от инфаркт в света. ...

Имайте предвид, че ни отне известно време да стигнем до там. След Втората световна война американците поведоха света и се задържаха доста време. Тогава, през бурните 60-те, Финландия изпревари САЩ. След това дойде нашия ред, на сладка Шотландия.

Добре, можете да спорите с цифрите и ако има нещо, което научих за изучаването на сърдечните заболявания, то е, че цифрите със сигурност могат да бъдат оспорвани. Въпреки това Шотландия определено е във Висшата лига. Може би истински световни шампиони.

Но защо? Какво, за бога, правехме, което никой друг не правеше, поне не толкова добре? Англия не беше твърде далеч, но, не, всъщност никога не са били толкова близо. Франция, част от Стария съюз с Шотландия – срещу Англия, разбира се – те имаха една пета от нашите случаи. ...

Какво грешат французите, че са толкова изостанали? В края на краищата те пушеха като комини, пиеха като риба, ядяха пастет от гъши дроб и стек блю – много придобит вкус. Мацаха всичко в масло и сметана. Те дори не са се сблъсквали с концепцията за вегетарианска храна.

Опитвали ли сте някога да поръчате вегетарианско ястие във Франция преди 40 години? Главният готвач просто вади месото от ястието с пренебрежително замах и вие ядете каквото е останало - жалко, гадно ястие. Поне това ми казаха други, които са изпитали френския подход...

Бил съм във Франция много пъти. Обичам я. Не съм съвсем сигурен защо не живея там сега. Вероятно защото няма да ме пуснат, особено след Брекзит. Едно нещо, което забелязах по време на пътуванията си, е, че със сигурност не са имали диета с ниско съдържание на наситени мазнини. Освен ако всички не са се прибирали и скришно хапвали пръчици моркови, броколи и зеле, докато никой не ги гледа. Подозирам, че не.

Вместо това френските книги с рецепти бяха пълни с половин литър сметана, за да се направи това, и половин килограм масло, за да се направят ру сосовете. Вкусно. Така че, когато ми казаха, че основната причина за сърдечните заболявания е яденето на твърде много мазнини, животински мазнини, наситени мазнини, трябва да призная, че бях леко скептичен.

Въпреки съществуването на Френския парадокс – да, така се наричаше – ще знаете, че отдавна е отредено, че основната причина за сърдечните заболявания е яденето на твърде много наситени мазнини. Това повишава нивото на холестерола ви и излишният холестерол след това се отлага в артериите ви, стеснявайки ги, докато една или повече в крайна сметка блокират. Причиняване на инфаркт, инсулт или други подобни.

Това попада под общото заглавие на „хипотезата за диета-сърце“. Или хипотезата за холестерола. Или хипотезата диета-сърце/холестерол. Обръща се насам-натам, в зависимост от това накъде духа вятърът. Истински блуждаещ огън.

Тази хипотеза е предложена за първи път още в края на деветнадесети век. Въпреки това, едва през 50-те години на миналия век тя наистина придобива популярност, първо в САЩ. Основно благодарение на лазерния фокус и стремежа на един човек, Ансел Кийс. Той става известен като „г-н Холестерол“ – и бива представен на корицата на списание TIME.

Популяризирана безмилостно от Кийс и неговата бързо нарастваща група от поддръжници, хипотезата за диетичното сърце се разпространи по света и достигна статута на „неоспорим факт“. Наравно с – луната обикаля около Земята.

Има само един мъничък проблем. Грешна е. Всъщност и двете части са грешни. Сърдечните заболявания нямат нищо общо с приема на наситени мазнини, нито пък с холестерола в кръвта.

Дойдохме си на думата! Пред нас е поредната призрачна заплаха: холестеролът. Той е навсякъде. Дебне в киселото мляко и сиренцето. Витае из пържолите. Крие се в яйцата. За да се опазите от него, просто трябва да ядете вредни обезмаслени буламачи натъпкани с химия и всичко ще бъде наред.

След Втората световна война страх витае над САЩ заради експлозия в честотата на инфарктите. Появява се сякаш от нищото и заличава стотици хиляди мъже на средна възраст....

По това време това предизвиква голяма паника. Сърдечните заболявания убиват над един милион души годишно. ...

Никой не знае откъде идва или защо. Изследователите се спъват в себе си, за да намерят отговори. Идва Ансел Кийс с неговата готова хипотеза за диета и сърце. Това е човек, скочил направо до върха на планината Предположение [игра на думи, assumption значи и самонадеяност]. Той се връща с каменна плоча с думите „наситени“ и „мазнини“, издълбани върху нея.

Окъпан в яркия блясък на научната сигурност, той просто знае какво причинява сърдечно заболяване. Наситена мазнина в диетата. И ето, той става човек с мисия; мисия да убеди света, че е прав.

При липсата на каквито и да било очевидни алтернативи идеята му е подета с голяма енергия. Трябва да се направи нещо и това със сигурност е нещо. Консумацията на наситени мазнини може да бъде намалена и всичко ще бъде наред. „Ура!“ извикват всички животни по света. Или поне наземните.

Организират се проучвания и комисии. Но няма незабавна промяна в хранителните навици на средния американски мъж или жена. Което предоставя перфектен пример за факта, че времевата разлика от изследователския свят до реалния свят обикновено може да бъде измерена в десетилетия.

Което означава, че отнема известно време, преди да стигнем до най-важното събитие в демонизирането на наситените мазнини. Това беше диетичната комисия на сенатор Макгавърн [кандидат за президент на демократите през 1972 г., губи от Никсън] от 1977 г. Изслушване в Конгреса, на което различни експерти се срещат, за да определят диетични правила за превенция на сърдечни забоявания.

В интерес на истината, въпреки че бяха изминали почти 30 години, откакто хипотезата беше разгласена от Кийс, участниците все още далеч не бяха единодушни относно връзката между наситените мазнини и сърдечно-съдовите заболявания.

„Когато правителството на САЩ въведе „Диетични цели за Съединените щати“, те не получиха единодушна подкрепа. Насоките, които призоваха обществеността да намали наситените мазнини от диетата си, бяха оспорени от редица учени в изслушване в Конгреса. Констатациите не се основават на достатъчно доказателства, твърдят те.

„Те бяха игнорирани. Д-р Робърт Олсън разказва разговор, който е имал със сенатор Джордж Макгавърн, в който той каза: „Аз пледирам в моя доклад и ще пледирам отново устно тук за повече изследвания по проблема, преди да направим съобщения пред американската общественост.“ Макгавърн отговори: „ Сенаторите нямат лукса, който правят учените-изследователи, да чакат, докато се появи и последното доказателство.

Сенатор Макгавърн е могъл просто да каже. „Слушай, синко, знаем, че наситените мазнини повишават холестерола и причиняват сърдечни заболявания, не се нуждаем от никакви проклети доказателства.“

И простият факт е, че те всъщност са нямали никакви проклети доказателства, поне никакви проклети доказателства, които да издържат в съда или науката. Въпреки това, те все пак успяват да намерят наситените мазнини виновни, както са били обвинени… както се очакваше. Някои хора биха нарекли това правилно, силно лидерство. Вземете решение и се придържайте към него.

Аз бих го нарекъл монументална глупост. Науката и политиката не са удобни приятели в леглото. Всъщност те се смесват много лошо. Политиците изискват незабавни, опростени отговори. Учените, поне истинските учени, искат да стигнат до истината. Много рядко има особено припокриване.

Наистина, ако оставим настрана самохвалството и пристрастието към потвърждението, реалността е, че диетичните насоки биват приети с ентусиазъм по целия свят, въпреки пълната липса на каквито и да било реални доказателства. Факт, подчертан от статия, публикувана в BMJ, озаглавена:

„Доказателствата от рандомизирани контролирани проучвания не подкрепят въвеждането на насоките за хранителни мазнини през 1977 г. [в САЩ] и 1983 г.[във Великобритания] : систематичен преглед и мета-анализ.“

Изследователите разглеждат всички данни, достъпни за онези, които са създали диетичните насоки по онова време. Откриват, че... няма никакви доказателства за насоките.

„ЗАКЛЮЧЕНИЕ: Диетичните препоръки бяха въведени за 220 милиона граждани на САЩ и 56 милиона граждани на Обединеното кралство до 1983 г., при липса на подкрепящи доказателства от RCTs“

RCT е съкращение от рандомизирано контролирано изпитване. Те се считат за златен стандарт на медицински изследвания. Типът изследване, което може или да потвърди, или да опровергае вашата хипотеза. През 1977 г. такива процеси не съществуват.

Добре, може да си помислите, не е имало добри доказателства преди тази комисия да се срещне. Но със сигурност трябва да има такива през четирите десетилетия оттогава? Отново отговорът е не. Нищо, нула, празнота. Остава факт, че не е имало и няма никакво доказателство от рандомизирани контролирани проучвания в подкрепа на "диетичните насоки" или демонизирането на наситените мазнини. Никакви.

Тук виждаме и вероятната причина за затлъстяването сред американците след 1980 г. Това са "Диетичните цели за Съединените щати", публикувани от Конгреса за пръв път през 1977 г. От 1980 г. насам, "диетичните насоки" се издават през 5 години и всички 9 издания досега насочват "американците да намалят диетичната си консумация на мазнини и животински продукти, включително месо, млечни продукти и яйца, и да увеличат диетичната си консумация на въглехидрати и растителни храни, включително плодове, зеленчуци и зърнени храни."

Тъй като Америка (и донякъде Великобритания) е сърцето на Империята, "насоките" постепенно се разпространяват из цялата имперска територия, включително България.

Тук виждаме същата схема, която задкулисието непрестанно прилага: (1) Възбужда се страх сред населението чрез някакво събитие раздухано от медиите - пандемия, тероризъм, глобално затопляне, душевни проблеми, в случая сърдечни проблеми. (2) Представя се теза, според която някакъв призрачен враг е виновен за всичко. Например загадъчен вирус, потайни терористи, газове, мозъчни химикали, в случая холестерол. Доколкото е възможно, тезата се подкрепя с "научно" или "експертно" мнение, било то абсурдно и фантастично. Опонентите на тезата се цензурират и заглушават. (3) Предлага се и се приема радикално решение, което безнаказано се проваля с гръм и трясък в разрешаването на проблема, но което постига разни цели за управляващите и им носи много пари и власт под формата на влияние над поведението на хората. Например спринцовките, Войната срещу тероризма, Зелената сделка, анти-депресантите или начинът на хранене, състоящ се основно от въглехидрати и полуфабрикати.

Хипотезата за холестерола се състои от две части. (1) Прекомерния холестерол в тялото причинява сърдечни проблеми. (2) Мазнините в храната причиняват увеличаване на холестерола в тялото. Кендрик показва научни доводи, според които и двете части на хипотезата са погрешни.

Кендрик представя съвременни научни изследвания, показващи, че "вече е извън съмнение, че консумацията на наситени мазнини не може да повиши нивата на LDL", където LDL е съкращение на "low-density lipoprotein", което означава "липопротеини с ниска плътност. Често се нарича „лош“ холестерол."

Откъде идва този LDL? От свиващи се "VLDL", което значи "липопротеини с много ниска плътност".

От какъвто и начин да разглеждате тези липопротеини, основният факт е, че VLDL са единственият източник на LDL. Следователно, за да се повиши нивото на LDL, първо трябва да се повиши нивото на VLDL. Което води до следващия въпрос. Какво кара нивата на VLDL да се повишават? Е, както се надявам вече да е ясно, това не е и никога не би могло да бъде консумация на наситени мазнини.

Вместо това, това, което причинява повишаване на нивата на VLDL, е яденето на въглехидрати. Да, въглехидрати. Хляб, паста, картофи, плодове, ориз, корнфлейкс, захар и други подобни. Само да ви напомня, че всички тези различни форми на въглехидрати са съставени от прости захари, залепени една до друга. ...

Ако ядете много въглехидрати, под каквато и да е форма: хляб, картофи, хрупкави корнфлейкс с ядки, самата захар, в крайна сметка имате черен дроб, пълен с глюкозни молекули. Сега черният дроб има три възможности за избор какво да прави с него. Съхранявайте го като гликоген (молекула, която се състои от стотици глюкозни молекули, залепени един до друг – глюкозен полимер), освобождавайте го постепенно в кръвообращението или го превръщайте в мазнини. ...

Черният дроб може да опакова около 500 калории гликоген или около това. След като тази граница от 500 калории бъде достигната, черният дроб е пълен. Ако продължите да ядете въглехидрати, какво ще се случи след това? Това, което се случва след това, е единственото нещо, което може да се случи. Което е, че черният дроб е принуден да преобразува излишната глюкоза в мазнина, в противен случай ще се превърне в масивен куб глюкоза.

При хората процесът на превръщане на захарта в мазнини в черния дроб се нарича липогенеза (липо = мазнина. Генезис = създаване). По-пълният научен термин е de novo липогенеза (създаване на мазнини от „ново“ нови).

Тук виждаме механизма за затлъстяването чрез наблягането на въглехидрати.

Един важен момент в препоръчаната от властите съвременна диета са растителните масла. Кендрик ги разглежда:

Тук има още един въпрос, който се чувствам длъжен да засегна. Което е, че редица проучвания показват, че нивото на LDL може да спадне, когато наситените мазнини се заменят с полиненаситени мазнини. Това е било виждано достатъчно често, за да повярвам, че може дори да е истина. При това, което написах по-горе, как може да се обясни този факт?

