назад към основната страница

Глава 11: Умиращата Америка и крахът на демокрацията

Съдържание

• Америка през 1950-те - блестящия град на хълма
• 1970-2020 - половин век гниене
• Феноменът Тръмп - неуспешен опит за поправяне на системата
• 2020 - annus horribilis - убийството на демокрацията
• Близкото бъдеще на Америка - бонапартизъм, разруха или възраждане?
• Изводи

През 1950-те години, САЩ е най-богатата, най-мощната и в много отношения най-свободната страна не само на планетата, но може би и в историята. През 1991 година, САЩ печели битката срещу единствения си официален съперник - СССР - и става едноличен планетарен хегемон. За пръв в историята една велика сила е толкова могъща. Само 30 години по-късно, САЩ се намира в явна тежка многоизмерна криза. Какво става?

През 1945, американската икономика, която дори преди войната е най-голямата в света, на практика се е удвоила за 6 г. и макар че половината икономика работи за фронта, цивилното потребление е сравнимо с това от мирното предвоенно време. Всички други военни сили са в различни стадии на разруха след чудовищната война. Дори победителите СССР и Великобритания плащат огромна цена. А що се отнася до загубилите, то много от техните градове - някои от най-развитите световни индустриални центрове от преди войната - са димящи развалини.

В цифри, през 1945 г. САЩ притежава около половината световен брутен вътрешен продукт (БВП) и произвежда повечето автомобили, самолети и кораби. Те изнасят почти всичко, което другите желаят и лесно могат да си позволят да си внесат каквото им хареса от останалия свят, който и без това им дължи огромни суми заради американските заеми от военния период и ленд-лиза ("заем-наем").

Енергия и гориво? През 1945 г., САЩ - на практика държава-континент - произвежда над половината петрол в света и контролира Латинска Америка, където се произвежда значителна друга част. Виктор Дейвис Хансън пише следното в глава 18 на Вторите световни войни:

Преди войната по-голямата част от целия световен добив на петрол идва до голяма степен от четири основни източника: огромно вътрешно производство на САЩ (55-60 процента от световното производство), Съветския съюз (8-10 процента), Латинска Америка (12-15 процента) и области във или под контрола на Британската империя или други европейски сили (12–15 процента).

...

Като единствената голяма воюваща страна, чиито петролни полета са напълно имунни срещу вражески атаки от всякакъв вид, Съединените щати произвеждат почти три пъти повече гориво от всякакъв вид, отколкото всички останали Съюзници и държави от Оста взети заедно. По време на войната Съединените щати произвеждат 365 милиона барела авиационно гориво, седем пъти повече от общото производство на всички други големи воюващи страни. Съединените щати осигуряват 90 процента от нуждите на съюзниците от авиационно гориво, гарантирайки, че те могат да обучат много повече пилоти, да построят повече самолети и да извършат повече полети.

Военна мощ? Американците и руснаците завършват войната с по около 10 млн. души в униформа и огромни количества техника, като руснаците имат известен превес в танковете и артилерията, докато американците имат пълно превъзходство във въздуха и във водата. Американците завършват войната с 28 самолетоносача, много от тях нови-новенички. Техните братя и съюзници великобританците имат още десетина. И никой друг няма никакви! Самолетоносачите са един от символите на епохата на Американския век и инструмента за проекция на американска военна мощ в периода след 1945 г.

Отгоре на това американците разполагат със супер-оръжието - ядрената бомба. От края на войната до сега се предполага, че американците са произвели 70000 ядрени бойни глави. В момента имат около 4000 (много по-мощни от тези поразили Хирошима и Нагасаки), които могат да бъдат доставени навсякъде по света чрез интер-континентални балистични ракети и подводници.

Гео-политическата позиция на американците в края на 1945 г. е великолепна. Техният основен съперник в Тихия океан, Япония, е под американска окупация (продължаваща и до днес). Филипинити си остават американска колония. Тихият океан е американско море. В Европа, втората пред-военна икономическа сила в света - Германия - също е под американска окупация (и си остава досега). Тъй като Германия е географическото и икономическо сърце на Европа, чрез нея американците контролират Стария континент. Лондон и Вашингтон са в изключително тесни и близки отношения. Франция е все още слаба след войната и благодарна на американците за тяхната подкрепа. Китай, макар и "червен", все още е в дълбока криза след век унижения и е нулев фактор на световната карта. Само СССР, превърнал се в де факто империя на славянския свят, може да представлява някаква конкуренция. Но съветските граждани изпитват топли чувства към своите американски съюзници и не им се занимава с ненужно съперничество. Та те най-вече искат да се насладят на скъпата си победа и да се възстановят от бруталното нашествие, изпепелило много от най-развитите им земи.

И като последен защитен вал, така както руснаците имат "генерал Зима", американците имат "генерал Тихи океан" и "генерал Атлантически океан". На практика това означава, че поне в обозримото бъдеще, САЩ е неуязвим спрямо конвенционални оръжия.

Американците доминират и в културно отношение. Те усъвършенстват новото изкуство на 20-ти век - киното. Макар че французите (Жан Реноар - Голямата илюзия (1937) и Правилата на играта (1939)), немците (например Фриц Ланг - Метрополис (1926) и М (1931)), СССР (Айзенщайн) и Великобритания (Алфред Хичкок) произведат качествени филми, обемът и мащабът, които Холивуд достига още през 1930-те е несравним и доминира до ден днешен.

Американското кино достига своеобразен апогей през 1939 г. Кларк Гейбъл и Вивиян Лий вихрят див романс на фона на бушуващата Гражданска война в Отнесени от вихъра. Джими Стюарт се застъпва за моралните ценности и американизма в Господин Смит отива във Вашингтон на Франк Капра. Джуди Гарланд пее и танцува в цветния Магьосникът от оз. Джон Уейн раздава справедливост в дивия запад в Дилижанс на Джон Форд. През 1941 г., Орсън Уелс пише, режисира и участва в един от реномираните филми в историята на киното - Гражданинът Кейн. В същата година, Хъмфри Богарт развива образът си на циничния но благороден съвременен странстващ рицар в един от най-добрите филми на специфично американския жанр филм-ноар в Малтийският сокол. Година по-късно партнира Ингрид Бъргман в легендарната Казабланка. През войната, значителна част от европейската кино-индустрия бяга в Холивуд.

Поради масовото си естество, американското кино функционира като голяма и крайно ефективна реклама на Америка и американския начин на живот. Не случайно Жан-Пол Белмондо имитира Хъмфри Богарт в един от основополагащите филми на френската Нова вълна в До последен дъх (1960). Макар че истинската Америка е достатъчно впечатляваща, Холивуд създава една митологична Америка, която придобива райски вид в съзнанието на голяма част от човечеството. Америката, която Холивуд представя на екрана, е красива, богата, бърза, готина, честна, благородна, смела, забавна, драматична, пълна с възможности и винаги завършваща с щастлив край.

И макар че Холивуд преувеличава реалността, в следвоенната Америка наистина се живее добре. В следвоенния просперитет на двете десетилетия след 1945 г. се създава съвременната Америка. Построяват се предградията с големите еднофамилни къщи с двор. Полагат се огромните междущатски магистрали - стоманено-бетонни исполини, на места стърчащи на десетки метри във въздуха.

Американците се хранят добре с любимото си телешко - пържоли и бургери. Те спортуват и танцуват, обличат се в костюми (младежите в любимите си джинси) и в резултат изглеждат отлично. Прието е жените да се грижат за дома и за децата, докато мъжете "донасят бекона" ("to bring home the bacon") от канцелариите и заводите. Профсъюзите и индустриалният капитализъм са в разцвет. Един прост американски работник може да изхрани жена си и 5-6 деца и да изплати къщата им в предградието. За по-амбициозните и по-упоритите възможностите са неограничени. Океани от пари се люлеят между двата бряга на северноамериканския континент. Всяко десетилетие донася нови отрасли, готови да създадат нови милионери.

Идолът в света на музиката е Франк Синатра (1915-1998), който винаги се облича добре и пее за любовта и самотата, за Ню Йорк и Чикаго и за живота като цяло.

Американската университетска система се разраства неимоверно след войната. Милиони ветерани получават почти безплатно образование в резултат на така наречения GI Bill - закон, приет през 1944 г., даващ привилегии на завръщащите се от войната. Докато през 1930 г. американските университети раздават 122 хил. бакалавърски дипломи и 2300 доктората, то през 1970 г. са раздадени 827 хил. бакалавъра и почти 30 хил. доктората. "Кампусите" на университетите - де факто цели градски квартали - са сред най-красивите градски райони в страната (и въобще в света). Калифорнийската университетска система става най-добрата в света - елитна, евтина и огромна.

Известни със своята набожност, три-четвърти от американците се причисляват към някоя църква в следвоенната епоха. Макар че, исторически, мнозинството американци са протестанти, Католическата църква е силна в следвоенната Америка и упражнява влияние върху обществото. Договаряйки се с Холивуд (така наречения "кодекс на Хейс"), Църквата предотвратява появяването на голи и еротични сцени в творбите на Холивуд до 1964 г.

Свободата на словото и изповядването, заложени в конституцията от Бащите основатели, гарантират на американците правото да публикуват каквото желаят (с изключение на мръсотии) и да ходят в каквато църква пожелаят. Тези права не са самоцел - свободата на словото е нужна, за да може едно общество да обсъжда и разрешава проблемите си. А свободата на вероизповеданието цели заобикалянето на бруталните европейски религиозни войни от епохата на Реформацията.

Разбира се, на земята няма идеални хора и идеални общества. Първичният грях на американците е поробването на черните, за което те плащат и до ден днешен. Но американците заслужават уважение за това, че поне се опитват да се покаят за грешките си. Една от главните причини за кръвопролитната Гражданска война 1861-1865 е отменянето на робството. Но черните остават втора ръка граждани. Век по-късно, американците се опитват да поправят и тази несправедливост със Закона за гражданските права от 1964 г.

