И така, видяхме - в този късен миг вече без съмнение - че така наречената "епидемия" и реакцията на правителствата към нея са изкуствени. Възникват огромни и трудни въпроси. В тази и следващите две глави ще отговоря на следните три: (1) КАК ни управляват? (2) КАКВО целят? (3) ЗАЩО преследват тези цели?
Донякъде, следващите три глави са най-трудните в целия труд, защото те обобщават заключения, постигнати в продължение на повече от десетилетие обширно четене и внимателно следене на световните събития и новини. Тук ще ви представя основните идеи и книгите, чрез които можете да си построите цялостната картина. В много случаи анализираните текстове са толкова фрапиращи, че се налага да прибягам до дълги цитати. Бъди активен, читателю! Ако даден цитат ти се струва невероятен, потърси източника и го провери. После направи биографична справка на автора на текста, потърси лекции и интервюта в Ютуб. От теб зависи да се увериш в думите ми, да поправиш грешките ми и да запълниш дупки в представените доводи и разсъждения.
Тъй като англо-американците доминират света през последните два века и особено през последните 30 години, анализът естествено е съсредоточен върху управленческите вярвания на влиятелните във Вашингтон и Лондон личности от последните два века.
Доказуемата теза, която излагам тук, е следната: (1) Съществува международно задкулисие съсредоточено в доминиращия света през последните два века англо-американски елит. (2) Мирогледът на един човек или група хора диктува действията му. (3) Следователно действията на задкулисието се диктуват от полуофициалния му мироглед, изложен в публикации на задкулисието и основан върху идеите на няколко английски философа от 18-ти и 19-ти век, сред най-важните от които са Малтус, Дарвин (заедно с Галтън и Хъксли) и Бентам.
Второто твърдение на горния силогизъм се нуждае няколко думи. Предлагам твърдението като аксиоматично. Това, което отличава хората от животните, са разумът и езикът, чрез който се обменят идеи. Множеството от основополагащи идеи, в които човек вярва, формират ценностната му система и заедно с емоциите и волята диктуват действията му. В частност, англо-американското задкулисие си има свой мироглед. И е естествено да предположим, че като всички други хора, членовете на задкулисието действат според вярванията си.
От практична гледна точка, малтузианизмът на задкулисието се изразява в усилия да се мори и трови простолюдието (включително нас) по всевъзможни начини. Ще разгледаме няколко от тях в идващите глави на този труд.
Трансхуманизмът се изразява в вяра във възможността да се "подобри" човешката природа. На практика, олигарсите искат да станат безсмъртни и да си осигурят роби лишени от воля и умението да мислят на сериозно ниво.
Обобщение на настоящата конфигурация на мирогледа на световния елит може да бъде открито в творбите от последното десетилетие на две влиятелни личности - Ювал Ноа Харари и Клаус Шваб.
Ювал Ноа Харари е израелски историк учил в Еврейския университет в Йерусалим и в Оксфорд. Харари е омъжен за мъжа си Ицик, който освен мъж му е мениджър.
Излязлата през 2011 г. книга Sapiens. Кратка история на човечеството прави Харари световно известен и получава похвали от Бил Гейтс и Марк Зукербърг. Формално, книгата се брои за научна и историческа, вдъхновена от изключително популярната но интелектуално разочароваща Пушки, вируси и стомана на Джаред Даймънд. На практика, в Sapiens почти няма истински наука и история. Харари набляга на необоснованата метафизика и научната фантастика предрешена като научни предположения. Но главното, което се съдържа в творбите на Харари е мирогледа на свръхмодерния западен елит. Големият талант на придворния евнух Харари е умението му да разбере какво искат да чуят тези над него и да им го каже по подходящия начин.
Тезата на Харари е добре познатият груб и наивен дарвинизъм на Ричард Докинс, допълнен с откровена мизантропия и мегаломания изразена в обещанието за идващата божественост за човечеството. Конкретно, човечеството е плод на химическа случайност. Тялото и съзнанието са химически процеси и следователно не съществува свободна воля. Това, което отличава хората от животните е умението на хората да вярват във фантазии като религиите, боговете и банковата система. Хората са малко гадни и тормозят животните, които, тъй като всичко е химия и случайности, с нищо не са по-лоши от хората. Скоро човечеството ще овладее генетичните технологии и изкуствения интелект и човечеството в настоящия си вид ще изчезне, превръщайки се в нещо богоподобно - в смисъл, че ще владее съставките на живота.
През 2016 г. излиза на английски втората книга на Харари, Хомо Деус (Homo Deus: Кратка история на бъдещето). В началото на 9-та глава на този труд се намира отличен конспект на мирогледа на днешния световен елит:
Предходните страници ни направиха кратка обиколка на последните научни открития, които подкопават либералната философия. Време е да разгледаме практическите последици от тези научни открития. Либералите подкрепят свободните пазари и демократичните избори, защото вярват, че всеки човек е уникално ценен индивид, чийто свободен избор е основният източник на власт. През двадесет и първи век три практически развития могат да направят това вярване остаряло:
1. Хората ще загубят своята икономическа и военна полезност, следователно икономическата и политическата система ще спре да им придава голяма стойност.
2. Системата все още ще намира стойност в хората колективно, но не и в отделните индивиди.
3. Системата все още ще намира стойност в някои уникални индивиди, но това ще бъде нов елит от подобрени свръхчовеци, а не масата от населението.
Харари просто излага мислите на покровителите си. Преведени на ясен език, тези мисли са: (1) Нямаме нужда от вас. (2) Искаме ви еднакви. (3) Ние ще ставаме полубогове, а тези от вас, които пожалим, ще бъдете безлични роби. (4) И това развитие на събитията е нужно, закономерно, естествено, неизбежно, справедливо (доколкото съществува такова нещо) и полезно. За да спасим планетата и за доброто на човечеството и защото при естествения подбор правото принадлежи на най-силния.
Да разгледаме точките една по една. (1) Нямаме нужда от вас. ("Хората ще загубят своята икономическа и военна полезност, следователно икономическата и политическата система ще спре да им придава голяма стойност.")
Възражение: Има нужда от мен! Богатите искат аз да работя и да консумирам за да произвеждат и да стават богати като ми продават стоки! Държавата има нужда от мен за да я браня! Отговор: В случая Харари дава добър отговор, който цитирам отдолу. Накратко, възражението е жертва на остарели вярвания от 18-ти, 19-ти и 20-ти век. През 21-ви век, масовите армии и масовата промишленост са отживелица. Роботи могат да се справят с производството и воюването. Задкулисието не иска разни навлеци да хабят ценните му природни ресурси. Стадото е възголямо и от повечето надебелял лумпенизиран добитък вече няма нужда.
На масовите бойни полета на съвременните индустриални войни и в масовите производствени линии на модерните индустриални икономики, всеки човек се брои. Имаше стойност за всеки чифт ръце, които можеха да държат пушка или да дръпнат лост.
...
Въпреки това през двадесет и първи век мнозинството от мъжете и жените може да загубят своята военна и икономическа стойност. Отмина масовата военна служба от двете световни войни. Най-напредналите армии на двадесет и първи век разчитат много повече на авангардни технологии. Вместо неограничено пушечно месо, сега се нуждаете само от малък брой добре обучени войници, още по-малък брой супер воини от специалните сили и шепа експерти, които знаят как да произвеждат и използват сложна технология. Високотехнологичните сили, „обслужвани“ от безпилотни дронове и киберчервеи, заменят масовите армии на двадесети век и генералите делегират все повече критични решения на алгоритмите.
...
И в икономическата сфера умението да държиш чук или да натискаш бутон става все по-малко ценно от преди. В миналото имаше много неща, които само хората можеха да правят. Но сега роботите и компютрите наваксват и скоро може да надминат хората в повечето задачи. Вярно е, че компютрите функционират много по-различно от хората и изглежда малко вероятно компютрите скоро да станат човешки.
Следващата точка е: (2) Искаме ви еднакви. ("Системата все още ще намира стойност в хората колективно, но не и в отделните индивиди.") В случая става дума за радикална еднаквост. Става дума за хора без пол. Без народност, без талант, без воля. Защо? Защото такива "хора" (а всъщност роботи) не създават проблеми. Ако всички са еднакви, то всички са равни. Ако няма пол, то няма сложните взаимоотношения между мъжете и жените. Няма ги и сексуалните неврози и възможността на всяка двойка да си създаде деца. Откъде накъде добитъкът ще може да решава такива важни неща! Ако всички са еднакви, то те са и взаимозаменяеми пред корпорацията и държавата.
Възражение: Нима господарите на вселената биха се съгласили да се обезличат? Отговор: Те смятат да игрят по правила различни от правилата измислени за простолюдието. Ако искат, ще си останат хора.
(3) Ние ще ставаме полубогове, а тези от вас, които пожалим, ще бъдете безлични роби. ("Системата все още ще намира стойност в някои уникални индивиди, но това ще бъде нов елит от подобрени свръхчовеци, а не масата от населението.") Когато човек чуе, че хората ще ставаме богове, си струва да попита, а кои от нас? Всички ли? Защото в момента на планетата има над 8 милиарда човека. Около 30000, повечето от тях в северна Америка, притежават или имат достъп до частни реактивни самолети. Те живеят като царе. Някакъв друг малък процент хора живеят като благородници. А много от останалите 8 милиарда живеят като кучета с мобилни телефони. Ако се появят технологии, позволяващи укрепването на тялото, то те вероятно ще са скъпи и достъпни само за свръхбогатите. Но дори да се появят евтини такива технологии, трябват ли им на управниците още маймуни на клона? Ако могат да се създадат полубогове, то могат да се създадат и троглодити, които да им служат. Такава би била съдбата на простолюдието, както Алдус Хъксли описва в Прекрасен нов свят.
Възражение: Аз съм политик / професор / лекар / певец! Аз съм важен, ще бъда полубог! Отговор: Имаш ли си частен реактивен самолет? Ако нямаш, има ли някой от семейството ти? Ако не, обслужваш ли някой, чието семейство има достъп до частен реактивен самолет? Ако не, значи си ненужен и няма да бъдеш бог. Овчарските кучета помагат на пъдаря да се грижи за стадото. Но ако стадото оредее, то и кучетата ставата ненужни...
Харари обяснява нещата така:
Третата заплаха за либерализма е, че някои хора ще останат незаменими и неразгадаеми, но те ще съставляват малък и привилегирован елит от модерни хора. Тези свръхчовеци ще се радват на нечувани способности и безпрецедентна креативност, което ще им позволи да продължат да вземат много от най-важните решения в света. Те ще изпълняват ключови услуги за системата, докато системата не може да ги разбере и управлява. Въпреки това, повечето хора няма да бъдат надградени и следователно ще се превърнат в низша каста, доминирана както от компютърни алгоритми, така и от новите свръхчовеци.
Чаровен в откровеността си, Харари не се свени да говори за "ненужните" и "излишните". Каква ще бъде тяхната съдба? Сома и телевизора; или марихуана и нетфликс.
Технологичното богатство вероятно ще направи възможно изхранването и поддържането на безполезните маси дори без никакви усилия от тяхна страна. Но какво ще ги държи заети и доволни? Хората трябва да направят нещо или ще полудеят. Какво ще правят по цял ден? Едно решение може да бъде предложено от наркотици и компютърни игри. Ненужните хора може да прекарват все по-голямо количество време в 3D светове на виртуална реалност, което би им осигурило много повече вълнение и емоционална ангажираност от мрачната реалност навън.
Като награда за службата си и за да може по-лесно да продължи да изповядва мирогледа на задкулисието, Харари става "съветник" на основателя на Световния икономически форум Клаус Шваб.
Едва три месеца след началната паника през март 2020 бе публикувана странна книга, която бързо стана международен хит и ясно изрази вижданията на световния елит. Тази книга е Великото зануляване (The Great Reset) на Клаус Шваб. Г-н Шваб е "основател и изпълнителен председател на Световния икономически форум", един от наднационалните органи на световното задкулисие. С оглед на медийната подкрепа за книгата му и почетния му статус, можем да приемем, че Шваб говори за световното задкулисие. И казва следното.
Световната криза, предизвикана от пандемията на коронавирус, няма аналог в съвременната история. Не можем да бъдем обвинени в хипербола, когато казваме, че тя потапя нашия свят в неговата цялост и всеки от нас поотделно в най-трудните времена, с които сме се сблъсквали през поколенията. Това е нашият определящ момент - с години ще се справяме с неговите последици и много неща ще се променят завинаги.
...
Към момента на писане (юни 2020 г.) пандемията продължава да се влошава в световен мащаб. Много от нас се замислят кога нещата ще се нормализират. Краткият отговор е: никога. Нищо никога няма да се върне към „разбитото“ чувство за нормалност, което преобладаваше преди кризата, тъй като пандемията от коронавирус бележи фундаментална точка на преобръщане в нашата глобална траектория. Някои анализатори го наричат голяма бифуркация, други се позовават на дълбока криза с „библейски“ размери, но същността остава същата: светът, какъвто го познавахме в първите месеци на 2020 г., вече не е разтворен в контекста на пандемията . Предстоят радикални промени от такова последствие, че някои експерти са споменали ерата „преди коронавирус“ (BC) и „след коронавирус“ (AC).