В крайна сметка, както беше обсъдено по-горе, тялото се справя с всички мазнини, които ядем, по един и същи начин. Те се абсорбират в червата, опаковат се в хиломикрони, след което се натъпкват в мастните клетки – край. Същата работа.

Има обаче обяснение за това откритие и то е следното. В по-голямата част от проучванията, при които наситените мазнини са заменени с полиненаситени мазнини, използваните полиненаситени мазнини идват от растителни масла. Растителните масла съдържат голям процент станоли, които са растителният еквивалент на холестерола.

Отдавна е известно, че станолите могат да понижат нивата на LDL. Факт, който е силно рекламиран от Benecol и производителите на други подобни „нискомаслени“ мазила. Причината, поради която това се случва, е, че станолите се конкурират с холестерола за усвояване, което води до намалени нива на LDL. Ранните лекарства, които понижаваха LDL, преди статините, използват същия основен принцип за блокиране на абсорбцията на холестерол от червата.

С по-малко холестерол, наличен от диетата, черният дроб изтегля повече LDL молекули от кръвния поток, за да създаде VLDLs – които се нуждаят както от мастни киселини, така и от холестерол, за да бъдат конструирани.

Следователно спадът на LDL с полиненаситени мазнини няма нищо общо с намаляването на консумацията на наситени мазнини – въпреки че това е обяснението, което се насърчава навсякъде. Вместо това добавените растителни станоли предизвикват този ефект.

Кендрик признава, че втората част от хипотезата за холестерола - идеята, че холестеролът причинява сърдечни проблеми като задръства кръвоносните съдове - му е била по-трудна за отхвърляне. По време на научните си изследвания, той открива други учени от миналото, които са оспорвали тезата. Например две непубликувани големи проучвания, едното от Минесота другото от Сидни:

Например между 1968 г. и 1973 г. е проведен голям диетичен експеримент. Наречен е Минесотски коронарен експеримент (MCE). Бил е широкомащабен, с над 9000 участници, бил е дори рандомизирано контролирано проучване (RCT). Да, златният стандарт.

Както е било установено в по-ранни проучвания, замяната на наситени мазнини с полиненаситени мазнини намалява нивото на холестерола. Въпреки това, и това е важно, холестеролът няма никакво въздействие върху сърдечно-съдовите заболявания.

По-смущаващо е, че колкото по-голям е спадът в нивото на холестерола, толкова повече хора умират. Да, прочетохте правилно. За всеки 1% спад на холестерола има 1% увеличение на риска от смърт.

„Има 22% по-висок риск от смърт за всяко намаление на серумния холестерол с 30 mg/dL (0,78 mmol/L).“

Както коментират авторите на това изследване:

„Наличните доказателства от рандомизирани контролирани проучвания показват, че заместването на наситените мазнини в диетата с линолова киселина [полиненаситена мазнина] ефективно понижава серумния холестерол, но не подкрепя хипотезата, че това води до по-нисък риск от смърт от коронарна болест на сърцето или всички причини.”

Отново виждаме внимателния език на клиничното проучване. Аз бих казал: „Ако намалите нивото на холестерола с полиненаситени мазнини, има по-голяма вероятност хората да умрат.“ Но това не е заглавието, което в крайна сметка се публикува в New England Journal of Medicine. Не мога да си представя защо.

Има още нещо завладяващо и дълбоко смущаващо в това изследване. Завършено е през 1973 г. Ако все пак решите да потърсите справката, която предоставих, ще откриете, че всъщност е публикувано едва през 2016 г. Закъснение от повече от 40 години. Как така? Представлява ли това най-продължителният и строг процес на коректура и партньорска проверка в историята на научните изследвания?

Не.

Историята за това как данните в крайна сметка са били открити, е написана в статия в Scientific American, озаглавена: „Записки, открити в прашно мазе, подкопават десетилетия диетични съвети“. Самата статия си заслужава да бъде прочетена. Включвам първите три абзаца.

„Ако биологията има Индиана Джоунс, това е Кристофър Рамсдън: той специализира в разкопките на изгубени изследвания, особено тези с потенциал да оспорят масовите, санкционирани от правителството здравни съвети.

„Последните му разкопки – станали възможни благодарение на вехтошарските навици на починал учен, помощта на синовете на учения и компютърни техници, които превърнаха перфокартите и магнитната лента във формати, четими от днешните компютри – подкопава стълб на науката за храненето.

„Рамсдън от Националния институт по здравеопазване разкри необработени данни от 40-годишно проучване, което оспорва догмата, че яденето на растителни мазнини вместо животински мазнини е добро за сърцето. Проучването, най-големият експеримент със златен стандарт, тестващ тази идея, установи обратното, съобщиха Рамсдън и колегите му във вторник в BMJ”.

Това, което имаме тук, любезен читателю, е проучване, завършено в началото на 70-те години, което показва, че наистина има връзка между консумацията на полиненаситени мазнини и нивото на холестерола. То напълно опровергава хипотезата диета-сърце/холестерол. Накратко, това, което е било открито е, че:

Повишен прием на полиненаситени мазнини → намалени нива на холестерол → повишен риск от смърт.

Това е нещо, отбелязано и в други проучвания. Този път по отношение на сърдечните заболявания: „Растителните стероли понижават холестерола, но увеличават риска от коронарна болест на сърцето.“

Карл Попър [може би най-влиятелния философ на науката на 20-ти век] има термин, за да опише находка като Минесотския коронарен експеримент. Той ги нарече черни лебеди [това е и заглавието на струващия си прочитане бестселър на Насим Талеб]. Ако вашата хипотеза е, че всички лебеди са бели, намирането на все повече и повече бели лебеди скромно увеличава възможността вашата хипотеза да е вярна. Намирането на един черен лебед обаче веднага и напълно опровергава хипотезата ви. Завинаги.

Трудно е обаче да се опровергае хипотеза, ако черният лебед е бил скрит в задната част на гараж в продължение на 40 години. Което точно се случва с проучването MКE. Мисля, че е важно да спомена, че водещият изследовател на проучването MКE е бил единственият Ансел Кийс. Чудя се защо изследването не е публикувано...

Други непубликувани данни от същия период от време установяват абсолютно същото. Изследването на диета-сърце в Сидни е значително по-малко, но все пак рандомизирано контролирано проучване. Отново изследователите заменят наситените мазнини с полиненаситени мазнини. Нивата на холестерола отново падат.

Отново, тези данни не са били публикувани по онова време, но резултатите са, както следва.

За тези в проучването, които са заменили наситените мазнини с полиненаситени мазнини:

Смъртност от всякаква причина = 1,62 (62% увеличение)

Сърдечно-съдова смъртност = 1,70 (70% увеличение)

Смъртност от сърдечни заболявания = 1,74 (74% увеличение)

Заключенията от публикуваното в крайна сметка проучване са кратки. Изписал съм изцяло съкращенията.

„Заместването на линолова киселина [полиненаситена мазнина] на мястото на наситени мастни киселини [наситени мазнини] повишава смъртността от всякакви причини, сърдечно-съдови и коронарни сърдечни заболявания. Съветът за увеличаване на линоловата киселина или неуточнените полиненаситени мазнини заслужава преразглеждане.“

„Заслужава преразглеждане…“ Тези резултати директно противоречат на всичко, което ни се казва за наситените мазнини и полиненаситените мазнини. И все пак всичко, което получаваме, е „заслужава преразглеждане“. Скриването на данни, които не искате хората да виждат, същото ли е като просто лъжа за тях? Обсъдете. Знам какво мисля.

Както можете да видите, реалността е, че през 70-те години на миналия век са налични мощни доказателства от рандомизирани контролирани проучвания за нивата на наситени мазнини и холестерол. Доказателства, които са могли да бъдат използвани на изслушванията в Конгреса, но очевидно не са били.

Колко други опити установяват същото? Трудно да се каже. Когато хората погребват резултатите от своите изследвания, човек си представя, че много често те остават погребани.

Т.е. знаело се е още от 1970-те години, че наблягането на въглехидрати и растителни масла е вредно. Знаел го е самият Кийс.

Ако приемем, че поне част от тези, виновни за вредната съвременна диета, са знаели за нейната вредност, то възниква въпроса защо им е да го правят? Отговорът може да бъде открит във вярата в теорията на Малтус, разгледана в по-ранната глава. Ако управляващият елит вярва, че пренаселението е съдбовна заплаха за човечеството и ако същият този елит може да увеличи смъртността на населението променяйки храната, която хората поглъщат, то този елит е морално задължен да въведе тези промени в начина на хранене според собствените си вярвания. Или накратко, ако вярват, че сме вредни, трябва да ни тровят. Това, че добитъкът харчи спестяванията си от цял живот по време на продължителната си предсмъртна агония в разните болници е бонус за печелившите от медицинската система, която дори да не е частна купува много оборудване и медикаменти от частници. Допълнителни средства за системата могат да се изсмукват от младите под формата на данъци за здравеопазването.

Кендрик продължава своите размисли с особено интересно наблюдение.

Последиците от поставянето под съмнение на хипотезата за диета-сърце [т.е. холестерола]

Открих, че има две области на медицината, които абсолютно не могат да бъдат поставени под въпрос. Номер едно... Ще ви позволя да познаете, всъщност не е толкова трудно. Това е дума, започваща с ваксини. Номер две, и не толкова назад, е хипотезата за холестерола. Това е невероятно чувствителна тема.

За първи път осъзнах силните емоции на вярващите в теорията за холестерола, когато научих за д-р Уфе Равсков - лекар, който никога не е вярвал, че холестеролът (или LDL) причинява сърдечно-съдови заболявания. Той създава свободна мрежа от лекари и учени, наречена Международната мрежа на скептиците към холестерола (THINCS).

Уфе е човек с голяма морална смелост и добър човек. Намирам го за изключително правилен. Той е написал книга, наречена Митовете за холестерола през 1991 г. Това, което се случва след публикацията, е описано от Том Наутън, много забавен човек, страшно умен, а също и скептичен спрямо холестерола.

„Когато Митовете за холестерола бяха публикувани през 1991 г., експертите ги третираха като всяка друга заплаха за общоприетата мъдрост: пренебрегнаха ги или им се подиграваха, без изобщо да си направят труда да оспорят аргументите, представени в тях. Редактори на медицински списания просто попитаха установените здравни власти дали Равсков е прав; когато властите казаха „не“, редакторите го отписаха като самотен мошеник. Във Финландия експертите всъщност изгориха книгата по телевизията на живо. Предполагам, че Равнсков трябва да е благодарен, че в съвременните общества се гледа с недоволство на изобличаването на еретиците.

Да, изгориха книгата на Уфе. Искам да кажа, каква по-съвършена метафора може да се намери от изгарянето на книга. Разбира се, в случая това не беше метафора – това наистина се случи. Искам да кажа... какво по дяволите.

Друг член на нашето малко племе е професор Килмър Маккъли. Той е изучавал хомоцистеин (продукт на разграждане на различни протеини). Той открива, че децата с необичайно високи нива на хомоцистеин са много по-склонни да развият атеросклероза и да умрат от ССЗ, често в много ранна възраст. По времето на това откритие, той е изследовател в Харвард.

Известно време, в началото на 70-те, той щастливо си публикува и безпроблемно преследва идеите си. След това покривът пада. Ето част от статия, обсъждаща атаките, на които е претърпял Маккъли. Той не само бива изгонен от Харвард, но и атаките от Харвардския университет продължават, след като той си отиде. Ето няколко параграфа от статия в New York Times за случилото се с него.

„Томас Н. Джеймс, кардиолог и президент на медицинския клон на Тексаския университет, който освен това е президент на Американската кардиологична асоциация през 1979 и 1980 г., е още по-суров [по отношение на отношението към Маккъли]. „Беше по-лошо от това, че човек не получаваше финансиране за идеи, които отиват в други посоки освен холестерола“, казва той. „Умишлено се обезсърчаваше търсенето на алтернативни въпроси. Никога в живота си не съм се занимавал с тема, която да предизвика толкова незабавен враждебен отговор.“

„Отне две години на Маккъли да си намери нова изследователска работа. Децата му достигаха колежанска възраст; той и съпругата му рефинансираха къщата си и взеха заем от нейните родители. Маккъли казва, че търсенето му на работа е следвало тертип: той чува за свободно място, отива на интервюта и след всичко спира. Накрая той чува слухове за това, което той нарича „отровни телефонни обаждания“ от Харвард. „Миришеше до небето“, казва той.

„Маккъли казва, че когато е бил интервюиран по канадската телевизия, след като е напуснал Харвард, той е получил обаждане от директора по връзки с обществеността на Масачузетс Дженерал. „Той ми каза да млъкна“, спомня си Маккъли. „Той каза, че не иска имената на Харвард и Масачузетски генерал да се свързват с моите теории.“

Това, приятели мои, се случва с вас, когато се осмелите да поставите под въпрос хипотезата за всемогъщия холестерол. Както можете да си представите, това прави нещата донякъде трудни за тези, които искат да преследват алтернативни идеи. Вие сте атакуван, финансирането е оттеглено, вашият собствен университет ви е отрекъл и сте преследван от тях години наред след това. Вие ставате парий, „отрицател“. Не е особено удобно място.