Но доколкото това е възможно на нашата изстрадала планета, до някаква степен САЩ в периода 1945-1965 г. наистина олицетворява идеята за "блестящия град на хълма" ("shining city on a hill").

В десетилетието между 1963 г. и 1974 г., условно между убийството на 35-я президент Джон Кенеди (1917-1963) и оставката на 37-я президент Ричард Никсън (1913-1994), САЩ преживява период на смут, разместване на пластовете и пълзяща революция. Важно е да се отбележи, както обсъждаме в по-ранна глава, че този период е плод колкото на борба за власт и задкулисни машинации, толкова и на развитието на мащабни исторически процеси.

В рамките на едно десетилетие, САЩ се променя до неузнаваемост в практически всички измерения. И въпреки последния половин век пропаганда, числата и здравият разум показват, че почти всички тези промени са за по-лошо.

За най-новите теории относно убийството на Кенеди ще препоръчам книгата Фалшиви флагове - шаблон за терор (False Flags - Template for Terror) (2013) на Майкъл Колинс Пайпър (Michael Collins Piper). За общ поглед си струва да се види класическия (вече) филм от 1991 г. JFK на Оливър Стоун (1946-). Без да навлизаме в ненужни детайли, ще отбележим, Кенеди е бил убит от клика от така наречената "дълбока власт", защото е пречел на разни техни начинания.

През лятото на 1968 г., по време на предизборната си кампания, в Лос Анджелис е убит и малкия, но не по-малко харизматичен, брат на Джон - Робърт Кенеди (1925-1968). За убийството е набеден някакъв палестинец; но е трудно човек да не подозира, че "дълбоката държава" убива Боби Кенеди по същите причини, по които убива брат му, с когото те са били близки и на когото Боби е помагал в Белия дом.

През пролетта на 1968 г. е убит и Мартин Лутър Кинг (1929-1968), водачът на движението за граждански права за черните американски граждани от началото на 1960-те години. И в този случай се говори, че ФБР и ЦРУ са имали пръст в атентата. След прокарването на Закона за гражданските права през 1964 г., Кинг се изказва срещу войната във Виетнам и срещу дивия капитализъм. Доколко тези неговия изказвания са допринесли за съдбата му е трудно да се каже.

Що се отнася до войната във Виетнам, то тя наранява САЩ. Когато войната се разгаря по средата на 1960-те, то тези, които са на възраст да служат, са следвоенното поколение израснало във времето на покой и доволство. Те искат да правят любов и сърфинг докато слушат музика, а не да трепят туземци в далечни влажни джунгли. Появява се анти-военно движение. Въпреки това, убиването на туземци бушува с пълни сили. Между 1 и 3 милиона виетнамци и 300 хил. жители на Камбоджа загиват, изпепелени от напалм или застреляни от американците за да бъдат освободени от бремето на комунизма. В средата на 1970-те, американското командване стига до извода, че войната не си струва и се оттегля. Така американците де факто губят войната, въпреки касапницата, която устройват. Но те губят нещо повече - част от военния и морален престиж, който кара света да се страхува от тях и да ги обича.

Междувременно, под натиск от разни посоки, самата култура на страната търпи коренна промяна. Сексапилният рокендрол на Елвис Пресли (1935-1977) от 1950-те години и симпатичните песни на Бийтълс от началото на 1960-те еволюират в неподправен хедонизъм с нотки на нихилизъм в края на 1960-те. Стават популярни разни наркотици - марихуана, ЛСД и дори хероин. През 1966 г., гуруто на халюциногените Тимъти Лири (1920-1996) обявява своя лозунг "включи се, настрой се, излез" ("turn on, tune in, drop out"). През 1969 г., на върха на презрялото десетилетие на 1960-те години, списание Life отбелязва, че: "Контракултурата има своите обреди в секса, наркотиците и рока." Нихилизмът и хедонизмът вземат своето - през 1970 г. китаристът Джими Хендрикс (1942-1970) умира след злоупотреба с приспивателни и други вещества. Жената, с която той съжителства по това време се самоубива през 1990-те. А през 1971 г. вокалът на групата Дорс, Джим Морисън (1943-1971), е намерен мъртъв във вана в хотела си в Париж. Три години по-късно след свръхдоза умира и любимата му Памела Карсън.

Сексуалната революция избухва в пълна сила сред разглезеното поколение на бумърите. Както обсъждаме в съответната глава, безразборният секс е невъзможен без противозачатъчни и лесен развод. Закономерно, тези промени се случват. В началото на 1970-те се променят законите за развода, през 1973 се узаконява аборта. Постепенно се отменят и законите за содомията (т.е. педерастията). Цунами от порнография залива кината и будките за списания след 1972 г.

Появява се и се разпростира феминизма. Все повече жени търсят самореализация извън дома и семейството, с противоречиви резултати.

Последствието от сексуалната революция е разпадът на семейството. Количеството на разводите постепенно расте през 20-ти век; но между 1965 и 1980 г. то внезапно се удвоява, без сходно увеличение в браковете. А от 1980 г. до днес, хората просто все по-рядко сключват брак. В резултат, процентът деца на самотни родители расте вече половин век. Ако през 1960 г. само около 5% от децата са се раждали без баща, то в наше време става дума за около 40%. Дори като отчетем двойките с "граждански" (т.е. неофициален) брак, към една трета от децата са копелета. Някакъв друг процент растат с поне един доведен родител, обикновено баща. Макар че табуто около това човек да бъде "копеле" вече отдавна не съществува, последствията от липсата на пълноценни родители остават.

След голямата оргия на 1960-те, кулминирала в двете години между Лятото на любовта на 1967 г. и фестивала Удсток в края на лятото на 1969 г., през 1970-те идва тежък махмурлук.

Свободията и нерешения проблем с черното население дават неочаквани резултати. Престъпността и насилието избухват след 1960 г. и растат в продължение на следващите 30 г. Голяма част от престъпността е в и около черните квартали в големите американски градове, които често са в историческите градски центрове, напуснати от белите граждани преселили се в предградията.

Променя се тонът на цялата култура. В рамките на няколко години, Америка стига от Закуска в Тифани (1961) и Мери Попинз (1964) до Полет над кукувиче гнездо (1975) и Шофьор на такси (1976). Жизнерадостните Бийтълс се разпадат в края на 1960-те. В реакция срещу звука на Бийтълс, много от звуците на 1970-те са мрачни и агресивни, появяват се хеви метъл и пънк рок. Популярни са групи като Led Zeppelin, Black Sabbath, Deep Purple, Pink Floyd, Sex Pistols и т.н. Хедонизмът на 1960-те ражда диското на 1970-те.

През 1970-те, САЩ преживява няколко икономически шока. Първият е практическото анулиране на системата "Бретон-удс" през 1971 г. - така наречения Никсънов шок. До 1971 г., на теория американските долари са обратими в злато. Тъй като доларите са по-ликвидни от златото, държавите по-света държат резервите си в долари. Но, разбира се, американците могат да печатат долари - но не могат да печатат злато. Възстановяването след войната на другите световни икономически сили (Франция, Германия, Япония) и Виетнамската война водят до относително отслабване на американската икономическа позиция. Гордият Шарл Дьо Гол негодува срещи американското икономическо предимство и се опитва да обърне френските валутни резерви от долари в злато. Неспособен да уважи този иск, Никсън прекратява конвертируемостта на долара в злато. Главна функция на обратимостта в злато е постигането на баланс на търговията между държавите. Принципът е прост - държава, която не балансира търговията си, свършва златото и ще не ще спира да внася толкова много. Но след 1971 г., доларът остава световната резервна валута и американците могат да си позволят да изкупуват световния излишък печатайки долари. На практика от 1971 г. насам, светът - особено Германия, Япония и Китай - финансира американското свръх-потребление. За всеки случай, американците настояват световната търговия за петрол да се осъществява в долари. По този начин всяка държава е длъжна да си набавя долари.

Другият шок от 1970-те е свързан с цената на петрола. По някаква причина, американското производство на петрол достига пик около 1970 г. Тъй като американците карат автомобили навсякъде, а арабският петрол е евтин, през 1960-те САЩ започва да внася петрол за първи път в историята си. Но през 1973 г. арабските държави обявяват петролно ембарго като част от конфликта си с Израел. Цената на петрола на световния пазар избухва. Това създава инфлационно напрежение, защото цената на петрола е част от цените на повечето стоки. В резултат, в САЩ не само остават без бензин, ами и им се качват цените. Резултатът е икономическа криза - така наречената "стагфлация".

Следвайки съвета на монетаристката икономическа школа, която придобива популярност през 1970-те и проповядва, че високата инфлация трябва да се бори с висок лихвен процент, правителствата на Картър (президент 1977-1980) и Рейгън (президент 1981-1988) надуват лихвения процент до невиждани до тогава нива - 15-20%. Този процес представлява ударната финансиализация на американската икономика. Финансовият капитал взима превес над индустриалния капитал. На тези, които имат пари (банките) им харесват високите лихви - парите им правят още пари! Също спокойни са тези, които притежават активи - активите им просто се покачват в цена заедно с инфлацията. Но животът на тези, които трябва да правят бизнес, се усложнява. Непрестанно трябва да променят цените на стоките си и заплатите на работниците си; докато същевременно трябва да плащат високи лихви за заемите, които взимат, за да се разрастват.

Превъзходството на финансовия сектор в американската икономика може да се види в две значими американски културни произведения от 1980-те - книгата на Том Улф (1930-2018) Кладата на суетата (1987) и филмът на Оливър Стоун с участието на Майкъл Дългас (1944-) Уол Стрийт (1987). Дългас печели Оскар за ролята си на алчен и безскрупулен играч на борсата. В култова реч към средата на филма, Дългас обяснява как "алчността е хубаво нещо!" ("greed is good!"). Тази фраза може да служи като мотото на 1980-те години в Америка.