Т.е. за олигархията, настоящите събития буквално въвеждат нова ера сравнима с християнската двухилядолетна епоха. Старият свят умря през 2020. Нещата никога няма да са както преди. Живеем в нов свят.
Какво ни чака в бъдещето? По-малко материални блага.
В ерата след пандемията, според настоящите прогнози, новото икономическо „нормално“ може да се характеризира с много по-нисък растеж, отколкото през последните десетилетия.
...
Някои призовават за „растеж“, движение, което обхваща нулев или дори отрицателен растеж на БВП, който набира известна сила (поне в най -богатите страни). Тъй като критиката на икономическия растеж преминава на централно място, финансовото и културно господство на консуматорството в обществения и личния живот ще бъде преразгледано. Това става очевидно в активирания от потребителите растеж в някои нишови сегменти-като например консумация за по-малко месо или по-малко полети. Задействайки период на принудителен растеж, пандемията стимулира подновяването на интереса към това движение, което иска да обърне темповете на икономически растеж, което накара повече от 1100 експерти от цял свят да публикуват манифест през май 2020 г., който предлага стратегия за растеж, за да се справи икономическата и човешката криза, причинена от COVID-19. Отвореното им писмо призовава за приемане на демократично „планирано, но адаптивно, устойчиво и справедливо намаляване на мащаба на икономиката, водещо до бъдеще, в което можем да живеем по-добре с по-малко“.
Тоест ще пътуваме по-малко и ще ядем по-малко качествена храна, а ще ни се втълпява, че живеем по-добре.
Поглеждайки към бъдещето, правителствата най-вероятно, но с различна степен на интензивност, ще решат, че е в най-добрия интерес на обществото да пренапише някои от правилата на играта и да увеличи завинаги своята роля.
...
Застраховката за здраве и безработица или ще трябва да бъде създадена от нулата, или да бъде укрепена там, където вече съществува. ... Независимо от детайлите, ролята на държавата ще се увеличи и по този начин ще повлияе съществено на воденето на бизнес.
...
Никъде това нахлуване на правителства, чиято форма може да бъде доброкачествена или злокачествена в зависимост от страната и културата, в която се провежда, няма да се прояви с по-голяма сила, отколкото при предефинирането на обществения договор.
Тоест правителството ще става все по-силно и ние ще ставаме по-зависими от него; докато самото правителство ще е зависимо от разните международни организации и ще е отговорно пред тях, а не пред нас. Застраховката за "безработица" значи създаване на зависимост от правителството; а застраховката за "здраве" значи безкрайни спринцовки.
Продължаваме нататък; пандемията ще се използва като мотивация за увеличаването на влиянието на "глобалното управление", с уговорката, че сложни проблеми като пандемията и "промяната на климата" трябва да се решават на глобално ниво.
Светът ще бъде много опасно място, ако не поправим многостранни институции. Глобалната координация ще бъде още по-необходима след епидемиологичната криза, тъй като е немислимо глобалната икономика да може да се „рестартира“ без устойчиво международно сътрудничество. Без него ще се насочим към „по-беден, по-слаб и по-малък свят“.
Проблемът с бленуваното глобално управление - дори едно благосклонно такова - е прост - никого не го интересуват вашите нещастия и вашето благосъстояние освен вас самите и вашите близки. И на никого не му пука за нашия малък народ освен на нас. Двуполюсен модел може да работи донякъде в наша полза, защото принуждава двете суперсили да се борят за съюзниците си. Но в един еднополюсен модел, системата ще работи за тези, които я контролират - както компартията по времето на социализма. Всъщност, за нашето съзнание е относително ясно какво се опитват да създадат г-н Шваб и колегите му - представете си "социализма" на стероиди, без западната алтернатива която да дава отпор и да показва как изглежда свободата.
Дори "пандемията" да свърши, Шваб и колегите му биха желали затварянията и тормозът ще продължат, извинени с други призрачни заплахи - особено страховития "климат".
На пръв поглед пандемията и околната среда може да изглеждат само далечни братовчеди; но те са много по-близки и по-преплетени, отколкото си мислим. И двете имат и ще продължат да взаимодействат по непредсказуеми и отличителни начини, вариращи от ролята на намаленото биоразнообразие в поведението на инфекциозните болести до ефекта, който COVID-19 може да окаже върху изменението на климата, като по този начин илюстрира опасно финия баланс и сложните взаимодействия между човечеството и природата.
...
[M]алки индивидуални действия (занижено консумиране, занижено движение) са от малко значение в сравнение с размера на емисиите, генерирани от електричество, селско стопанство и промишленост, които продължиха да работят по време на блокирането ( с частично изключение на някои индустрии). Това, което разкрива също е, че най-големите „нарушители“ по отношение на въглеродните емисии не винаги са тези, които често се възприемат като очевидни виновници. Неотдавнашен доклад за устойчивостта показва, че общите въглеродни емисии, генерирани от производството на електроенергия, необходими за захранване на нашите електронни устройства и предаване на техните данни, са приблизително еквивалентни на тези на световната авиоиндустрия. Изводът? Дори безпрецедентни и драконовски блокировки с една трета от световното население, затворено в домовете си за повече от месец, не се доближава до жизнеспособна стратегия за декарбонизация, тъй като дори и в този случай световната икономика продължава да отделя големи количества въглероден диоксид. Как тогава би могла да изглежда подобна стратегия? Значителният размер и обхват на предизвикателството могат да бъдат решени само чрез комбинация от: 1) радикална и голяма системна промяна в начина, по който произвеждаме енергията, от която се нуждаем, за да функционираме; и 2) структурни промени в поведението ни на потребление.
...
[T]ова, което се случва с борбата с изменението на климата в ерата след пандемията, може да се развие в две противоположни посоки. ... [П]одтикнат от различен разказ, в който предприятията и правителствата се насърчават от нова социална съвест сред големите сегменти от населението, че животът може да бъде различен, и се тласкат от активисти: трябва да се използва моментът, за да се възползват от това уникален прозорец на възможности за препроектиране на по-устойчива икономика за по-доброто на нашите общества.
Какво значи това? Просто, ще ни ограничат потреблението. Токът, качествената храна и цената на пътуването (автомобили, гориво, самолетни билети) ще поскъпнат драстично и ще бъдем принудени да живеем по-натясно с по-малко. Ще ни бъде обяснено, че сме по-близо до природата и спасяваме планетата. Затова не се учудвайте, когато на едно и също място в един същи момент позволяват еко-протести, но забраняват Ковид-протести - както през есента на 2021 г. се случи в Берлин и Лондон.
За да няма кръшкане и хитруване около новите правила, ще бъдем следени непрестанно, разбира се за наше добро. Междувпрочем, тази идея, както и идеята на Малтус за контрол над населението, също идва от Англия от края на 18-ти век. Нейният създател е друг английски философ и материалист, Джереми Бентам. Трудът, описващ непрестанния надзор, се нарича Паноптикон и си струва да се прочете.
Ще бъде много трудно да се борим с COVID-19 без ефективно лечение или ваксина и дотогава най-ефективният начин за ограничаване или спиране на предаването на вируса е чрез широко тестване, последвано от изолиране на случаи, проследяване на контакти и карантина на контактите, изложени на заразените хора. Както ще видим по-долу, в този процес технологията може да бъде страхотен пряк път, позволявайки на служителите на общественото здраве да идентифицират заразените хора много бързо, като по този начин ограничават огнището, преди да започне да се разпространява. Следователно проследяването и проследяването на контакти са основни компоненти на нашия отговор на общественото здраве при COVID-19.
Разбира се, както знаем, ваксините не предотвратяват заразяването. Следователно, по идея ще трябва бъдем следени завинаги (засега чрез телефоните) и можем да бъдем пратени в концлагер по всяко време под претекст "карантина".
В обобщение, "Великото зануляване", според вижданията на свръхвлиятелния говорител на световния елит, ще е нова епоха сравнима с епохата на християнството, в която ще пътуваме по-малко, ще ядем по-малко месо, ще ни следят непрестанно и ще ни бодат със спринцовки, които буквално ще ни променят като личности. Всичко това ще е за наше добро и за доброто на планетата. Или както Световният Икономически Форум паметно формулира целта: "ще притежавате НИЩО и ще сте доволни".
Какво значи да не притежаваме нищо? Ще обясня накратко каква е идеята тук; а вие можете да намерите детайлите в предходната книга на проф. Шваб и неговия Форум, "Четвъртата индустриална Революция" (2017).
Идеята е всичко да премине на абонаментния модел. Вместо да притежаваме жилище, ще живеем под наем или в квартири дадени ни от правителството. Вместо да притежаваме лични автомобили, ще ползваме таксита и градски транспорт. Всичко, което може да се цифровизира - книги, филми, снимки - ще седи в дигиталния облак, с който ще контактуваме чрез мобилните устройства, които могат да ни се дават от правителството през 2-3 години. Възпроизвеждането ще става чрез ин витро клиники. Образованието ще се превърне в поредица от дипломи, които трябва да трупаме през целия си живот. И т.н.
Възражение: Добре де, Харари и Шваб имат някакви виждания. Но това не значи, че зад тях съществува "задкулисие". Такива работи няма... Отговор: Задкулисия съществуват и притежаваме пряко доказателство за това в лицето на "вътрешен" човек.
Със сигурност читателят се е запитал многократно досега, добре де, ако наистина има някакви влиятелни групи, които имат пъклени планове, нямаше ли някой досега да ги разобличи? Отговорът е, да, една такава свръхлиятелна група бе разобличена през втората половина на 20-ти век от гениалния американски историк проф. Керол Куигли (живял от 1910 г. до 1977 г.) от университета Джорджтаун в американската столица Вашингтон. По принцип в този университет учат кадрите за външното министерство и международния бизнес на САЩ.
Роден през 1910-та г., Куигли завършва престижното Латинско училище в Бостън, а после защитава докторат по история в Хардвардския университет, след като учи физика за бакалавърската си степен. Куигли дълги години преподава история на цивилизациите в университета Джорджтаун, където традиционно се образоват американските дипломати и където той става легенда. Професорът публикува два големи труда през своя живот. Единият се нарича Еволюция на Цивилизациите (1961) и обсъжда аналитичен подход за изучаването на световните цивилизации, които неминуемо претърпяват възход и падения. Другият труд на Куигли е неговият магнум опус - Трагедия и Надежда (1966), световна история покриваща последния век.
В Трагедия и Надежда, Куигли между другото прави някои забележителни твърдения. Струва си да се цитират изцяло. От глава 17-та:
Този мит [че елементи на американското правителство през '40-те харесват и подпомагат комунизма], подобно на всички басни, всъщност има частица истина. Съществува от едно поколение международна англофилска мрежа, която действа до известна степен по начина, по който радикалната десница вярва, че действат комунистите. Всъщност тази мрежа, която можем да определим като групите на кръглата маса, няма неприязън към сътрудничество с комунистите или с други групи и често го прави. Знам за операциите на тази мрежа, защото я изучавах в продължение на двадесет години и ми е разрешено в продължение на две години, в началото на 60-те години, да разглеждам нейните документи и секретни записи. Нямам отвращение към нея или към повечето от нейните цели и през по-голямата част от живота си съм бил близо до нея и до много от нейните инструменти. Възразявал съм, както в миналото, така и наскоро, на някои от нейните политики (по-специално на убеждението си, че Англия е по-скоро атлантическа, отколкото европейска сила и трябва да бъде съюзна или дори федеративна със Съединените щати и трябва да остане изолирана от Европа), но като цяло основната ми разлика в мнението е, че тя иска да остане неизвестна и вярвам, че ролята й в историята е достатъчно значима, за да бъде известна.
Групите на кръглата маса вече са споменати в тази книга няколко пъти, по-специално във връзка с формирането на Британската общност в глава 4 и при обсъждането на омиротворяване на немците преди ВСВ в глава 12 ("Групата Клайвдън" / "Cliveden Set"). С риск за известно повторение, историята ще бъде обобщена тук, защото американският клон на тази организация (понякога наричан „Източния истаблишмънт“) е играл много важна роля в историята на САЩ през последното поколение.
Групите на кръглата маса са полусекретни дискусионни и лобиращи групи, организирани от Лионел Къртис, Филип Х. Кер (лорд Лотиан) и (сър) Уилям С. Марис през 1908-1911 г. Това е направено от името на лорд Милнър, доминиращия попечител на тръста на Роудс през двете десетилетия 1905-1925 г. Първоначалната цел на тези групи е да се стремят да обединят англоговорящия свят по линиите, определени от Сесил Роудс (1853-1902) и Уилям Т. Стийд (1849-1912), а парите за организационната работа идват първоначално от Роудс Тръст. Към 1915 г. групите за кръгла маса съществуват в седем държави, включително Англия, Южна Африка, Канада, Австралия, Нова Зеландия, Индия, и доста слабо организирана група в Съединените щати (Джордж Луис Биър, Уолтър Липман, Франк Айделот, Уитни Шепърдсън, Томас W. Ламонт, Джероум Грийн, Ъруин Канам от Christian Science Monitor и други). Нагласите на различните групи са координирани от чести посещения и дискусии и от добре информирано и напълно анонимно тримесечно списание Кръглата маса, чийто първи брой, до голяма степен написан от Филип Кер, се появява през ноември 1910 г.