Тук Кендрик особено уместно сравнява теориите за ваксинацията и холестерола преди да покаже реакцията на системата към критики срещу основополагащите й догми. Реакцията е толкова остра и крайна (горене на книги, черни списъци и т.н.) точно защото ваксините и холестерола са две уязвими точки на системата. Ако хората загубят вяра във ваксините или холестерола, то те може да започнат да губят вяра в системата като цяло и да станат неуправляеми.

Д-р Кендрик продължава с няколко примера за промишлените и дори религиозни интереси, подкрепящи теорията за холестерола. Промишлените интереси са производителите на захар. А религиозните са Адвентистите от седмия ден, американски култ, който освен други неща проповядва вегетарианство. Свързания с Адвентистите американски клан Келог (Kellogg) от край време прави пари от свръхсладките американски "зърнени храни" ("cereals"), които от десетилетия са се наложили като полуофициалната американска закуска.

След увода, в първата половина на книгата Кендрик излага своята теза за истинските причини за сърдечните заболявания. Според него механизма за сърдечни проблеми не е стесняване на кръстоносните съдове, а са кръвни съсиреци. Тези съсиреци могат да бъдат предизвиквани от разни неща - например пушенето, прекалената захар в храната (като това включва хляба, бирата и прочие въглехидрати), липсата на слънце и т.н. Втората половина на книгата съдържа съвети за правилно хранене и съпътстващи здравословни навици.

Дори в настоящата естетически изостанала епоха, ако не всички са съгласни с тезата, че съществуват универсални стандарти за красота и че красотата е нещо желателно, то почти всички освен най-големите бохеми са съгласни с тезата, че здравето е изключително важно и че е добре човек да е здрав.

Очевидно е, че здравето и красотата са тясно свързани с начина на хранене и с физкултурата. Тук искам да обърна особено внимание на следното: Едно от откритията, споменати в съвременната научна литература, е, че поддържането на нормално тегло не означава гладуване разнообразявано с преживянето на разни безвкусни треви и съпътствано с унищожителни физически упражнения. Далеч не - всъщност, при правилната диета става възможно да се поддържа нормално тегло с ограничени усилия.

Тук няма много да дълбая във физкултурата. Просто ще кажа, че не вреди да се потим 3-4 пъти седмично. Има варианти колкото искаме. Простото ходене работи отлично. Качване на стълби, каране на колелета, плуване, планински и зимни спортове, спортове с топка, гребане, бойни изкуства, тичане, йога, гимнастика, танци, училищни лостове, лицеви опори - начини безброй. Нужни са малко воля, време и навици. С физкултурата както с всичко друго, апетитът идва с яденето. Може да слушате книги, лекции, интервюта и подкастове докато се потите за да не ви мори скуката.

Що се отнася до храненето, през последните 10 години се наблюдава благоприятна и полезна революция в храненето. Тя има разни лица и моди; но общата тенденция е ограничаването на въглехидратите и преработените храни. Причината за тази мода е постепенното осъзнаване, на базата на научни изследвания и личните наблюдения на заинтересовани хора, че, както обсъдихме по-горе, начинът на хранене ориентиран около въглехидратите е вреден и е главна причина за чудовищното затлъстяване, което се наблюдава по целия свят и особено в страните, пропагандиращи този начин на хранене - САЩ и Великобритания.

В препоръчителната литература на върха на страницата ви предлагам няколко книги на темата "храна", излезли през последното десетилетие и достигнали до подобни заключения. Първата, Житено коремче (Wheat Belly) (2011) от д-р Уилям Дейвис (Dr. William Davis), е първата книга от този тип, която ми попадна. Доколкото знам, тази книга беше един от инициаторите на ниско-въглехидратната мода преди 10 години. Първите няколко абзаца на книгата са прекрасен пример за аналитично мислене и задаването на правилните въпроси:

Прегледайте семейните албуми на родителите си или баби и дядовци и вероятно ще бъдете поразени колко слаби изглеждат всички. Жените вероятно носят рокли с размер четири, а мъжете имат 32-инчови талии. Наднорменото тегло се измерва само с няколко килограма; затлъстяването е рядко. Деца с наднормено тегло? Почти никога. 42-инчови талии? Не тук. Сто-килограмови тийнейджъри? Със сигурност не.

Защо Джун Кийвърс от петдесетте и шейсетте години, домакините, които си стоят вкъщи, както и други хора от онази епоха, са били толкова по-слаби от съвременните хора, които виждаме на плажа, в търговския център или в собствените си огледала? Докато жените от онази епоха обикновено са тежали 110 или 115 паунда [50-60 кг.], а мъжете 150 или 165 паунда [70-80 кг.], днес ние носим 50, 75, дори 200 паунда повече [20-100 кг.].

Жените от онзи свят изобщо не спортуваха много. (В края на краищата се смяташе за неприлично, като да имаш нечисти мисли в църквата.) Колко пъти си виждал майка ти да обува маратонките си, за да излезе да тича три мили? Упражнение за майка ми беше прахосмукачката на стълбите. В днешно време излизам на открито във всеки хубав ден и виждам десетки жени да бягат, да карат велосипеди, да вървят пеша – неща, които на практика никога не бихме виждали преди 40 или 50 години. И все пак ставаме все по-дебели всяка година.

Съпругата ми е триатлонист и инструктор по триатлон, така че наблюдавам няколко от тези екстремни упражнения всяка година. Триатлонистите тренират интензивно от месеци до години преди състезание, за да завършат 1 до 2½ мили плуване в открити води, 56 до 112 мили колоездене и да завършат с 13 до 26 мили бягане. Самото завършване на състезание само по себе си е подвиг, тъй като събитието изисква до няколко хиляди калории и впечатляваща издръжливост. По-голямата част от триатлонистите се придържат към доста здравословни хранителни навици.

Тогава защо една трета от тези отдадени мъже и жени спортисти са с наднормено тегло? Давам им още по-голяма заслуга за това, че се налага да носят допълнителните тридесет, четиридесет или петдесет паунда. Но като се има предвид тяхното изключително ниво на постоянна активност и взискателен график на обучение, как могат те все още да са с наднормено тегло?

Ако следваме конвенционалната логика, триатлонистите с наднормено тегло трябва да спортуват повече или да ядат по-малко, за да отслабнат. Вярвам, че това е направо нелепо понятие. Ще твърдя, че проблемът с диетата и здравето на повечето американци не е в мазнините, не в захарта, не във възхода на интернет и загиването на аграрния начин на живот. Проблемът е в житото – или това, което ни се продава, наричано „жито“.

Ще видите, че това, което ядем, умело маскирано като кифла с трици или лучена чабата [италиански хляб], всъщност изобщо не е пшеница, а трансформиран продукт на генетични изследвания, проведени през втората половина на двадесети век. Съвременната пшеница е толкова пшеница, колкото шимпанзето е приближение на човека. Макар че косматите ни роднини споделят 99 процента от всички гени, открити при хората, с по-дълги ръце, окосмяване по цялото тяло и по-малък капацитет да спечелят джакпота в Jeopardy, вярвам, че можете лесно да усетите разликата, която прави този 1 процент. В сравнение със своя прародител отпреди четиридесет години, съвременната пшеница дори не е толкова близо.

Вярвам, че повишената консумация на зърнени храни – или по-точно увеличената консумация на това генетично променено нещо, наречено модерна пшеница – обяснява контраста между стройните, заседнали хора от петдесетте години и хората с наднормено тегло от двадесет и първи век, включително триатлонистите.

Признавам, че обявяването на житото за зловредна храна е все едно да обявяваш, че Роналд Рейгън е бил комунист. Може да изглежда абсурдно, дори непатриотично, да се понижи емблематична хранителна храна до статуса на опасна за общественото здраве. Но ще твърдя, че най-популярното зърно в света е и най-разрушителната диетична съставка в света.

Документираните особени ефекти на пшеницата върху хората включват стимулиране на апетита, излагане на мозъчно активни екзорфини (аналог на вътрешно получените ендорфини), прекомерни скокове на кръвната захар, които предизвикват цикли на ситост, редуващи се с повишен апетит, процесът на гликиране, който е в основата на болестта и стареенето, възпалителни и рН ефекти, които разяждат хрущяла и увреждат костите, и активиране на нарушени имунни отговори. Сложна гама от заболявания са резултат от консумацията на пшеница, от целиакия - опустошителната чревна болест, която се развива от излагане на пшеничен глутен - до набор от неврологични разстройства, диабет, сърдечни заболявания, артрит, странни обриви и парализиращите заблуди на шизофренията.

Ако това нещо, наречено пшеница, е такъв проблем, тогава премахването му би трябвало да доведе до големи и неочаквани ползи. Наистина, това е така. Като кардиолог, който наблюдава и лекува хиляди пациенти, изложени на риск от сърдечни заболявания, диабет и безбройните разрушителни ефекти от затлъстяването, аз лично съм наблюдавал изпъкнали, преливащи се над колана мазнини по корема да изчезнат, когато моите пациенти премахнаха пшеницата от диетите си , като типичната загуба на тегло е общо 20, 30 или 50 паунда само в рамките на първите няколко месеца. Бързата и безпроблемна загуба на тегло обикновено е последвана от ползи за здравето, които продължават да ме изумяват дори днес, след като съм бил свидетел на това явление хиляди пъти.

Виждал съм драматични промени в здравето, като например тридесет и осем годишната жена с улцерозен колит, изправена пред отстраняване на дебелото черво, която беше излекувана с елиминиране на пшеницата - дебело черво непокътнато. Или двайсет и шест годишният мъж, недееспособен и едва ходещ от болки в ставите, който изпита пълно облекчение и отново проходи и тича свободно, след като извади житото от менюто.

Цяката книга е в същия дух. Докторът се чуди защо въпреки че следва дословно диетични съвети на правителството обосновани от "науката" (за които четохме по-горе) и ежедневно търчи из квартала като гламав за да сваля килограми, продължава да има шкембе, което бодро подскача с всяка негова крачка. В един момент осъзнава, че "правилната диета" всъщност се състои основно от житни продукти, защото в тях отсъстват страховитите мазнини и холестероли. Тук става дума за пици (които американците обожават), хлебчетата съпътстващи сандвичи и бургери, донъти, разните житни американски закуски които се топят в мляко, солети и прочее. Скромни експерименти показват, че: "Не можех да не забележа, че в дните, когато ядях препечени филийки, вафли или гевреци за закуска, се препъвах през няколко часа сънливост и летаргия. Но яжте омлет от три яйца със сирене, чувствайте се добре."

Направил своето откритие, д-р Дейвис взима логичната следваща стъпка и започва да действа. Освен, че елиминира житото от собствената си маса, той започва да лекува пациентите си чрез разкарването на житото. Резултатите, поне доколкото може да се вярва на д-р Дейвис (а резултатите му вече са потвърдени от много други диетолози, боди-билдъри, доктори и други заинтересовани) са потресаващи. Високата кръвна захар на диабетици пада и те спират да страдат от диабет. Кореми се стопяват. Всякакви болежки, включително доста сериозни заболявания смятани от други доктори за неизлечими, изчезват.

Един важен момент, който д-р Дейвис акцентира, е, че хлябът сам по себе си не е проблема. Дядовците ни са яли хляб и не са били толкова тлъсти колкото нашето поколение. Проблемът, освен в дисбалансирания начин на хранене избягващ мазнините, е в това, че модерният хляб е крайно различен от стария - нещо, което всички освен най-младите от нас помнят. Хлябовете Добруджа и България от 1990-те бяха съвсем различни от това, което се продава из супермаркетите в наши дни. Истинският хляб се състои от брашно от някакво зърно смелено в мелницата, вода, сол и мая. Съвременният магазинерки хляб се състои от безброй химии смесени с брашно от (не хи се учудил) генно-модифицирани или хибридизирани пшеници поливани с безброй химии и преработвани и обработвани в разни заводи. Ще разгледаме в повече детайли ГМО-тата по-долу.

Тук се чувствам длъжен да предложа контрапункт на идеята, че пълната елиминация на въглехидрати е желателна или полезна. Една книга, която удачно защитава баланса във всичко и здравия разум, е Митът за кетото (The Low Carb Myth) (2015) от Ари Уитън (Ari Whitten). Тезата на Уитън е, че ниско-въглехидратните дието от тип "кето" са краткотрайна мода и че подобни диети не са научни или практически обосновани:

[От увода.] Накратко, това, което се каним да ви покажем, е защо почти всяко едно твърдение, направено от привържениците на нисковъглехидратната диета - и защо всяка предпоставка, върху която се основава нисковъглехидратната диета - е куп псевдонаучни глупости.

Това не означава, че не сме съгласни с всичко, рекламирано от повечето палео гурута препоръчващи хранене с ниско съдържание на въглехидрати. Палео движението ни показа някои много ценни неща: че наистина има стойност в яденето на диета с цели храни (както за здравето, така и за състава на тялото); че преработените храни - включително храни с ниско съдържание на мазнини, богати на рафинирани захари и зърнени храни - могат да бъдат лоши за нас; че има полза от диета с високо съдържание на протеини; и че наситените мазнини и хранителният холестерол не са зли злодеи, които трябва да се избягват на всяка цена. Още по-важно е, че настоящите палео писатели изтъкнаха - през призмата на нашите еволюционни нужди - важността на правилния сън, упражненията, семейните връзки и излагането на природата. Това са страхотни точки за подобряване на здравето и са поне толкова важни, колкото диетата. По всички тези въпроси сме съгласни с нисковъглехидратните палео гурута.