Отслабването на промишления сектор (който е двигателят на цялото национално благополучие) води да снижение на заплатите на средния американец. След 1973 г., приходите на средния американец падат с около 10% - и остават на практика замразени за 20 години между 1980 и 2000! Сериозен ръст на заплатите се наблюдава чак при президентството на Тръмп, което е напълно закономерно, с оглед на това, че Тръмп представлява контра-атаката на американската промишленост и американския работник. Чак през 2019 г. заплатите достигат до нивото, на което са били през 1973 г. Това означава, че от икономическа гледна точка, американският работник не печели нищо за половин век. Къде отиват печалбите от високите технологии и т.н.? В новата финансово-технологическа олигархия, представлявана от Уол Стрийт и след 1990-те от Силициевата долина.

До някаква степен чрез силата на чара на американското благополучие, за тяхна изненада американците печелят Студената война през 1989-1991 г., когато СССР доброволно се предава с идеята да се включи в "Западния" пазарен свят на равни начала, за да могат консомолците да живеят богато като американските си колеги. Победата над комунизма, ограбването на Източна Европа и развитието на компютърните технологии създават мирното и благополучно десетилетие на 1990-те.

Но под привидното благополучие на 1990-те се крият мътни води. Серия от култови филми от края на десетилетието намекват за негодувание и, ако може да заемем израза от руснаците, тих ужас сред американското население. Тези филми включват: Боен клуб (1999), Матрицата (1999), Офис треска (1999), Американски прелести (1999), Съперници (1999) и други.

Духът на объркване, негодувание и нещастие се усеща и в музиката, където са популярни групи като Nirvana, Pearl Jam, Soundgarden, Alice in Chains, Nine Inch Nails, Weezer, Offspring и др. Идолът на поколението Кърт Кобейн (1967-1994) умира млад. Нихилизмът на рапа замества нихилизма на пънк-рока. Лицето на рапа Тупак Шакур (1971-1996) загива при покушение в Лас Вегас.

Едно от последствията на разните моди в музиката след 1960-те са нови моди в обличането. Рапърите ходят разпасани, а феновете на "грънджа" - сиатълската музика на Нирвана, Саундгардън и Пърл Джам - носят раздърпаните тежки ризи на дървосекачите от американския северозапад. Индустриалната музика и гота наблягат на черното, а пънк-рокърите и метълите залагат на обезобразени версии на видът на мотоциклетистите от 1950-те, увековечени от Брандо (1924-2004) в Дивият (1953). За съжаление, като цяло резултатът е израждане на американския усет за стил. Ще подчертая, че проблемът не е в това, че американците се обличат в "небрежния" ("casual") стил изобретен по техните университети през първата половина на 20-ти век. Лошото е, че в наше време те се обличат зле. Деградацията във външния им вид отразява деградацията на душевното им състояние и обществото им.

През 1970-те, естествени развития и безумни идеи популяризирани от правителството и научното общество променят начина на хранене на американците. Те започват да наблягат на пици, сладки газирани напитки и претоплени в микровълната фурна полу-готови "телевизионни вечери" (TV dinner). Американците започват да се подуват като плондери. Процесът продължава и днес.

В книгата си Сам в залата за боулинг (Bowling Alone) (2000), Робърт Пътнам (Robert D. Putnam) твърди, на базата на множество изследвания, че американците постепенно губят своя "социален капитал". Известни още от 19-ти век с любовта си към комитети, организации и клубове, американците постепенно се изолират от обществения живот и един от друг. Този процес на "атомизация" се наблюдава и на други места в Западния свят и представлява обект на анализ в творбите на може би главния френски литератор на последния четвърт век, леко гнусния но прозорлив Мишел Уелбек (1958-).

Една статистика, която отразява загубата на социалния капитал е променящото се отношение на американците към някога любимите им църкви. От половин век, всяко ново поколение ходи на църква по-рядко. За пръв път под половината американци принадлежат към някоя църква.

"Старите" "леви" и "десни" в САЩ протестират срещу потъпкването на американските работници. Коментаторите със социалистически "леви" виждания, като Майкъл Паренти и Барбара Еренрейх защитават американските работници, защото те са работници. А патриотични традиционалисти като Пат Бюканън защитават американските работници, защото те са американци.

Но постепенно, през 1990-те и 2000-те, две други групи превземат ролята на "левите" и "десните" в американския политически живот. Новите "леви" не се интересуват от съдбата на работещите. Най-важна за тях е "свободата" на сексуалните перверзници и дегенерати и "справедливостта" за "онеправданите" цветнокожи, с простото правило, че "белите" (освен евреите) са лоши, а всички други са добри. Друг нов тип на "леви" е де факто култа към криворазбраната природа, организиран около теорията за "глобалното затопляне". Те не само не се интересуват от населението; според тяхната теория населението и потреблението са злини. Тези нови изкривени "леви" идеи съставляват идеологията на десетилетието на Обама.

От страната на "десните" се появява странното "неоконсвервативно" движение. Това са фанатици, които вярват в брутален и безпощаден лесе-фер и брутална и безпощадна американска хегемония на световната сцена. Воплите на страдащото простолюдие за тях са като мученето на крави. Задачата на простолюдието е да бъхти за корпорациите, да трепе туземци и да си трае. "Неоконсервативните" маниаци определят десетилетието на Буш младши. Десетилетие на скъпи, безплодни, ненужни и брутални войни. Десетилетие, довело до позорното измъчване на затворници в американски бази - военно престъпление скандализирало целия свят.

Икономическите кризи през 2001 и 2008 помитат спестяванията и пенсионните фондове на милиони американци. Поколението на така наречените "милениъли" (родени през 1980-те) изпитва трудности със започването на кариерите си. А развиването на кариери и без това става все по-трудно. Все повече от американската индустрия се премества в Китай, където работната ръка е по-евтина. Американските магазини се напълват със стоки произведени в Китай. Индустриалната база на Америка - цели щати с размера на европейски държави - така наречения ръждив пояс - тъне в забвение. Квартали на Детройт, който само преди половин век е бил горд град от световна величина, базата на Форд и Дженерал Мотърс, приличат на сцени от филм за зомбита.

150 годишното Американско дружество на строителните инженери през няколко години публикува доклади на състоянието на американската инфраструктура. Оценките им обикновено са 3+ или 4-.

Новите джендърско-расистки идеологии отвличат вниманието на милениълите от проблемите им и им създават допълнителни нещастия. През 2021 г., Галъп докладва, че докато само 2% от бумърите в САЩ (родени 1946-1964) и 3.8% от X-ърите (1965-1980) се смятат за "LGBT", то 9.1% от милениълите (1981-1996) и 15.9% от Z-ърите (1996-) се пишат обратни. Тук има психологически момент. За младния беден бял американец, на когото цял живот са му обяснявали, че е боклук защото е бял, боклук защото е момче и боклук защото е беден, бягството към педерастията е привидно рационален ход. Защото в новата Америка, педерасите са свещени.

През 2000-те и 2010-те, изродената американска система за здравеопазване, която все повече действа като отдел на полу-престъпните фармацевтични мега-корпорации, предизвика така наречената криза на опиатите. (Добра книга по темата е Земя на сънищата (Dreamland) (2016) на Сам Киньонес (Sam Quinones).) Случва се следното - под натиска на няколко фармацевтични корпорации, американските доктори започват да предписват за щяло и нещяло болкоуспокояващото оксиконтин, което на практика е хероин. Много от тези, които взимат лекарството се пристрастяват и след известно време зависимост умират от свръх-доза. Докато предишните епидемии на хероин засягат основно дегенерати и хипита в бедните и бохемски квартали на големите градове, тази нова епидемия пробива в провинциалната Америка и убива "правилните" деца на съдии, адвокати и т.н.

Половин век дегенерация носи последствия. Както споменахме в предходна глава, разпадът идва първо постепенно и после внезапно. През последните няколко години - още преди Ковид - продължителността на живота на американците започна главоломно да пада. Така 2022 стана годината, в която официално продължителността на живота на американците е по-кратка от на китайците, според данни на CDC и OECD.

Мога да продължа в същия дух, защото където и да пипне човек Америка, се появяват проблеми. Но ще спра тук. Ако искате още, консултирайте се с книгите от препоръчителната литература. Хора от всички части на политическия спектрум - леви, десни, средни, вътрешни, външни - виждат едно и също - държава в дълбока криза. Те може да са несъгласни относно причините за тази криза и способите за преодоляването й.

Но е очевидно, че има нещо гнило в САЩ.

Всяка реакция води до реакция, както ни учат Нютон и Хегел. И действително, половин век разруха в САЩ доведе до президентството на Доналд Тръмп (1946-). Неразбран от половината свят, Тръмп разбуни духовете и постигна някои победи; но не успя да спре търкалянето надолу. Тук ще анализираме феномена Тръмп и ще отговорим на следните въпроси: (1) Какво представлява Тръмп? (2) Какво означаваше президентството му?

Около 2005-а година, бабата на един мой познат емигрант му прати българския превод на автобиографичната книжка на Тръмп от 1980-те, Изкуството на сделката (1987). Тази баба беше жена-предприемач в един от големите градове извън София. Този случай илюстрира следното: От 40 години Доналд Тръмп е съвременното олицетворение на Америка и американизма в очите не само на американците, но и на целия свят.

Това е главния момент, който трябва да бъде разбран относно Тръмп. Той е г-н Америка. Когато надене любимата си червена вратовръзка с бялата риза и тъмно-синия ("navy") костюм, Тръмп носи цветовете на американското знаме - червено, бяло и синьо ("red, white and blue"). Той е роден и е преуспял в американския суперград Ню Йорк. Кулата му се извисява над центъра на вселената за последния век - Манхатън. Видът, начинът му на говорене и поведението му са на стереотипния американски мъж - едър, самоуверен и прям.