Ръководителите на тази група са: Милнър, до смъртта му през 1925 г., последван от Къртис (1872-1955 г.), Робърт Х. (лорд) Бранд (зет на лейди Астор) до смъртта му през 1963 г., а сега Адам Д. Марис, син на наследника на сър Уилям и Бранд като управляващ директор на банката Lazard Brothers. Първоначалното намерение е да има колегиално ръководство, но Милнър е твърде потаен и упорит, за да сподели ролята. Той прави това само в периода 1913-1919 г., когато провежда редовни срещи с някои от най-близките си приятели, за да координира дейността им като група за натиск в борбата с Вилхелмин Германия. Това те наричат „Джинджифилова група“. След смъртта на Милнър през 1925 г., ръководството до голяма степен се споделя от оцелелите от „детската градина“ на Милнър, тоест групата от млади мъже от Оксфорд, които той използва като държавни служители при реконструкцията на Южна Африка през 1901-1910 г. Бранд е последният оцелял от „детската градина“; след смъртта му значително намалената дейност на организацията се упражнява до голяма степен чрез Редакционния комитет на списание „Кръглата маса“ при Адам Марис.
Парите за широко разширената дейност на тази организация идват първоначално от сътрудниците и последователите на Сесил Роудс, главно от самия Роудски тръст, и от богати сътрудници като братята Бейт, от сър Ейб Бейли и (след 1915 г.) от семейство Астор. От 1925 г. има значителни вноски от богати хора и от фондации и фирми, свързани с международното банково братство, особено от Обединеното кралство Trunegie Carnegie, и други организации, свързани с JP Morgan, семействата Рокфелер и Уитни, и сътрудниците на Lazard Brothers и на Morgan, Grenfell и Company.
Основният гръбнак на тази организация израства заедно с вече съществуващото финансово сътрудничество, започващо от банката Morgan в Ню Йорк до група международни финансисти в Лондон, водени от Lazard Brothers. Самият Милнър през 1901 г. е отказал страхотно предложение, на стойност до 100 000 долара годишно, да стане един от трите партньори на Morgan Bank в Лондон, вследствие на по-младия JP Morgan, който се премества от Лондон, за да се присъедини към баща си в Ню Йорк ( в крайна сметка свободното място отива в EC Grenfell, така че лондонското дружество на Morgan става известно като Morgan, Grenfell и Company). Вместо това Милнър става директор на редица публични банки, главно Лондонската акционерна банка, корпоративна предшественица на Мидланд Банк. Той се превърна в една от най -големите политически и финансови сили в Англия, като неговите ученици са стратегически разположени в цяла Англия на важни постове, като редакцията на The Times, редакцията на The Observer, управителния директор на Lazard Brothers, различни административни длъжности и дори позиции в кабинета. Рамификациите бяха установени в политиката, високите финанси, университетите в Оксфорд и Лондон, периодичните издания, държавната служба и фондовете, освободени от данъци.
В края на войната през 1914 г. стана ясно, че организацията на тази система трябва да бъде значително разширена. За пореден път задачата е поверена на Лайонел Къртис, който създава в Англия и всяко господство предна организация на съществуващата местна група за кръгла маса. Тази фронтова организация, наречена Кралски институт за международни отношения, имаше за ядро във всяка област съществуващата потопена група от кръгли маси. В Ню Йорк той е известен като Съвет по външни отношения и е фронт на J. P. Morgan и Company във връзка с много малката американска група за кръгла маса. Американските организатори бяха доминирани от големия брой „експерти“ от Морган, включително Ламонт и Биър, които бяха отишли на Парижката мирна конференция и там станаха близки приятели със сходната група английски „експерти“, наета от групата на Милнер . Всъщност първоначалните планове за Кралския институт по международни отношения и Съвета по външни отношения бяха съставени в Париж. Съветът на RIIA (който, благодарение на енергията на Къртис, се помещава в Chatham House [Чатам хаус], отсреща на площад Свети Джеймс от Асторите и скоро е известен с името на този щаб) и бордът на Съвета по външни отношения още от белезите на техния произход. До 1960 г. съветът в Chatham House е доминиран от намаляващата група от сътрудници на Милнър, докато платените служители бяха до голяма степен агенти на Лайонел Къртис. Кръглата маса в продължение на години (до 1961 г.) се редактира от задната врата на територията на Chatham House в Ormond Yard [Ормънд ярд], а телефонът й идваше през разпределителното табло на Chatham House.
Клонът в Ню Йорк е доминиран от сътрудници на Morgan Bank. Например през 1928 г. Съветът по външни отношения имаше Джон У. Дейвис за президент, Пол Крават за вицепрезидент и съвет от тринадесет други, който включваше Оуен Д. Йънг, Ръсел К. Лефингвел, Норман Дейвис, Алън Дълес, Джордж У. Уикършам, Франк Л. Полк, Уитни Шепърдсън, Исайя Боуман, Стивън П. Дъган и Ото Кан. През цялата си история съветът е свързан с американските кръгли маси, като Бира, Липман, Шепърдсън и Джером Грийн.
Академичните фигури са тези, свързани с Морган, като Джеймс Т. Шотуел, Чарлз Сиймор, Джоузеф П. Чембърлейн, Филип Джесуп, Исайя Боуман и наскоро Филип Мозли, Грейсън Л. Кърк и Хенри М. Уристън. Контактите на Уолстрийт с тях са създадени първоначално от влиянието на Морган при боравенето с големи академични дадености. В случая с най-голямото от тези дарения, това в Харвард, влиянието обикновено се упражняваше индиректно чрез „State Street“, Бостън, който през по-голямата част от ХХ век идваше от бостънския банкер Томас Нелсън Пъркинс.
Плътно свързани с това влияние на Морган бяха малка група адвокатски кантори на Уолстрийт, чиито главни фигури бяха Елиху Рут, Джон У. Дейвис, Пол Д. Крават, Ръсел Лефингуел, братята Дълес и наскоро Артър Х. Дийн, Филип D. Reed и Джон J. МакКлой. Други нелегални агенти на Морган включват мъже като Оуен Д. Йънг и Норман Х. Дейвис.
На тази основа, която първоначално е финансова и произтича от Джордж Пийбоди, през двадесети век израства властова структура между Лондон и Ню Йорк, която прониква дълбоко в университетския живот, пресата и външната политика. В Англия центърът е групата на кръглата маса, докато в САЩ това е J. P. Morgan and Company или нейните местни клонове в Бостън, Филаделфия и Кливланд. Някои доста случайни примери за операциите на тази структура са много показателни, само защото са случайни. Например, тя създаде в Принстън нелошо копие на главната централа на Оксфордската група на кръглата маса, All Souls College. Това копие, наречено Институт за напреднали изследвания, и може би най-известно като убежище на Айнщайн, Опенхаймер, Джон фон Нойман и Джордж Ф. Кенан, е организирано от Абрахам Флекснер от Фондация Карнеги и Общообразователния съвет на Рокфелер, след като той бяха изпитали насладите на All Souls, докато служеха като лектор на Роудс Мемориал в Оксфорд. Плановете бяха до голяма степен изготвени от Том Джоунс, един от най-активните интригантци и администратори на фондацията.
Американският клон на този „Английски истаблишмънт“ оказва голяма част от влиянието си чрез пет американски вестника (The New York Times, New York Herald Tribune, Christian Science Monitor, Washington Post и злощастният Boston Evening Transcript). Всъщност редакторът на Christian Science Monitor е главният американски кореспондент (анонимно) на „Кръглата маса“ и лорд Лотиан, първоначалният редактор на „Кръглата маса“ и по-късно секретар на „Роудския тръст“ (1925-1939) и посланик във Вашингтон, е чест писател в Monitor. Може да се спомене, че съществуването на тази англо-американска ос на Уолстрийт е съвсем очевидно, след като се посочи. Това се отразява във факта, че светила от Уолстрийт като Джон У. Дейвис, Луис Дъглас, Джок Уитни и Дъглас Дилън са назначени за американски посланици в Лондон.
Тази двойна международна мрежа, в която групите на кръглата маса образуват полусекретни или тайни ядра на Институтите по международни отношения, е разширена в трета мрежа през 1925 г., организирана от същите хора по същите мотиви. За пореден път ръководителят е Лайонел Къртис, а по-ранните групи на кръгла маса и Институтите по международни отношения са използвани като ядра за новата мрежа. Тази нова организация за тихоокеанските въпроси обаче е разширена до десет държави, докато групите за кръгла маса съществуват само в седем. Новите попълнения, в крайна сметка Китай, Япония, Франция, Холандия и Съветска Русия, имат създадени от нулата тихоокеански съвети. В Канада, Австралия и Нова Зеландия са създадени тихоокеански съвети, свързани помежду си и доминирани от Институтите по международни отношения. В Англия Chatham House служи като английски център и за двете мрежи, докато в САЩ двете са паралелни творения (не подчинени) на съюзниците от Уолстрийт на Morgan Bank. Финансирането идва от същите международни банкови групи и техните дъщерни търговски и промишлени фирми. В Англия Chatham House се финансира и за двете мрежи от приноса на сър Ейб Бейли, семейство Астор, и допълнителни средства, до голяма степен придобити от убедителните сили на Лайонел Къртис. Финансовите затруднения на съветите по правата на интелектуална собственост в британските доминиони през депресията през 1920-1935 г. са довели до много показателни усилия за спестяване на пари, когато местният Институт по международни отношения погълна местния Тихоокеански съвет, и двата по някакъв начин бяха скъпи и ненужни фронтове за местните групи на кръглата маса.
Основните цели на тази сложна, полусекретна организация са до голяма степен похвални: да координира международните дейности и възгледите на целия англоговорящ свят в едно (безспорно, по английския модел); да работи за поддържане на мира; да подпомогне изостаналите, колониални и слабо развити райони за напредък към стабилност, закон и ред и просперитет донякъде подобно на тези, преподавани в Оксфорд и Лондонския университет (особено Училището по икономика [LSE] и Училищата по африкански и ориенталски изследвания).
Задълбочен анализ на историята на Великобритания и САЩ през дадения период ще ви покаже, че споменатите личности и институции доминират тези две държави през първата половина на 20-ти век, по времето на двете световни войни и Голямата депресия.
7-ма глава съдържа друг впечатляващ откъс.
В допълнение към тези прагматични цели, силите на финансовия капитализъм имат друга далечна цел, не по-малко от това да създадат световна система на финансов контрол в частни ръце, способна да доминира в политическата система на всяка страна и икономиката на света като цяло. Тази система е трябвало да бъде контролирана по феодален начин от централните банки по света, действащи съгласувано, чрез тайни споразумения, сключвани на чести частни срещи и конференции. Върхът на системата е трябвало да бъде Банката за международни разплащания в Базел, Швейцария, частна банка, притежавана и контролирана от световните централни банки, които сами по себе си са частни корпорации. Всяка централна банка, в ръцете на хора като Монтегю Норман от Централната банка на Англия, Бенджамин Стронг от Нюйоркската федерална резервна банка, Чарлз Рист от Банката на Франция и Ялмар Шахт от Райхсбанка, се стремят да доминират над правителството си чрез способността да контролират държавните заеми, да манипулират валутните борси, да влияят на нивото на икономическа активност в страната и да влияят на кооперативните политици чрез последващи икономически награди в света на бизнеса.
Във всяка страна властта на централната банка се основава до голяма степен на нейния контрол върху кредитите и паричното предлагане. В света като цяло властта на централните банкери се основаваше до голяма степен на техния контрол върху заемите и на потоците злато. В последните дни на системата тези централни банкери успяха да мобилизират ресурси, за да си помагат взаимно чрез B.I.S., където плащанията между централните банки могат да се извършват чрез счетоводни корекции между сметките, които централните банки по света водят там. B.I.S. като частна институция е собственост на седемте главни централни банки и се управляваше от техните ръководители, които заедно формираха нейния управителен съвет. Всеки от тях съхраняваше значителен депозит в B.I.S. и периодично уреждаше плащания помежду си (и по този начин между големите страни по света) чрез счетоводство, за да се избегнат пратките на злато. Те постигнаха споразумения по всички основни финансови проблеми в света, както и по много от икономическите и политическите проблеми, особено по отношение на заемите, плащанията и икономическото бъдеще на основните области на света.
B.I.S. обикновено е считан за върха на структурата на финансовия капитализъм, чийто отдалечен произход датира от създаването на Банката на Англия през 1694 г. и Банката на Франция през 1803 г. Всъщност нейното създаване през 1929 г. е по-скоро индикация че централизираната световна финансова система от 1914 г. е в упадък. Тя е създадена по-скоро за поправяне на упадъка на Лондон като световен финансов център, за да предостави механизъм, чрез който един свят с три главни финансови центъра в Лондон, Ню Йорк и Париж все още може да работи като единен. B.I.S. е напразно усилие да се справи с проблемите, произтичащи от растежа на редица центрове. Той е имал за цел да бъде световният картел с непрекъснато нарастващи национални финансови правомощия чрез събиране на номиналните ръководители на тези национални финансови центрове.