Там, където палео движението бърка, е в приемането на идеята, с минимални научни доказателства, че хората са еволюционно създадени за диети с ниско съдържание на въглехидрати и че яденето на въглехидрати е лошо за нас. Тази гледна точка (която се приема от малцина и се оспорва от повечето в академичния свят) е не само ненаучна, но е и опасна, тъй като много хора, които приемат диети с ниско съдържание на въглехидрати, впоследствие страдат от физически и психологически проблеми като хипотиреоидизъм, безпокойство, депресия, умора и безсъние.

Ще представя храните, препоръчвани от Уитън, по-долу.

Следващата интересна книга, която препоръчвам, е Гориво от мазнини (Fat for Fuel) (2017) на д-р Джоузеф Меркола (Dr. Joseph Mercola). Д-р Меркола е известен в Интернет американски доктор, който през 1990-те зарязва официалната медицина и потегля в посока "цялостно здраве", използвайки Интернет за да разпространява откритията си. В началото на "пандемията" през 2020 г., д-р Меркола написа книга остро критична към мерките и т.н. Последствията бяха брутални - докторът беше ударен от разни посоки, популярният му (и доходоносен) Ютуб канал беше изтрит и човекът изпадна едва ли не в нервна криза. Това го откроява сред колегите му като достатъчно смел и умен да открие истината и да се бори за нея.

Тезата на Меркола е:

[От увода.] Целта ми при написването на тази книга е да ви представя ясно, просто и рационално обяснение, основано на науката, което ще ви помогне да разберете как функционира тялото ви на биологично и молекулярно ниво. Също така ще ви кажа какви храни да ядете, практически стратегии, които да следвате, и начини да наблюдавате напредъка си, за да помогнете на вашите митохондрии да процъфтяват - програма, която наричам Митохондриална метаболитна терапия (ММТ).

Казано по-просто, ММТ е система на хранене, която ще ви помогне да прехвърлите метаболизма си от изгаряне на глюкоза като основно гориво към изгаряне на мазнини, за да захраните тялото си. Когато направите тази промяна, вие оптимизирате вашата митохондриална функция и предпазвате вашата митохондриална ДНК от потенциално увреждане, което може да доведе до заболяване.

На най-базовото си ниво ММТ е диета с високо съдържание на мазнини, достатъчно протеини и ниско съдържание на въглехидрати, която се основава на консумацията на най-висококачествените налични храни. Това е доста голяма промяна от типичната американска диета - която е известна с прекомерното си рафинирани зърнени храни, захари и нискокачествени мазнини. Както ще видите, храните, които съставляват MMT, са вкусни. Топят се в устата. Те са засищащи, запълващи и абсолютно енергизиращи. И след като направите промяната към MMT, най-накрая ще се освободите от глада, апетита и всякакви чувства на лишения, които съпътстват огромното мнозинство от хранителни планове, известни още като „гладни диети“.

ММТ е много повече от храните, които ядете – има значение и кога ядете, тъй като редовните периоди на гладуване подобряват митохондриалната функция и ускоряват прехода от изгаряне на захар към изгаряне на мазнини. (Разглеждам подробно гладуването в Глава 10, но на този етап можете да бъдете сигурни, че ММТ не изисква от вас да изкарате дори цял ден, без да ядете; повечето от часовете ви на гладуване преминават в сън.)

В първата половина на книгата д-р Меркола обяснява логиката и науката обосноваващи препоръките му, а във втората предлага версия на т.нар. "кето" начин на хранене, който залага на наблягане върху "правилни" мазнини. Има и няколко общи съвета като например "краткото постене" или "16-8". Идеята е да се яде само в 8-часови периоди от деня (пример от обяд до 8 вечерта), за да се дава време на организма да преработва храната. Тази идея се среща и в други книги по темата.

Следващата книга, която ще разгледаме е Яж добре и живей дълго (Eat Rich, Live Long) (2018) на Айвър Къминс & Джеф Гербър (Ivor Cummins & Jeff Gerber). Г-н Къминс е ирландски инженер с остър аналитичен ум, който също бързо разбра, че става нещо нередно през 2020 г.

Къминс и Гербър повтарят познатия ни рефрен - въпреки, че прилежно следвали приетите съвети за правилно хранене и спортували като луди, и двамата трупали тегло. Накрая схванали, че официално-одобреният начин на хранене води до затлъстяването.

Но въпреки нашия технически и медицински опит, дори ние се хванахме на фалшивите решения: упражнявахме се и систематично гладувахме в много, много случаи. Послушно намалихме приема на мазнини в храната. Консумирахме сложни въглехидрати като добри момчета. Ядохме повече плодове и зеленчуци. Опитахме всичко и се провалихме, точно както повечето от населението.

Състезавах се в много олимпийски триатлони. Това изискваше изтощителен режим на интензивни тренировки, който ми помогна да отслабна. Но теглото винаги се връщаше след няколко месеца. Същото се случи и с повечето ми приятели. Когато в крайна сметка проучих биохимията на човешкия метаболизъм и контрола на теглото, ситуацията най-накрая стана ясна и фаталните пропуски в официалните съвети бяха разкрити. За щастие действителното решение беше сравнително лесно и оттогава успях лесно да контролирам теглото си с минимални упражнения за първи път в живота си на зряла възраст.

Джеф имаше абсолютно същото преживяване с отслабване-отслабване с избрания от него спорт състезателен тенис. Когато направи собствено изследване на биохимията на контрола на теглото, това промени начина, по който се храни и лекува пациентите си. В тази книга ще намерите истории на пациенти, които са постигнали огромен успех под ръководството на Джеф.

В продължение на петдесет години всички ни учат, че спазването на диета с ниско съдържание на мазнини и изгарянето на повече калории са ключът към отслабването и здравето. Тази догма се провали. Данните, посочващи защо, са били тълкувани погрешно или игнорирани в продължение на десетилетия, предпазвайки императора с ниско съдържание на мазнини от неудобство. Една от причините за това говори директно за самата човешка природа. Здравните власти и изследователите просто не могат да приемат, че са направили огромна грешка - особено когато грешката имаше отрицателни последици за милиони хора. В резултат на това повечето хора все още не са наясно коя е най-добрата научно обоснована стратегия за здраве и загуба на тегло.

Авторите обсъждат затлъстяването и Ансел Кийс и се спират на вариация по темата ниски въглехидрати високи мазнини.

Преди да премина към конкретните съвети за храненето, ще спомена още една книга - Хранене и физическа дегенерация (Nutrition and Physical Degeneration) (1939) от Уестън Прайс (Weston Price). Тя е малко по-стара, от 1939 г. Авторът е виден американски (роден в Канада) зъболекар, обиколил света в търсене на отговор на въпроса защо съвременният (през 1939 г.) начин на хранене води до толкова много проблеми със зъбите.

Тезата на Прайс е в посоката на мита за "здравия дивак". Той докладва, че в отдалечените кътчета на земята (от които през 1930-те все още е имало няколко), хората, хранещи се по старому, имат по-здрави зъби и тела. Интересно в случая е, че примерно швейцарците, които Прайс посещава, се хранят по много по-различен начин от например ескимосите. Швейцарците наблягат на ръжен хляб и млечни продукти; докато ескимосите се засищат основно с риба и други морски дарове.

Идеята на Прайс ми се стори любопитна и потърсих потвърждения от други източници. Попадна ми следната статия:

Хората през Средновековието са смятали здравите, бели зъби за признак на красота и са писали за миришещия дъх като желан атрибут. Така че не е изненадващо, че имаме обширни доказателства, че хората са обичали да поддържат зъбите си чисти и голямо количество доказателства за пасти за зъби и прахове за зъби, както и за вода за уста и лечения за лош дъх.

Противно на изобразяването на средновековни селяни с почернели и гниещи зъби, обикновеният човек през Средновековието е имал зъби, които са били в много добро състояние. Това до голяма степен се дължи на един фактор - ниското съдържание на захар в диетата. Повечето средновековни хора просто не са можели да си позволят захар, а онези, които са можели, са я използвали пестеливо, обикновено като подправка или второстепенна съставка и почти никога като подправка или основа на ястие. Това означава, че повечето хора са използвали естествени захари, като тези в плодовете и меда; дори тогава те ядат този вид захар пестеливо. Приеман с диета с високо съдържание на калций чрез млечни продукти, високо съдържание на зеленчуци и зърнени храни и ниско съдържание на храни, които причиняват кариес, средният средновековен човек се е хранел по начина, по който повечето съвременни зъболекари биха препоръчали за добри зъби.

Не е изненадващо, че кариесът всъщност е бил много по-малко разпространен през Средновековието, отколкото през по-късните векове, когато масовият внос на захар от тропиците я е превърнал в основна храна, а не в рядкост. Проучвания на археологически данни от средновековния период показват, че средно само 20 процента от зъбите показват някакви признаци на гниене, за разлика от до 90 процента при някои населения от началото на 20-ти век. По-често срещан зъбен проблем за средновековните хора не е гниенето, а износването. Ежедневното ядене на смлян на камък хляб като част от почти всяко хранене означава, че зъбите на средновековните хора са имали значително ожулване от песъчинки, което с годините довежда до износване на зъбите. До известна степен това всъщност е помагало за предотвратяване на гниене, тъй като техните кътници са имали по-малко пукнатини, в които можеше да се натрупа плака. Но в дългосрочен план изхабяването е можело да доведе до пълно изтриване на дентина и загуба на зъби.

Интересна информация. Показва, че не само съвременният начин на хранене (след 1980 г.), а въобще модерния начин на хранене води до, ако заемем израза от Прайс, "физическа дегенерация". Означава ли това, че трябва да ядем като някакви праисторически варвари? Не.

Възражение: Стига си ми дрънкал, какви са тия книги, какви са тия доктори, какви са тия чудеса. Искам само да знам какво да ям за здраве и хубава фигура. Отговор: Добре - да преминем към изричните съвети.

Предупреждение - моля поемете отговорност за здравето си. Не ми вярвайте сляпо, а прочетете книгите, които съм споменал (или слушайте интервюта или лекции от авторите) и опитайте различни начини на хранене в рамките на ново-установените норми, докато не намерите подхода, подходящ за Вас.

Моето обобщение е както следва: (1) Спрете или намалете драстично тръстиковата захар и царевичния сироп - т.е. елиминирайте коли и фанти, повечето сладкиши, сладоледи, вафли, млечните шоколади (тъмните с малко захар са позволени) и т.н. За подсладител ползвайте естествен мед. За да си угодите на душата, можете да ядете плодове. В десертите може да наблягате на яйца и мляко за сметка на захарта. (2) Спрете всички полуфабрикати - чипсове, полуготови ястия, повечето салами и т.н. Ядките са добър заместител на чипсовете. С малко търсене може да се намира качествено месо за мезе. Мнозина сами си осоляват меса. (3) Спрете или намалете драстично калпавите тестени продукти - купешкия хляб, повечето пици и т.н. Ако искате хубав хляб и нямате наблизо пекарна или не Ви се плаща за скъп хляб, купете си машина за хляб. Ще се изплати за няколко седмици и ще Ви прави лесен, вкусен, правилен хляб - стига да намерите качествено естествено брашно. (4) Забравете за холестерола и се опитвайте да ядете като на (идеализирано) село - яйца, прясно месце от околията, прясно мляко от кравата / козата / овцата на съседа, домашно (или качествено купешко, в Европа има много хубави) сиренце и кисело мляко, салатка със зеленчуци от градината и т.н. (5) Гледайте съставките на всичко в магазина и ако има много химии, не го купувайте. (6) Спрете олиото освен хубавия зехтин. Много храни могат да се готвят в собствена мазнина. За пържене може да се ползва краве масло. (7) Не прекалявайте със "снакването" и гледайте да не ядете късно вечер. (8) За много хора (аз съм един) пиенето води към качване на теглото. Самите напитки са калорични. И отделно предразполагат към преяждане с мезета. (9) Не се самобичувайте прекалено ако прегрешите от време на време - хора сме, случва се.