Тръмп олицетворява американския гений и американските слабости. Преуспял в три различни полета, Тръмп наистина може да твърди, че е "много стабилен гений" ("very stable genius"). Построил империя от небостъргачи и голф-игрища по целия свят, Тръмп пробива и в телевизията преди да стане президент на САЩ от раз. Това са реални постижения в най-примамливите полета за изява в света, където конкуренцията е елитна и безпощадна. За разлика от кандидатите за президент от 2004-а г. Джордж Буш и Джон Кери, Тръмп не е роден с връзки. Да, баща му Фред е известен и успял строител в Куинс. Но Фред Тръмп не е бил президент или член на една от династиите на американските "стари пари".

Всъщност Доналд Тръмп е второ поколение типично американски предприемач от типа на легендарния баща-основател Бенджамин Франклин (1706-1790), чиято автобиография е една от най-влиятелните книги в историята на САЩ. Франклин проповядва въздържание от алкохол и здраво, целенасочено и съсредоточено работене с цел постигането на лично и обществено благосъстояние. Тръмп, който не близва алкохол, е известен като крайно амбициозен работохолик който спи по 4-5 часа на ден и е способен да прекара останалото време в дела.

Тази жизненост и оптимизма, с който Тръмп подхваща всяко занимание, са две типично американски психологически черти. Друга такава черта е внимателно изваяната простота на изказване на Тръмп, която олицетворява американските ценности за равенство и здрав разум ("common sense" - заглавието на важен труд на Томас Пейн от 1776 г.). Тръмп говори просто и ясно, за да бъде разбиран и за да осъществи връзка с американските маси, към които той чувства, в различни степени, отговорност като техен водач (още преди да стане президент) и любов като техен съгражданин.

Тази любов е една от най-неразбраните страни на характера на Тръмп. И тя обяснява много от мотивацията му. Тръмп е патриот, който наистина вярва в Америка, в американския народ и в американската мечта и е готов да се бори за тях. Това личи в думите и поведението му. На него му е било ясно какво го чака през 2015 г., когато се кандидатира за президент. Но той е стигнал до извода - ако не аз, кой?

И наистина - ако не той, кой? А Тръмп е типа човек, за когото подобна дилема не е дилема. Той е като друг американски архетип - Марти Макфлай от Завръщане в бъдещето. Това е мъжът мъжкар, който отговаря на предизвикателствата с действие. Успял и преуспял, на почти 70 години, през 2015 г. Тръмп започна последното си родео с ясното съзнание, че веднъж се живее. А като Стив Джобс, Джеф Безос и Илън Мъск, той иска да живее на пълни обороти.

Идеологията на Тръмп е обществено достояние още от 1980-те. Още от него време той редовно гостува по американските вечерни предавания и откровено казва каквото мисли. И той винаги казва едно и също: Дразни го да вижда как много неща в Америка не работят като хората. Чувства съпричастност към Ню Йорк и САЩ, защото това са неговия град и неговата страна. Притеснен е от начина, по който съперници като Япония (чиято икономика е сравнима с американската през 1980-те, така както китайската в наше време) според него се възползват от слабостта на американските управляващи. Очевидно е, че 30 години преди да се спусне по ескалатора през 2015 г., Тръмп е обмислял кандидатура за президенството и е чакал своя момент.

С годините и опита, Тръмп става по-силен и по-мъдър. Макар да е роден победител, той претърпява трудни времена в началото на 1990-те и почти банкрутира. Минава през два развода. Неудачите и тежките моменти го правят по-издържлив, по-спокоен и по-малко наивен относно света и човешката природа.

Слабостите на Тръмп са типичните слабости на американците и на неговото поколение. Тръмп може да не пие, но той определено си пада по жените. Това, че сваля и се жени за модели е разбираемо - кой би устоял на изкушението на негово място? Но случаят със Сторми Даниълс, където Тръмп плаща на порнозвезда за да пази в тайна аферата им, е леко смешен.

Друга слабост на Тръмп е простотията, в която американските прямота и здрав разум понякога се израждат. Маниерите, дипломацията, вкуса, елегантността и културата са ценности, които понякога не достигат на американците - включително и на Тръмп.

Подобно на Марти Макфлай, гордостта на Тръмп е негова слабост, защото позволява да бъде манипулиран чрез атаки и предизвикателства. Не всяка обида заслужава отговор и не всяка битка си струва усилието.

***

Президентската кампания на Тръмп беше логичната кулминация на няколко процеса. Един от тези процеси беше самия жизнен път на Тръмп. Като амбициозен и патриотичен делови американски мъж, още от 1980-те години Тръмп вижда президентството като възможната кулминация на обществения си живот и най-големия принос, който може да даде на страната си.

Друг процес е тихия конфликт между националните и анти-националните интереси в САЩ - или както ги нарича руският историк проф. Андрей Фурсов (1951-), "глобалистите" и "свръх-глобалистите". Първите, следвайки традицията на бащите основатели, желаят силна, индустриално развита Америка, която не губи пари и нерви във войните на другите световни народи. Те желаят свят, в който Америка е първенец достатъчно силен за да диктува тона на световната сцена. Свръх-глобалистите, представящи финансовите и други интереси, са по-сложни. Те не чувстват принадлежност към Америка. За тях Америка е просто източник на ресурси, място за пребиваване и инструмент за постигане на цели. Тяхната голяма цел е така наречения "нов световен ред" (или "велико зануляване") - световно правителство, което те контролират и което управлява население с ограничено потребление и ограничена раждаемост. В това отношение, за тях САЩ е препятствие - защото една глобална американска империя е нещо различно от световна държава. Големият проблем с американците са техните ценности - животът на широко, личната свобода и християнската вяра. Тези ценности са несъвместими с "новия световен ред".

Превесът на "свръх-глобалистите" и финансовата олигархия в периода 1963-2015 естествено поражда реакция от страна на работниците, патриотите, индустриалния капитал, християните и други интереси. Важно е да се отбележи, че тази реакция и системно-историческа и неизбежна. И Тръмп просто беше агентът на историята, който пое ролята на катализатор на тази реакция. Ако не беше той, щеше да бъде някой друг.

В много отношения, Тръмп се доказа като достоен за ролята, която му беше отредена и която той пое. Врял и кипял в света на медиите в продължение на половин век, Тръмп е особено добър в използването на съвременните методи за комуникация. Чрез Туитър, той си осигури директна линия на комуникация с гласоподавателите. А от 1960 г. насам, когато фотогеничния Джон Кенеди печели изборите след като чудновато-изглеждащия му съперник Ричард Никсън се поти пред камерите по време на техния дебат, телевизията е решаващия фактор в американските президентски избори. Фактът, че холивудският актьор Роналд Рейгън става президент е показателен. Една от най-важните задачи на американския президент е да играе ролята на американския президент по телевизията. Това беше основното постижение на иначе бездарния Обама, който, за разлика от политическия звяр Бил Клинтън, достигна до президентството без каквито и да е реални постижения и изцяло чрез магията на пиара.

И ако изборите от 2008-а бяха триумфа на пиара, то изборите през 2016-а бяха победата на шоуто и откровеността. Опитният, самоуверен и безгрижен Тръмп спретна такъв спектакъл, че цял свят го гледаше в захлас - дори тези, които го ненавиждаха.

Освен, че беше забавен, Тръмп беше директен и откровен. Той повдигна темите, които вълнуваха голяма част от народа на разбираем за тях език. Той каза това, което всички виждат, но управляващите отричат по ясни причини - че Америка е в дълбока криза. Като човек, който е построил нещо в живота си, той порица унищожението на съзидателния сектор на американската икономика. Като патриот, той изказа негодувание срещу отварянето на националните граници, което променя самия вид на американския народ. Тръмп създаде идеологична платформа за милионите объркани американци, които усещат, че нещо не е наред, но които нямат интелектуално-философските предпоставки да разберат какво става. Неговата платформа бе окачествена в един силен лозунг: Да направим Америка велика отново! ("Make American great again!")

Управляващият елит подцени Тръмп и загуби изборите през ноември 2016 г. Воят на омраза, които последва, беше невероятен. Моментално бяха мобилизирани всички възможни сили във борбата с оранжевата заплаха. А човек като Тръмп естествено привлича омразата на паразитите, завистливите, страхливците и снобите. Паразитите, които висят по разните службички и играят пасианс чакайки пенсиите си се страхуват от него, защото усещат, че човекът, който иска да гради а не да смуче, няма да ги търпи. Завистниците, които не са толкова умни, работливи или смели като Тръмп, се дразнят на успехите му. Той е като огледало, което показва собствените им слабости и затова те го мразят. Страхливците мразят Тръмп, защото ги е страх от конфликта, който той представлява. А разните видове сноби - богатите наследници, дипломираните глупци и полезните идиоти на системата, които не разбират, че скъпо платената курва си остава курва, дори да се има за бизнес-дама или за нимфоманка - всички тези типове хора го ненавиждат, защото им се прави на важен. Та не знае ли той, че те са важните! С техните наследства, дипломи и тридесет сребърника.

Компонентът на "дълбоката власт" в тайните служби организира психологическата контра-атака срещу Тръмп още преди той да спечели изборите. Един вид застраховка. Схемата беше проста - да се обвърже Тръмп с одиозни "външни сили". Предвид анти-китайските изказвания на Тръмп, избрани бяха руснаците. Оттам нататък беше детска игра да се скалъпи лъжлив доклад и да се пуснат кучетата - т.е. медиите. Голяма част от обучената в русофобия американска публика лесно захапа стръвта, колкото и безумна да е идеята г-н Америка да е руски агент. Последвалият фурор послужи като извинение за създаването на "разследване". Целта на това разследване беше да упражнява политическо напрежение върху Тръмп за да пречи на постигането на целите му; и да служи като "риболов" ("fishing expedition") - т.е. диренето на каквито и да са потенциални компромати, чрез които може да бъде притиснат Тръмп.

Тригодишното разследване на Мюлер доказа, че Тръмп е изрядно чист. Ако имаше каквото и да е, за което той можеше да бъде отстранен, то щеше да бъде намерено и използвано.

Но психологическата атака свърши своята работа. Тръмп прекара много време и усилия в опити да се защити от безпочвените обвинения.