Главнокомандващ на световната система за банков контрол е Монтегю Норман, управител на Банката на Англия, който е издигнат от частните банкери до позиция, на която той е считан за оракул по всички въпроси на правителството и бизнеса. В правителството властта на Английската централна банка е значително ограничение на политическите действия още през 1819 г., но опитът да се прекъсне тази власт чрез изменение на устава на банката през 1844 г. се проваля. През 1852 г. Гладстон, тогава канцлер на касата, а по-късно и министър-председател, заявява: „Същината на цялата ситуация е следната: самото правителство не трябваше да бъде съществена сила по въпросите на финансите, а трябваше да напусне Властта на парите безусловно.
Това правомощие на Банката на Англия и на нейния управител е признато от повечето квалифицирани наблюдатели. През януари 1924 г. Реджиналд Маккена, който е канцлер на касата през 1915-1916 г., като председател на борда на банката Midland, казал на своите акционери: „Боя се, че обикновеният гражданин няма да обича да му се казва, че банките могат, и направете, създавайте пари. ... И тези, които контролират кредита на нацията, ръководят политиката на правителствата и държат в шепите си съдбата на хората. " През същата година сър Дръмонд Фрейзър, вицепрезидент на Института на банкерите, заявява: „Губернаторът на Банката на Англия трябва да бъде автократът, който диктува условията, при които само правителството може да получи пари назаем.“ На 26 септември 1921 г. The Financial Times пише: „Половин дузина мъже на върха на Големите пет банки биха могли да разстроят цялата структура на държавните финанси, като се въздържат от подновяване на съкровищни бонове“. Винсент Викерс, който е директор на банката в продължение на девет години, казва: „От 1919 г. паричната политика на правителството е политика на Банката на Англия, а политиката на Банката на Англия е политика на г -н. Монтегю Норман. " На 11 ноември 1927 г. Wall Street Journal нарича г-н Норман „валутния диктатор на Европа“. Този факт е признат от самия г-н Норман пред съда на банката на 21 март 1930 г. и пред Комитета на Макмилан пет дни по-късно.
Позицията на Монтегю Норман може да се събере от факта, че неговите предшественици в губернаторството, почти сто от тях, са изкарали двугодишни мандати, рядко се увеличават по време на криза до три или дори четири години. Но Норман заема длъжността в продължение на двадесет и четири години (1920-1944), през които той става главен архитект на ликвидирането на глобалното превъзходство на Великобритания.
Норман е бил странен човек, чийто умствен възглед е на потушената истерия или дори параноя. Той вижда смисъл в правителствата и се страхува от демокрацията. И двете неща са застрашавали частното банкиране, а оттам и всичко, което е правилно и ценно в човешкия живот.
След смъртта на проф. Куигли през 1977 излиза книга, непубликувана по време на живота му, наречена Англо-американския елит (The Anglo-American Establishment). В този труд, Куигли разказва историята на групата, до значителна степен контролирала Велокобритания и САЩ през първата половина на 20-ти век, когато тези две държави са двете най-могъщи и влиятелни държави в света; може би в историята.
Нека да обобщя: Съществуват неопровержими и свръхдетайлни показания от гениален историк, очевидец, описващи дейността на поне две взаимодействащи си групи, контролиращи в значителна степен действията на двете най-мощни държави на последните два века, диктували до голяма степен историята на цялата планета. Тези групи използват банките и неправителствените организации за да насочват влиятелните медии и да направляват пътя на държавата според своите виждания, за добро или за лошо.
Във втората половина на 20-ти век се появяват групи наследници на гореспоменатите, често организирани от членове, съюзници и агенти на клана Рокфелер: Съветът за външни отношения (Council of Foreign Relations - CFR) и Тристранната комисия (Trilateral Commission), Билгдербергската Група, Световният икономически форум (World Economic Forum). Тук не виждам смисъл да правя изричен обзор; читателят със сигурност може да намери материали, ако желае. Достатъчно е да се отбележи, че световните управници разполагат с няколко полуформални организации, чрез които да решават задачи, да вербуват лакеи, да повдигат теми и т.н.
Според проф. Куигли, групата, която той опознава, има благородни цели. В следващата глава ще разгледаме причини за това да вярваме, че или има подобни групи с други цели, или проф. Куигли не е запознат с цялата истина или не е пожелал да ни я каже.
Целта на тази полузабележима група от хора, които се смятат за полу-богове, е ограничаване и контрол - включително на генетично ниво - над световното население.
Нека сега да се върнем в началото на 20-ти век, преди Първата световна война, когато Великобритания, за добро или за лошо, е империята над която слънцето никога не залязва. Нейните параходи властват над вълните и тя тежи над целият глобус. Самата Великобритания е страна с ясно разделени социални класи, където шепа благородници и индустриални магнати управляват море от пролетарии, леещи пот в мините и заводите; но също така и "средна класа" от малки предприемачи, притежаващи я кръчма я шивашко ателие я бръснарница.
В това забележително време и място се появява Клубът на коефициентите - неформален клуб, където се срещат тези, които са най-най в една държава и епоха която вярва в най-най и се смята за най-най. Членовете са:
Това е кой-кой на историята и Британската Империя. Амери и Милнър са водачи на "детската градина" управлявала Великобритания през периода и описана в миналата глава. Едуард Грей носи голяма отговорност за началото на Първата световна война и е външен министър на Британската Империя в началото на този конфликт. Макиндър, чиито мисли разглеждаме в 4-та глава, е авторът на геостратегията на Великобритания и Америка през 20-ти век (изолирай Евразия чрез контрол над моретата и периферията). Докинс, банкер работил за JP Morgan, разбира се, е роднина на най-известния дарвинист и атеист на втората половина на 20-ти век - Ричард Докинс. Халдейн, високопоставен философ-империалист, според Куигли в Англо-американския истаблишмънт, "може да се разглежда като член на групата на Милнър". Леополд Макс е влиятелен журналист чиято сестра се омъжва за Милнър.
Хърбърт Уелс (живял от 1866 г. до 1946 г.) и Лорд Бъртранд Ръсел (живял от 1872 г. до 1970 г.) са прословути и влиятелни писатели от първата половина на 20-ти век. Това ни дава любопитна възможност. Чрез техните творби, ние имаме достъп до мисленето на типа хора срещани в клуба, който със сигурност е синтезирал мирогледа на поне значителна част от хората, управлявали Великобритания през 1900 г.; а чрез нея, до голяма степен, света и хода на историята през 20-ти век.
През многолетната си кариера, Хърбърт Уелс пише поне половин дузина книги, пропагандиращи за световно правителство и елиминацията на негодните. Например: Модерна утопия (Modern Utopia) (1905 г.), Новият световен ред (The New World Order) (1939 г.), Откритата конспирация (The Open Conspiracy) (1928 г.) и Нещата, които се задават (The Shape of Things to Come) (1933 г.). В Модерната утопия, примерно, Уелс пише следното:
И какво ще се случи с човека, който е ограничен във всичко, бездуховния, некомпетентния долнопробен човек, който се върти по пуловер в някаква бърлога, броди безработен по улиците или трепери в чуждо изхвърлено облекло в някаква селска нива? Тези хора ще трябва постепенно да изчезнат, човечеството трябва да се ангажира с тяхното елиминиране; няма как иначе, защото хората с изключително качество трябва да бъдат възходящи. По-добрият вид хора, доколкото могат да бъдат разграничени, трябва да имат най-пълната свобода на обществена служба и най-пълната възможност за родителство. ...
Вече няма да се мъчат неумелите, преди безславно да умрат бездетни; породата им ще се унищожи, за да не страдат и загинат, както и расата с тях. ...
Остават тъпаци и лунатици, остават перверзни и некадърници, има слабохарактерни хора, които стават пияници, наркомани и т.н. След това има хора, заразени с определени лоши и заразни болести. Всички тези хора развалят света за другите. ... Веднага, когато не може да има съмнение относно болестта или низостта на индивида, веднага, когато лудостта или друга болест е доказана, или престъплението е повторено трети път, или пиянството или престъплението след седмия си случай (нека казваме ние), веднага той или тя трябва да се изключи от човешкото общество.
Когато пише тази книга през 1905 г., Уелс е може би най-влиятелния английски писател - в момента, в който Великбритания е най-мощната и влиятелна държава в света.
Ще се спрем на една творба и от Лорд Бъртранд Ръсел - The Impact of Science on Society (Влиянието на науката върху обществото) (1951 г.). В нея има някои наистина забележителни твърдения. Тук Ръсел откровено заявява, че има нужда от световно правителство в името на доброто на човечеството.
Тъй като войната вероятно ще стане по-разрушителна за човешкия живот, отколкото през последните векове, обединението под едно-единствено правителство вероятно е необходимо, освен ако не се примирим с връщането към варварството или с изчезването на човешката раса.
За да се постигне такова единство, обяснява Ръсел, е нужна заплаха, ако трябва невидима.
Страстите, които вдъхновяват чувство на единство, са омраза и страх. Те зависят от съществуването на враг, действителен или потенциален. Изглежда, че световното правителство може да се задържи само със сила, а не от спонтанната лоялност, която сега вдъхновява една нация във война.
Такива врагове са "тероризмът" и "глобалното затопляне" и (в Западния свят) "расизмът" и разбира се в наше време "Ковид".
В останалите страници Ръсел говори за контрол над населението, включително чрез храна ("аз съм това което ям") и буквално на генетично ниво.
Най-важната техника, според Ръсел, е психологията на масите. (Която разглеждаме в следващата глава.)
Значението на [психологията на масата] се е увеличило изключително много с нарастването на съвременните методи на пропаганда. От тях най-влиятелно е това, което се нарича "образование". Религията играе роля, макар и намаляваща; пресата, киното и радиото играят все по-голяма роля.
...
Сега знаем, че светлините на прожекторите и духовият оркестър правят повече, за да убедят, отколкото може да се направи от най -елегантния набор от силогизми. Може да се надяваме, че след време някой ще успее да убеди някого в нещо, ако успее да хване пациента млад и бъде осигурен от държавата с пари и оборудване.
Тази тема ще направи голям напредък, когато бъде подхваната от учените под научна диктатура. ... Социалните психолози на бъдещето ще имат редица класове ученици, върху които ще изпробват различни методи за създаване на непоклатимо убеждение, че снегът е черен. Скоро ще бъдат получени различни резултати. Първо, влиянието на семейството пречи. Второ, че не може да се направи много, освен ако индоктринацията не започне преди десетгодишна възраст. Трето, че стиховете, настроени на музика и многократно интонирани, са много ефективни. Четвърто, че мнението, че снегът е бял трябва да се изобрази като уродливо ексцентрично. Малко избързвам. Бъдещите учени трябва да направят тези максими точни и да открият точно колко струва на глава, за да накарат децата да повярват, че снегът е черен, и колко по-малко би струвало да ги накарат да повярва, че е тъмно сив.
Въпреки че тази наука ще бъде усърдно изучавана, тя ще бъде строго ограничена до управляващата класа. Населението няма да може да знае как са породени неговите убеждения. Когато техниката бъде усъвършенствана, всяко правителство, което отговаря за образованието в продължение на едно поколение, ще може да контролира сигурно своите субекти, без да се нуждае от армии или полицаи. Досега има само една страна, която успя да създаде такъв рай.
Предполагам, че Ръсел визира Америка; но кой знае. Може би става дума за СССР или Китай? Във всеки случай, идеите, които той описва, са ясно видими в САЩ през 2021 г.
Ръсел критикува научното общество на комунизма не за друго, ами за това, че не работи. В смисъл, че народът не се покорява напълно. Слабостта на комунизма, според Ръсел, е че не предприема контрол на телесно ниво.
Диетата, инжекциите и разпорежданията ще се комбинират от най-ранна възраст, за да произведат вида на характера и убежденията, които властите смятат за желателни, и всяка сериозна критика на силите, които ще бъдат, ще стане психологически невъзможна. Дори всички да са нещастни, всички ще се смятат за щастливи, защото правителството ще им каже, че са такива.
Писано 70 години преди Ковид, това е забележително добро описание за това, което се случи с човечеството през 2021 г. Ръсел споделя своите дълбоки мисли и относно размножаването.
Всяка нация, която възприеме тази практика [генетичен контрол над населението], в рамките на едно поколение ще осигури големи военни предимства. Може да се предположи, че системата ще бъде нещо подобно: освен евентуално в управляващата аристокрация, всички, с изключение на 5 % от мъжете и 30 % от жените, ще бъдат стерилизирани. Очаква се 30 % от женските да прекарат годините от осемнадесет до четиридесет в репродукция, за да осигурят адекватен човешки материал. Като правило изкуственото осеменяване ще бъде предпочитано пред естествения метод. Нестерилизираните, ако желаят любовните удоволствия, обикновено ще трябва да ги търсят със стерилизирани партньори.
...
Постепенно чрез селективно размножаване вродените различия между владетелите и управляваните ще се увеличават, докато не станат почти различни видове. Бунтът на плебса би станал също толкова немислим, колкото организирано въстание на овце срещу практиката да се яде овнешко.
...