Айвър Къминс дава следните съвети (глава 6 от Яж добре и живей дълго):

(1.) Елиминирайте рафинираните въглехидрати и захари от вашата диета. Те са биохимичен таран. Те действат като ключалки, хващат ви в състояние на наднормено тегло и ви държат там. (2.) Премахнете рафинираните растителни масла от вашата диета. Никой, който се интересува от загуба на тегло или от дълголетие, не трябва да яде тези масла. Подменят се лесно. Зехтинът, кокосовото масло и други здравословни масла са лесно достъпни. (3.) Силно ограничете преработените храни. Това ще помогне изключително много с #1 и #2. Преработените храни неизменно са пълни с рафинирани въглехидрати и отвратителни масла. (4.) Яжте само богати на хранителни вещества и бавно изгарящи въглехидрати, които могат да подобрят здравето на червата и общото здраве (ще говорим повече за това по-късно) и поддържайте нисък прием на въглехидрати. Първоначалната ви цел трябва да бъде приблизително 15 до 20 процента от общите ви калории. (5.) Яжте богати на хранителни вещества източници на протеини. Винаги консумирайте висококачествен протеин - вземете предвид този протеин. Вашата цел трябва да бъде приблизително 0,4 до 0,6 грама на килограм чиста телесна маса, ако не сте атлет – повече, ако сте по-активни. (6.) Получавайте по-голямата част от калориите си от мазнини, които идват от храни, богати на хранителни вещества [мазна риба, яйца, месо, авокадо и други растителни храни с високо съдържание на мазнини; зехтин, кокосово масло и масло; най-добрият пример за перфектна храна е яйце от селска кокошка]. Тези мазнини трябва да доставят 60 до 65 процента от общите ви дневни калории. Не приемайте излишно мазнини. Просто заменете въглехидратите, които изключвате, със здравословни мазнини. Вашият здравословен прием на мазнини трябва да е от истински хранителни източници. Яжте само според истинските сигнали за глад - без преяждане! (7.) Яжте само три основни хранения на ден – в идеалния случай две, ако можете да се справите. Можете да превърнете това в прекрасен навик за цял живот. Ще се научите да се наслаждавате на всяко хранене. Тялото ви ще се разбуни положително с този режим. (8.) Уверете се, че консумирате достатъчно витамини и минерали (както е посочено в Глава 15). Това е важно – дефицитът на хранителни вещества може да предизвика глад. Също така се уверете, че имате достатъчен прием на вода - няколко литра на ден. (9.) Бъдете внимателни към начина си на живот и околната среда. Лошият сън, стресът и липсата на здравословно излагане на слънце ще попречат на усилията ви за отслабване. Не пренебрегвайте тези влияния на околната среда. (10.) Участвайте в здравословни упражнения. Упражненията за съпротива [тежести] са най-добри.

Ари Уитън дава следните съвети (глава Заключение от Яж за енергия (2022)):

Яжте за енергия обобщение на хранителната стратегия

Обхванахме много материали в тази книга, така че ето удобно резюме на хранителните стратегии, които можете да добавите към ежедневието си от днес.

Циркадно подравняване и качествен сън: Яжте в рамките на 6- до 12-часов прозорец. Подреждайте по-голямата част от калориите си сутрин и следобед. Избягвайте да ядете късно през нощта, в идеалния случай последното хранене да е не по-късно от 19 до 20 часа. Не консумирайте бързо смилаеми въглехидрати на вечеря. Бъдете в съответствие с времето си на хранене. Ограничете алкохола до не повече от едно питие. Запазете консумацията на кофеин сутрин или ранен следобед.

Загуба на мазнини и покачване на мускули: Яжте достатъчно протеин през целия ден, което е около 1,1 до 1,6 g/kg (0,5 до 0,7 g/lb) протеин при наднормено тегло или затлъстяване и 1,6 до 2,2 g/kg (0,7 до 1,0 g/lb) при нормално тегло (ИТМ над 25 за наднормено тегло и под 25 за нормално тегло). Яжте достатъчно протеин на всяко хранене, което е най-малко 30 грама протеин от висококачествени източници като месо, соя или протеини на прах. Базирайте всяко хранене около изобилие от влакнести зеленчуци. Яжте колкото е възможно повече здравословна, минимално преработена храна. Не пасете на храна през целия ден, а вместо това яжте 2 до 4 определени хранения на всеки 3 до 5 часа.

Чревна цялост и разнообразие от микробиоми: Консумирайте най-малко 30 грама фибри на ден, в идеалния случай от източници, богати на пребиотици [артишок, лук, праз, чушки, моркови, тиква, тиквички, брюкселско зеле, карфиол]. Консумирайте форма на ферментирала храна [кисело мляко, сирене, кимчи, кисело зеле, темпе, мисо, кефир, комбуча] поне веднъж на ден. Добавете устойчиви нишестета към вашата диета. Включете повече пребиотични зеленчуци в храната си.

Гликемичен контрол: Яжте в рамките на 6- до 12-часов прозорец. Консумирайте влакнести зеленчуци и източници на протеини на първо място в храната си, запазвайки нишестето за накрая. Консумирайте 1 до 2 супени лъжици (15 до 30 ml) оцет, преди да ядете храни, съдържащи нишесте. Консумирайте най-малко 5 г канела на ден. Ако имате диабет и същевременно работите за загуба на мастна маса, яжте диета с ниско съдържание на въглехидрати. Намалете приема на смилаеми въглехидрати.

Мозъчна функция: Яжте колкото е възможно повече здравословна, минимално преработена храна. Включете повече риба или морски дарове в диетата си. Увеличете приема на горски плодове [малини, ягоди, боровинки], като редовно ги включвате в диетата си през цялата седмица. Базирайте всяко хранене около влакнести зеленчуци [зелен боб, патладжан, броколи и др.]. Редовно консумирайте ядки, боб, бобови растения и пълнозърнести храни. Направете зеленолистните зеленчуци [кейл, спанак, маруля, зеле и т.н] основна част от вашата храна. Консумирайте достатъчно EPA и DHA (500 до 1000 mg на ден). Консумирайте достатъчно лутеин (10-плюс mg на ден). Консумирайте достатъчно холин, В6, фолат и желязо. Уверете се, че вашата диета ви осигурява достатъчно дневен протеин. Пийте достатъчно вода.

Д-р Меркола препоръчва (глава 7 на Гориво от мазнини):

Правилни храни:

Фотокопирайте този списък и го вземете със себе си в магазина за хранителни стоки при първите си няколко пазарувания, за да ви помогне да презаредите кухнята си с храни, които ще улеснят прехода ви към изгаряне на мазнини.

Зеленчуци: аспержи, авокадо, броколи, брюкселско зеле, зеле, карфиол, целина, краставици, къдраво зеле, гъби, зелена салата, сотирани зеленчуци, спанак, тиквички

След като се адаптирате към мазнините, можете да добавите обратно ограничени количества от тези храни: патладжан, чесън, лук, пащърнак, чушки, рутабага, домати, зимна тиква (много ограничени количества)

Плодове: горски плодове т.е. ягоди, малини, боровинки (малка шепа, вместо порция зеленчуци), грейпфрут (няколко части, заместващи порция зеленчуци)

Протеини: телешко, хранено с трева (в идеалния случай със сертификат AGA American Grassfed), агнешко, свинско (включително ограничени количества бекон и колбаси), домашни птици (за предпочитане пасищни и органични), морски дарове (уловена от дивата природа риба и миди), сардини и аншоа , Меса от дивеч, Яйца (за предпочитане пасищни и органични), Органични меса

Млечни продукти: сирене и кашкавал (твърди сирена като чедър или пармезан или меко сирене с високо съдържание на мазнини като Бри), тежка сметана за разбиване, заквасена сметана (култивирана, без добавени нишестета или пълнители), пълномаслено „оригинално“ крема сирене

Ядки и семена: макадамии (богати на здравословни мазнини, но с ниско съдържание на въглехидрати и протеини), пекан, бразилски орехи (богати на селен, но се ограничете до два на ден, защото са с високо съдържание на протеини), кокос (включително неподсладено месо, мляко, сметана или брашно), лешници, семена от чиа, конопени сърца/семена, тиквени семки, семена от черен сусам, семена от черен кимион, сурови какаови зърна, ленени семена (богати на здравословни омега-3 и фибри; смилайте непосредствено преди консумация)

Снакове: авокадо, маслини, кисели краставички (естествено ферментирали - търсете сол в списъка на съставките и без оцет)

Мазнини и масла: Кокосово масло, MCT масло, Какаово масло, Сурово, органично масло или гхи, хранени с трева, Свинска мас или лой от органично отгледани животни, най-подходящи за сотиране, Други наситени животински мазнини, като патешка мазнина, Екстра върджин зехтин ( за дресинги или домашна майонеза), ферментирали зеленчуци, в идеалния случай направени у дома или закупени (непастьоризирани) и използвани като подправка

Подсладители: стевия (течни капки, за предпочитане органични), ло хан куо или монашески плодове, ксилитол - но внимавайте; отровен е за кучета!, Еритритол

Както виждате, повечето съвети се припокриват. Желая Ви приятно превключване към новия начин на хранене, при който ще се чувствате и ще изглеждате много по-добре.

Както видяхме по-горе, съвременният подбор на храна диктуван от "науката" и правителствата е поне до значителна степен виновен за епичното затлъстяване, което наблюдаваме. Но освен неудачната си от здравословна и естетическа гледна точка композиция, съвременната храна страда и от други недостатъци. Например генетичната модификация.

Тук ще прелистим един класически труд на темата ГМО (генетично модифицирани организми): Семената на разрухата (Seeds of Destruction) (2007) от Уилям Енгдал (William F. Engdahl). С диплома от Принстън и магистратура по икономика от Стокхолмския университет, роденият в Америка през 1944 г. Енгдал работи като журналист и е свързан с организациите на Линдън ЛаРуш в САЩ и проф. Мишел Чосудовски в Канада. Семената на разрухата е една от половин-дузината книги на Енгдал, описващи света след 11-ти септември 2001 г.

Със значима подкрепа от фондацията Рокфелер, ГМО-индустрията постепенно се заражда след Войната в ръцете на шепата англо-американски химични компании, които придобиват огромно влияние над световното земеделие през втората половина на 20-ти век - Аргил (Argill), Дюпонт (DuPont), Дау (Dow), АДМ (ADM - Archer-Daniel-Midlands) и Монсанто (Monsanto). През 1980-те години, биотехнологиите най-сетне узряват и в духа на времето, амриканското правителство се втурва да дерегулира ГМО-то. Човекът, който се занимава с това е Джордж Буш старши, бивш шеф на ЦРУ-то и член на елитния и потаен клуб на Йейлския университет Череп и кост (Skull & Bone). За разлика от Роналд Рейгън, който е холивудски актьор, който използва театралните си умения за да спечели американската публика, Джордж Буш старши, вице-президент при Рейгън (1981-1988) и президент по времето на края на Студената война (1989-1992), е член и агент на американския полу-официален елит.

През 1992 г., Буш подписва указ, в който обявява генетично модифицираните организми за "съществено еквивалентни" ("substantially equivalent") на естествените организми. Т.е., по идея, генетично модифицираните домати изглеждат като истинските домати и следователно не бива да подлежат на допълнителни проверки и т.н. На практика, целта е да се разчисти пътя на ГМО компаниите и тихомълком да се подменят естествените храни с генетчно модифицирани подобни.

Защо му е на американското правителство да лансира толкова агресивно ГМО? Отговорът, както обикновено, е на няколко ниво, някои по-очевидни от другите. За наивните, тезата е, че ГМО ще помогне на човечеството и ще храни гладните и прочее. На теория това може би е възможно; бъдещето ще покаже. На практика, като представители на късния американски капитализъм, ГМО компаниите се опитват не да спасяват света, а да правят пари. Много пари. На по-дълбоко ниво, като инструменти на Американската империя, ГМО компаниите целят контрола над населения чрез контрола върху храната. А на най-дълбокото ниво, ГМО-то е един от способите, които задкулисието организирано през 20-ти век около клана Рокфелер се опитва да използва за да ограничава прираста на населението. Енгдал предоставя доказателства за горните твърдения.

Първият скандал около ГМО започва с първия масово разпространен ГМО продукт. Цитирам от глава 1-ва.

Първата масово пусната на пазара ГМО храна е млякото, съдържащо рекомбинантен говежди растежен хормон, известен като rBGH. Това е генетична манипулация, патентована от Монсанто. FDA обявява генетично модифицираното мляко за безопасно за човешка консумация, преди да бъде налична важна информация за това как ГМ млякото може да повлияе на човешкото здраве, като усърдно се придържаше към доктрината за съществена еквивалентност.

Този филм го гледахме и с "ваксините" за вируса.

Хормонът rBGH представлява огромно изкушение за борещите се млекопроизводители. Monsanto твърди, че ако се инжектира редовно с rBGH, продаван под търговското наименование Posilac, кравите ще произвеждат до тридесет процента повече мляко. За борещия се за финансово оцеляване фермер, тридесет процента скок в производството на крава е удивителен и практически неустоим. Монсанто рекламира, че фермерите трябва да „не оставят нито една крава непрободена“. Един държавен комисар по земеделието нарича rBGH „кокаин за кравите“ поради неговите изключителни стимулиращи ефекти върху производството на мляко.

Новият Posilac rBGH хормон на Monsanto не само стимулира кравата да произвежда повече мляко. В този процес той стимулира производството на друг хормон, IGF-1, който регулира метаболизма на кравата, като в действителност стимулира клетъчното делене в животното и възпрепятства клетъчната смърт. Тук започват да се появяват проблеми.

Различни независими учени се изказват, предупреждавайки, че rBGH хормонът на Monsanto повишава нивата на инсулиноподобни растежни фактори и има възможна връзка с рака. ...

Не е изненадващо, че хормоналната стимулация, която кара кравите да изпомпват 30% повече мляко, има и други ефекти. Фермерите започват да съобщават, че кравите им са спрели да дават мляко до две години по-рано и че много крави са имали сериозни инфекции на копитата или вимето като страничен продукт от третирането с rBGH хормон, което води до това, че някои от тях не могат да ходят. На свой ред кравите трябва да бъдат инжектирани с повече антибиотици за лечение на тези ефекти.