Въпреки пречките, Тръмп постигна известни успехи. С него, американската икономика преживя може би най-добрия си период от три десетилетия. Заплатите се качиха и данъците паднаха. Нелегалната имиграция поутихна. САЩ не започна нови войни и се подготви да напусне Сирия и Афганистан.

Може би най-голямото постижение на Тръмп, което стана ясно едва на 6-и януари 2021 г., беше, че той показа - на тези, които могат да виждат - пълната степен на прогниването на американския управленчески елит. Също като "пандемията" през 2020 г., Тръмп послужи като призма, през която се видя истината. Маските паднаха и стана ясно, че американският елит е лъжлив, подъл, некомпетентен, непатриотичен, арогантен и може би дори откачен.

За съжаление, разрушителните процеси, които Тръмп бе избран да бори, вече имаха прекалено много инерция през 2015 г. И продължаха да се развиват, в някои случаи с бясна скорост. Голямата слабост на Тръмп, както той сам признава, бе липсата на опит и политически познанства. Посетил Вашингтон само 17 пъти за почти 70 години, Тръмп не беше наясно за начините, по които този град оперира. Затова той се довери на помощта на разни републиканци, много от които не му желаеха доброто. Към края му стана ясно как работят нещата и кой заслужава доверие. Втори негов мандат би изглеждал по-различно.

Уестърните са един от двата дълбоко американски жанра на киното. Другият е филм-ноар. И двата жанра често разказват за противоречиви странстващи рицари, които се борят със злото на ръба на закона в името на справедливостта и мъжественото достойнство и въпреки неблагодарността на тези, които защитават. Един от най-важните филми от този тип е уестърна от 1953 г. Шейн с Алън Лад. Два други са Следотърсачите с Джон Уейн и Точно по пладне с Гари Купър. Както пише американският историк Виктор Дейвис Хансън:

Както научаваме от втората половина на трагедиите на Софокъл и последните 30 минути от класическите уестърни, колкото повече трагичният герой се доближава до постигането на резултати, толкова повече облагодетелстваните от него могат да започнат да пренебрегват неговите досадни методи.

Те започват да се оплакват от неговите нецивилизовани маниери и непокорната му упоритост, но само защото сега имат лукса да съжаляват за първоначалната си покана да го потърсят за помощ.

Развръзката е колкото трагична, толкова и предвидима.

Раненият Шейн ще язди към залеза в заснежените Гранд Тетънс, уверен, че опасността е отминала, но знаейки, че няма място във вече спокойното ранчо за неговият револвер, който донесе на другите справедливост и мир.

В „Следотърсачите“ Итън Едуардс спасява отвлечената си племенница, но си тръгва незабелязано, докато другите се самопоздравяват за нейното избавление.

Гари Купър в „Точно по пладне“ ще отърве Хадливил от престъпниците, които заплашват поселището. Но той ще бъде толкова отвратен от неблагодарността на града, че ще хвърли значката си в пръстта, преди да си тръгне.

Годината 2020 беше най-ужасната за света от 1939-1945 насам. Но за Америка, 2020 беше нещо повече. 2020 стана годината, в която тази Америка, която създадоха бащите-основатели и която цъфтя два века и половина, умря. На нейно място остана нещо друго - една Следамерика. Дали тази Следамерика е издъхващ труп който скоро ще се разложи; или нечестиво зомби търсещо жертви, които да зарази; или жар-птица, която ще се възроди от пепелта, предстои да видим.

През 2020 г. бяха щателно и целенасочено убити всички американски ценности и традиции. Умря свободата на словото и вероизповеданието. Умря господството на закона. Умря святостта на демокрацията. Умря американската находчивост и смелост. Умря идеята за личната отговорност. Умря свободният пазар. Умря идеята за всеобщото образование. Умря журналистиката. Умря здравеопазването. Умряха органите на реда. Умря науката. Американският Титаник се разби и оттогава потъва.

Три катастрофални кризи покосиха САЩ. Първата беше досадната "пандемия" и безумната реакция към нея. Втората бяха расистките летни бунтове, които пометоха центровете на много градове и окончателно унищожиха всяка надежда за превъзмогването на американския първичен грях, довел до раздора между черните и всички други граждани на страната. Третата бяха напрегнатите президентски избори, които демократите нагло и безнаказано откраднаха пред очите на всички.

Разбира се, трите кризи бяха тяхно свързани. Заедно, те представляваха контра-атаката на "дълбоката власт" срещу стойностите, които Тръмп представляваше - националния интерес, правото на достойна заплата за достоен труд, семейството и личната отговорност. През 2020, така да се каже, Империята отвърна на удара.

Що се отнася до вируса, вече направихме обстоен разбор, към който няма много какво да се добави. Сюжетът "Ковид" беше мащабна психологическо-политическа операция, целяща ред неща под общата егида на утъпкването на пътеката към технократичния "нов световен ред": (1) Свалянето на Тръмп; (2) ограничаването на потреблението; (3) унищожението на "средната класа"; (4) идентефицирането на опоненти на режима; (5) подоготвянето на населението за масови генетични експерименти; (6) ограничаването на прираста на населението.

За съжаление, макар и интелигентен, Тръмп не успя да прозре дълбините на предателството, което му устроиха. И въпреки нежеланието му, в Америка се осъществиха разните заключвания и т.н. Донякъде, той с право предаде отговорност за решаването на проблема на губернаторите на различните щати. Също така той даде известен отпор срещу заключванията и се опита да поощри търсенето на лек срещу заразата като например хидроксихлорокина.

Но въпреки усилията му, заключванията убиха икономическата инерция, която той беше създал за 3 години и която беше голямата му гордост. А общата трагедия около "пандемията" създаде пореден казус, за който да бъде критикуван ден и нощ.

Но с наближаването на изборите си пролича истинската роля на "пандемията" в свалянето на Тръмп. Неговите поддръжници и без това не обръщаха внимание на критиките срещу него. И ако той беше победил през 2016 г., то жалкият Байден нямаше никакъв шанс срещу него през 2020 г.

Тъй като "дълбоката власт" явно нямаше никакво намерение да позволи на Тръмп да спечели отново, следваше, че те ще фалшифицират изборите. В ретроспекция това е очевидно; но през 2020 г. изглеждаше невероятно - дори "дълбоката държава" не би посмяла така да оскверни свещената демокрация! Отново в ретроспекция, след безпочвените обвинения за руска намеса и опитът за импийчмънт, трябваше да бъде ясно, че вече няма да се спрат пред нищо. Но както казват американците, когато човек гледа към миналото, зрението му изведнъж става перфектно...

Някои особено прозорливи анализатори видяха какво се случва. Особено впечатляваща беше прогнозата на Майкъл Антон (1969-) от 4-и септември 2020 г. В статия в "American Mind" със заглавие Идващия преврат? (The Coming Coup?), Антон написа следното:

Сякаш 2020 година вече не беше достатъчно щура, сега имаме членове на Демократическата партия и техните господари от управляващата класа, които открито говорят за организиране на преврат. Може да сте го пропуснали, какво с бунтовете, заключванията и други ежедневни безредици, които сме принудени да търпим в тази най-ужасна година в живота ми. Но това се случва.

... През лятото в пресата умишлено беше изтекла история за среща, на която 100 важни личности от Демократическата партия, бивши републиканци, настроени против Тръмп, и други апаратчици от управляващата класа се събраха (с парите на Джордж Сорос), за да „разиграят“ различни възможни резултати от изборите през 2020 г. Един такъв резултат беше ясна победа на Тръмп. В този случай бившият началник на кабинета на Бил Клинтън в Белия дом Джон Подеста, играещ Байдън, отказа да признае загубата и оказа натиск върху щатите, които спечели Тръмп, да изпратят демократите на официалното гласуване в Електоралната колегия и се довери, че военните ще се погрижат за останалото.

...Втората част от плана е или да се произведат достатъчно събрани бюлетини – законно или не – за да се наклонят резултатите в оспорваните щати, или в противен случай да не се признават резултатите в оспорваните щати и да се настоява, независимо от какво казва резултатът, че Байдън ги е спечелил. Най-лошият сценарий (за страната, но не и за управляващата класа) ще доведе до шепа щати, които са толкова двусмислени и горещо оспорвани, че никой не може с право да каже кой е спечелил. Разбира се, това няма да попречи на демократите да настояват, че са спечелили.

Обществената подготовка за това също вече е започнала: потоци от истории и публикации в социалните медии, „обясняващи“ как, докато в изборната нощ може да изглежда, че Тръмп е спечелил, близки щати ще се насочат към Байдън, тъй като всички гласувания по пощата са „преброени“ .”

Третата част е огромната и шумна пропагандна машина на демократите да бъде готова за война. Този изтекъл доклад призова демократите да идентифицират „ключови влиятелни лица в медиите и сред местните активисти, които могат да повлияят на политическите възприятия и да мобилизират политически действия... [които биха могли] да установят предварителни ангажименти да играят конструктивна роля в случай на оспорвани избори.“ Т.е., като крещят от всеки покрив, че „Тръмп загуби“.

На този етап е безопасно да се предположи, че освен ако Тръмп не спечели решително, което не може да бъде преодоляно чрез измама и/или отречено чрез мащабната пропагандна операция на управляващата класа, това е точно това, което всеки демократичен политик и медиен орган ще извика.

Антон описва точно това, което се случи два месеца, преди то да се случи. Ролята на "Ковид" беше да създаде предпоставка за използването на гласуване по пощата. С гласуване на пощата става значително по-нещо да се напечатат нужните гласове след като преброяването е започнало. Виждаш резултата, печаташ колкото гласове ти трябват, пращаш ги тихомълком в преброителните центрове и после пищиш за правата на гласоподавателите и т.н. Точно това се случи през ноември 2020 г.

