Заключение
Заключение
Какво става? Светът навлиза в период на промени. Приключва една епоха и започва нова. Няма как - процесът ще бъде хаотичен. Ще има печеливши и губещи. Ще има страдание и триумфи.
Под тежестта на историята и прекомерната си гордост, след пета века световна доминация Западният свят се самоунищожава. Идеалите на Просвещението, доведени до крайност и превърнати в оръжие срещу простолюдието, лежат потъпкани от изродените си последователи. Истеричен елит, мразещ това, от което европейският свят произлиза, се опитва да създаде нов световен ред, в който шепа хора ще царуват завинаги над едно ограничено човешко стадо, управлявано чрез безкрайни лъжи и предмет на експерименти, целящи да осигурят на управляващите безсмъртие.
Подобно на хората, цивилизациите сътворени от хората минават през младост, зрялост, старост и смърт. И изглежда, че Западната цивилизация уверено навлиза в стадия на старчески маразъм. Ужас, хаос и безумие лъхат на талази от имперските центрове и населението постепенно се изтегля настрани от имперската система докато тя се саморазрушава. Дали Западът ще успее да се прероди като жар-птица или ще умре, за да може нещо ново да покълне в пепелта му, предстои да видим. Наистина Европа се е справяла с много изпитания в миналото. Но настоящият исторически момент е безпрецедентен.
"Свободата" на Просвещението е изкривена в обречен опит за освобождаване от човешката природа и моралните норми, диктувани от здравия разум. Напъните да се ограничи и контролира населението и да се унищожи неудобното християнство доведоха до нечестивото помазване на дегенерацията като свещена форма на проявата на лична свобода и дори "любов". Но извращението на "свободата" достигна дори по-дълбоко дъно с идеологията за джендърството - уродлив опит за освобождение от самата човешка природа, показващ мащаба на мечтите и безумието на световните управници. Те мечтаят да се отърсят от човешкото тяло в своето преследване на безсмъртието и демонична псевдо-божественост.
Сюжетът "Ковид" показа нагледно, че старата "свобода" - свободата на движение, автономията над собственото тяло, правото на работа и свободата на словото - са в кома. Под най-крехкия възможен претекст, чрез умопомрачителна медийна пропаганда, световните власти поставиха почти цялото човечество под домашен арест и упражниха брутален натиск върху всички доскоро "свободни" граждани да се прободат със смъртоносни и безполезни генетични сокове. Цензура и уволнение посрещнаха несъгласието. Постепенно стана ясно, че генетичните спринцовки по идея ще са на вечна абонаментна програма - удобен способ за генетични експерименти и контрол на размера на стадото.
Що се отнася до "равенството", то в неолибералния ранен 21-и век, всички са равни пред закона и богатите и бедните имат еднакво право да започват бизнеси, да си плащат сметките и да банкрутират. В съгласие с очевидни тенденции забелязани още през 19-и век, в "свободния пазар" просперират най-силните. А добитъка трябва да е доволен ако има пари да си плати наема и сметката за тока накрая на месеца.
Разбира се, дори скъпоценния "свободен пазар" понякога трябва да остане на заден ред. Например ако "науката" заяви, че става по-горещо или по-студено - със сигурност поне едното от двете - и това е огромен, колосален проблем, въпреки че римляните и средновековните европейци са си живели отлично в по-топло време. Но както и да е. Решението на проблема е унищожаването на енергийната инфраструктура на Европа, за да може тя да бъда напълно зависима от САЩ. От гледна точка на задкулисието, ако добитъка трябва да харчи половината си приходи за ток и другата половина за наем или ипотека, в това няма нищо лошо. По-ниското потребление е полезно за планетата. А ако малко добитък умре от глад или студ, отлично - и без това има прекалено много хора на земята.
За да не вземе населението да тръгне да търси сметка от паразитите, които му пият кръвчицата, на гражданите им се намират занимавки, като например междуплеменен раздор. Изкривеното разбиране на идеала за "братството" служи като оправдание за вноса в Европа (и САЩ) на племена, от които европейците в продължение на хилядолетие са бранили границите на континента. Вековните грехове на европейците - привидни или истински - се използват като психологическо оръжие срещу тях. Всеки, който посмее да се опълчи срещу безразборното преселение на народите е обвинен в расизъм и задължен да млъкне. Държавите остават като териториални единици; но народите, които някога са създали тези държави, са обречени на унищожение. Бъдещето, описано в Прекрасен нов свят на Хъксли, принадлежи на една обезродена и обезверена човешка маса, прекарваща свободното си време си в оргии и наркотично опиянение.
А що се отнася до масите, те стават все по-лумпенизирани и губят дори човешкия си облик. Затлъстели до неузнаваемост, раздърпани и татуирани, те бродят по улиците като екстри от филм за зомбита. И си мислят, че олицетворят пика на цивилизацията, прогреса и свободата.
Те не разбират, че истинската свобода е свободата от пороците и свободата от недоимъка, които позволяват пълноценното развитие на човешката личност в хармония с човешката природа и околната среда. Те бъркат свободията със свободата.
Но не всички са съгласни с развоя на събитията. Притисната до стената от разбеснялата се Американска Империя бясно преследваща изплъзващата й се хегемония, непреклонната Русия каза "баста" и реши да поправи със сила украинската грешка, довела до създаването на нацистки райх в дълбоко-руските земи, защитавани с толкова много кръв през вековете. Русия никога няма да се предаде. Тя може да бъде само сломена. Това се е случвало веднъж в историята, под меча на непобедимите татари. Но сега руснаците имат ядрени оръжия... Най-вероятно те отново ще прокопсат. Ако Наполеон и Хитлер не са ги сломили, надали Байден, Камала, Лиз Тръс, Макрон, Шулц и други подобни ще го сторят.