FDA се противопоставя на нарастващата критика, като използва данни, предоставени от Monsanto, които, не е изненадващо, остро критикуват независимите учени. Главния учен на Monsanto rBGH, д-р Робърт Колиър, един вид намигвайки, отвръща, че „Всъщност FDA е коментирала няколко пъти по този въпрос... Те публично потвърдиха увереността в безопасността на хората... това не е нещо, за което запознатите хора за загрижени". Това едва ли успокоява тези, които са наясно с връзката между Монсанто и ръководството на FDA.

През 1991 г. учен от университета на Върмонт съобщава на пресата, че има доказателства за сериозни здравословни проблеми, засягащи крави, третирани с rBGH, включително мастит, възпаление на вимето и деформирани раждания. Монсанто похарчва повече от половин милион долара, за да финансира тестовите изпитания на rBGH в Университета на Върмонт. Главният учен на проекта, в пряка опозиция на своя разтревожен изследовател, прави множество публични изявления, твърдейки, че rBGH кравите нямат необичайни нива на здравословни проблеми в сравнение с обикновените крави. Неочакваното изтичане на информация от начинаещия доносник е меко казано смущаващо както за Монсанто, така и за университета, получаващ изследователски долари на Монсанто.

Главната счетоводна служба на САЩ, разследващо звено на Конгреса на САЩ, е призована да разследва обвиненията. Както Университетът на Върмонт, така и Монсанто отказват да сътрудничат на Главната счетоводна служба, която най-накрая е принудена да се откаже от разследването без резултат. Само години по-късно университетът най-накрая публикува данните, които наистина показват отрицателните ефекти върху здравето вследствие на rBGH. Тогава обаче вече вече е твърде късно.

Тук е полезно да обърнем внимание на два важни термина - "въртяща се врата" ("revolving door") и "регулаторен захват" ("regulatory capture"). В контекста на регулаторните агенции като особено важната американска FDA (Food & Drug Administration - Администрация по храните и лекарствата), "въртящата се врата" визира обмена на кадри между агенцията и компаниите, които тя по идея би трябвало да регулира. Това създава явен конфликт на интереси и отваря вратата към мощна и трудна за улавяне корупция. Тук не става дума за вулгарни конспирации - просто на всеки въвлечен му е ясно, че ако взима решения полезни за корпорациите докато е в регулаторна длъжност, то после е изключително вероятно корпорациите да го наемат в отговорна и/или добре-платена длъжност. Когато главните корпорации от даден сектор превземат по този начин съответните регулаторни агенции, се получава "регулаторен захват". Същият механизъм се видя в действие и по-време на "пандемията". Видя се, че фармацевтичните компании на практика притежават органите на американското правителство, които по идея трябва да ги контролират. И че могат да опаковат стрихнин в спринцовки и таблетки и да получат одобрение от "науката" и "експертите" в името на борбата със страшния вирус.

През 1991 г. Администрацията по храните и лекарствата създава новата позиция на заместник-комисар по ГМО храните. Агенцията посочва Майкъл Р. Тейлър за първия отговорен за ГМО храните. Тейлър Кейн е работил като адвокат във Вашингтон. Но не просто някаква банална разновидност на адвокатите от Вашингтон. А като специалист по закони за храните и лекарствата във вашингтонската енергийна фирма King & Spalding, Тейлър преди това успешно е представлявал Monsanto и други биотехнологични компании в регулаторни дела.

Главният учен на Монсанто, Маргарет Милър, също заема висш пост в FDA като заместник-директор по безопасност на храните в началото на 90-те години. В тази позиция д-р Милър, без обяснение, повишава със 100 пъти стандарта на FDA за допустимото ниво на антибиотици, които фермерите могат да влагат в млякото. Тя сама разчиства пътя за процъфтяващ бизнес за rBGH хормона на Monsanto. Между частните биотехнологични компании и държавните агенции, които би трябвало да ги регулират, се зараждаше уютен клуб. Това е клуб повече от малко изпълнен с потенциален конфликт на интереси.

Като един от нейните висши служители, Тейлър помогна на FDA да изготви насоки, за да реши дали ГМО храните трябва да бъдат етикетирани. Неговото решение е да не етикетира ГМО храни.

В същото време, отново под ръководството на Тейлър, FDA постановява, че данните за оценка на риска, като данни за вродени дефекти при говеда или дори възможни симптоми при хора, произтичащи от консумация на ГМО храни, могат да бъдат скрити от обществеността като „поверителна бизнес информация“.

Американското правителство натиска канадците, мексиканците и европейците да започнат да употребяват rBGH. Но канадските и европейските регулаторни агенции си свършват работата и забраняват rBGH. Този случай показва едно от важните свойства на системата и задкулисието. Богатите и влиятелните преследват свои цели, но те не са всесилни. Те са просто влиятелни. Техните планове не винаги успяват да постигнат целите си и не всичко, което се случва, е планирано. Не всяка важна личност в света е техен агент. Така както е грешка да се отрича съществуването на мощни групировки, които преследват свои цели отвъд публичния надзор, така също е грешка да се намират конспирации във всяко нещо и да се търсят подмолни мотивации на всяка личност на световната сцена. Наивността граничеща с малоумието и параноята са две крайности, които пречат на придобиването на обективен поглед върху реалността.

В Америка обаче, rBGH продължава да се съдържа в млякото през 1990-те години. Гласовете на опитен учен в FDA и награждавани журналисти от Fox News се заглушават на високо ниво.

И тук се появяват обичайните заподозрени.

Какво би могло да обясни изключителната способност на фирми като Монсанто да си проправят път сред правителствените служители, независимо от огромните доказателства за потенциално увреждане на здравето на населението? Какво може да накара четирима президенти да изложат здравето на своята нация и целия свят на неописуеми рискове, въпреки предупрежденията на безброй учени и дори правителствени служители, отговорни за регулирането на общественото здраве?

Отговорът на тези въпроси е очевиден за всеки, който желае да погледне. Но отговорът е толкова шокиращ, че малцина се осмеляват да го разгледат. Една пресконференция през края на 1999 г. дава намек за могъщите интереси, които стоят зад публичните играчи. На 4 октомври 1999 г. Гордън Конуей, президент на влиятелна частна фондация, освободена от данъци, базирана в Ню Йорк, аплодира съобщението на Монсанто, че се съгласява да не "комерсиализира" своята противоречива генетика на семена "терминатор".

Организацията е Фондацията Рокфелер. Неслучайно Фондацията Рокфелер и Монсанто разговарят за глобална стратегия за генно инженерство на растенията. Генетичната революция е проект на Фондация Рокфелер от самото начало. Не само, както напомня Конуей в публичните си изказвания; Фондация Рокфелер е похарчила повече от 100 милиона долара за напредъка на ГМО революцията. Този проект е част от глобална стратегия, която се разработва от десетилетия.

"Глобалната стратегия" - т.е. Големия план.

На пресконференцията през 1999 г. Конуей заявява: „Фондация Рокфелер подкрепя решението на компанията Монсанто да не комерсиализира технологиите за стерилни семена, като тази, наречена „Терминаторът“. Той добавя: „Ние приветстваме този ход като първа стъпка към гарантиране, че плодовете на растителната биотехнология се предоставят на бедните фермери в развиващия се свят."

Конуей отива в Монсанто няколко месеца преди това, за да предупреди висшите ръководители, че рискуват да застрашат цялата ГМО революция и че е необходимо тактическо отстъпление, за да се държи широкият проект на правилния път.

Семената Терминатори са предназначени да предотвратят покълването на събраните зърна като семена и пораждат силна опозиция в много страни. Тази технология би попречила на земеделските стопани в развитието да запазят собствените си семена за повторно засяване.

Участието на Фондация Рокфелер в корпоративната политика на Монсанто не е случайно. Това е част от много по-амбициозен план, вкоренен в кризата на следвоенния доларов ред, която започна в ерата на войната във Виетнам. Тази технология би попречила на фермерите в развиващите се страни да запазят собствените си семена за повторно засяване.

Лесно е да се досети човек, че масовата употреба на семената-терминатори би означавала милиарди за агро-компаниите и контрол над населението за обектите, управляващи източниците на такива семена. Сетете се за заветната цел на Световния икономически форум - "ще притежавате нищо и ще сте доволни!". Идеята е всичко възможно да е на абонаментния принцип - включително храната и здравето. Земеделие, основано върху семена-терминатори става абонаментно. И ако земеделецът прегреши с нещо, прекъсват абонамента. Подобна е и идеята с пълното ваксиниране - човешкото здраве става предмет на абонамент. Не си официално признат за здрав ако не си си бил последната инжекция.

За съжаление или за радост на задкулисието, противоковидните ваксини и ГМО-тата са леко опасни. За ваксините говорихме в съответнатата глава. Що се отнася до ГМО-тата, продължаваме с глава 2-ра на труда на Енгдал. Действащо лице е Арпад Пущай, реномиран учен работещ в шотландски институт (Rowett). Шотландска регулаторна агенция моли Пущай да проведе дългосрочен експеримент върху безопасността на разновидност ГМО картофи.

Плъховете, хранени повече от 110 дни на диета с ГМ картофи, имат забележими промени в развитието си. Те са значително по-малки по размер и телесно тегло от обикновените контролни плъхове, хранени с картофи в същия експеримент. По-тревожен обаче е фактът, че ГМО плъховете показват значително по-малък размер на черния дроб и сърцето и демонстрират по-слаба имунна система. Най-тревожното откритие от лабораторните тестове на Пущай обаче е значително по-малкият размер на мозъка на плъховете, хранени с ГМО, в сравнение с плъховете, хранени с нормални картофи.

След като разтревоженият Пущай споменава откритията си по телевизията, избухва грандиозен скандал - защото малко хора четат, много малко четат сериозни четива отвъд "Ню Йорк Таймс" и прочие пропагандни органи, но повечето гледат телевизия - особено в края на 1990-те, в зората на Интернет-епохата. Пущай е внезапно уволнен от института си. От всички посоки потичат клевети и заплахи - чиито източници достигат до върховете на администрациите на Клинтън и Блеър. Но приятели и симпатизанти на Пущай, плодът на десетилетия научна дейност, се намесват на негова страна. В крайна сметка през 1999 г. елитното списание Лансет все пак публикува откритията на Пущай. Плаща се цена. Партньорът на Пущай, Станли Юън (Stanley Ewen) се пенсионира след скандала, оплаквайки се, че пътят на кариерата му е прерязан "на най-високо ниво".

Разбира се, същият тип институции, според които противоковидните спринцовки са "ефективни и безопасни" и до ден днешен обясняват как ГМО-тата са ефективни и безопасни. Читателят може сам да си направи изводи. Енгдал предоставя няколко примера на корупция и научна измама, които тук ще пропусна.

Глава 3-та разглежда прочитът на Енгдал на плана на клана Рокфелер.

В началото на раздираните от криза 70-те години на миналия век някои влиятелни лица в американския истаблишмънт ясно бяха решили, че драстичната промяна в посоката на глобалната политика на САЩ е на дневен ред.

Най-влиятелните личности са Дейвид и Нелсън Рокфелер и групата от влиятелни политически и бизнес фигури около семейство Рокфелер. Силовият център на семейството беше изключителната организация, създадена след Първата световна война, Нюйоркският съвет за международни отношения.

През 60-те години на миналия век Рокфелер са в центъра на властта на американската върхушка. Семейството и неговите различни фондации доминират мозъчните тръстове, академичните среди, правителството и частния бизнес през 60-те години на миналия век по начин, който никое друго семейство в историята на Съединените щати не е успявало до тогава. Държавният секретар Хенри Кисинджър е тяхно лично подбрано протеже, наето от Харвард в края на 1950 г., за да работи по нов проект на Фондация Рокфелер.

Освен многото си други позиции на влияние, Дейвид Рокфелер дълго време е ключовата фигура в Съвета за международни отношения и Тристранната комисия, две организации, чиито членове са ни повече ни по-малко от голямата част на световния елит в следвоенната епоха на Американския век. Един от братята на Дейвид, Нелсън, е вице-президент на Америка по време на президентството на Джералд Форд през 1970-те години. Братята Рокфелер са нещо като главните секретари на ЦК на американския "истаблишмънт" (т.е. установения елит) през епохата на американска доминация във века след Първата световна война.

Остатъкът от 3-та глава обяснява как протежето на Рокфелер, Кисинджър, използва "храната като оръжие" докато ръководи външната политика на САЩ през 1970-те години. Принципът е прост - ако дадена държава трябва да внася храна или продукти нужни за производството на храна (като торове и пестициди) и Вашингтон е способен да манипулира вносовете, то Вашингтон получава значителна степен на контрол над дадената страна. Чили на Айенде е предоставен като пример.

4-та глава разглежда NSSM 200, а 5-та показва усилията на Джон Рокфелер III в посока ограничаване на населението. Ние разгледахме тези теми в материала за мирогледа на елита. Глава 6-та обяснява как групировката около Рокфелер напътства развитието на Америка в периода след Втората световна война и как Фондацията Рокфелер играе ключова роля в Зелена революция, която увеличава производството на храна чрез химични торове, контролът над които дава контрол над храната. Глава 7-ма продължава по темата.