На свикналите с тази система семейството, както го познаваме, би изглеждало толкова странно, колкото ни изглежда племенната и тотемна организация на австралийските аборигени.
...
Освен опасността от война, не виждам причина такъв режим да бъде нестабилен. В края на краищата повечето цивилизовани и полуцивилизовани държави, познати на историята, са имали голям клас роби или крепостни селяни, напълно подчинени на своите собственици. Няма нищо в човешката природа, което да прави невъзможно съществуването на такава система.
...
... Не вярвам, че диктатурата е трайна форма на научно общество - освен ако (но тази уговорка е важна) тя може да стане световна.
Последният ред обяснява защо Америка трябва да умре. Докато тя стои над всички като символ на свободата, не може да бъде създаден такъв прекрасен и научен световен ред като този описан от Ръсел.
А описаното от Ръсел очевидно е светът, към който ни бутат. Ръсел заключва със следното:
Моят извод е, че научното общество може да бъде стабилно при определени условия. Първото от тях е единно правителство на целия свят, притежаващо монопол от въоръжени сили и следователно способно да наложи мира. Второто условие е еднакъв всемирен стандарт, така че да няма повод за завист към една част на света от друга. Третото условие (което предполага, че второто е изпълнено) е ниска раждаемост навсякъде, така че населението на света да стане неподвижно или почти неподвижно. Четвъртото условие е предвиждането на индивидуална инициатива както в работата, така и в играта, и най-голямото разпределение на властта, съвместимо с поддържането на необходимата политическа и икономическа рамка.
Идеите на Ръсел силно наподобяват кошмарът, описан в романът на Алдус Хъксли (1894-1963) Прекрасен нов свят, публикуван през 1932 г. (Между другото, проницателният Боян Чуков е стигнал до заключения подобни на моите; неговото есе върху темата, публикувано в колекция от негови статии през 2021-а, си струва да се прочете.) Хъксли е внук на Томас Хъксли (1825-1895), така наречения "булдог на Дарвин" и изобретател на така наречения "социален дарвинизъм" - идеята, че масата сме овце в сравнение с богатите и успешните.
Светът, описан от Хъксли, е подреден и прилежен. Размножаването се прави по изкуствен път за доброто на всички. Децата се раждат в определени касти. Алфите са прекрасни и свръхумни философи царе. Бетите са управленческия елит. Делтите са простолюдието, което прислужва. А гамите са полухора, вършещи черната работа.
В този нов свят, размножаването е откъснато от правенето на любов. За да се занимават с нещо безопасно, което не заплашва световния ред и което задоволява естествените нужди на плебса, се практикуват масови оргии и употреба на наркотици ("сома"). Това, разбира се, силно прилича на нашата развратна епоха на Tinder и законното продаване на марихуана в магазини.
Както е казал Августин Блажени, човек има толкова господари, колкото грехове.
В реч в легендарния университет Бъркли в Сан Франциско през 1962 г., Хъксли заявява:
Струва ми се, че естеството на крайната революция, пред която сме изправени сега, е: че сме в процес на разработване на цяла поредица от техники, които ще позволят на контролиращата олигархия, която винаги е съществувала и вероятно винаги ще съществува, да принуди хората да обичат робството си.
В речта си, Хъксли обяснява, че според него техниките за постигането на това перфектно робство вече съществуват. Той изброява няколко: (1) Предизвикването на състояние на стрес в хората, защото внушението прониква по-лесно и по-дълбоко в това състояние. (2) "Хипнотизирането" на податливата на внушение част от населението чрез радиото и телевизията. (3) Успокояването на недоволните чрез наркотици. (4) "Чипирането" - разполагането на "електроди" в мозъка. Ние ще разгледаме тези техники обстойно в следващата глава.
Тук е важно да се отбележи, че Алдус Хъксли не е някакъв провинциален писател-фантаст, а е пълноправен член на англо-американския елит, "широко признат за един от най-изтъкнатите интелектуалци на своето време" и номиниран за нобеловата награда за литература 9 пъти.
Братът на Алдус, Джулиан (живял от 1887 г. до 1975 г.), е световноизвестен дарвинист и атеист и първия директор на Юнеско. Хъксли също служи като президент на Британското общество по евгениката.
Клановете Дарвин, Галтън и Хъксли са нещо като апостолите на новата вяра, облечена в научни дрехи, която превзема англо-американския свят след 1859 г.
Тази вяра се състои от няколко взаимо-свързани доктрини: (1) Животът е химичен процес и човекът е биологична маса; (2) видовете, включително човешкият, са променливи; (3) следователно някои хора са "по-добри" от другите и трябва да се размножават за сметка на другите.
Последната доктрина - че "по-добрите" хора трябва да се размножават за сметка на по-низшите, е доктрината на социалния дарвинизъм или "евгениката" ("добрите гени") и сигурно ви е позната от уроците по история за Втората световна война. Но нацистка Германия нито е източника нито е единствения дом на тези идеи. Преди и след Войната, тази доктрина процъфтява сред елита от двете страни на океана.
Ето някои от членовете на британското НПО за евгениката. Някои президенти на клуба през 20-ти век стигайки до наши дни: Ленард Дарвин, син на Чарлз; Барон Томас Хордър, доктор на краля и трима министър председатели; Александър Карл-Сандърс, директор на London School of Economics; Чарлз Галтън Дарвин, внук на Чарлз Дарвин и проповедник на малтузианизма; Барон Робърт Плат - виден професор и лекар, президент на Кралския колеж на лекарите; Алън Паркс, виден хирург и президент на Кралския колеж на хирурзите; Бернард Бенджамин, президент на Кралско статистическо дружество и т.н. Видни членове: Артър Балфур, премиър на Великобритания; Барон Уилям Бевридж, един от архитектите на следвоенната държава-бавачка; Пол Бланшард, виден американски журналист и анти-католик; Уолтър (или Валтер) Бодмър - реномиран генетик ръководил престижен проект за "изследването на генетичния състав на Обединеното кралство"; Барон Уолтър Брейн, важен невролог и президент на "Кралския лекарски колеж". Крис Бранд, професор по психология учавствал в програма, плащаща пари на наркомани за да се стерилизират; Сирил Бърт, президент на Британското психологическо общество; Невил Чембърлейн, британския премиер в навечерието на Втората световна война; самият Уинстън Чърчил; Джон Кобърн, премиер на Южна Австралия; Чарлз Давънпорт, професор в Харвард и директор на лабораторията в Колд Спрингс Харбър край Ню Йорк, един от центровете на евгениката в САЩ; Робърт Едуардс, един от създаделите на ин витро оплождането; Хавлок Елис, виден сексолог с интерес в наркотиците; Ханс Айзенк - "към момента на смъртта си Айзенк е най-често цитираният жив психолог в литературата на рецензирани научни списания"; Роналд Фишър - основоположникът на статистическата наука; Езра Госни - американски "филантропист" борил за стерилизацията на негодните в Калифорния; Мадисън Грант - лидер в евгениката в Америка, популярен и влиятелен в Ню Йорк, личен приятел на Теди Рузвелт, важен също в движението за консервация (за да се пази преродата от негодните); Дейвид Стар Джордан - основателят на Станфорд; Джон Келог - член на клана Келог, отговорен отчасти за световната епидемия на затлъстяването; Джон Мейнард Кейнс, може би най-влиятелния икономист на 20-ти век; Джеймс Мийд, носител на нобеловата награда за икономика; Питър Медауар, "бащата на трансплантацията", нобелов лауреат по медицина и виден дарвинист-атеист; Хенри Осбърн, дългогодишен президент на Американския природонаучен музей; Маргарет Пайк, британската основателка на Британски национален комитет за контрол на раждаемостта и Международна федерация за планирано родителство, влиятелно глобално НПО опериращо в 189 държави; Маргарет Сангър, прословутата американска основателка на главната американска организация бореща раждаемостта, Planned Parenthood; Елиът Слейтър, автор на важен учебник от клинична психиатрия; Джеймс Танър, детски сексолог; Ричард Титмус, създал науката социална администрация, един от архитектите на държавата-бавачка; Франк Йейтс, виден статистик; и други.
Към изброените горе прибавете още много лекари, учени, журналисти и политици, които или са членствали в тази или подобни организации или са споделяли ценностите на организацията без изрично членство.
Както сами виждате, тук не става дума за някаква тайна малка секта или за няколко досадни дърдорковци в отдалечен университет. Става дума за британския елит през 20-ти век - хората, спечелили двете войни и до голяма степен създали модерния свят и неговите институции заедно с американските си колеги, които разглеждаме по-долу. Много от тези хора и техните организации вярват в разновидости на идеята, че голяма част от хората по света са негодни и ненужни.
Клуб на милиардерите в опит да ограничи пренаселеността
Най-богатите хора в Америка се срещат, за да обсъдят начини за справяне с „катастрофална“ екологична, социална и индустриална заплаха
НЯКОИ от водещите американски милиардери се срещнаха тайно, за да обмислят как тяхното богатство може да се използва за забавяне на растежа на световното население и ускоряване на подобренията в здравеопазването и образованието.
Филантропите, които присъстваха на среща на върха, свикана по инициатива на Бил Гейтс, съоснователят на Microsoft, обсъдиха обединяването на силите си за преодоляване на политическите и религиозни пречки пред промяната.
Описан като "Добрият клуб" от един вътрешен човек, клубът включва Дейвид Рокфелер-младши, патриархът на най-богатата американска династия, известните финансисти Уорън Бъфет и Джордж кметът на Ню Йорк Сорос, Майкъл Блумбърг, и медийните магнати Тед Търнър и Опра Уинфри.
Тези членове, заедно с Гейтс, са раздали над 45 милиарда паунда от 1996 г. насам за каузи, вариращи от здравни програми в развиващите се страни до училища в гета в САЩ.
Те се събраха в дома на сър Пол Нърс, британски биохимик с Нобелова награда и президент на частния университет Рокфелер, в Манхатън на 5 май. Неофициалната следобедна сесия беше толкова дискретна, че на някои от помощниците на милиардерите беше казано, че са на брифинги за "сигурност".
Стейси Палмър, редактор на Chronicle of Philanthropy, заяви, че срещата на върха е безпрецедентна. "Научихме за това едва след това, случайно. Обикновено тези хора с радост говорят за добри каузи, но това е различно - може би защото не искат да се възприемат като глобални заговорници", каза той.
Някои подробности обаче се появиха този уикенд. На милиардерите бяха дадени по 15 минути, за да представят любимата си кауза. По време на вечеря те обсъдиха как биха могли да се справят с „общата кауза“, която може да впрегне техните интереси.
Обсъжданите въпроси включват реформиране на надзора на разходите за отвъдморска помощ за създаване на селски училища и водни системи в развиващите се страни. Следвайки думите на Гейтс, те се съгласиха, че пренаселеността е приоритет.
Това може да доведе до предизвикателство пред някои политици от Третия свят, които смятат, че контрацепцията и женското образование отслабват традиционните ценности.
53-годишният Гейтс, който раздава по-голямата част от богатството си, твърди, че по-здравите семейства, освободени от малария и крайна бедност, ще променят навиците си и ще имат по-малко деца в рамките на половин поколение.
На конференция в Лонг Бийч, Калифорния, миналия февруари, той изтъкна подобни точки. „Официалните прогнози казват, че световното население ще достигне 9,3 милиарда [спрямо 6,6 милиарда днес], но с благотворителни инициативи, като по-добро репродуктивно здравеопазване, смятаме, че можем да го ограничим до 8,3 милиарда“, каза тогава Гейтс.
Патриша Стоунсифер, бивш изпълнителен директор на фондация „Бил и Мелинда Гейтс“, която дава повече от 2 милиарда лири годишно за добри каузи, присъства на срещата на върха в дома на Рокфелер. Тя каза, че милиардерите са се срещнали, за да „обсъдят как да увеличат даренията“ и възнамеряват да „продължат диалога“ през следващите няколко месеца.
Друг гост каза, че „няма нищо толкова грубо като гласуването“, но се стигна до консенсус, че те ще подкрепят стратегия, в която прирастът на населението ще бъде разглеждан като потенциално пагубна екологична, социална и индустриална заплаха.
"Това е нещо толкова кошмарно, че всички в тази група се съгласиха, че се нуждае от интелигентни решения", каза гостът. "Те трябва да бъдат независими от правителствените агенции, които не са в състояние да предотвратят бедствието, което всички виждаме да се очертава."
Защо цялата тайна? „Те искаха да говорят като богати с богатите, без да се притесняват, че всичко, което казват, ще попадне във вестниците, представяйки ги като алтернативно световно правителство“, каза той.
Тоест най-богатите и влиятелни личности в света, разполагащи с нечувана медийна мощ (Тед Търнър е създателя на CNN; Опра беше медиен феномен през 1990-те и 2000-те; Блумберг има собствени списания) и безброй други инструменти за влияние, включително най-големите фондации, се срещат скришом за да обсъждат намалението на населението. Скъпи читателю, мислите ли, че тези свръх-влиятелни и активни хора не биха предприели мерки за да постигнат целите си? И мислите ли, че те биха споделили с нас истинските си цели и мисли?