Този развой на събитията беше възможен благодарение на няколко своеобразности на американската политическа система. Всеки щат участва в президентските избори с точки, пропорционални на населението му. Това означава, че няколкото щата, в които демократите и републиканците са в равновесие, са решаващи за изхода на изборите. Особено важни са Пенсилвания, Джорджия и Мичиган. Но по исторически причини, столиците на тези (и други) щати са градове, в които преобладава черното население - Филаделфия в Пенсилвания, Атланта в Джорджия и Детройт в Мичиган. Отново по исторически причини, една от които е Обама, в последните десетилетия черните гласуват за партията на демократите. Така че в тези градове, демократите разполагат с пълен контрол. Подобни ситуации често пораждат корупция - и действително изброените градове (и други като Ню Йорк) са печално известни в Щатите. Отгоре на всичко, тъй като критикуването на черните е табу в САЩ, темата за тази корупция също е табу.

Стеклите се обстоятелства позволиха на демократите, които виждаха изборите през 2020 г. като въпрос на живот и смърт, просто да напечатат бюлетини в нощта на изборите. И после започнаха да вият на умряло как Тръмп е тиранин, който не уважава гласът на черните, които само няколко месеца по-рано бяха опожарили центровете на половината градове в страната.

Летните бунтове бяха подготовка за изборите и един вид предупреждение за американците какво ги чака, ако Тръмп победи. САЩ е държава от 330 млн. души, около 45 милиона от тях черни. Тези 45 млн. може да са 13% от населението, но извършват 50-60% от убийствата. Разбира се, ако някой е готов до убива, той със сигурност е готов да ограбва, изнасилва и пребива. И затова не е чудно, че черните американски граждани, 13% от общото население, са отговорни за 50-60% от насилието в САЩ. Престъпните им наклонности са ярко изразени в любимата им музика, рапа, където се пее за убийства, наркотици, курви, сводници, отмъщение и разбира се, убийства.

Тъй като черните като цяло са съсредоточени в изолирани райони на страната - примерно южните квартали на Чикаго - много бели американски граждани реално прекарват живота си в мир и спокойствие и никога не се срещат лице в лице с черната престъпност. Много от тези граждани искрено се смущават от "расизма" в САЩ, който пречи на черните да станат богати и щастливи. На тези хора не им идва на акъла, че ако черните момчета от малки са заети да слушат рап и да се гърмят един друг, то надали им остава много време за придобиването на полезни на работното място умения и освен това може да се озоват в пандиза.

Тези, които имат взимане-даване с черните знаят за какво става дума. Ченгетата в големите американски градове са сред просветените. И тъй като много от черните непрестанно правят пакости и от тях има 45 млн. в страната, то във всеки един момент все ще се намери някой черен, който да предизвика ченгетата. Следва сцена, която медиите раздуват, за да разбунят духовете и да събудят гласоподавателския ентусиазъм сред черното население. Раздорът между расите в САЩ също прави всички по-контролируеми. Стратегията е класическия "разделяй и владей".

На 25 май 2020 г., в Минеаполис в щата Минесота, престъпният черен Джордж Флойд, дрогиран до козирката с опиата фентанил и болен от Ковид, предизвиква няколко ченгета. Те се престарават в ареста и Флойд умира - може би от сърдечен удар, може би от свръх-доза, а може би от хватката на ченгето Дерек Шовин.

Медиите създават фурор и явно "дълбоката власт" и нейните органи, които явно само са чакали подобен инцидент, пускат орките.

Черни мародери, бели дегенерати анархисти и всякакви други идиоти излизат от всички дупки на американското общество и опожаряват и ограбват центровете на американските градове - особено в "сините" щати, където управляват демократите. Горди градове като Чикаго, Минеаполис, Сиатъл, Лос Анджелис, Сан Франциско, Вашингтон, Ню Йорк и други претърпяват брутално плячкосвани достойно за хуните. Де що има бутик Луи Витон, Прада или Найк търпи грабеж. След като магазините отварят отново седмица-две след първото плячкосване, мародерите минават втори път.

Щетите са милиарди долари. В безредиците загиват 19 души. Но умира и нещо много по-голямо. Умира господството на закона. С претекста, че протичащото безумие е праведен израз на негодувание от страна на онеправданите черни, кметовете и губернаторите отказват да наредят на полицията и националната гвардия да въдворят ред. Беззаконието остава безнаказано.

Получават тежки рани и свободата на словото и здравия разум. Медиите упорито твърдят, че в горящите градове протичат "почти мирни протести" ("mostly peaceful protests").

Та да се върнем към изборите. След като безочливо печатат нужните им гласове, демократите намекват, че ако някой им се опъне, ще има нови бунтове. Междувременно, медиите - включително Фокс Нюс, който все пак е част от системата - обявяват, че Байден е спечелил. Тръмп, който не е човек, който лесно се предава, започва борба. Бившият кмет на Ню Йорк, известнията в САЩ Руди Джулиани, води двойна кампания. От една страна, той се опитва да спечели общественото мнение на страната на Тръмп; а от друга, да убеди съдилищата и щатските законодатели да действат в полза на Тръмп.

От всичките дела, които Джулиани и други съюзници на Тръмп завеждат, едно е особено обещаващо. Това е дело на чисто конституционна основа. Въпросът е, че в Пенсилвания и други щати, в навечерието на изборите са направени промени в протокола за гласуване от обекти, която нямат правото да правят тези промени. Например в Пенсилвания, губернаторът решава да промени как ще се гласува, без да има това право. Такива промени се решават в щатския конгрес.

Министърът на правосъдието на Тексас, Кен Пакстън, повдига залога на 8 декември 2020 г. Пакстън завежда дело направо пред Върховния съд, тъй като делото му е между неговия щат и Пенсилвания. Доводът на Пакстън е, че променяйки законите си за гласуване, Пенсилвания е ощетила гражданите на Тексас, които няма да получат президента, за който са гласували. В следващите два дни, почти всички други "червени" републикански щати се изказват в подкрепа на Тексас. Тръмп вижда делото като големия си шанс и се включва официално. Демократските щати отговарят.

Умира единството на американските щати. За пръв път от 1865 г. се вижда ясно изразена линия на разделение между две групи щати.

Върховният съд, поставен в ситуация без печеливши изходи, решава да се опита да запази престижа си и не действа. Господството на закона, намиращо се едва ли не в кома след летните бунтове, понася пореден тежък удар.

На теория, Тръмп има още един последен шанс. На самото официално преброяване на 6-ти януари 2021 г., вице президентът може да откаже да потвърди резултата. Тръмп призовава поддръжниците си да дойдат във Вашингтон, за да го подкрепят. Дълбоката държава подготвят капан, използвайки силовите агенции като дълбоко компрометираното ФБР. На 6-ти януари, полицията отваря пътя към сградата на Конгреса и пуска събралите се протестиращи да влязат. Сред тях има анархисти провокатори. Следват странни сцени. Медията създава нов фурор и обявява събитията за насилствен опит за преврат, макар че в този случай, за разлика от през лятото, насилие няма.

В един момент полицията въдворява ред, Байден е обявен за президент и играта свършва. Дълбоката власт успешно осъществяват преврат.

Преди още да приключи президентството му, Тръмп е изключен от всички социални мрежи. Отнемайки гласа на държавния глава, представлявал Америка на световната сцена 40 години и обичан от половината население, олигархията символично убива свободата на словото в САЩ, която едва се крепи след лъжите от 2020 г. Органите на дълбоката власт лъжат, че няма лекарство за Ковид; лъжат, че заключванията са научно-обосновани или че помагат; лъжат, че летните бунтове са "почти мирни"; лъжат, че синът на Байден не е корумпиран дегенерат; лъжат, че на руснаците им минава през главата да се месят в американските избори; лъжат, че на 3-и ноември 2020 г. нямаше измама; лъжат непрестанно и за всичко. Но нещо повече - тези, които им противоречат са заглушени или направо изключени от модерните платформи за дискусии - Туитър, Ютюб, Фейсбук, Гугъл.

***

Трите кризи на 2020 г. забиват три остриета в сърцето на и без това болната американска демокрация. Реакцията към "вируса" през 2020 и 2021 г. показва, че голяма част от населението - може би над половината - е съгласно да заключи себе си и съгражданите си и да бъдат затворени устите на всички, които са несъгласни. През 2021 г. се оказа, че над половината население е прекалено наивно или страхливо за да се предпази от смъртоносните и безполезни инжекции. За каква демокрация може да става дума, ако над половината граждани не могат да се грижат за себе си, но въпреки това се мислят за по-умни и по-морални от другата половина?

Бунтовете на черните и белите им съмишленици-дегенерати през лятото на 2020 г. може би окончателно унищожиха надеждите за сплотяването на американското население. Но ако черните ще представляват завинаги враждебен и престъпен блок, който ще търси сметка от останалото население, то каква демокрация може да съществува?

Но дори ако населението беше относително сплотено и рационално, то е смешно да се говори за демокрация, когато едната от двете големи партийни сили е готова нагло да открадне изборите и да твърди, че нищо не се е случило. Това не е демокрация или република, това е бананова държава. Това е краят на американския експеримент и началото на нещо друго.

И без това демокрацията в началото на 21-и век не е много повече от инструмент за контрол. Телевизията облъчва добитъка и той после гласува за каквото са му наредили, давайки легитимност на системата, контролирана зад кулисите от богатата олигархия и нейните купени, шантажирани и откачени технократи разположени по канцелариите.

Това, че демокрацията е инструмент за контрол е причината тя да бъде възвеличавана в съвременния късен (или както го нарича Фурсов, след-) Запад. Управляващите в САЩ не млъкват за "нашата демокрация" ("our democracy"). Ами дръжте си я за вас!