След Втората световна война, с германската LG.Farben сравнена със земята, американските химически компании се превръщат в най-големите в света. Най-известните компании - DuPont, Dow Chemical, Monsanto, Hercules Powder и други - се сблъсват с пренасищане на капацитета за производство на азот, който изградат за сметка на данъкоплатците на САЩ, за да произвеждат бомби и снаряди за военните усилия.

Основен химикал за направата на бомби и експлозиви, азотът е основен компонент на TNT и други силни експлозиви. Азотът също може да формира основата за нитратни торове. Химическата промишленост разработи идеята за създаване на големи нови пазари за техния азот под формата на торове, амонячен нитрат, безводен амоняк, както за вътрешното земеделие на САЩ, така и за износ.

Производството на азотни торове е част от мощното лоби на кръговете на Рокфелер Standard Oil, които към края на войната включват DuPont, Dow Chemicals и Hercules Powder, наред с други.

Глобалният маркетинг на новите агрохимикали след войната също решава проблема с намирането на значителни нови пазари за американската нефтохимическа промишленост, както и за зърнения картел, група от четири до пет компании, включващи тогава Cargill, Continental Grain, Bunge и ADM. Най-големите търговци на зърно са американци и техният растеж е продукт на разработването на специални хибридни семена чрез разпространението на Зелената революция през 60-те и 70-те години на миналия век. Селското стопанство е в процес на глобализация и Фондация Рокфелер оформя този процес на глобализация на агробизнеса.

Същевременно, групировката Рокфелер започва да работи върху създаването на нови хибриди и разновидности на основните храни на световните региони - особено царевица (централна и южна Америка) и ориз (Азия).

През 1960 г. Фондация Рокфелер, Съветът за развитие на селското стопанство на Джон Д. Рокфелер III и Фондация Форд обединиха усилията си, за да създадат Международния институт за изследване на ориза (IRRI) в Лос Банос, Филипините. До 1971 г. IRRl на Фондация Рокфелер, заедно с техния базиран в Мексико Международен център за подобряване на царевицата и пшеницата и два други международни изследователски центъра, създадени от Фондация Рокфелер и Форд, UTA за тропическо земеделие, Нигерия, и IRRI за ориз, Филипините, се обединяват в формират глобална консултативна група за международни изследвания в селското стопанство (CGIAR).

Идеята, както обсъдихме по-горе, е преходът към абонаментен модел на земеделие.

Друг важен аспект, движещ интереса на американските агробизнес компании, е фактът, че Зелената революция се основавава на разпространението на нови хибридни семена в развиващите се пазари. Един жизненоважен аспект на хибридните семена е липсата на репродуктивен капацитет. Хибридите имат вградена защита срещу размножаване. За разлика от обикновените открито опрашвани видове, чиито семена дават добиви, подобни на своите родители, добивът на семената, носени от хибридни растения, е значително по-нисък от този на първото поколение.

Този намаляващ добив, характерен за хибридите, означава, че фермерите обикновено трябва да купуват семена всяка година, за да получат високи добиви. Освен това, по-ниският добив от второто поколение елиминира търговията със семена, която често се извършва от производители на семена без разрешението на селекционера. Това предотвратява преразпределението на семена за от посредници. Ако големите мултинационални компании за производство на семена могат да контролират собствено родителските линии на семена, нито един конкурент или фермер няма да може да произведе хибрида. Глобалната концентрация на патенти за хибридни семена в шепа гигантски компании за семена, водени от Pioneer HiBred и Dekalb на Monsanto, поставя основата за по-късната революция в ГМО семената.

През 1970-те и 1980-те, групировката Рокфелер използва влиянието си за да промени закони за монополите в САЩ (създадени, между другото, за да борят бащата и дядото на третото поколение Рокфелери) включително в сферата на земеделието. Наблюдава се консолидация на производството на храна.

Тъй като правителствените разпоредби, стандартите за безопасност на храните и монополните закони са систематично разхлабени, особено по време на ерата Рейгън-Буш от 1980 г., агробизнесът започва да трансформира лицето на традиционното американско земеделие по начини, толкова драстични, че да бъдат неразбираеми за обикновените потребители. Повечето хора просто отиват до местния супермаркет, взимат добре опаковано парче говеждо или свинско месо от щанда за месо и си мислят, че все още купуват продукта на семейната ферма.

Това, което започва да се случва, е масовото сливане и консолидация, едно по едно, на американското производство на храни, извън ръцете на семейните фермери и в гигантски корпоративни глобални концентрации. Фермерът постепенно се превръща в служител по договор, отговорен само за храненето и поддържането на концентрациите на хиляди животни в гигантски кошари. Той вече не притежаваше нито животните, нито фермата. Той на практика се превръща в нещо като феодален крепостен селянин, обременен чрез огромни дългове не към владетел на имението, а към глобална мултинационална корпорация като Cargill, Archer Daniels Midland, Smithfield Foods или ConAgra. ...

Броят на фермите за свине в САЩ е намалял от 600 000 на 157 000, докато броят на продадените свине се е увеличил. Консолидацията довежда до това, че само 3 процента от фермите за свине в САЩ произвеждат повече от 50 процента от свинете. Доклад до министъра на земеделието на САЩ в края на 1990 г. описва огромните социални разходи от унищожаването на американската семейна ферма от агробизнеса, тъй като икономическата основа на цели селски общности се срива и селските градове се превръщат в градове-призраци. Докладът на USDA бива погребан.

Друг доклад на малцинството, воден от сенатор Том Харкин, публикуван точно преди президентските избори в САЩ през ноември 2004 г. и също погребан, разкрива, че дори тогава степента на концентрация и почти монопол в хранително-вкусовата и селскостопанската икономика на Съединените щати е била меко казано впечатляваща. Докладът установява, че четирите най-големи опаковчици на говеждо месо контролират 84% от клането на говеда и юници и 64% от клането на свине. Четири компании контролират 89% от пазара на зърнени закуски.

Когато Cargill придобива операциите по обработка на зърно на Continental Grain през 1998 г., тази една компания, Cargill контролира 40% от националния капацитет на складове за зърно. Министерството на правосъдието на САЩ одобрява сливането. Четири големи агрохимически компании за семена - Monsanto, Novartis, Dow Chemical и DuPont - контролират повече от 75 процента от националните продажби на семена от царевица и 60 процента от продажбите на семена от соя, като в същото време тези компании контролират големи дялове от селскостопански химикали пазар.

Естествено, ако това се е случило в Америка, то ще има опити от да се осъществи по целия свят. Всъщност този процес на концентрация на земята и производството на храна е познат от историята, още от древен Рим. Едно от названията му е "латифундизация".

Промените в производството на храна включват и свинщините, описани например във Фабрика за животни (Animal Factory) (2010) на Дейвид Кирби (David Kirby). Става дума за прилагането на индустриални техники в отглеждането на животни. Събират животните натясно, тъпчат ги насила с максимално евтин фураж докато не могат да ходят, блъскат ги с хормони и антибиотици и накрая продават млякото и месото им. Да, месните и млечни продукти произведени по-този начин са по-евтини - но и по-некачествени и по-гадни за природата и животните. Не може ли да се даде някакво достойнство дори на животните, обречени на заколение? Не е ли лош знак за едно общество ако позволи животът, пък бил той и животинския, да се опорочава така брутално? Не са ли отражение на модерния затлъстял и напомпан с хапчета човек тези "фабрики за животни"?

През 1985 г., моментът назрява за началото на генетичното инженерство в мащаб. Една крайна цел, разбира се, е власт над самия език на живота - ДНК. Друга цел е създаването на храни, които да помогнат с "пренаселението" и запазването на хегемонията на Америка и нейните собственици.

През 1985 г. Фондация Рокфелер инициира първото широкомащабно изследване на възможността за генно инженерство на растения за търговска употреба. По това време те го наричат "основен, дългосрочен ангажимент към генното инженерство на растенията".

Средствата на Фондация Рокфелер осигуряват основния катализатор за световните научни изследвания и разработки, които ще доведат до създаването на генетично модифицирани растения, Генната революция. През следващите две десетилетия Рокфелер похарчва над 100 милиона долара от средствата на фондацията пряко и няколкостотин милиона косвено, за да катализира и разпространи изследвания върху развитието на генното инженерство и приложението му за трансформиране на световното производство на храни. Ясно става, че това е много голяма цел в техните стратегически планове.

През 1982 г. група ръчно подбрани съветници от Фондацията призовават нейното ръководство да отдели бъдещи ресурси за прилагането на молекулярната биология за отглеждане на растения. През декември 1984 г. попечителите на Фондация Рокфелер одобряват това, което по онова време се разглежда като 10-15-годишна програма за прилагане на нови молекулярно-биологични техники при отглеждането на ориз, основната храна на по-голямата част от населението на планетата. ...

Публично те обявяват, че техните огромни изследователски усилия са опит да се справят със световния глад през следващите десетилетия, тъй като прогнозираният растеж на световното население трябва да добави милиарди нови гладни души. Средствата за научни изследвания са насочени чрез създадения от тях нов субект, Международната програма за биотехнология на ориз (IPRB), в някои от водещите изследователски лаборатории в света. През следващите 17 години фондацията похарчва внушителните 105 милиона долара от собствените си средства за разработване и разпространение на генетично модифициран ориз по света. Освен това до 1989 г. тя харчи допълнителни 54 милиона долара на година, което възлиза на повече от 540 милиона долара през следващото десетилетие за „обучение и изграждане на капацитет“ за разпространение на новите разработки в генетичната модификация на ориза. Семената на генната революция се засяват много внимателно. ...

Първоначално фондацията финансира 46 научни лаборатории в индустриализирания свят. До 1987 г. те харчат повече от 5 милиона долара годишно за проекта за ген на ориза, картографирайки генома на ориза. Сред получателите на щедростта на Рокфелер са Швейцарският федерален технологичен институт в Цюрих и Центърът за приложни бионауки към Фрайбургския университет в Германия.

Безвъзмездните средства също отиват за обучение на мрежа от международни учени за овладяване на светогледа на Фондация Рокфелер по отношение на ролята на генното инженерство на растенията и бъдещето на човечеството. Фондацията финансира обучението на стотици студенти и постдокторанти по целия свят за създаване на научна инфраструктура за по-късно търговско разпространение на генетично модифицирани организми.

Защо оризът? Защото ориз ядат в Азия, където живее половината човечество включително потенциалния съперник Китай, нация с хилядолетна история и държавни традиции.

Как да убедят азиатците да ядат новия франкен-ориз, наименуван Златен ориз? По обичайния начин - чрез комбинацията от призрачни заплахи измислени от "науката" и тих натиск на високо ниво. Призрачната заплаха в случая е (недостиг на) "витамин А".

Пропагандистите на фондацията твърдят, че липсата на витамин А е основна причина за слепота и смърт при новородени в развиващите се страни. Статистиката на ООН показва, че може би 100 до 140 милиона деца по света са имали някаква форма на дефицит на витамин А, а сред тях 250 000 до 500 000 са ослепели. Това е история на човешкия интерес ["human interest" - техника за емоционална манипулация в медиите] за първостепенно емоционално привличане за насърчаване на приемането на спорните нови генетично модифицирани растения и култури. Златният ориз се превръща в символ, събирателно знаме и демонстрация на обещанието за генно инженерство, въпреки че обещанието се основава на черни лъжи и умишлена измама. ...

През 2000 г. Фондация Рокфелер и Швейцарският федерален технологичен институт обявяват, че успешно са взели два гена от нарцис, заедно с ген на бактерия, и са го вградили в ДНК на ориза, за да произведат това, което те наричат про-витамин А или бета-каротин ориз. ...

Неспоменато в прессъобщенията на Фондация Рокфелер, лекарите и учените са знаели, че големи количества витамин А всъщност могат да доведат до „хипервитаминоза:“ или отравяне с витамин А, което при кърмачета може да се доведат до трайно увреждане на мозъка и други вредни ефекти.

Нещо повече, количеството ориз, което човек би трябвало да консумира ежедневно, за да покрие пълната квота на витамин А, е зашеметяващо и невъзможно за хората. Една оценка е, че средностатистическият азиатец би трябвало да яде 9 килограма варен ориз на ден, само за да получи необходимия минимален прием на витамин А.

През 1990-те години всичко е налице за ГМО офанзивата. След разпада на СССР, престижът на Империята е на абсолютния си връх. Генетичните технологии вече позволяват разработката на ГМО продукти. И компаниите като Монсанто притежават инфраструктурата за производството и продажбата на ГМО продуктите. Цитирам от 9-та глава:

За кратък период от само осем години, световната площ, засадена с ГМО култури, нараства до 167 милиона акра до 2004 г., увеличение от около 40 пъти. Тази площ представлява впечатляващите 25% от общата земеделска земя в света, което предполага, че ГМО културите са на път да доминират напълно в световното растениевъдство, поне в основните култури, в рамките на десетилетие или дори по-малко.

Над две трети от тази площ, или 106 милиона акра, са засадени от водещия световен популяризатор на ГМО, Съединените щати. Този факт, твърдят неговите поддръжници, доказва, че има висока степен на доверие от страна на правителството на САЩ и потребителите, както и фермерите, че ГМО растения предлагат значителни предимства пред конвенционалните култури.