Да разгледаме накратко американския магнат Бил Гейтс, който явно е отговорен за голяма част от събитията, случили се през последните две години. Намаляването на населението чрез ваксини е мисията на живота на Гейтс, както следната статия от положително настроеното към Гейтс списание Форбс съобщава през 2011-а г. Статията също споменава, че манията за намаляване на населението се предава в семейство Гейтс от поколение на поколение. И наистина, семейство Гейтс са обвързани с клана Рокфелер и евгениката, по която Рокфелерите работят през целия 20-ти век.
Така че през 1997 г., когато той и Мелинда за първи път се впуснаха в полето на общественото здраве - тяхната Фондация щеше да бъде основана след две години - те се съсредоточиха върху контрола на раждаемостта, финансирайки усилията на университета Джон Хопкинс да използва компютрите, за да помогнат на жените в развиващия се свят да научат за противозачатъчните. Логиката беше ясна и благоприятна за Бил Гейтс. Здраве = ресурси ÷ хора. И тъй като ресурсите, както отбеляза Гейтс, са малко или много ограничени, отговорът се крие в контрола на населението.
...
Същото прозрение за неговата филантропия за общественото здраве дойде още по-рано. Бащата на Бил беше организирал вечеря в луксозния клуб Columbia Tower в Сиатъл с Програмата за подходящи технологии в здравеопазването (PATH). Докато срещата започна с контрол на раждаемостта - наред с други усилия, PATH научи китайските производители на презервативи да тестват продуктите си, преди да ги изпратят - Гейтс започна да чете данни, които го стреснаха.
...
Можеше да се съсредоточи върху клиники и лекари, но това не е в мащаб. „Вълшебният инструмент за здравна намеса са ваксините, защото те могат да бъдат направени много евтино“, казва той. „Трябваше да изберем кое ще бъде най-ефективното нещо, което да дадем - не само пари, но и нашето време, енергия, глас.“
...
Така че през 1999 г. Гейтс пътува до Беладжио, Италия, за да намери решение заедно с Уницеф, Световната банка, ООН, фармацевтични компании и НПО-та. Резултатът беше Глобалният алианс за ваксини и имунизация, сега наречен GAVI Alliance, който в крайна сметка Гейтс подкрепи с обещание за 2,5 милиарда долара, използвайки агресивни тактики за преговори, когато е необходимо - типа тактики, с които спечели страха на своите съперници и враждата на американските антитръстови регулатори. „Бил беше малко като покер играч, който сложи много чипове на масата и изплаши всички останали“, казва Сет Бъркли, който ръководеше финансирана от Гейтс ваксина срещу СПИН и сега е изпълнителен директор на GAVI.
Бил Гейтс, също като баща си, е фанатик на тема намаляване на населението и е стигнал до извода (сам или чрез неспоменат комитет), че ваксините са най-добрия начин за намаляване на населението. Освен това, Гейтс, чрез финансовата мощ на своята и други фондации борещи се за намаляване на населението, буквално е натиснал разните международни организации да следват предложените от него и неговите съучастници идеи.
Тед Търнър, създателят на CNN, има сходни виждания и ги е изказвал публично. През 90-те, той желае 95% намаляване на световното население. Оттогава насам Търнър продължава публично да поддържа това мнение. В интервю с Чарли Роуз през 2008-а, Търнър заявява следното.
Чарли Роуз: Какво не е наред с населението? Имам предвид --
Тед Търнър: Има твърде много хора. Ето защо има глобално затопляне. Има глобално затопляне, защото твърде много хора използват твърде много неща. Ако имаше по-малко хора, те щяха да използват по-малко неща.
Чарли Роуз: Но, знаете ли, в Китай това, за което се притесняват, не е твърде много хора --
Тед Търнър: Те имат закон за семейство с едно дете.
Чарли Роуз: Точно така. И те се тревожат за демографията на своето общество. Всички са стари.
Тед Търнър: Япония се притеснява повече от това, отколкото Китай.
Чарли Роуз: Но Китай също.
Тед Търнър: Е, всички се притесняват малко за това, но за известно време ще имаме демографски спад - или гърбица, където има повече възрастни хора. Но трябва да стабилизираме населението. На доброволна основа всеки по света трябва да обещае пред себе си, че това е едно или две деца.
И така, свръхбогатият създател на един от най-важните световни новинарски канали - канал, на който много в Америка и отвъд са предали отговорност за мисловните си процеси - мисли, че има прекалено хора и те консумират прекалено много от световните ресурси, които явно трябва да бъдат запазени за такива като него. Читателю - мислите ли, че този човек, напълно сериозен във вярванията си, няма да действа според тях?
Хенри Кисинджър (1923-) е вербуван от империята Рокфелер през '50-те и ги представя на световната сцена оттогава насам. През 1974, в ролята си на "съветник по национална сигурност" на Ричард Никсън, Кисинджър надзирава написването на NSSM-200 - "National Security Study Memorandum 200" ("Меморандум за изследване на националната сигурност 200") (pdf). След пропадането на Никсън, следващият президент, Джералд Форд, приема този меморандум както държавен устав. Съдържанието на меморандума е впечатляващо със своите откровеност.
Препоръки на политиката
26. Няма единен подход, който да "реши" проблема с населението. Включените сложни социални и икономически фактори изискват цялостна стратегия с двустранни и многостранни елементи. В същото време действията и програмите трябва да бъдат съобразени с конкретни държави и групи. Преди всичко самите НРС трябва да играят най -важната роля за постигане на успех.
27. Координацията между двустранните донори и многостранните организации е жизненоважна за всяко усилие за ограничаване на растежа на населението. Всеки вид усилия ще са необходими за световните резултати.
28. Световната политика и програми в областта на населението трябва да включват две основни цели:
а) действия за приспособяване на продължаващия прираст на населението до 6 милиарда до средата на 21-ви век без масиран глад или пълно разочарование от надеждите за развитие; и
(б) действия за поддържане на крайното ниво възможно най -близо до 8 милиарда, вместо да му се позволи да достигне 10 милиарда, 13 милиарда или повече.
29. Въпреки че конкретните цели в тази област са трудни за поставяне, нашата цел трябва да бъде светът да постигне заместващо ниво на плодовитост (средно семейство с две деца) до около 2000 г. Това ще изисква настоящите Ако темпът на растеж от 2 процента спадне до 1,7 процента в рамките на едно десетилетие и до 1,1 процента до 2000 г. в сравнение със средната прогноза на ООН, тази цел би довела до 500 милиона по -малко хора през 2000 г. и около 3 милиарда по -малко през 2050 г. Постигането на тази цел ще изискват значително засилени програми за населението. Основа за разработване на национални цели за контрол на растежа на населението за постигане на тази световна цел се съдържа в Световния план за действие за населението.
Тоест психозата за намаляването на населението не датира до '90-те, а поне до '70-те. (Всъщност в настоящия си образ датира поне до 18-ти век и Малтус.) Американското правителство открито цели намаляване на световното население (за "хуманитарни" цели; но както винаги, трябва да четем между редовете на голямата лъжа). Препоръките могат да ви изправят косата; две заслужават подчертаване.
Препоръки:
Препоръчва се постепенно увеличаване през следващите 3 години до общо около 100 милиона долара годишно за изследване на плодовитостта и контрацептивите. Това е увеличение от 60 милиона долара спрямо сегашните 40 милиона долара, изразходвани годишно от големите федерални агенции за биомедицински изследвания. От това увеличение 40 милиона долара ще бъдат изразходвани за краткосрочни, целеви изследвания. Текущите разходи от 20 милиона долара за дългосрочни подходи, състоящи се предимно от основни биомедицински изследвания, ще бъдат удвоени. Тези увеличени усилия ще изискват значително увеличаване на персонала на федералните агенции, които подкрепят тази работа. Областите, препоръчани за по -нататъшни изследвания, са:
...
1д: Инжекционните контрацептиви за жени, които са ефективни в продължение на три месеца или повече и се прилагат от родители, несъмнено ще бъдат значително подобрение. Наличните понастоящем методи от този тип са ограничени от техните странични ефекти и потенциални опасности. Има основания да се смята, че тези проблеми могат да бъдат преодолени с допълнителни изследвания. Прибл. Увеличени разходи: 5 милиона долара годишно
...
2. Дългосрочни подходи: Увеличените изследвания за по-добро разбиране на човешката репродуктивна физиология ще доведат до по-добри методи за контрол на плодовитостта, които да се използват след пет до петнадесет години. Тепърва предстои да се научи много за основните аспекти на мъжката и женската плодовитост и как може да се осъществи регулиране. Например, необходима е ефективна и безопасна мъжка контрацепция, по -специално инжекция, която ще бъде ефективна за определени периоди от време. Трябва да се направят фундаментални изследвания, но има основания да се смята, че разработването на инжектируема мъжка контрацепция е възможно. Друг метод, който трябва да се разработи, е инжекция, която ще осигури на жената редовна менструация. Лекарството ще се дава от родители-специалисти веднъж месечно или според нуждите за регулиране на менструалния цикъл. Последните научни постижения показват, че този метод може да бъде развит. Прибл. Увеличени разходи: 20 милиона долара годишно.
Или на кратко - управниците на Америка (и покрай нея западна Европа, Южна Америка и големи части от Азия) през '70-те са разработвали скопяващи инжекции в името на държавни цели. Може би си мислите, че тези спринцовки са били за други хора, а не такива като нас. Първо, с какво сме толкова специални ние? И второ, дори някога да сме били специални, защо сега все още да сме?
NSSM-200 всъщност е поредния плод от усилията на клана Рокфелер в посока ограничаване на населението. Предшественикът на NSSM-200 е Население и американското бъдеще (Population and the American Future) - доклад, поръчан от президент Никсън през 1969 на комитет председателстван от Джон Д. Рокфелер III, най-големият от третото поколение братя Рокфелер и дългогодишен фанатик на тема ограничаване на населението. Джон Д. Рокфелер III връчва доклада на Никсън през 1972 със следните думи в официалното съпътстващо писмо:
След две години съсредоточени усилия заключихме, че в дългосрочен план няма да произтекат съществени ползи от по-нататъшното нарастване на населението на нацията, а по-скоро постепенното стабилизиране на населението ни чрез доброволни средства би допринесло значително за способността на нацията да решава нейните проблеми. ...
Препоръките, предложени от тази комисия, са насочени към повишаване на общественото знание за причините и последствията от промяната на населението, улесняване и насочване на процесите на движение на населението, максимизиране на информацията за човешката репродукция и последиците от нея за семейството и даване на възможност на хората да избегнат нежелана плодовитост.
Четейки между редовете и отчитайки, че все пак става дума за официален документ в по него време де факто християнска държава можем спокойно да предположим, че Рокфелер реално желае значително намаляване на населението на САЩ и още по-значително намаляване на населението на планетата. Джон Д. Рокфелер III, заедно с много други от неговото поколение, преследва подобни идеи през целия си зрял живот. През 1956 г., той основава Съвета за населението (Population Council) - организация, която според собствения си уебсайт "провеждаме изследвания и програми в повече от 50 страни" с цел "използваме най-съвременните биомедицински науки, за да разработим нови контрацептиви и продукти за предотвратяване на предаването на ХИВ". Тук си струва да се отбележи, че ХИВ и СПИН са призрачна заплаха, целяща да представи секса като нещо опасно и да сплаши повече хора за да ползват противозачатъчни.
"Даването на възможност на хората да избегнат нежелана плодовитост" е, както той официално заявява, главна цел за Джон Д. Рокфелер III. Идеята е хората сами да се стерилизират, буквално или практически (чрез противозачатъчни). Както NSSM-200 показва, тайната стерилизация също е приемлива; но е по-трудна за осъществяване и може да доведе до потенциална реакция.
Усилията на Джон Д. Рокфелер III и неговите съратници дават плодове. Една от главните препоръки на Население и американското бъдеще, легализацията на аборта, става реалност през 1973 г. с легендарното решение на Върховния съд в случая Ро срещу Уейд. Поради особеност на американската законодателна система, Върховният съд в редки случаи може да заобикаля Конгреса и на практика да въвежда закони, които никога не биха били прокарани по обичайния път. (Друг пример са гейските бракове от 2013 г.) Въпреки, че някак си съумява да оцелее до 1973 г. и дори да стане най-успешната (по много параметри), свободна и богата държава в света без аборти, изведнъж САЩ приема аборта като "човешко право". Половин век по-късно, 63 милиона аборта са били извършени в САЩ. Това е 19% от настоящето население на САЩ (~332 млн), като всички от тези хора щяха все още да са относително млади, на под-50-годишна възраст.
1970-те години са може би върха на мощта на клана Рокфелер. Джон Д. Рокфелер III (1906-1978) има 4 брата. Нелсън (1908-1979) е вице-президент на неизбрания президент Джералд Форд между 1974 и 1977, като преди това служи като губернатор на щата Ню Йорк, един от трите най-важни в САЩ заедно с Калифорния и Тексас, между 1959 г. и 1973 г. Уинтроп (1912-1973) пък управлява щата Арканзас (или Аркансо, както го наричат южните американци) между 1967 и 1971 г. (Впрочем през 1980-те години, губернатор на Арканзас става Бил Клинтън, който, като ученик на Керол Куигли, е бил наясно кой реално управлява.) Лорънс (1910-2004) се занимава с технологиите и участва във финансирането на основополагащите компании на Силиконовата долина - Епъл и Интел. Той също се занимава с консервацията, движение тясно обвързано с ограничаването на населението. Дългогодишен приятел е на основателя на влиятелното (през 20-ти век) списание Reader's Digest.