Демокрацията е способ за постигане на цели, а не достойна самоцел. Достойната самоцел е отговорно, справедливо и ефективно правителство, което е способно успешно да осигури на населението основните му нужди - сигурност, продоволствие, интелектуално развитие, естетическо развитие, духовно задоволяване и т.н. Керол Куигли поставя нещата по следния начин в лекция от 1972 г. (Митологията на американската демокрация):

Друг основен момент. Демокрацията не е най-висшата политическа ценност. Изказванията за демокрацията и демократичната традиция може да ви накарат да мислите, че това е най-съвършената политическа система, създавана някога. Това просто не е вярно. Има други политически ценности, които са по-важни и неотложни - например сигурността. И бих казал, че политическата стабилност и политическата отговорност също са по-важни.

Всъщност бих определил доброто правителство като отговорно правителство. Във всяко общество има структура на властта. Едно правителство е отговорно, когато неговите политически процеси отразяват тази структура на властта, като по този начин се гарантира, че структурата на властта никога няма да може да свали правителството. Ако едно общество действително може да бъде управлявано от малцинство, защото този елит има власт да управлява и политическата система отразява тази ситуация, като предоставя управляваща власт на този елит, тогава, струва ми се, бихме имали отговорно правителство, макар и недемократично.

Някои от вас изглеждат озадачени. Защо ни е демокрация в тази държава? Ще ви дам откровен и прост отговор, което разбира се означава, че не е цялата истина. Имаме демокрация, защото около 1880 г. разпределението на оръжията в това общество е такова, че никое малцинство не може да накара мнозинството да се подчини. Ако имате общество, в което оръжията са евтини, така че почти всеки може да ги получи, и са лесни за използване - това, което аз наричам любителски оръжия - тогава имате демокрация. Но ако е вярно обратното, оръжия, изключително скъпи и много трудни за използване - средновековният рицар, например, с неговия замък, върховните оръжия от 1100 г. - в такава система, със скъпи и трудни за използване оръжия, не бихте могли да имате управление на мнозинството. Но през 1880 г. за 100 долара можете да получите двете най-добри оръжия в света, пушка Уинчестър и револвер Колт; така че почти всеки можеше да ги купи. С оръжия като тези в ръцете на обикновените хора никое малцинство не може да накара мнозинството да се подчини на деспотично правителство.

Последният абзац е формулировка на тезата на последния и непубликуван титаничен труд на Куигли, Оръжейни системи и политическа стабилност (Weapons Systems and Political Stability). Накратко, Куигли твърди и се опитва да докаже с над 1000 страници исторически анализ, че: (1) оръжейните системи на всяко общество и епоха определят до значителна степен политическия строй на това общество; (2) епохите на масовите оръжия - особено 5-и в.пр.н.е и 19-и-20-и век - са епохи на демокрацията; (3) епохите на силни защитни оръжия - например замъка - са епохи на политическа разединеност.

Аристотел (384 пр.н.е - 322 пр.н.е.), бродил по нашите земи преди почти 25 века, изказва подобни мисли в своята Политика. Според неговия модел, има три типа правителство, които се редуват. И всеки тип има две разновидности, в зависимост от това дали строят е справедлив или не. Когато управлява мнозинството, става дума за демокрация или за волята на тълпата. Когато управлява малък елит се говори за аристокрация или олигархия. И когато управлява едноличен владетел има монархия или тирания.

Теориите настрана, демокрацията очевидно става отживелица. Ако големият защитник на демокрацията, САЩ, не може да проведе едни нормални избори, какво има да си говорим? И ако прословутите европейски демокрации излъчват само идиоти, посредственици и нещастници да ги управляват (като например финландската премиерка Сана Марин (1985-)), то кому е нужно това?

За каква демокрация може да става дума в държава като Австрия, където двете-трети "ваксинирано" население беше съгласно да заключи "неваксинираните" под домашен арест през 2021 г.? Каква демокрация има в Германия, където шефката на зелената партия Бербок през септември 2022 г. каза, че "Не ме интересува какво мислят избирателите ми, по ми е важно да изпълня заповедта за Украйна"? Каква демокрация ще има във Франция след 10-15 (или малко повече, но какво значение има) години, когато чуждородното население превиши френското?

Тук поставям диагноза, а не предписание. Безумните мерки около "пандемията" доказаха, че управляващата олигархия също мисли, че е време да приключва с демокрацията. Но въпреки, че ги дразни възможността да станата грешки като избирането на Тръмп, на олигарсите им харесва фасадата на "нашата демокрация", защото тя създава илюзията за съгласието на народа.

В глава 9-а на Владетеля, Макиавели пише следното:

Владетелят получава властта от народа или от знатните, в зависимост от това, на коя от двете страни се предоставя случай за това. Когато високопоставените разберат, че не могат да се съпротивляват на народа, избират един от своите и го провъзгласяват за княз, за да могат в сянката на властта му да дадат воля на стремежите си. Когато народът види, че вече е безсилен да се бори с властниците, провъзгласява някого за владетел, за да бъде защитен чрез властта му. Владетел, който идва на власт с подкрепата на знатните, се задържа на престола много по-мъчно от оня, който идва по волята и с подкрепата на народа. В първия случай владетелят е заобиколен от хора, които се смятат равни нему, и той не може да им заповядва, нито да се разпорежда с тях както намери за добре. Който достигне до престола по волята на народа, е сам и между приближените му рядко има такива, които дръзват да не му се подчинят. При това народът може да бъде управляван честно и справедливо, но не и властниците, които искат да подтискат народа против неговата воля. Владетелят може лесно да се справи с високопоставените, защото те са малко на брой, но не може да подчини на властта си цял народ, който е враждебно настроен към него.

Най-лошото, което владетелят може да очаква от един враждебно настроен народ, е да бъде изоставен от него. От големците може да очаква не само да го изоставят, но и да действуват против него. Те са по-предвидливи и хитри и винаги успяват да се спасят навреме и се стремят да спечелят благоволението на този, когото смятат за утрешен победител.

Тези мисли на Философа ни дават някаква идея за това, което предстои.

Очевидно се намираме в повратна точка в човешката история. В предишния си (непубликуван) труд нарекох този момент "праг на историята". Фурсов използва термина "бифуркация". Това означава, че бъдещето се строи в момента и всички предсказания за него са условни. Макар че могат да се правят предположения на базата на исторически и теоретически познания, трябва да е ясно, че действията на играчите на световната сцена и неочаквани фактори и сътресения могат да променят всичко във всеки един момент.

Що се отнася до демокрацията в САЩ и отвъд, то тя очевидно е мъртва. За да се възроди, трябва да бъде изпълнено следното условие: Истинска демокрация може да има само народ, който е платил за нея в кръв. Това означава победа срещу силен враг след масова мобилизация на населението. Гражданите на Атина плащат за своята демокрация в битките при Маратон (490 пр.н.е.) и Саламин (480 пр.н.е.). Французите купуват своята демокрация със жертвите по време на Наполеонски войни (1789-1815) и Първата световна война (1914-1918). Американците трикратно защитават своята - в Революционната (1776-1783), Гражданската (1861-1865) и двете Световни войни (1914-1945).

Тепърва наблюдаваме как ще изглеждат войните на 21-и век. Като цяло, от войните в Афганистан, Ирак, Сирия и Украйна изглежда, че в близкото бъдеще ще воюват специалисти. В съвременната ера се воюва с прескъпи самолети, свръх-точни балистични ракети и установки, тежко-бронирани танкове и опитни, професионални, добре екипирани войници. Ще видим дали отново ще се намери място за масови армии като тези, сражавали се за последно по време на корейската война. Възможно преди да бъде разрешена, войната в Украйна да изиска повече от милион души в униформа.

Без военна повинност, вероятно истинска демокрация по-скоро няма да има. Ще управляват обектите, които успеят да създадат компетентни съвременни армии, с които могат да установят сфера на влияние.

Това може да се промени ако се появи евтино и лесно за използване оръжие като пушката. Примерно - тук навлизам в научната фантастика - лазерна пушка с "умен" прицел способна да пробива броня. Може би такава пушка би позволила лесното унищожаване на прескъпите самолети, безпилотници и танкове. Но такова чудо в момента няма.

В отсъствието на предпоставките за демокрация, както отбелязва Макиавели, народът ще се обърне към водачи с надеждата те да го избавят от тормоза на олигархията. Феноменът Тръмп беше пример за този процес. По света се наблюдават и други примери, като Орбан в Унгария и Болсонаро в Бразилия. Тези водачи ще имат подкрепата на простолюдието и националната промишленост и ще срещнат съпротивата на паразитните класи предвождани от международната финансова олигархия и промитите мозъци, които им служат.

Тъй като САЩ все още командва уважение в много отношения, общественият строй в САЩ е особено важен. И затова световното задкулисие предприе толкова резки мерки по отношение на Тръмп. Те не могат да позволят на САЩ да дава лош пример.

Но тепърва предстои да стане ясно дали задкулисието не изигра прекалено много от своите козове през 2020 г. В турбулентните години, които се задават за Америка, е възможно да изникне водач с идеи подобни на тези на Тръмп, който да успее да вземе властта, може би с подкрепата на елементи на армията. Такъв водач, ако ще по принуда, би направил чистка достойна за Херкулес. Но безумните идеологии на късната Империя вече до такава степен са се пропили в тъканта на американското население, че подобен водач би срещнал тежка съпротива и трудно би успял да изкорени олигархическите тенденции.

Половината американско население - "другата" Америка, наречена от Хилъри "осъдената" или "проклетата" ("deplorable") Америка - изпитва дълбоко презрение към чучелото "Байден" и зоопарка, който го издигна на власт. И както рапърът Бърдън пя през 2021 г., "ние няма да отстъпим, не сме страхливци и сме много". Това са хора, които исторически са бойни, свободолюбиви, въоръжени и горди. Като руснаците, те надали ще клекнат. Задкулисието ще трябва да ги сломи - но дали ще успее?

Конфликтите, които ще продължат да се задълбочават в Америка може да доведат до разцепване на страната. Съществуването на ядрени оръжия означава, че е напълно възможно на американския континент да има 3-4 независими държави - примерно една около оста Торонто-Бостън-Ню Йорк-Вашингтон; една около оста Тексас-Флорида; една на Западния брях между Сан Диего и Ванкувър; една около Чикаго, Детройт и Средния запад; и една в планините, пустините и прериите между Алберта и Ню Мексико. Разбира се, съществуват и други варианти. Върпросът е, че ако се появи обект, който разполага с ядрени оръжия и балистични ракети и може да произвежда съвременни безпилотници и други оръжия, то такъв обект би могъл да бъде независим.