До 2004 г. Аржентина е на второ място след Съединените щати по площ, засадена с ГМО култури, с 34 милиона акра засаждане. Далеч по-малките, но бързо разрастващи се страни с ГМО включват Бразилия, която в началото на 2005 г. отмени закон, забраняващ засаждането на ГМО растения. Те твърдят, че растенията вече са се разпространили толкова широко, че не е възможно да се контролира разпространението. Дотогава Канада, Южна Африка и Китай имат значителни програми за ГМО.

Близо зад тях са Румъния, България и Полша, сателити на бившия Съветски съюз, богати на земеделска земя и свободни от регулации. Индонезия, Филипините, Индия, Колумбия, Хондурас и Испания също съобщават за значителни ГМО насаждения. Според данни, събрани от фондация Pew в Съединените щати, се съобщава, че много други по-бедни страни са били атакувани от компании, рекламиращи своите ГМО култури и специални хербициди и пестицидни химикали.

Резултатът? Глад, финансовото поробване на неуки селяни и унищожаването на независимия (пък макар и на пръв поглед беден) селянин като субект.

До 2004 г. 48% от цялата земеделска земя в страната [Аржентина] става предназначена за соеви посеви, а между 90% и 97% от тях са соя Monsanto GMO Roundup Ready [т.е. по идея не расте добре без пестицида Roundup]. Аржентина се превръща в най-голямата неконтролирана експериментална лаборатория за ГМО в света.

Между 1988 и 2003 г. броят на аржентинските млечни ферми намалява наполовина. За първи път млякото трябва да се внася от Уругвай на цени, много по-високи от цените на вътрешния пазар. Тъй като механизираната монокултура на соята принуждава стотици хиляди работници да напуснат земята, бедността и недохранването скачат. В по-спокойната ера на 70-те години на миналия век, преди банките в Ню Йорк да се намесят, Аржентина се радва на един от най-високите жизнени стандарти в Латинска Америка. Процентът на населението, официално под прага на бедността, е бил 5% през 1970 г. До 1998 г. тази цифра скача до 30% от общото население. А до 2002 г. на 51 %. До 2003 г. недохранването нарасна до нива, оценени между 11 % и 17 % от общото население от 37 милиона души.

На фона на драстичната национална икономическа криза, произтичаща от неизпълнението на дълга на държавата, аржентинците откриват, че вече не могат да разчитат на малки парцели земя за оцеляването си. Земята е залята от масови площи с ГМО соя и блокирана дори за обикновени култури за оцеляване. ...

За да преодолее отказа на националистическия аржентински конгрес да приеме нов закон, даващ на Monsanto правото да налага плащания на авторски права срещу тежки наложени от съда глоби, Monsanto предприема друга хитрост. На фермерите се продават първоначалните семена, необходими за разширяване на соевата революция в Аржентина. В този ранен етап Монсанто умишлено се отказва от своята „такса за лиценз за технология:“ в полза на възможно най-широкото разпространение на своите ГМ семена в цялата страна, и по-специално на патентования хербицид глифозат Раундъп, който върви заедно с него. Коварната маркетингова стратегия зад продажбата устойчивите на глифозат семена се крие в това, че фермерите са принудени да купуват специално съчетаните хербициди Monsanto.

Това е класически похват на наркодилърите - първата доза е безплатна; а веднъж като се закачиш, плащаш през носа.

Земята, засадена с ГМО соя, се увеличава 14 пъти, докато контрабандата на семена от соя Monsanto Roundup се разпространява през пампасите и в Бразилия, Парагвай, Боливия и Уругвай. Монсанто не прави нищо, за да спре това, което смята за незаконно разпространение на своите семена. Самият партньор на Monsanto Cargill бива обвинен в незаконно внасяне на ГМО соеви семена, смесени тайно с не-ГМО семена, в Бразилия от Аржентина. Забавно е, че в Бразилия контрабандните аржентински ГМО семена от соя бяха наречени "семена на Марадона" във връзка с известния аржентински футболист, лекуван по-късно от пристрастяване към кокаин.

Накрая, през 1999 г., три години след въвеждането на ГМО соя, Монсанто официално изисква от фермерите да плащат „разширените лицензионни възнаграждения“ за семената, въпреки факта, че аржентинският закон го прави незаконно. Правителството на Менем не протестира срещу наглите заповеди на Монсанто, докато фермерите го игнорират напълно. Но се подготвя сцената за следващия законов акт. Монсанто твърдеше, че възнагражденията са необходими, за да възстанови инвестициите си в "изследвания и разработки" на ГМО семена. Корпорацията започна внимателна кампания за връзки с обществеността, предназначена да се представи като жертва на малтретиране и „кражба“ от страна на фермерите.

В началото на 2004 г. Монсанто ескалира натиска си върху аржентинското правителство. Монсанто обявява, че ако Аржентина откаже да признае „таксата за технологичен лиценз", ще наложи събирането му в пунктове за внос като САЩ или ЕС, където са признати патентите на Monsanto, мярка, която ще нанесе опустошителен удар върху пазара за износа на аржентинския агробизнес.Освен това, след добре разгласената заплаха на Monsanto да спре продажбите цялата ГМО соя в Аржентина и твърдението, че повече от 85% са незаконно презасадени от фермери в това, което бива наречено „черен пазар“: министърът на земеделието Мигел Кампос обявява, че правителството и Монсанто са постигнали споразумение.

Какви са последствията от разпространението на ГМО? Меко казано, противоречиви. В 11-та глава, Енгдал споменава следните случаи:

Резултатите за генетично модифицираната Bt царевица, засадена в Съединените щати, са не по-добри. Д-р Чарлз Бенбрук от Северозападния център за наука и политика в областта на околната среда в Айдахо, използвайки данни на правителството на USDA в подробен анализ на икономиката на Bt царевицата, установява, че „от 1996-2001 г. американските фермери са платили най-малко 659 милиона долара премии за цените на растенията Bt царевица, като същевременно увеличи реколтата си само с 276 милиона бушела - на стойност $567 милиона икономическа печалба. Крайният резултат за фермерите е нетна загуба от $92 милиона - около $1,31 на акър - от отглеждане на Bt царевица (царевица)."

Друг голям разход за фермерите, заключва проучването, са много високите такси, които фермерите трябваше да плащат на Monsanto, DuPont и другите компании за ГМО семена за техните семена. ...

Проучването на д-р Чарлз Бенбрук, базирано на официални данни на Министерството на земеделието, разкрива, че далеч не се използват по-малко пестициди: „засаждането на 550 милиона акра генетично модифицирана царевица, соя и памук в Съединените щати от 1996 г. насам е увеличило употребата на пестициди с около 50 милиона паунда . ...

Д-р Ермакова добавя брашно от ГМО соя на Монсанто към храната на женски плъхове, като започна две седмици преди зачеването им и продължава през бременността, раждането и кърменето. На други е дадена не-ГМО соя, а на трета група изобщо не е дадена соя.

Руската изследователка е разтревожена, когато установява, че 36 процента от малките на плъхове, хранени с диета с модифицирана соя, са с тежко поднормено тегло, в сравнение с 6 процента от потомството на другите групи. По-тревожното е, че зашеметяващите 55,6 процента от родените от майки на ГМО диета умират в рамките на три седмици след раждането, в сравнение с 9 процента от потомството на тези, хранени с нормална соя, и 6,8 процента от малките на тези, на които изобщо не е давана соя. „Морфологията и биохимичните структури на плъховете са много подобни на тези на хората и това прави резултатите много обезпокоителни;“ каза д-р Ермакова. Те сочат риск за майките и техните бебета.

Разбира се, откритията на д-р Ермакова съвбадат с откритията на д-р Пущай, които разгледахме по-горе.

Поднорменото тегло и детската смърт помагат с намаляването на населението, но ГМО-то може да намалява населението и по други начини - например чрез химическо скопяване.

В Сан Диего малка, частна биотехнологична компания, Epicyte, проведе пресконференция през септември 2001 г., за да направи съобщение за своята работа. Epicyte съобщиха, че успешно са създали най-добрата контрацептивна царевица с ГМО култури. Те взимат антитела от жени с рядко заболяване, известно като имунно безплодие, изолират гените, които регулират производството на тези антитела за безплодие и, използвайки техники за генно инженерство, вмъкват гените в обикновени царевични семена, използвани за производство на царевични растения. „Имаме оранжерия, пълна с царевични растения, които произвеждат антитела срещу сперма;“ похвали се президентът на Epicyte, Мич Хайн.

По време на това драматично съобщение, което до голяма степен остана некоментирано от големите световни медии, Epicyte е в стратегическо споразумение за съвместни изследвания и лицензиране с Dow Chemical Company чрез Dow AgroSciences, един от трите гиганта за генетични семена в агробизнеса в САЩ. Целта на това съвместно предприятие, те обявяват по това време, е да се комбинират технологичните пробиви на Epicyte със „силата на Dow AgroSciences в генното инженерство на културите“. Кандидат-антителата на продукта на Epicyte се трансформират в царевица. Организациите Epicyte и Dow се съгласяват на четиригодишна програма за изследване на факторите, влияещи върху изразяването, стабилността и натрупването на антитела в трансгенни растения. Epicyte също подписа споразумение за сътрудничество с Novartis Agriculture Discovery Institute (Syngenta) и с ReProtect LLC от Балтимор за разработване на други базирани на антитела микробициди за контрацепция.

На 6 октомври 2002 г. CBS News съобщава, че Министерството на земеделието на Съединените щати, същата агенция на правителството на САЩ, която е била толкова енергична в разработването на технологията Терминатор, също е финансирала 32 полеви изпитания в цялата страна за отглеждане на лекарства и лекарствени съединения в различни посеви. Полевите опити на правителството на САЩ включват спермицидната царевична технология на Epicyte. Това, което не бива разкрито, е, че Министерството на земеделието също предоставя резултатите от полеви опити на учени от Министерството на отбраната на САЩ чрез една от техните многобройни лаборатории за биологични изследвания като Химическия и биологичен център Edgewood в Мериленд.

Преди това производството на антитела за целите на контрацепцията изисква скъпи съоръжения, струващи до четиристотин милиона долара за ултрастерилни специални условия на ферментация, използващи бактерии от яйчниците на хамстер като източник на антитела. Epicyte твърди, че се нуждае от може би само 100 акра царевична земя, за да отглежда специалната ГМО спермицидна царевица, произвеждаща значително по-голямо количество антитяло за спермицида на цена от само няколко милиона долара, намаление на разходите от около 90%.

По време на тяхното кратко публично съобщение, което те представят като принос към световния проблем със „свръхнаселението“, Epicyte изчислява, че търговската наличност на тяхната спермицидна царевица ще дойде през 2006 или 2007 г. След съобщението за пресата, обсъждането на Epicyte пробивът в създаването на спермицидна царевица, която би убила човешката сперма, изчезва. Самата компания е купена през май 2004 г. от частна биотехнологична компания в Питсбъро, Северна Каролина. Така Biolex придобива Epicyte Pharmaceutical. В нито една медия не се чува нищо повече за развитието на спермицидната царевица и темата изчезва от полезрението.

Мисля, че картинката става достатъчно ясна, за да можем да спрем дотук и да преговорим обсъденото. (1) Вманиачените на тема намаляне на населението и световна хегемония най-влиятелни личности в най-влиятелната след 1945 г. страна в света - групата Рокфелер - създават ГМО революцията чрез своите фондации и институти. (2) Както може да се очаква от подобна нова технология и от мотивацията на създателите й, ГМО-тата не винаги са особено полезни и различни опитни учени откриват в експерименти с животни, че яденето на ГМО-та причинява всякакви здравословни проблеми. (3) Съществуват ГМО технологии "терминатори" и "спермициди". Семената терминатори стават само за едно поколение продукция. А семената спермициди действат като контрацептиви. (4) Патентите за ГМО-тата се притежават от шепа мощни компании, много от тях частни. (5) Въпреки съществуващите проблеми, ГМО семената се разпространяват из голяма част от света и особено в териториите на Империята. Европейският Съюз засега общо-взето държи фронта. Русия също.

Мисля, че тезата на Енгдал е издържана и ГМО-тата са инструмент на американския истаблишмънт организиран около клана Рокфелер. Както обикновено този инструмент е полифункционален и целите му са познатите: (1) контрол над населения и държави чрез създаването на зависимост и "абонаментни модели"; (2) засмукването на пари и ресурси от целия свят; (3) намаляване на прираста на населението чрез тровене.

На държавно равнище, най-добре е просто да се забранят всички ГМО-та. Ако се разрешат в бъдеще, да е в рамките на брутална и безпощадна регулация. На лично ниво е най-добре да избягваме ГМО храните (особено соя и царевица) и да търсим чисти естествени продукти.

• Теорията на храненето, проповядвана от американските власти след 1977 г., е грешна и води до затлъстяване, болести и проблеми. Холестеролът е призрачна заплаха и реално нито води до сърдечни проблеми нито е вреден.
• През последните десетина години се наблюдава разцвет на диетологията. Правилното хранене е модно, документирано и достъпно.
• ГМО-то е инструмент за контрол над населението и за намаляване на прираста на населението създаден след Войната от американците ориентирани около клана Рокфелер.
• От практична гледна точка:
• Нека да ядем правилно за да сме здрави и стройни, следвайки установените в последните 10-на години (и в миналото от дедите ни) принципи.
• Избягването на мазнините за да борим холестерола е вредно.
• ГМО-то не става и не ни е нужно.

назад към основната страница