Най-малкият брат, Дейвид (1915-2017), се занимава с банките и управлява Чейс Манхатън, най-голямата банка в САЩ в момента (2022) и най-влиятелната през втората половина на 20-ти век. Третата най-голяма банка в САЩ в момента, Ситигруп, е също част от империята на клана Рокфелер през 20-ти век и е ръководена от Джеймс Стилман Рокфелер (1902-2004) между 1952 и 1967.
Братята наследяват банките от баща си Джон Д. Рокфелер младши (1884-1960), прекият наследник на самия Джон Д. Рокфелер (1839-1937), основателя на Стандард Ойл и вероятно най-богатия човек в модерната история.
Мощта на клана Рокфелер след 1945 г. е епохална. Петролът е горивото на 20-ти век, движещо военните кораби, танкове и самолети, произвеждащо електричество за модерните икономики и захранващо автомобила. Набавянето на петрол е главна стратегическа цел за Германия и Япония през войната и липсата на петрол е една от причините за техните поражения. През 1940 г., САЩ произвеждат 182 милиона тона петрол годишно. Венецуела, в орбитата на САЩ произвежда 27 млн.т. СССР произвежда 30 млн.т. и всички други държави взети заедно към още 40-50 млн.т. Това означава, че САЩ тотално доминира този стратегически важен и изключително доходоносен ресурс; а в самия САЩ, клана Рокфелер доминира петролната индустрия, до голяма степен създадена от техния патриарх.
Друг могъщ инструмент на власт и влияние са финансите. Второто поколение Рокфелер се фокусира върху банковото дело. Планините от кеш, постъпващи от продажбата на петрол, дават на Рокфелер младши морета от пари, с които да действа. Куигли описва влиянието на финансовите титани в САЩ ето така (глава 2-ра от Трагедия и надежда, "САЩ до 1917 г."):
Структурата на финансовия контрол, създадена от магнатите на „Голямото банкиране“ и „Големия бизнес“ в периода 1880-1933 г., беше изключително сложна, едно бизнес владение се изграждаше върху друго, и двете бяха обединени с полунезависими сътрудници, образуващи два върха на икономическа и финансова мощ, от които единият, съсредоточен в Ню Йорк, беше оглавяван от J. P. Morgan and Company, а другият, в Охайо, беше оглавяван от семейство Рокфелер. Когато тези двамата си сътрудничеха, както обикновено правеха, те можеха да повлияят до голяма степен на икономическия живот на страната и почти да контролират политическия й живот, поне на федерално ниво. ...
Влиянието на тези бизнес лидери беше толкова голямо, че групите Морган и Рокфелер, действащи заедно или дори Морган, действащ самостоятелно, можеха да разрушат икономическата система на страната просто като хвърлят ценни книжа на фондовия пазар за продажба и след като създадат така пазарна паника, биха могли да изкупят обратно ценните книжа, които са продали, но на по-ниска цена. Естествено, те не бяха толкова глупави, за да направят това, въпреки че Морган беше много близо до това, като предизвика „паниката от 1907 г.“, но те не се колебаеха да разрушат отделни корпорации, за сметка на притежателите на обикновени акции, карайки ги до фалит. ...
В глава 11-та, Куигли пише следното:
В продължение на почти петдесет години, от 1880 до 1930 г., финансовият капитализъм се доближава до феодална структура, в която две големи сили, съсредоточени в Ню Йорк, доминират над редица по-малки сили, както в Ню Йорк, така и в провинциалните градове. Не може да се даде кратко описание на тази структура, както е съществувала през 20-те години на миналия век, тъй като тя е проникнала във всички аспекти на американския живот и особено във всички отрасли на икономическия живот.
В центъра беше група от по-малко от дузина инвестиционни банки, които на върха на своята мощ бяха все още некорпорирани частни партньорства. Те включват J. P. Morgan; семейство Рокфелер; Kuhn, Loeb and Company; Dillon, Read and Company; Братята Браун и Хариман; и други. Всеки от тях беше свързан в организационни или лични отношения с различни банки, застрахователни компании, железници, комунални услуги и промишлени фирми. Резултатът беше образуването на редица мрежи от икономическа мощ, от които по-важната беше съсредоточена в Ню Йорк, докато други провинциални групи, съюзени с тях, трябваше да бъдат намерени в Питсбърг, Кливланд, Чикаго и Бостън.
J. P. Morgan работи в тясна връзка с група банки и застрахователни компании ...
Групата Рокфелер, която всъщност беше монополна капиталистическа организация, инвестираща само собствените си печалби, функционираше като финансова капиталистическа единица в тясно сътрудничество с Морган. В съюз с най-голямата банка в страната, Chase National, тя участва като индустриална сила в различни фирми Standard Oil и Atlantic Refining Company, но контролира над половината от активите на петролната индустрия, плюс активите на стойност 2 1/3 милиарда долара в Chase National Bank.
Kuhn, Loeb се интересуваше главно от железопътните линии... Освен това доминира Bank of Manhattan и Western Union Telegraph Company с активи на обща стойност почти 11 милиарда долара.
Групата Mellon с център в Питсбърг доминира Gulf Oil, Koppers, Alcoa, Westinghouse Electric, Union Trust Company, Mellon National Bank, Jones and Laughlin Steel, American Rolling Mill, Crucible Steel и други фирми с общи активи от около 3,3 милиарда долара. ...
Икономическата мощ, представена от тези цифри, е почти отвъд въображението за разбиране и беше увеличена от активната роля, която тези финансови титани поеха в политиката. Морган и Рокфелер заедно често доминираха в националната Републиканска партия, докато Морган от време на време имаше голямо влияние в националната Демократическа партия (трима от партньорите на Морган обикновено бяха демократи). Тези двамата също бяха мощни на държавно ниво, особено Морган в Ню Йорк и Рокфелер в Охайо. Мелън беше власт в Пенсилвания, а Дю Пон очевидно беше политическа сила в Делауеър.
Естествено, с приходите от банките и петрола, Рокфелерите купуват влияние във всякакви други отрасли на държавната и световната икономика.
Кланът Рокфелер взима надмощие над империята на Морган след Войната. След 1945 г., САЩ сам по себе си произвежда примерно половината световна промишленост и контролира каквото е останало от два от другите няколко индустриални сили - Германия и Япония.
Освен финансова мощ, след 1945 г. кланът Рокфелер разполога и с "мека" мощ. Става дума за НПО-тата, които, както обсъждаме в следващата глава, са организационни инструменти за социално инженерство и пренасяне на капитал през поколенията. През 1945 г., Рокфелерите вече от 30 години контролират най-голямата фондация в света (Фондацията Рокфелер) и вече са развили цяла мрежа от институти, НПО-та и прийоми - достатъчно, за да привлекат вниманието на Конгреса, както разглеждаме в следващата глава. ООН се построява на земя, притежавана от клана Рокфелер по план, формулиран от Съвета за международни отношения между 1939 и 1945 г. Планът се казва Изследвания на войната и мира (War and Peace Studies).
Друг организационен инструмент в ръценете на Рокфелерите е точно Съвета за международни отношения (CFR - Council of Foreign Relations). Основан през 1922 г., CFR е може би най-влиятелния затворен клуб с САЩ през 20-ти век и също така действа като връзката между американските и английските елити - тъй като CFR е изрично основан като част от мрежата на Сесил Роудс, която Куигли описва по-горе.
И така, виждаме, както от общи съображения, така и от вътрешен доклад, че в следвоенната суперсила САЩ, прерастнала в хиперсила след 1991 г., след 1940 г. съществува групировка достатъчно влиятелна за да направлява самия американски хегемон, а покрай него и света. Тази групировка има промишлените, финансови, информационни и организационни ресурси да управлява света. Фактът, че е докопала такава мощ, означава, че една от целите на групировката е още власт и че тя знае как да преследва власт. Отделна ясно и многократно изразена цел на групировката е намаляването на прираста на населението.
Макар и не всесилна, групировката е достатъчно мощна за да постига много от това, което преследва.
Докато на малтузианците им се налага да пипат относително меко на територията на Щатите, то на други, по-малко организирани места те нямат такива ограничения. Уилям Енгдал (William F. Engdahl) пише следното в 4-та глава на Семената на разрухата (Seeds of Destruction) (2007):
Бразилия е един от най-ясно документираните примери за NSSM 200. В началото на края на 1980-те години, почти 14 години след прилагането на NSSM 200, бразилското министерство на здравеопазването започна да разследва доклади за масова стерилизация на бразилски жени. Правителственото разследване е резултат от официално разследване на Конгреса, спонсорирано от повече от 165 законодатели от всяка политическа партия, представена в бразилския законодателен орган.
Разследването е започнато, след като информация за секретния меморандум на Съвета за национална сигурност на САЩ относно целите за контрол на американското население в развиващите се страни е публикувана в Jornal de Brasilia, Hova do Povo (Рио де Жанейро), Jornal do Brasil и други големи бразилски вестници в май 1991 г.
Бразилското правителство e шокирано да установи, че около 44% от всички бразилски жени на възраст между 14 и 55 години са били невъзвратимо стерилизирани. Повечето от по-възрастните жени са били стерилизирани, когато програмата стартира в средата на 70-те години. Правителството установи, че стерилизациите са извършени от различни организации и агенции, някои бразилски. Те включват Международната федерация за планирано родителство, Фонда Pathfinder на САЩ, Асоциацията за доброволна хирургическа контрацепция, Family Health International - всички програми под егидата и ръководството на Американската агенция за международно развитие (USAID).
Слували ли са се подобни неща на други места? Да, Енгдал обяснява в 5-та глава:
Докато Нелсън е зает да насърчава духа на свободното предприемачество сред пуерториканците, брат му Джон Д. III провежда човешки експерименти за масова стерилизация сред по-бедните граждани на Пуерто Рико. Пуерто Рико е нещастен остров, чийто суверенитет се губи някъде из мешавицата на американската дипломация. Островът е де факто американска колония, напълно контролиран от Вашингтон, което го прави идеална експериментална станция. Чрез своя новооснован Съвет за населението, JDR III [прякорът на Джон Д. III] първо провежда някои от експериментите за намаляване на населението, които по-късно ще станат глобална политика на Държавния департамент съгласно NSSM 200 на Хенри Кисинджър.
JDR III превръща Пуерто Рико в огромна лаборатория, за да тества идеите си за масов контрол на населението, започвайки през 50-те години на миналия век. До 1965 г. около 35% от жените в детеродна възраст в Пуерто Рико са били постоянно стерилизирани, според проучване, направено през същата година от Министерството на общественото здраве на острова. Съветът по населението на Рокфелер и Министерството на здравното образование и социалните грижи на правителството на САЩ - където братът Нелсън е заместник-секретар - организират кампанията за стерилизация. Те използват измамния аргумент, че стерилизацията ще защити здравето на жените и ще стабилизира доходите, ако има по-малко уста за хранене.
Бедните жени от Пуерто Рико са насърчавани да раждат в санитарни нови болници, построени от САЩ, където лекарите имат заповеди да стерилизират майките, които са родили две деца, като завързват тръбите им, обикновено без съгласието на майките. До 1965 г. Пуерто Рико е световен лидер в поне една категория. Имат най-висок процент стерилизирани жени в света. Индия изостава много в сравнение с едва 3%. Така се случва, когато семейство Рокфелер може да контролира процеса директно без намесата на правителството.
Макар че намесата на Рокфелерите не се подчертава, стерилизацията на жените в Пуерто Рико не се оспорва дори в Уикипедия.
Насилствени стерилизации на негодните се извършват и в САЩ. Официално, над 65000 души са стерилизирани.
Стерилизацията в Бразилия и Пуерто Рико не е нито първия нито последния подобен инцидент. По-рано през 20-ти век, Рокфелерите финансират евгениката в Третия райх. Енгдал продължава:
Ентусиазмът на Рокфелерите към евгениката през 20-те години на миналия век не сприра на бреговете на Америка. Парите на фондация Рокфелер изиграват важна роля във финансирането на немската евгеника през 20-те години на миналия век. От 1922 до 1926 г. Фондация Рокфелер дарява чрез офиса си в Париж умопомрачителните 410 000 долара на общо стотици германски изследователи на евгениката. През 1926 г. тя отпуска внушителните 250 000 долара за създаването на Берлинския институт по психиатрия Кайзер Вилхелм. Това се равнява на около 26 милиона долара в долари от 2004 г., сума, особено нечувана за Германия, опустошена от хиперинфлацията във Ваймар и икономическата депресия. През 20-те години на миналия век парите на Фондация Рокфелер доминират и насочваха германските евгенични изследвания.