Появяването на поне два такива обекти на територията на днешната Северна Америка би създало предпоставките за решаването на съществуващите проблеми в поне единия обект чрез изгнанието на огромни човешки маси. Може да прозвучи грубо - и подчертавам, че тук правя предположение, а не предписание - но може би единственият сигурен и относително хуманен начин да се разреши расовия конфликт в САЩ е разделението на расите. Ако САЩ се разцепи на "червена" и "синя" Америка, черните от едната страна могат да бъдат пратени в другата.

Впрочем, същият принцип важи за ситуацията в Украйна. Говори се, че вече 10-на милиона са напуснали страната. Един напълно възможен изход е присъединението към Русия на териториите на изток от линията Житомир-Виница, съпроводено с изгнанието на бандеристите по тези земи. Русия може да засели земите отново, както го е направила веднъж през 18-ти и 19-ти век. А Западенците ще могат да се присъединят към своята бленувана Европа.

Изгнанието на милиони хора се е случвало и преди в историята. Паметния пример е кулминацията на испанската Реконкиста, когато Фернандо и Исабела пъдят всички мюсюлмани и евреи от испанските земи между 1492 и 1609. В наше време движението на милиони хора е възможно предвид модерните методи на транспорт и относително прието след 30 години глобализация и един век урбанизация.

Разбира се, възможно е новите строеве просто да въдворят ред и да забранят саморазправите на етнически начала. До 10-20 години американците може да имат много по-големи проблеми от вътрешните си дрязги. Преди Обама да разбуни духовете на етническия раздор в САЩ, нещата бяха по-добре. Всъщност американците се надяваха завинаги да разрешат расовите си проблеми, избирайки черния Обама.

Поведението на администрацията на Байден намеква, че олигархията готви репресии срещу стоте милиона американци, които изрично им се опълчиха, смеейки да гласуват за Тръмп. Всъщност, такива репресии вече има, но могат значително да се засилят. Дали подобен ход ще доведе до подтискането на патриотичните тенденции в САЩ, или ще стане поводът за гражданска война, предстои да се види. Съдейки по човешкия материал в администрацията на Байден, по-скоро може да се предположи, че олигарсите няма да успеят. Дегенератите и идиотите, с които те разполагат, вероятно ще се провалят.

***

Но да оставим настрана вътрешните им междуособици. На световната сцена, американската олигархия, донякъде с подкрепата на индустриалния капитал, на който също му е изгодна американска световна икономика, са в конфликт с Русия, който предшества конфликт с Китай. Стратегията е проста - сломи първо слабия опонент, преди да нападнеш силния.

Всъщност стратегията е прекалено проста и най-вероятно погрешна. По-правилният ход би бил съюз със слабия опонент срещу силния. Това е класическата стратегия на англичаните - те три пъти се съюзяват с Русия за да унищожат най-голямата европейска сила - в Наполеонските и двете Световни войни; но в средата на 19-и век се съюзяват с Франция срещу Русия. Американците щяха да имат по-добър шанс за успех ако бяха се договорили с Русия вместо да я бутат в китайската сфера на влияние.

Тепърва предстои да видим как ще завърши войната в Украйна. Но съдейки по историята, ако руснаците са успели да победят Наполеон през 1812 г. и Германия през 1945 г., те най-вероятно ще успеят да се справят в и със Зеленски, Лиз Тръс и Байден в задния си двор. Но самата Русия далеч не е цъфнала и завързала; така че ще поживеем и ще видим.

Що се отнася до Китай, то просто не виждам как САЩ може да ги победи. Китайската реална произвеждаща икономика е по-голяма от американската и европейската взети заедно. Иран и Русия са готови да снабдяват Китай с енергия и суровини. Китайският народ е сплотен и горд и трудно ще се поддаде на цветна революция. Армията на Пекин тепърва ще става по-силна и ще се поучи от грешките на руснаците в Украйна.

От чисто военна гледна точка, не е ясно как американците ще могат да упражняват военна мощ около Китай. Ако избухне война, американския флот в близост до Китай ще бъде потопен моментално от модерните ракети. Може да се предположи, че китайската противовъздушна отбрана ще се разправи с американските самолети и безпилотници. Възможно е да бъдат свалени космически сателити. Япония и Южна Корея могат да бъдат изолирани от китайски подводници. Не виждам как американците ще могат да подчинят китайците на волята си.

Поне в миналото, американците мислеха, че ще успеят да създадат цветна революция в Китай. Но чистките, които президент Си Дзинпин направи през 2020 и 2021 г. означават, че Пекин е наясно с този план и успешно му се противопоставя. Сломени бяха западно-гледащите потенциални предатели от софтуерния сектор, обратните и феминистките.

Не говоря китайски и съм по-заинтересуван от ситуацията в САЩ и Европа, отколкото в и без това непрозрачния Китай. Така че не съм съвсем сигурен какво става там и какъв шанс имат англо-американците да осъществят цветна революция в Пекин. Но ми се струва, че подобен сценарий, макар и малко вероятен, е единственият им шанс за успех в борбата за надмощие с азиатския гигант.

Ако китайците имат слабост, то тя може би е в производството на храна. Повечето от голямата китайска територия се състои от планини, пустини и прочее неплодородни райони. А милиард и половина хора не се изхранват лесно. Китайците се опитват да постигнат независимост в производството на храна и биха се надявали на помощ от руснаците ако Русия оцелее.

Освен доводите от военно-техническо естество, от значение са и доводите от страна на икономическата ситуация. Голяма част от потребителски стоки в САЩ се произвеждат в Китай. Например прословутите мобилни телефони на Епъл. В случая на открит конфликт с Китай, американските рафтове ще се опразнят мигновено. Хората, които казват, че това би също навредило на Китай не разбират, че на банкноти човек не може да се вози, да разговаря, да се грее или да яде. Силен е този, който произвежда - и това е Китай.

Нещо повече - голяма част от американската сила се крие в статута на долара като международната валута. Този статут кара целия свят да трупа долари като валутен резерв и за да си купува гориво. Световните държави имат в резерв 7 трилиона долара. (И 2.5 трилион евро.) Ако този статут изчезне, то американската икономика би претърпяла голям удар. Финансовият й сектор може да се взриви.

Действията на американците в Европа през 2022 г. показват, че краткосрочната им стратегия е ограбването на Европа за сметка на САЩ. Вашингтон явно смята да оглозга европейската икономика, за да я отнеме от Русия и Китай и да я използва срещу тях. Този ход рискува да отчужди Европа от САЩ. И с оглед на многоизмерната криза, в която се намира цялата Западна цивилизация, не е ясно, че дори и да искат, американците ще успеят достатъчно бързо да изградят нова индустриалния икономика способна да съперничи на китайската. Но кой знае - предстои да видим.

***

В обобщение, Америка е в тежка криза, която върви към кулминацията си. Кризата е породена от исторически процеси и от опитите на силни олигархически елементи базирани в и около САЩ да създадат технократичен (или "нео-феодален") "нов световен ред", в който старата богата и свободна Америка няма място.

Феноменът Тръмп беше реакцията на патриотичните интереси и американския индустриален капитал срещу транс-националните, олигархични, финансови интереси проповядващи идеологиите на транс-хуманизма и малтусианизма. Отстраняването на Тръмп през 2020 г. коства много на олигархията. Войната между националните и транс-националните интереси в САЩ не е приключила и тепърва ще се изостря.

Възможни изходи на вътрешния конфликт в САЩ са гражданска война, разцепване, военен преврат и втвърдяването на олигархическия контрол. Какво ще се случи зависи от действията на историческите играчи, които се появят на сцената. Човешкия материал, с който разполага олигархията, не им вещае добро. Патриотичните елементи в САЩ не са перфектни, не са гении и не са ангели. Но техните съперници са пълни дегенерати, които не могат да си отворят устата без да излъжат и които все повече губят връзка с реалността.

Половин-вековното гниене и вътрешния конфликт в САЩ вещаят само проблеми за някога гордата американска държава. Предстоят икономически и социални кризи, преврати и бунтове.

Опитите на американците да превъзмогнат "капана на Тукудид" и да запазят световната си хегемония подчинявайки Русия и Китай вероятно ще завършат с неуспех. Стратегията на американците е слаба и предизвика съюза на двата им опонента. Непреклонността на Русия и работливостта и гордостта на Китай трудно ще бъдат превъзмогнати - особено от боклуците, управляващи Вашингтон в наши дни.

Оптималният - може би утопичен - вариант за САЩ би бил нещо като военен преврат от страна на силите на националния капитал, последван от сключване на мир с Русия и едно-две десетилетия агресивно индустриално развитие. С оглед на напредналата дегенерация на американското население, подобен сценарий е малко вероятен.

По-вероятно е икономическа катастрофа, породена от спукването на мегабалона или края на статута на долара като международна валута, да унищожи военно-техническия капацитет на САЩ и американците да потънат в период на вътрешни междуособици и дрязги.

Друг лош за САЩ, но представим сценарий, би била една гражданска война последвана от разцепването на САЩ на враждуващи северноамерикански държави.

Едно е сигурно - чакат ни интересни времена.

• Америка умира. По всички възможни показатели.
• С Америка умира и идеологията на демокрацията, в наше време крайно изкривена и тоталитарна и е формата на доминация на Англо-американската империя.
• Демокрацията не може и не бива да бъде самоцел. Целта е кадърно и отговорно правителство, пригодено към обстоятелствата и нуждите на държавата.
• От практична гледна точка:
• Както Тръмп показа, гласуването не е напълно безсмислено; но като цяло системата внимава гласуването да не промени нищо съществено.

назад към основната страница