Китайците, след два века унижения, постигнаха за 30 години по-високо производство от САЩ и Европа взети заедно и искат своето място под слънцето. Те няма да преглътнат срама на ново поражение ако имат силите да го предотвратят. А този път, за пръв път от векове, те са силни. И ще отстояват своето. А китайците са търпеливи. Те знаят, че времето е на тяхна страна. И може би ще е достатъчно просто да почакат самопровъзгласилият се техен враг да се самоунищожи.
Америка работи по въпроса с всички сили. Могъщата, богата и красива следвоенна Америка от 1950-те умря през ужасната 2020 г. Няма вече демокрация - изборите се крадат нагло и безочливо. Няма свобода на словото - силициевите монополи практикуват цензура, на която съветските им колеги биха завидели. Няма място за християнството на държавно ниво - дъгата на ЛГБТ вече е официалната американска религия. Няма я мечтата на Мартин Лутър Кинг белите и черните да са равни и да са братя - има само раздор и диващина. Няма я прословутата американска икономика, която храни света с всичко под слънцето - вече Китай произвежда почти всичко, а американците плащат в напечатани долари. Няма я американската гаранция за световен мир - Вашингтон по най-варварски начин чрез инсценирани претексти взривява произволни нации и държави.
Няма я... Или може би все още лежи под повърхността? Около половината население на САЩ все още вярва в старите ценности. И около тях, извън големите градове, все още живее духа на старата Америка. И така както след 1917 г. идва Сталин и след 1789 г. идва Наполеон, може би в Америка предстои да се случи наистина това, в което напълно неуместно беше обвиняван Тръмп. Бизнесменът от Ню Йорк беше олицетворението на старата Америка и шампиона на индустриалния капитал и средния американец. Но след него може да дойде нещо друго - обаятелен водач, който вече няма доверие на фалшивата късна "демокрация" и който е решен да почисти вашингтонското блато така както Херкулес чисти Авгиевите обори.
Докато такъв водач или логиката на историята не покоси Западното задкулисие, тяхната стратегия остава ясна. През 2020 г., те разкриха повечето си карти. Те ще продължат да гонят ограничаване на населението и на потреблението, създаването на технократично световно правителство, сломяването на геополитически опоненти, преследването на блянове за безсмъртие и баламосването на населението с невидими заплахи и "разделяй и владей". Техните изпитани оръжия са лъжата и страха и те ще продължат да лъжат и да плашат в преследването на целите си. Чувствайки идващия край на играта, те ще използват всичко, което им хрумне. Възможно е да взривят ядрено оръжие и да обвинят Русия и Китай. Може да измислят извънземна заплаха или да инсценират второто пришествие. Не са изключени нови "пандемии". Всичко може да се очаква от хората донесли ни "глобалното затопляне", "11-и септември" и "ковид".
Какво ни остава да правим като българи, европейци, християни и човешки същества разполагащи с поне малко лично достойнство? В едно отношение, отговорът е прост. Истината освобождава от оковите на лъжата. Трябва да се каже НЕ на насилието на полудялата Империя - не на спринцовките, не на педерастията, не на зелената глупост, не на нацистка Украйна, не на неолибералния грабеж, не на унищожението на народите, не на лумпенизацията, не на грозотията и не на лъжите!
Но със НЕ не се живее. Ако строим къща, лесно е да се каже, че искаме да не е грозна, да не е нестабилна и да не е студена. Но остава въпросът, а как можем да построим красив, здрав, топъл дом? Добрата новина е, че разполагаме с рецептите за благополучие. Най-вече в нашата стара и изпитана религия, дала толкова много на нас и съседите ни. Разполагаме и с постиженията на учените и философите от последните няколко века и историческия опит на ред държави. Знаем отлично как се постига икономическо развитие; и в краен случай, можем да попитаме китайците.
Връщане назад няма. Но и ние можем, като Нютон, да построим нещо ново и прекрасно, стоейки на раменете на гигантските ни предшественици. Положението на България е сложно и опасно - може би най-опасната в историята й. Развива се петата национална катастрофа за малко повече от столетие - по една катастрофа на поколение. Но неволята е най-добрия помощник; и най-големите подвизи могат да се постигнат само под заплахата на най-големия риск. Основно от българския народ зависи дали ще изчезне безславно или ще остане на полето на историята за поне още един цикъл. Ще успее ли българинът да вземе най-доброто от европата за която бленува и която вече е повече музей отколкото реалност и да построи нещо ново и стойностно? Или ще потъне безславно в дупката, в която потъва Запада? Ще видим.
Институциите, около които ще бъде построено бъдещето, ще бъдат плод на подвизи и ДЕЛА. В пограничното време, в което навлизаме, ще се радват на успехи погранични личности. Щури рискове ще бъдат възнаградени с неочаквани победи. Свободата и благополучието ще бъдат заплатени с кръв, пот, сълзи и саможертви. Ще се появят нови религии и култове, нови философски трактати и знаменити романи, нови моди и привички, нови центрове на власт и нови икономически отрасли. Може би повече от всякога, бъдещето принадлежи на тези, които си го вземат или построят.
Дойде време разделно и време за действие и за решения. Целият свят е под атака от безумци и нечистите идеи, които ги тласкат напред. И все повече хора осъзнават това за свой ужас - но и облекчение.
Дори само на лично ниво, ако българите просто тръгнат да се спасяват поединично, ценностите ще са от главно значение. И като опорни ценности предлагам личната и колективната отговорност, които българите по принцип не обичат. И обединението, за което българите знаят от държавния си девиз, но което те рядко успяват да постигнат. А над тези ценности, можем просто да преследваме вековните ценности на християнската религия. Те си струват.
Красотата, доброто и ИСТИНАТА.