Както американският изследовател Един Блек и други по-късно документират, водещият психиатър в Института Кайзер Вилхелм по това време е Ернст Рудин, човек, който прави звездна кариера като архитект на систематичната програма на Адолф Хитлер за медицинска евгеника. Финансираният от Рокфелерите Рудин е избран за президент на Световната федерация по евгеника през 1932 г. Тяхната платформа открито се застъпваше за убиване или стерилизация на хора, смятани за „обществено бреме“.
Щедростта на Фондация Рокфелер за германските изследвания очевидно е била неограничена в онези дни. През 1929 г., годината на голямата катастрофа на Уолстрийт и тежката германска икономическа криза, Рокфелер отпуска безвъзмездна помощ от $317 000 на Института за изследване на мозъка Кайзер Вилхелм, една от няколкото последващи грантове на Рокфелер.
Многостранно талантливият Ръдин също ръководи мозъчните изследвания в този институт, където е нает Херман Дж. Мюлер, американски евгеник, също финансиран с парите на Рокфелер. По-късно е разкрито, че институтът е получил "мозъци на партиди от 150-250" от жертви на нацистката програма за евтаназия в Държавната болница в Бранденбург в края на 30-те години. Изследванията на мозъка са насочени към нацистките експерименти върху евреи, цигани, умствено изостанали и други "дефекти": През 1931 г. Фондация Рокфелер одобрява допълнителна десетгодишна субсидия от $89 000 за Института по психиатрия на Рудин за изследване на връзките между кръвта, неврология и психични заболявания. Парите на Рокфелер финансираха евгениката в нейната най-чиста форма.
Рудин ръководи и нацистката програма за принудителна евгенична стерилизация и е главен архитект на нацисткия закон за стерилизация от 1933 г. Рудин и неговият екип, като част от работната група от експерти по наследственост, председателствана от шефа на SS Хайнрих Химлер, изготвят закона за стерилизация. Описан като закон по „Американски модел“, той е приет през юли 1933 г. и гордо отпечатан в Eugenical News (САЩ) през септември 1933 г. с подписа на Хитлер. Рудин призовава за стерилизиране на всички членове на разширеното семейство на негодни индивиди. Рудин е два пъти почитан от Адолф Хитлер за приноса му към германската евгеника и расово прочистване. Съгласно неговия Закон за стерилизацията около 400 000 германци са диагностицирани като маниакално-депресивни или шизофреници и насилствено стерилизирани, а хиляди деца с увреждания просто са убити. Обявяването на расовата хигиена за „духовно движение" Рудин и неговите сътрудници намериха доброволен сътрудник в лицето на Адолф Хитлер. „Само чрез фюрера нашата мечта от повече от тридесет години, тази за прилагане на расова хигиена в обществото, се превърна в реалност" - казва Рудин.
Тъй като действията на немците покриват с кал идеята за евгениката, след Войната почитателите на стерилизацията на негодните се виждат принудени да преименуват любимата си наука. Така от "евгеника" и "расова чистота" се преминава към "генетика" и "репродуктивно здраве". От "спасяване на човечеството" се преминава към "спасяване на природата".
Има ли скрити или насилствени стерилизации в наши дни? Може би да. Д-р Андрю Уейкфийлд, нашумял преди 20 години като автор на статия, твърдяща за връзка между ваксината за морбили, паротит и рубеола и повишени случаи на аутизъм, наскоро представи документален филм, в който разглежда твърдения за стерилизации чрез ваксини в Кения.
Там, където има риск, трябва да има избор
В този документален филм ще научите:
- Смразяващата, мъчителна история за това как експеримент на Световната здравна организация (СЗО) за контрол на популацията, под прикритието на програма за ваксиниране, доведе до стерилизацията на милиони жени в Африка без тяхното знание или съгласие. Как способността да родят е била трагично взета от тези жени, докато правителството им се опитва да прикрие доказателствата.
- За един смел кенийски лекар – д-р Стивън Каранджа – който предупреди света, че след като приключат с Африка, идват за децата и всички останали.
- Гледни точки от водещи експерти, изразяващи своите опасения относно други ваксини, които биха могли да причинят безплодие при жени по света, включително ваксината срещу COVID.
Филмът е нов и материалът още не може да се нарече категорично доказан. Но от общи съображения, нищо не би ме учудило, имайки предвид, че същият тип хора, според които "ваксините" за Ковид са "ефективни и безопасни" и които мечтаят за намаляването на населението чрез ваксинации, вият на умряло и обвиняват в какво ли не Уейкфийлд, който вместо да трупа милиони продавайки ваксини е рискувал репутацията и кариерата си.
***
Голяма част от модерния свят е творение на клана Рокфелер и елитите организирани около него. Това включва реформите, осъществени след войната по отношение на секса - унищожението на брака, свободната любов подплатена от противозачатъчни, феминизма, аборта, педерастията и джендърщината. Включва войните, включително войните в петролните държави след 1973 г. Включва създаването и разпространяването на ГМО-тата. Включва финансовите кризи. Включва глобалното затопляне и Зелената сделка. Включва популяризирането на употребата на наркотични вещества, особено марихуана. Включва "пандемията" и все по-агресивното инжектиране на вещества в човечеството.
Всички тези неща са част от дългосрочна кампания, която аз наричам Големия план. Доколкото мога да преценя, този план се формира сред английския елит в края на 19-ти век, узрява през 1930-те и се преследва от англо-американците в следвоенния свят. Целта на плана, както се описва в книгите, споменати по-горе и както може да се изведе логично, е вечна световна хегемония над един значително по-рядко населен свят от секта от полу-богове, постигнали победата в естествения подбор.
Проницателният читател ще е забелязал няколко предположения и догми, които действат като подпори в мисленето на влиятелните личности и техните творби, разгледани по-горе. Нека сега да се вгледаме конкретно в тези предположения.
В първата глава на Държавата на Платон, Сократ и Тразимах спорят за дефиницията на справедливостта (или правото). Тразимах твърди, че "навсякъде справедливото е едно и също — полезното за по-силния".
Всъщност въпросът за справедливостта е един от най-важните във философията и е особено важен в наше време с оглед на развитията от последните 200 (дори 500) години. Тук със сигурност опростявам; но мисля, че изводите, които представят, са верни и важни.
Християнският свят за около хилядолетие (примерно между 325 г. и 1517 г.) съществува с разбирането, че необходимо съществува всесилен вечен Господ, който освен всесилен е любещ и добър. Животът на всеки човек е подарък от Господ и следователно свещен и недосегаем. Това автоматически означава, че дори крепостните селяни или робите имат някакво достойнство и право на живот. Всеки владетел получава властта си с позволението на Господ (и неговата църква) и се задължава да се грижи за благото на народа си.
Друга приета през християнската епоха доктрина е, че всеки, от най-долния роб до най-великия владетел, ще бъде съден в следващия свят. Всяко действие в живота е важно и съдбовно и всеки трябва да се стреми да прави добри дела. Но тази система има смисъл единствено, ако хората разполагат със свободна воля.
Нещата започват да се променят през 16-ти век с настъпването на протестантската реформация. Някои протестантски секти отричат свободната воля и вярват в предопределеност. Добър пример е сектата на Жан Калвин, която вярва, че тъй като Господ знае всичко, то влизането в Рая е предопределено преди човек да се роди. Доведена до крайност, тази логика означава, че всичко, което човек прави е повелено от Господ и следователно в някакъв смисъл правилно. Такъв начин на мислене може да оправдае всякакви действия. Но и води до други въпроси - например ако всичко е предопределено, как мога да бъда съден за действия, който Господ е предопределил?
През 18-ти век, под въздействието на философски движения възникнали през 16-ти век, във Франция и Англия постепенно се подрива вярата в Господ и християнството. Процесът кулминира през 19-ти век с излизането на Произходът на видовете на Чарлз Дарвин през 1859 г.
Публикуван по времето на апогея на Великобританската Империя, когато над нея слънцето никога не залязва и англичаните господстват от канадските тундри до австралийските пустини, трудът на Дарвин представлява маскирания като научно откритие метафизически манифест на английската елита.
В същността си, Произходът на видовете е банален. Дарвин взима нещо очевидно - вариацията във видовете, позволяваща, например, създаването на всякакви породи кучета след няколко поколения внимателен изкуствен подбор; и екстраполира процесът извън видовете, твърдейки, че ако й дадеш достатъчно време, мечката може да стане на кит.
Теорията на Дарвин с усилия едва-едва се вмъква в рамките на науката. За да е научна, една теория трябва да прави предположения, които да могат да се проверят по някакъв начин. Тъй като промяната на един вид в друг изисква, на практика, хиляди години за да минат достатъчно поколения, то верността на теорията на Дарвин не може да се провери по този начин. Остава другият начин - ако Дарвин е прав, то някъде трябва да има следи от "липсващите връзки" между видовете. Примерно някъде трябва да има скелет на полу-мечка-полу-кит. Реално такива скелети така и не са открити, по ясни причини - полу-мечка-полу-кита би бил изверг, който би умрял безславно на секундата. Липсата на такива "липсващи звена" мъчи дарвинизма вече век и половина и води до силно популярни през 20-ти век теории като "салтацията" ("скачането"), която проповядва, че видовете прескачат от един на друг - т.е. преминаваме директно от мечката към кита без полу-мечка-полу-кита.
Възражение: Стига си се заяждал с Дарвин, какви са тия мечки и китове!? Отговор: В 6-та глава на Произходът на видовете, Дарвин пише:
Не виждам никаква трудност в това раса от мечки да бъде превърната, чрез естествен подбор, във все по-водна по своята структура и навици, с все по-големи и по-големи усти, докато не се създаде същество, чудовищно като кит.
Най-важното в цялата работа са логичните заключения, до които Произходът на видовете неминуемо води, но които остават неизказани по очевидни причини. Едното заключение е, че щом видовете един вид сами са изникнали от разни амеби, то животът не е свещен. Всичко е месо и суета. Друго заключение е, че най-важното е оцеляването на всяка цена - естествения подбор. Но ако най-важна е победата, то справедливостта е това, което способства победата. И третото заключение е, че човечеството е променливо и подлежи на усъвършенстване. Може би някой вид някога може да стане безсмъртен или поне хилядолетен!
От психологическа гледна точка, вече два века Произходът на видовете е като божи дар за внезапно-забогатели индустриални магнати, чувстващи опиянение и известна вина за внезапния си успех, често постигнат на гърба на много други хора. Произходът на видовете позволява на този тип хора да вярват, че всъщност те са следващата стъпка на еволюцията - по-висш вид, усъвършенстващ човечеството. Дава им и още нещо - заветна цел, към която да се стремят. От какво се страхуват свръх-богатите, тези родени с всичко, за което простолюдието не може да мечтае? От две неща - да не загубят, каквото имат; и от смъртта. Произходът на видовете отваря вратата към решение и на двата проблема. Щом видовете се менят, значи би трябвало да е възможно да се овладее механизмът, чрез който те се менят. И да се създаде вид от безсмъртни полубогове, обслужвани от вид от роби. Не звучи ли прекрасно!
Тази психологическа тънкост на дарвинизма води до всеобщото му приемане сред западния елит и техните лакеи през 19-ти и 20-ти век. Дарвинизмът, макар и предрешен като наука, е религията на 20-ти век.
Две доктрини придружават дарвинизма. Едната е утилитаризма на Бентам. Тя проповядва, че хората са нещо като биороботи (както казва А. Фурсов) и в отсъствието на душа и други такива неща, единственото от значение са болката и физическото удоволствие.
Другата доктрина, която придружава дарвинизма, е малтузианизма. Всъщност Томас Малтус (1766-1834) е далечен роднина на Дарвин и негов философски предшественик. Неговото Есе за законите на населението излиза през 1798 г. Подобно на дарвинизма, малтузианизма е метафизическа доктрина скрита зад банални привидно научни размишления. Накратко, Малтус казва, че ако се народят прекалено много хора, ще изядат всичко и ще измрат. Той изрично разглежда хората като животни (или добитък) и отказва да допусне, че човешкият разум може да успее да изхрани увеличаващото се население.
Да се опитаме да разберем психологията на магнатите от последните 2-3 века, които така се влюбват в теорията на Малтус. Мнозина от тях живеят или работят в гъсто населени градове пълни с гнусни плебеи създаващи ужасен трафик като Лондон през 19-ти век и Ню Йорк през 20-ти век. С помощта на парите си, благополучните магнати и техните наследници бягат когато могат към палатите си сред природата в провинцията. Не е ли изкушаващо за тези хора да се подразнят на досадните получовеци, пъплещи навсякъде около тях и изяждащи и опустошаващи планетата, която принадлежи на висшите хора подбрани от естествения подбор? Няма ли да е най-добре да ги няма тия гниди и природата да е чиста и красива, за да могат да й се наслаждават висшите духове? След като няма Господ да ни съди, на кого му пука за тези червеи?
Това, макар и в опростен вид, доколкото мога да преценя, е вярата на управляващите и психологическите механизми, довели до тази вяра. Те вярват, че са по-добри от другите и са заслужили да притежават света и да разкарат навлеците, които им се пречкат. Освен това, те не биха отказали да станат богове или поне полу-богове. За целта им трябва да си осигурят вечен контрол над планетата, да разкарат повечето стадо и да се захванат сериозно с генетичните експерименти.